НЗОК губи милиони от пропуск в наредба

Лекуват един вместо петима

Лекарството Letrozole за рак на гърдата от 25,20 лв. в началото на 2011 г. става 125,33 лв. За Bicalutamide цената е скочила от 27 лв. на 143,10 лв. Подобни разлики се откриват почти при всички медикаменти за раково болни и хора на хемодиализа.

„Вместо да лекуваме петима души с едни пари, лекуваме само един", коментира Душков. Заради тези разлики в НЗОК има недостиг от над 120 млн. лв. за медикаменти за раково и бъбречно болните.

Странно недоглеждане

Всичко това се дължи на наредбата от 2011 г., по силата на която препаратите за тези пациенти преминават от здравното министерство към касата, където няма листа на чакащите и по този начин всички получават медикаментите си без забавяне. Ведомството на Стефан Константинов плаща по цени, постигнати на търгове. В наредбата обаче не се отбелязва, че тези стойности трябва да се запазят и в касата. Така се налага тя да дава парите според позитивния списък, където едно лекарство струва в пъти повече от договореното на търговете. Документът не е осъвременяван поне от 2 години, твърди Душков. През това време в референтните страни медикаментите са поевтинявали, но това не е отразено у нас, каза той.

Протежета

„Зад всичко стои финансовият министър Симеон Дянков: и двете зам.-министърки в надзора на касата - Гергана Павлова и Десислава Димитрова, са негови протежета", твърди президентът на КТ „Подкрепа" д-р Константин Тренчев. И разказа, че още преди година премиерът Бойко Борисов е издал заповед да се събере експертна група за реформиране на здравеопазването, като е посочил нейния състав. Досега тя не е заседавала.

Заплатите трябвало да бъдат изплатени до края на февруари, обясни шефът на БЛС Цветан Райчинов. В първите дни на март обаче банковите сметки на медиците все още били празни. Наложила се спешна среща с новото ръководство на касата, което обещало, че до понеделник парите ще са налични за работещите в доболничната помощ.

Заетите в болничната система чакат постъпления най-рано в сряда. В същото време лечебните заведения нямат резерв, откъдето да вземат пари, за да напълнят празните джобове на медиците си. Подобно забавяне не е имало от година, твърдят от БЛС.

Цветан Райчинов отрече слуховете, че го спрягат за следващ министър на здравеопазването.

Жертвата Галина Мигохосян-Николова е снаха на зам.-председателя на Върховния касационен съд Гроздан Илиев, потвърди шефът на СГП Николай Кокинов.

Галина Николова е била приета в „Пирогов" на 27 февруари със силни болки в корема и се е наложила спешна операция. Апендицитът е бил изваден по безкръвния метод лапароскопия, но младата жена умира по време на интервенцията.

Назначена е петорна медицинска експертиза, която да установи точната причина за смъртта, каза Николай Кокинов. По молба на близките аутопсията ще се извършва не в „Пирогов", а в Александровска болница, заяви той. „Преди да получим окончателните резултати, не можем да кажем дали е лекарска грешка", каза шефът на градска прокуратура. Но не отрече, че има съмнения в тази посока.

Според източници на „Преса" от разследването при рутинната операция е била срязана аортата, което довело до силен кръвоизлив в корема. Лекарите са успели да го овладеят, но на следващия ден кръвоизливът започва отново и следва втора операция. 32-годишната жена умира на 29 февруари в реанимацията.

„В затвора ли искате да вляза?", реагира проф. Милан Миланов от етичната комисия на лекарския съюз на въпрос на „Преса" какво знае за случая. „Не мога да говоря. В тази ситуация никой няма право да говори. Има разследване, нека то да приключи. В „Пирогов" вече има лекарска контролна комисия", каза единствено той.

Работещите българи ще трябва да понесат още един социален данък, за да се покаже солидарност между поколенията.

Както и вноските за останалите осигурителни рискове - болест, майчинство, пенсия, безработица и т.н., и тази ще се дели в съотношение 60% към 40% между работодателите и работещите.

Парите ще се събират в нов фонд в Националния осигурителен институт - „Достойни старини". Средствата ще се харчат за строеж на старчески домове и за различни грижи за възрастни хора.

Сметките на „Преса" показват, че във фонда ще влизат по 186 млн. лв. годишно при средна заплата от 727 лв. и наети лица 2,132 милиона към края на 2011 г.

За въвеждане на нова осигуровка се заговори още преди две години в консултативния съвет по пенсионната реформа към министъра на труда. Сега идеята наново ще се обсъжда в тристранката заедно с цял пакет от мерки за стабилизиране на пенсионната система.

„Не сме се отказали от идеята за новата вноска, синдикатите са съгласни с въвеждането й, предстоят разговори и с бизнеса", поясни министър Младенов.

Заедно с ръководителя на представителството на Европейската комисия в България Зина-ида Златанова министър Младенов откри Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията с форум в столичния хотел „Шератон".

Загрижеността на медицинския екип естествено е взета предвид от правосъдието. Павлов е преместен в болнична стая. Достъп до нея имат както лекари, така и журналисти, за да може болният щедро да раздава ексклузивни интервюта.

В навалицата оставя неизяснен само един незначителен въпрос. Как един лабилен, неустойчив и депресиран мъж е успял да изплете сложна мрежа от работническо- или по-скоро от роднинско-мениджърски дружества? И как същите РМД-та от дантел марка са придобили на безценица общински предприятия, за да изиграят важна роля в

овладяването на предприятие като „Софарма"?

Кражба, измама, далаверата на века - с такива заглавия пресата откликва на съобщения от общинари, че Столичната община е изгубила контрола върху Общинска банка.„Разкритията" излизат наяве в момента, в който СОС за пореден път

обявява намерения да приватизира банката. Според нейния устав обаче решенията се вземат с дял от 75% о-акциите, с какъвто общината вече не разполага. Блокиращата квота от над 25% е попаднала в онези РМД общински дружества, близки до Любомир Павлов и Огнян Донев. Кой ще купи от общината банка, която не може да

контролира? Съществува ли въобще такъв устав на банката? Какво си спомня Стефан Софиянски? Къде е сега Гаргамел, когото Бойко Борисов търсеше из коридорите на общината? Отговорите на тези и на други въпроси търсете в следващата част от поредицата „Лакомниците".


Защо България стана рай за алчни чиновници
Богатите в България и на Запад. Някой спомня ли си откога в най-новата ни история малката ни държавица стана рай за чиновническите произволи? Някак е тъжна констатацията, че в това отношение комай обществото ни в 21 век няма никакъв напредък в сравнение с предходни исторически етапи от развитието ни.

И докато предъвкваме скандалите с тлъстите бонуси на овластени от държавата служители и чакаме премиерът да огласи кого ще уволни, вчера ни приседна от нова порция разкрития – този път за заплати на общински служители. Става въпрос за публикуваните от общинския съветник Георги Кадиев данни за солидни заплати на ръководителите на търговски дружества в най-богатата община в държавата – софийската. Така във време, в което повечето ползватели на услугата парно отопление не могат да си я плащат поради несъразмерността й, стана ясно, че някакви началници там вземат заплати от по близо 4 бона.

Очаквам тези дни управителят на дружеството, след като от екрана мъдро ни съобщи, че можел да си разчита фактурите, защото бил образован, да ни се скара, че му гледаме в джоба, защото носи „огромни” отговорности. Примера му вероятно ще последват и управителите на Центъра за градска мобилност, които дерат кожи за правото да паркираш върху гола общинска земя и непрекъснато разширяват т.нар. синя зона.

Както и други техни колеги, които на практика печелят много, без да влагат никакви усилия и инвестиции. Само че ние вече този филм го гледахме с началничките на НЗОК и на Агенцията по вписванията и обръгнахме. Уверявам ви, че няма здравомислещ човек, който да е изпитал съжаление към подобни нагли чиновнически изяви. Защото повечето от данъкоплатците не са виждали такъв служител да работи след 17 часа, а и рядко се срещат любезни и отзивчиви администратори, които могат да те улеснят, а не затруднят, когато имаш сблъсък с тежката бюрократична система

Не е справедливо обществото да се нахъсва само срещу държавните служители, а общинските да остават на сянка. Знайно е, че общините са най-големият развъдник на корупция и точно там се създават условия за извънмерно богатеене. Крайно време е да се сложи край на порочната практика, съществуваща от години, общините да издържат търговски дружества, които уж са търговски, ама не съвсем. Като например СКГТ, в която общината налива милиони левове от бюджета от години.

Примерите са много, толкова, колкото са и общинските дружества, в чиито управителни съвети благополучно преживяват много чиновници от кметството, които иначе се жалват постоянно, че имали ниски заплати. Ако не се сложи край на тази порочна система, България ще продължава да е рай за алчни чиновници.