08 април 2013 г. Тема: здравеопазване

"Аз съм абсолютно обикновен и всичко човешко не ми е чуждо", казва професорът за себе си. Най-важната дума за него е "трябва", категоричен е той. "Може нещо да не е най-важното, но ако трябва да стана в 2 часа през нощта, ще го направя", твърди той. И добавя, че няма милост към собствената си персона. Думите, които най-много мрази, са "не ми се прави".

"Ако искат да ме вбесят, е достатъчно да ми кажат "не ми се прави" - не може да поставяш себе си над необходимостта", обяснява професорът. Според него дисциплината и навиците са 80% от успеха.

Тази философия донякъде е наследил от родителите си. Баща му е бил 30 години танкист в Грудово, а майка му медицинска сестра.

Татко още ми се кара, ако не съм подстриган споделя през смях докторът. Родителите като че ли са предопределили и професионалния му път - военен лекар.

"Мечтата на майка ми беше да облека бяла престилка, а на баща ми - да ме види в офицерска униформа. Но не знам дали родителите ми са били много хитри, или е било мое решение. По-скоро бих казал, че е съдба, защото винаги съм искал да бъда лекар", споделя професорът. Още като дете в 4-5 клас той превързвал другарчетата си, когато се порежат, защото вече бил избрал професията си. Когато завършил средно образование, даже не си купил справочник за висше.

"Знаех, че ще кандидатствам медицина, и ме интересуваше само кога ще е изпитът по биология. Парадоксът е, че в училище бях много силен по математика." С още двама съученици ходели по олимпиади и били любимците на другаря Вучев. Когато проф. Петров казал на учителя си, че ще кандидатства с биология, а не с математика, той толкова се разстроил, че извикал родителите му и го оставил на матура. Професорът обаче я издържал без проблем. Той нямал трудности и с приемния изпит по биология. Изкарал 4,60 и бил 63-и в списъка от 200 приети студенти. За да си спести изпитите за военно училище, където също бил подал документи заради баща си, всички вкъщи единодушно решили да запише ВМА. Така станал и военен лекар. Въпреки че се захванал с медицината, и досега той уважава математиката.

"Тя ти дава невероятен начин на мислене, неслучайно казват, че е царицата на науките - прави човека успешен, защото го учи да анализира", обяснява проф. Петров. По тази причина математиката му помага много и в медицината.

Работата във военната болница в София, където проф. Петров доскоро беше шеф на клиниката по реанимация, няма край. "Понякога ми се случваше да набирам по няколко телефона и през това време да говоря, човекът ми вдига отсреща, а аз не помня кого съм набрал", казва професорът. От многото работа дори забравял къде е паркирал колата и като си тръгвал, обикалял по един-два пъти паркинга пред болницата. Край на това сложила една заповед на генерал Стоян Тонев, с която всеки лекар получил определено паркомясто. Съобщенията по телефона на професора в болницата с нови болни и спешни случаи пък започвали още в 6,30 часа. Често до обяд вече имал по 80-90 обаждания за консултации. Никога не си е позволявал да не вдига, защото знае, че от него зависи спасяването на нечий живот. Затова и работата като лекар винаги е носила за него най-голямо удовлетворение.

"Динамиката в министерството сега също е голяма, но е друг вид - трябва да се справям с повече финансови документи", казва проф. Петров. Обажданията вече е редуцирал силно. В началото телефонът му полудял но сега обажданията намалели. Това, което не спира да го тормози, обаче е пълното прекрояване на живота му, което се наложило да направи с новия пост.

"Обичам да седна с приятели и сега много ми тежи, че не мога спокойно да изпия едно кафе, да изпуша една цигара, да кажа каквото ми е на устата, а трябва все да внимавам", обяснява той. Работният му ден в министерството започва в 8 сутринта и свършва най-рано в 8 вечерта. Обикновено е толкова натоварен, че не му остава време и за обяд.

"Първия ден в министерството не ядох, вторият ден не ядох, на третия ден попитах - няма ли стол, и ми казаха, че няма - що за институция е това", възмущава се през смях той. И признава, че отново заради новия пост не може да отскача за обяд до любимото си заведение на "Алабин", където готвели много вкусно, но не било за хора в костюми. "Сега се крия тук и пращам да ми вземат сандвич - от стреса и работата отслабнах 5 килограма, откакто съм станал министър", не крие професорът.

Голямото натоварване и безкрайната въртележка не са единствената прилика с работата му във ВМА.

"Много често и тук, както в медицината, трябва да се движим по линията на по-малкото зло. Понякога при лечението се получава порочен кръг от проблеми и ти търсиш къде да го прекъснеш - примерно белият дроб развива оток, а пациентът е в шок, трябва да вкараш вливания, но така ще задълбочиш отока и търсиш решение, което най-малко да навреди", пояснява министърът. Той прилага тази система на работа и в МЗ. Подобен казус е напрежението между здравната каса, болниците и доболничната помощ.

"Преди малко ми се обади д-р Райчинов да ми каже, че пак са намалени лимитите за извънболнична помощ, а тази седмица говорихме с надзорния съвет и оттам твърдят, че плащат всичко изработено", коментира проф. Петров. В тази ситуация той ще се опита да потуши напрежението с консенсусно решение.

"Не си мислете, че мога да ударя по масата и да наредя на касата, нито да се отнеса така с колегите си, защото аз съм част от тях и ще се върна при тях", казва той. Други случаи, в които сега му се налага да избира по-малкото зло, са конфронтациите в болниците в Стара Загора и Пловдив.

"За ситуацията в Стара Загора говорихме с д-р Тренчев и Пламен Димитров и си стиснахме ръцете. Те обещаха, че ще помагат", разяснява д-р Петров. Въпреки че плува най-добре в своите води на медицината, той се чувства добре и сред новите си колеги.

"В кабинета се чувствам изключително добре, сигурно това е заслуга на премиера - той е много културен човек и задава много хубав тон и стил на общуване", отбелязва професорът. Според него всеки министър може да каже каквото му е на устата, а останалите му колеги се опитват да помогнат. Много пъти дори съгласуват решенията си не по административния ред, а по телефона. "Това е оперативност", категоричен е професорът и се чуди дали това сътрудничество е възможно да се случи в един партиен кабинет.

Работата в министерството обаче не се отразява добре на семейството му.

"В началото много се радваха, че съм министър, но като виждат какво ми коства и как се промени целият ни живот, радостта им започна да се охлажда", споделя той. Вечер като се прибере, вижда недоволството в очите на съпругата си, а най-малката му дъщеря - 5-годишната Никол, му казва:

Тате, ти вече нямаш време да ме гушкаш

Професор Петров има още две деца. Руслана, най-голямата му дъщеря, която е на 22 години, е избрала медиите и работи във вестник "Стандарт". Синът му Стефан е на 18 години и още е ученик. Той обаче ще следва професията на баща си. "Ходих да се запозная с учителката по химия, която ще го готви за изпити за медицина", казва професорът. Той обаче се притеснява, че синът му е избрал много труден път. "Все му повтарям, че доста труд трябва да хвърли, за да бъде лекар - затова добре да помисли дали наистина го иска", казва професор Петров.

Един от най-неочакваните му таланти е музиката. Тя е наследство по майчина линия. Негова леля е известната народна певица Янка Рупкина. "С майка ми са първи братовчедки и са много близки. Мама също пее много добре", казва проф. Петров. Той самият свири на акордеон. "Изпитвам голямо удоволствие - музиката е като наркотик. Отделям се от себе си, изключвам света, тогава мисълта ми излиза от душата - трудно е да опишеш това състояние", обяснява професорът. Според него много хора парадират, че обичат музика, но трябва да имаш сетиво, за да я усетиш.

Заради артистичната си дарба се поколебал дали да приеме поста здравен министър. "Когато президентът ми предложи, му казаха, че съм свирил с Александър Райчев пред БНТ и скоро ще излезе записът по телевизията. Да не стане гаф." Росен Плевнелиев обаче му отвърнал, че няма проблем и много се радва.

През 1995 г. фаталните сърдечни инциденти са били 236 на 100 000 души, докато през 2011 г. смъртността е паднала до 114 на 100 000 души, или 8000 починали годишно, сочат международни проучвания. Така страната ни вече не заема първо място в черната статистика. Пред нас са Румъния, Гърция, Украйна и Беларус. Според доц. Петров положителната тенденция се дължи на развитието на инвазивната кардиология у нас.

През последните 16 години смъртността от исхемична болест на сърцето и инфаркти у нас е паднала наполовина. Това се посочва в няколко международни проучвания, съобщи за „Преса" председателят на Дружеството на кардиолозите в България и национален консултант доц. Иво Петров. Между 1995 и 2000 г. смъртността е била 236 на 100 000 души население, което прави между 16 200 и 18 000 починали от исхемия всяка година. След

2002 г. показателите постепенно започват да се подобряват и фаталните инциденти падат до 196 на 100 000 души.

„След въвеждането на инвазивната кардиология у нас в началото на новия век, която е най-модерният начин за лечение на инфаркти, смъртността продължава да намалява, за да стигне до 114 на 100 000 души през 2011 г.", обясни доц. Петров. По думите му това означава, че в момента от исхемия умират 8000 българи на година, което е двойно по-малко в сравнение с 1995 г. Така страната ни вече не заема първо място в черната статистика. Пред нас са Румъния, Гърция, Сърбия, Украйна и Беларус.

„Откакто през 2009 г. започнахме работа по програмата „Стент за живот", се наблюдава много рязък спад на фаталните сърдечни инциденти в болница", посочи още доц. Петров. Около 12 000 българи получават инфаркт всяка година, в прединфарктно състояние изпадат още около 25 000. От тях в момента 68% стигат до модерните кардиологични центрове, където смъртността е паднала от 16 на сто до 5,7%. Смъртността при болните, които не стигат до съвременните начини на лечение, си остава 15-16 на сто.

Според националния консултант в момента усилията трябва да бъдат насочени към разкриването на модерни кардиоцентрове не само в София и големите градове, но и в по-малките населени места. „Все още има региони като Смолян, Видин и Монтана например, където няма нито една модерна лаборатория за лечение на инфаркт", уточни доц. Петров.

По данни на Българската лига по хипертония у нас броят на хората с високо кръвно у нас е приблизително 1,5 млн. души. Едва 8-9% от тях обаче получават навременно и адекватно лечение и поддържат добър контрол на заболяването. Затова под мотото „Носиш товара на високото кръвно налягане? Намали риска от инфаркт и инсулт -контролирай го!" днес цялата медицинска общност ще отбележи 7 април - Световния ден на здравето.

Момиченце на 4 месеца бе прието в болницата с тежка алергия, след като фармацевтка от Бургас, служителка във верига аптеки на старозагорска фирма, объркала сироп с капки. За това сигнализираха роднините на бебенцето.

Малката Tea Георгиева била болна и лекарите й предписали няколко медикамента по рецепта, сред тях и детски сироп „Проспан". Майката отишла да купи лекарствата, но в аптеката вместо сироп дали капки „Проспан". Те обаче са много по-концентрирани и противопоказни за дете на такава възраст, Състоянието на бебето се влошило, щом приело първата доза. Подуло се, очите му започнали да сълзят, получило алергия и се наложило спешно да бъде прието в болница.

От аптеката признаха за гафа и съобщиха, че са готови да удовлетворят исканията на семейството на детето. „За съжаление се е получило объркване. Служителката ни ще бъде уволнена", казаха от управата на аптеката.

Бебе започна живота си с шок. И не преносно, а буквално. Момиченце на 4 месеца получи алергичен пристъп след като аптекарка от Бургас сбърка сироп за кашлица с капки. Само преди няколко месеца нейна колежка от Благоевградско стори същото и тогава се наложи друго бебе да бъде спасявано в „Пирогов".

След поредица от лекарски грешки вече имаме прецеденти и на аптекарски. Колкото да повторим тъжния извод, че така наречената здравна система ни предлага неприятни изненади от всеки ъгъл. На всеки ъгъл - аптека, а в нея с едни и същи иначе строги физиономии ни обслужват фармацевти, сред които може да се открият шофьори, митничари, учители и прочие нереализирани в своята област специалисти, неспособни да различат капки от сироп. Иначе собствениците на аптеки не пропускат да се оплачат за намалените надценки, за много бумащина и малко пари от касата.


Готова е експертизата за „Бебето от фризера"

По искане на прокурор становището на вещите лица остава в тайна
Христо ПАВЛОВ

Великотърновската окръжна прокуратура най-накрая получи цялостната деветорна съдебномедицинска експертиза по случая от Горна Оряховица, известен като „Бебето от фризера". Дали тя оневинява, или обвинява лекарите, арестувани в края на 2010 г. в горнооряховската болница „Св. Иван Рилски" във връзка със смъртта на бебето на 17-годишната тогава ученичка Боряна Георгиева, засега остава в тайна.

Прокурор Катерина Лещакова, говорител на държавното обвинение, заяви, че съдържанието на експертизата няма да става публично достояние до момента, в който наблюдаващият прокурор не реши дали има основания за повдигането на обвинение. В момента експертизата все още не е стигнала до прокурор Светослав Калчев, тъй като е входирана при разследващия полицай по случая. Едномесечен е срокът, който прокурор Калчев има, за да реши какво да предприеме, стана ясно още от думите на Лещакова.

Първата петорна експертиза оневини лекарите Стефан Лазаров, Димитър Сотиров, Катя Гецова и Михаил Милатович. Държавното обвинение обаче намери пропуски в това становище - от него не можело да се извади заключение дали при раждането си бебето е можело да прави самостоятелно дихателни движения, или не. Затова преди две години бе възложена деветорна експертиза.

Тя бе готова още в края на лятото на миналата година, но и тогава от окръжната прокуратура не обявиха съдържанието, а я върнаха, тъй като се оказа, че единият от лекарите не я бил подписал. Докторът от Военномедицинската академия в столицата дори бе глобен два пъти с по 500 лева.

Неофициалната информация, разпространяваща се от миналата година, е, че второто становище потвърждава заключенията на първото и също оневинява лекарите. Заключение в тази насока направи дори известният търновски адвокат Дечо Дечев, който защитава д-р Димитър Сотиров.

Въпреки това четири на сто италианците летят до България, Румъния или Хърватия, за да си лекуват зъбите. Причината за „зъбния туризъм" са високите цени на Ботуша и лошото обслужване.

„Изборът за зъболечение в чужбина обаче невинаги е удачен", алармира президентът на стоматологичната асоциация Джанфранко Прада. Половината от анкетираните италиански пациенти са се разочаровали и от обслужването зад граница. Доктор Прада не уточни в кои страни сънародниците му са се натъкнали на некачествено зъболечение. Той обаче е убеден, че заради транснационалните корпорации италианският стоматологичен пазар трябва да стане по-конкурентен. За привличане на пациенти асоциацията предлага редица мерки, свързани с реорганизация на денталната практика, оптимизиране на ресурсите и нови методи на стоматология.

Националната асоциация на зъболекарите в Италия е организирала и допитване до самите стоматолози. 48% от тях смятат, че практиката им е пострадала вследствие икономическата криза и превишеното предлагане на дентални услуги.

Между 50 и 150 лв. струва допълнтелната здравна осигуровка, предлагана от частните фондове. Най-общо пакетите са за профилактика, извънболнична или болнична помощ. Законът за здравното осигуряване дава възможност за два стълба в медицинските услуги. Първият е задължителното чрез НЗОК, вторият - чрез фондовете, лицензирани от Комисията за финансов надзор.

Чрез задължителното здравно осигуряване се гарантира основна здравна помощпопакет медицински услуги, определен от министъра на здравеопазването. Може да се направи и допълнително здравно осигуряване.

По данни на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване веднъж спечелен клиент не се губи. Възможно е преливане на пациенти от едно в друго дружество според услугата.

В самото доброволно здравно осигуряване действат 19 дружества – те поемат рисковете и финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу платените вноски от осигурените лица (наречени още премии). Премията се плаща според договора.

В момента тече процес на прелицензиране на фондовете в застрахователни компании, което се налага заради промени в закона, съобразен с европейските директиви в сектора. Основното е спазването на принципа на доброволност, който пък може да се осъществи по 2 начина - чрез т.нар. абонаментно обслужване или с възстановяване на разходи.

При абонаментната форма дружеството осигурява услуги и стоки в здравно заведение, с което има договор. Обикновено дружествата имат списък с лечебни заведения, който се предоставя на пациентите предварително.

При втория вариант фондът частично или изцяло възстановява разходите според лимита в договора. В първата форма - абонамент, няма лимити, във втората те са задължителни. Разходите могат да се възстановят както на изпълнителите (медицинския център или болницата), така и на осигурените лица. Има възможност да изберете и смесен вариант между двата.

Здравноосигурителният договор може да бъде сключен самостоятелно или в група. За т.нар. индивидуален договор всеки може да се информира кои са дружествата и какви услуги предлагат, да попита в няколко, от които да поиска ценово предложение, и да избере най-изгодната оферта. В този случай самоосигуряващото се лице внася премията си изцяло за своя сметка, обикновено плащането е еднократно -цялата сума се внася наведнъж.

В тези случаи цената е по-висока. защото рискът не се разпределя, както ако 50 или 100 души се осигурят едновременно.

По-популярният и по-изгоден вариант е, когато работодателят организира осигуряването на цял колектив. В тези случаи той плаща или изцяло вноската по осигуровката, или премията се дели между него и осигурения. В тези случаи има възможност да се включат и членовете на семейството.

В договора задължително са записани данните на двете страни, датата на издаване на лиценза, видът здравноосигурителен пакет, сроковете, премията и общите условия.

В общите условия се определят покритието и изключенията от него, условията и редът за ползване на здравните услуги, за възстановяване на направените разходи, както и условията за прекратяване или промяна в услугата.

Фондовете предлагат няколко основни здравни пакета, от които може да се направи и комбинация. Всеки пакет обхваща определен набор от услуги. Тези пакети се прилагат в съответната форма на осигуряване, която вече беше описана - абонамент, възстановяване на разходи или смесен вариант.

В различните фондове и варианти цените варират, но в пакета профилактика най-общо са между 30 и 70 лв. годишно в зависимост от това дали е индивидуален, или групов, дали е малък пакет (30 лв. например), или по-обхватен. Абонаментът за извънболнична помощ средно е в диапазона 70-150 лв. Болничният пакет върви от 50 до 100 лв., битовият - 20-50 лв. При възстановяването на разходите то се извършва в зависимост от договорения лимит в договора. Ако има ограничения, те са възрастови - за лица до около 65 години.

По данни на едно от осигурителните дружества разходът за година на едно осигурено лице е около 115-120 лв., което според специалистите показва, че средствата се харчат целево. В системата на доброволното здравно осигуряване сработва реално т.нар.

принцип на солидарносттар на които е основана и системата на здравната каса.

Основните предимства на осигурените лица са, че получават съдействие от специалисти. Всяко дружество има свой колцентър, в който можете да се обадите и да ви насочат към здравно заведение. Това е удобно особено когато сте извън града, в който живеете.

Най-голямото удобство е директно посещение на специалист без направление, улеснен и бърз достъп до необходимите изследвания (включително и високоспециализирани). Всеки фонд има списък с лечебни заведения, от които избирате, а може да предпочетете място и извън списъка.

Повечето фондове не изискват преглед при лекар предварително, подписва се само здравна декларация.