Веско Маринов дари кувьоз на Търновската болница

Прокурор Милена Любенова, коя­то е говорител на окръжната проку­ратура в града, обясни пред „Дарик,, радио, че сигналите са подадени от Районната здравна каса още през януари поради съмнения за злоу­потреби и източване на Касата. Съмненията се появили през лято­то на миналата година при проверка на информационната система на ве­домството.

"Общо пет сигнала са постъпили в прокуратурата, по два от тях са об­разувани досъдебни производства за извършени документни престъп­ления, като към момента все още няма повдигнати обвинения", каза прокурор Любенова. Тя съобщи още, че по другите три сигнала ма­териалите са изпратени в Икономи­ческа полиция и текат проверки. Според източници на "Дарик" при разпитите стоматолозите са посо­чили името на икономиста на район­ната каса - Венцислав Д., като учас­тник в схемата за източване.


В Раковски

Пеленаче почина в болница
ЕЛИ КРУМОВА

Двумесечно момиченце от село Борец е починало от пневмония в болницата в Раковски.

Болна била също и неговата сест­ричка близнак, която била настанена веднага в Университетска болница „Св. Георги", научи "Телеграф". Почи­налото момиченце било докарано в пловдивската патоанатомия с линей­ка от здравното заведение в Раковски. От полицията веднага са се заинтере­сували какви са били причините за смъртта на бебето. Според аутопсия­та обаче детето е било тежко болно и причината за смъртта е двустранна бронхопневмония. В същото време обаче близките се съмняват в лекарска грешка. Същото обяви пред агенция „Фокус" и кметицата на село Борец Стоянка Караджова. Според Кара­джова починалото бебе било здраво­то, а не болното. По случая е сезирана пловдивската РЗИ.


Сигнал за бомба опразни болница
Фалшив сигнал за бомба евакуира рабо­тещите и по-голямата част от пациентите в общинската болница в Севлиево. Сигналът за поставено взривно уст­ройство бил получен на тел. 112 вчера в 8,20 часа. Гласът, кой­то заплашил, че сгра­дата ще гръмне, бил момчешки и вероятно се касаело за шега. Въпреки това обаче се наложило лекарите, сестрите и пациенти­те, които не били теж­ко болни и неподвиж­ни, да бъдат изведени навън. След като по­лицаите претърсили основно цялата сгра­да, взривно устройст­во не било открито. След това работещи­те и пациентите се върнали обратно. Ня­колко часа по-късно стана ясно, че сигна­лът е подаден от петокласник.


Разследват като убийство смъртта в линейка
Болните хора, които умират в линейките, пред спешните каби­нети или шокова зала, се разс­ледват като убийства. Причина­та е недомислица в закона, за­ради която ченгетата са длъж­ни да пратят група за оглед, след което да сезират разслед­ващите и съдебна медицина. В повечето случаи близките представят цял наръч с доку­менти за здравословното със­тояние на починалия, само и са­мо да се не стига до аутопсия. „Законът обаче ни задължава да разследваме случая сякаш става дума за убийство. Задъл­жително се прави аутопсия, назначават се всички необходи­ми експертизи", обясни шефът на ОДЦ в СДВР Лъчезар Желев. Най-неприятното е, когато паци­ентът е издъхнал пред кабинета на лекаря. Тогава тялото наново се изнася от клиниката, товари се на линейка и едва тогава се започва с процесуално-следствените действия. Трупът се връ­ща на близките едва когато из­лязат резултатите от всички из-

следвания. Обикновено цената на всяка експертиза възлиза на около 1000 лева. През миналата година 700 починали от неизле­чима болест са попаднали в гра­фата „жертва на убийство". То­ва означава, че 700 бона са отишли на вятъра, за да може постфактум да се докаже забо­ляването им.

Акушерите да станат шефове на лекарите по време на раждане. Това поискаха вчера неправителствени организации, за да се спазват правата на родилките.

“Акушерите трябва да бъдат овластени, за да получат водеща роля в следенето на бременността и при воденето на нормалното раждане”, категорична е председателката на Асоциацията на българските дули Йоана Станчева. Според Елена Кръстева, председател на сдружение “Естествено”, ролята на лекарите при едно раждане е да реагират при усложнение, докато задачата на акушерките е да облекчат процеса.

“Ниската смъртност при родилки и новородени в Швеция се дължи именно на акушерската грижа”, обяснява Кръстева. От сдружение “Естествено” и Асоциацията на българските дули настояват да се спазват правата на родилките. Най-често лекарите не дават достатъчно информация на жените. Доказателство за това е големият брой жени, които избират да родят секцио. От началото на годината 36% от родилките са избрали да родят секцио, докато за Европа годишният процент е 25.“Ако една жена е запозната с рисковете от секцио, едва ли ще го избере”, категорична е Елена Кръстева.Неправителствените организации предлагат женските консултации да протичат персонализирано и да включват обучителна програма за бременността. В много страни по света дули помагат на бъдещите майки. Дулата е жена, която оказва емоционална подкрепа на бременността и раждането. За миналата година 60 жени са родили с помощта на дули в България. Само три държавни болници позволяват дула да присъства по време на раждането.И докато в частните клиники дулите са приети, в държавните отказват да ги допускат, защото смятат присъствието им за ненужно. Ралица Димитрова е майка на две деца, първото родено в болница, второто - вкъщи с помощта на приятелка.Младата майка е категорична, че дулите имат място в здравната система.“От раждането в болница имам физически травми - пукнато мое ребро и счупена ключица на бебето.Психологическите, смея да твърдя, не могат да бъдат измерени.Нещата тук не се случват така, както трябва и както се случва в света от години”, разказа Ралица. Тя е категорична, че на бъдещата майка трябва да се оказва повече помощ преди и по време на раждане. И е категорична, че ако ражда отново, ще вземе дула със себе си.

Парите за болниците от Националната здравноосигурителна каса за лечение по клинични пътеки ще бъдат разпределяни по нов начин. Това предвижда методика, която Надзорният съвет трябва да разработи по искане на депутатите, съобщи за „Монитор” депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. До 1 април трябва да се представи в парламента и анализ как са разпределени и изразходвани средствата за болниците.Новата методика се налага, тъй като има възражения, включително и от съсловните организации, че средствата за лечебните заведения не се разпределят прозрачно, каза още д-р Даниела Дариткова.

Според д-р Динчо Генев от управителния съвет на Сдружението на общинските болници парите на общинските лечебни заведения са орязани, както и на част от университетските. Същевременно по думите му е налице тенденциозно покачване с до 50% на парите за други болници.


На прицел

Да родиш с приятелка
Да родиш дете във всяко историческо време е сакрален акт. Да родиш дете обаче в малка страна, като България, във време, когато ежемесечно тя е напускана от стотици млади хора, е акт, достоен за похвала.Затова е съвсем логично да бъде насърчавана всяка инициатива, която би била от полза на семействата, решили да имат рожба.

Това е особено необходимо в последно време, когато зачестиха злополучните раждания – само за два и половина месеца в края на миналата година починаха три родилки. Този факт съвсем не е за пренебрегване. След инцидентите форумите се изпълниха с въпросите на разтревожени бременни жени, обезпокоени бъдещи майки засипват лекарите с питания за рисковете, питат дори дали ще оживеят. Тази ситуация не е в услуга на никого – нито на докторите и акушерките, още по-малко на бъдещите майки. Затова напълно разумно звучи идеята на една неправителствена организация в раждането да участват и обучени доброволки, наречени дули, които с присъствието си да успокояват родилката. Въпрос на добра воля от страна на болничните директори е да разрешат присъствието на доброволките. Ползата от тях ще е огромна.

- Напоследък все повече се говори за лекарска грешка, а от друга страна, видно е, че едва ли не се води война срещу лекарите у нас. Стигна се до положение пациентите да казват, че се боят да ходят на лекар, а лекарите да се боят да лекуват болните...

- Това е абсолютна крайност. Лекарите също са хора и на обществото трябва да му е ясно, че те също грешат. Няма безгрешен човек. Онова, към което съм се стремял, е грешката да не е фатална за пациента. И второ: да не повтарям грешките си... Дава се много голяма гласност на смъртните случаи, специално в АГ-то. Не мисля, че е редно да се дава такава гласност на подобни случаи, докато не се установи със сигурност и не се докаже, че има лекарска вина или грешка. Но да се вдига медиен шум и да се окаже, че не е имало лекарска грешка, не е добре. Има етика, както в лекарската професия, така и в журналистическата...

- Възможно ли е това да е политика с цел "отърваване" от интелигенцията?

- Това също звучи доста крайно. А ако управляващите правят това, то е поредната грешка. Наистина има шепа хора, които материално са толкова добре обезпечени, че могат да си позволят да се лекуват в чужбина, но да не забравяме, че лечението в чужбина може да се провежда, ако е планово. А при спешен случай? Какво се прави? Никой от управляващите или богатите не може да си го уреди и попада в същата система, в която попада и обикновеният гражданин. Такова унищожаване на лекарското съсловие, ако се прави съзнателно, ще засегне и всеки от управляващите.

- Много от младите лекари напускат страната. Някои дори го планират от студентската скамейка. Смятате ли, че България е застрашена да остане без лекари?

- За бягането на младите има причина. И това не важи само за лекарите. Управляващите трябва да намерят причините за бягството на младите от страната и те да бъдат отстранени. По отношение на младите лекари смятам, че едни от водещите причини са по-високите възнаграждения и възможностите за специализация и за развитие, които им се предлагат на запад... Има и друга гледна точка, която може да изглежда много идеалистична: Кой ще оправи системата, ако тя е сбъркана? Тези, които отиват в чужбина ли? Как ще се оправи системата, как ще се оправи държавата като цяло, ако няма хора, които да милеят за нея? Все пак в обучението на тези хора са вложени средства на тази държава и няма нищо по-нормално те да приложат тук своите знания.

В същото време при този недостиг на лекари в много специалности не бива с лека ръка да бъдат отстранявани от работа хората, които са наближили пенсионна възраст. Защото при това нямане на лекари трябва да бъде използван всеки...

- Променен ли е моралът на българския лекар? Все пак сте близо 40 години в професията и имате наблюдения.

- След 10 ноември една ценностна система, която съществуваше в обществото с плюсовете и минусите си, рухна. На нейно място трябваше да се изгради нова. Това отнема много време. Но не знам и до ден-днешен доколко е изградена такава, освен че хората, които са истински религиозни, могат да ходят на църква. Всичко това доведе до срив във възпитанието и ценностната система на цяло поколение, което израстваше тогава... Сега болниците са търговски дружества и те трябва да се самоиздържат. Това не може да не доведе след себе си и до някакво комерсиализиране на хората, които работят в тази система.

- Какъв човек трябва да е хирургът?

- Необходима е, освен всичко, и физическа издръжливост, защото има операции, които продължават часове. Но не е необходима сила, грубост, защото колкото по-малки са травмите, толкова по-лек е следоперативният период... И още нещо: една операция е колективен труд на хирург, анестезиолог и реаниматор, кардиолог, много други хора, които асистират...

- Защо точно хирургия избрахте, кой от двама ви с вашия брат го реши?

- Започнахме да учим медицина с брат ми. Майка ни беше началник на инфекциозната клиника в Окръжна болница. Там работеше хирургът д-р Иван Руменов - бил е асистент на проф. Александър Станишев. Когато бяхме в първи курс, ни вкара в операционната. После с брат ми ходехме сами да гледаме операции (хирургията така започва - с гледане), в края на втори курс д-р Руменов пъхна в ръката ми скалпел, разбира се, за нещо дребно, и каза: "Работи..." Гледах умно, не знаех какво да направя... Е, справих се, разбира се, не за сметка на пациента, и естествено с помощта на д-р Руменов. И така поехме този път, в III курс се записахме в кръжок по хирургия и по вътрешни болести... Двамата сме хирурзи, но брат ми е гръден, а аз работя предимно корем с всичките му органи, а те са много.

- Кои са най-разпространените коремни заболявания в наше време? Различават ли се нещата от времето, когато бяхте начинаещ хирург?

- О, има разлика, и то не защото се е променила само патологията, а защото медицината се развива. Когато започвах, се оперираха много язви на стомаха и на дванадесетопръстника. Седмично средно по 3-5 операции сме правили във II хирургия. След това се появиха Н2-блокерите, антагонистите на протоновата помпа, после се разбраха нещата по отношение на бактерията хеликобактер пилори и всичко това доведе до медикаментозно лечение на язвата. Това драстично намали броя на операциите - сега вече се оперират само усложненията, например тежък кръвоизлив, който не може да бъде спрян с медикаменти. Макар че и за усложненията вече има медикаментозно лечение. В днешно време операцията на язвата вече е изключение, а не правило, както беше допреди 20-25 години.Значително намаляха и операциите на рака на стомаха. Не съм водил статистика, но от 10-15 години самият рак на стомаха намаля чувствително и у нас, и по целия свят. Причината за това не е много ясна - дали защото вече язвата се лекува, дали благодарение на широкото разпространение на гастроскопиите (преди разчитахме предимно на рентгеновите методи на изследване), или има други причини. А и да не забравяме, че всъщност не знаем какви са причините за рака изобщо.За сметка на това обаче се увеличи ракът на дебелото черво. Но и на това нямаме обяснение - и в тази сфера навлезе ендоскопски метод на изследване - колоноскопията. Започна и премахването на полипи на дебелото черво, което не допуска клетките да се изродят в ракови, и въпреки това случаите на рака на дебелото черво не намаляват, а се увеличават. Навлизането на лапароскопската хирурия също направи своята революция...

- Много е актуална в момента темата с лекарствата. Как гледа един хирург на лекарствата?

- Един хирург ползва много по-малко лекарства от един интернист или кардиолог - хирургът лекува предимно със скалпела. Но преди да бъде опериран един пациент, той трябва да бъде подготвен за интервенцията и тук медикаментите имат своето място. А и в следоперативния период медикаментите имат своето немалко значение. От това, което в момента се тиражира, става ясно, че в много страни от Европа, а и в Турция, лекарствата са по-евтини, отколкото в България.

- Това ние, журналистите, го говорим и пишем от много време преди този скандал...

- Да, това не може нито да се скрие, нито да се оспори. Доколко цените са занижени там и повишени тук - може да каже само човек, който е наясно с този пазар. За нас, лекарите, е важно доколко тези цени се отразяват на възможността хората да се лекуват. Някой каза, че не цените на лекарствата са високи, а заплатите са ниски, но за мен това е абсолютно стерилен спор. Защото трябва да дискутираме дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, но това няма никакво практическо значение - важен е крайният резултат, че хората не могат да се лекуват. Работил съм и в Перник, и в Своге, и мога да кажа, че в провинцията има хора, които са материално много зле и наистина не могат да си позволят да се лекуват.

- Доста малки общински болници загинаха през последните две години. Обречено ли е общинското здравеопазване у нас?

- Не може директно и механично да се копира и пренася опитът на други страни. Ако в Европа има изградена шосейна мрежа (не говоря само за 3 магистрали), и един човек от малък град, който се нуждае от спешна помощ, може за половин-един час да стигне до големия град, това не важи за България. Особено тази зима това стана ясно. Тези неща трябва да се отчетат, независимо че бройката на болниците ни изглежда повече от европейския стандарт. Колкото и да е малка една болница, тя може да започне лечението на пациента така, че той да дочака дългия път до голямата болница.

Сдружение "Жените с увредено зрение - ТИ МОЖЕШ" по актуални проблеми, свързани с обучението на деца с увредено зрение, неотдавна завърши проект, който дава много поводи за размисъл и действие в тази област. Отдавна в развитите европейски страни се обръща сериозно внимание на децата с увреждания, особено когато родителите изпадат в паника и не знаят как да се справят с отглеждането им и тяхното развитие. В нашата страна е много ниско равнището на информираност за симптомите на различните заболявания и по-амбициозните родители сами търсят характерните особености на заболяването и какво е необходимо да се направи, за да се постигне ефект.За първи път ръководителят на проекта Живка Павлова, по образование юрист, постави сериозно въпроса за обучението на децата в специализираните и масовите училища. Това стана възможно чрез проекта "Заедно с мама можем повече" към институт "Отворено общество". Вниманието бе насочено към проблемите, свързани с незрящата майка и незрящото дете и съответно зряща майка и незрящо дете.

Над това трябва да се замислят министерствата на образованието и културата, според Павел Чемишанов. Както и законодателно да бъдат променени някои нормативни документи.