Касата пази 9 млн. лв. за неработеща болница

Здравната каса е заделила 9 млн. лв., за да финансира болница, която все още няма лиценз да приема пациенти, научи „Преса". На директорите на лечебните заведения в столицата е съобщено, че ще бъде орязана част от първоначално предвидените за тях средства, защото се очаква договор с още едно, какъвто обаче и до днес не е сключен, съобщи д-р Никола Болтаджиев от Центъра за защита правата в здравеопазването. Собственик е крупният бизнесмен с медицинско образование Михаил Тиков, за който справка в ДАКСИ по-0 казва, че има участие в общо 9 J различни търговски дружества, между които и хотел. Той вече

притежава болници в Пазарджик, Пловдив и Велинград. За директор пък се спряга Михаил Зортев, който беше заместник на министър Стефан Константинов до юни миналата година, но подаде оставка с мотив „лични причини".

На заседание на ресорната комисия в НС шефът на столичната здравна каса Глинка Комитов призна, че е дал срок до 14 март (2 седмици след законово предвидения) на една болница да отговори на условията за сключване на договор. „Това е заведението на Тиков", категоричен беше д-р Болтаджиев, подкрепен и от депутати от БСП. Венета Белянкина от НЗОК потвърди, че има лечебници без договори, които ги изчакват. ЕП

-Г-н Хабсбург, прекарахте един ден в София. Каква беше причината за посещението ви?

- Бях помолен от представители на вашата Национална

следствена служба да дам моята гледна точка за досега случилите се събития във връзка със сделката за българските медии на ВАЦ. Затова прекарах там следобеда във вторник.

- Какво ви питаха следователите?

- Естествено, нямам право да ви кажа.

Не мога да дам никакви подробности, защото, както сигурно знаете, в момента се води разследване. Мога само да кажа, че на срещата разказах какви са моите впечатления от развитието на тази сделка и изказах мнение в кой момент у мен се появиха съмнения, че дяловете в дружеството собственик на двата вестника няма да се разпределят коректно.

- Кога стана това?

- Засега няма начин да отговоря на този въпрос, съжалявам.

- Все пак допускахте ли по време на преговорите с ВАЦ и преди всичко с бъдещите си съдружници Огнян Донев и Любомир Павлов, че в един момент ще се стигне до спор за собствеността в компанията?

- Естествено, по онова време нямаше как да си представя, че ще се стигне дотук. Когато търсехме местен партньор и когато проверявахме бекграунда на бъдещите си съдружници, особено този на Огнян Донев, не заподозрях, че те няма да са честни хора. Сега много съжалявам за това.

. Защо всъщност се спряхте точно на тях? Единствена опция ли бяха?

- Основната причина бе, че по онова време ВАЦ имаха за партньор Европейската банка за възстановяване и развитие. За банката беше много важно купувачът да не е медийна група, намираща се под специфичен политически контрол. Представителите на финансовата институция искаха да са сигурни, че инвеститорът ще е независим. Това ограничаваше възможностите. В този смисъл разговорите бяха аз и Христо Грозев да ръководим вестниците, за да гарантираме плурализма и журналистическата независимост, а финансовите инвеститори в лицето на Донев и Павлов да гарантират икономическата независимост. Затова в началото двамата изглеждаха смислено решение.

- Разкажете ни повече за изискванията на ЕБВР?

- Разговорите с техните представители водеше нашият партньор Даниел Руц и аз не бях част от тези разговори. Но въпреки това от политическото ми минало на член на Европейския парламент и от факта, че преди около 15 години участвах в неговата група за връзки с българския парламент, в банката много добре знаеха колко важно е за мен в страната да има независими медии, свободна журналистика. В момента оригиналното решение представителите на австрийската компания да извършват мениджмънта на изданията, а Донев и Павлов да са финансовите инвеститори, не е спазено. Двамата се намесват в редакционната политика на изданията и това лесно може да се види от материалите, които излизат. В този смисъл желанието на ВАЦ и на ЕВБР не е изпълнено и това е нещото, което аз намирам за много притеснително.

- Не знаехте ли, че Донев и Павлов вече са мамили свои бизнес партньори?

- Факт е, че те вървяха в комплект. Обясниха ни, че са партньори и че заедно правят сделки. Имах някакви подозрения относно Павлов, защото ми бяха разказвали фрагменти от биографията му. По онова време обаче не бях чувал

нищо лошо за Донев, знаех го като собственик на голяма фармацевтична компания и като шеф на авторитетна индустриалска организация. Затова мислех, че неговото присъствие е гаранция за добре партньорство.

- Съжалявате ли към ден-днешен, че се захванахте със сделката за „Труд" и „24 часа"?

- Зависи от това как ще се свърши всичко. По принцип аз съм професионален оптимист. Инвестирахме повече oт година упорита работа, преди да се случи този по моя оценка криминален акт Аз обаче винаги мисля позитивно и сега виждам, че има възможност в крайна сметка съдът да сложи събитията в ред Мисля, че това ще бъде много полезно v за България, защото знаете, че има непрекъснати обвинения от Европейската комисия за работата на българските правораздавателни институции. Ако този съдебен спор бъде разрешен бързо, това би било добър знак към Брюксел и към страните, които все още имат резерви по отношение на България.

- Нека да уточним нещата. Ние нито избираме, нито назначаваме, нито освобождаваме министъра. Становището и решенията на управителния съвет на лекарския съюз е, че е редно министър Константинов да си подаде оставката. Изборът, разбира се, е негов, както и на премиера. А защо? Мисля, че причините са очевидни с всичко това, което се случва напоследък. Това, че на практика в министерството, като изключим тютюнопушенето, нищо друго не беше свършено и решено. А от последните данни се оказа, че са се раздавали пари на кой ли не, по какъв ли не повод. Пари, които са можели да влязат в реалното здравеопазване.

- Но той се оправдава, че не знаел и че не бил виновен?

- Да, слушаме само оправдания. Министърът нищо не знае и нищо не е чул, нищо не е видял и той не е виновен. Доста наивно звучи, че главата не знае какво се случва под нея. Ето това е неприемливо. Ако виждаш, че не можеш да работиш с никого, тогава си подаваш оставката. А от това, което чуваме, всички останали са му виновни. И той нищо не знае, съответно и нищо не може да направи и не го и прави. Не виждам качества на управленец у този човек за съжаление.

- Оказва се, че пари в здравеопазването май няма само за пациентите и за докторите...

- Така излиза. Още по-страшно е това, което прочетох във вашия вестник, че са дадени по 5-6 хиляди евро на шофьори, вероятно сериозни експерти по СПИН. А в същото време лекарите в Спешна помощ са получили по 11 лева. Това е толкова тежко звено. Защото не се ли структурира, не се ли оправи спешната помощ и тя да е стабилна и сигурна, не може да има никаква реформа в здравеопазването и никакво подобрение. Това е първото най-важно звено. То е връзката между всички останали и трябва да работи перфектно, а хората там да са наистина добре платени.

- Нямате ли обаче чувството, че някак си БЛС тича след събитията. Не е ли време за някакви нови протести, след като нещата в сектора не се случват?

- Така беше преди три години. Наистина лекарският съюз тичаше след събитията. И когато те се случваха, правеше опити да промени нещо, да въздейства. Не знам да имаше особен резултат тогава. Но мисля, че сега подходът е променен. Мисля, че е очевиден факт, че единствената стабилна институция през тези

три години, за разлика и от каса, и от министерство, и от всички останали структури, заети със здравеопазване, единствената стабилна, сериозна структура с ясни цели и намерения, с ясно изразени позиции е БЛС. И дори без да се правят протести, благодарение на нас се случиха доста неща, които са в положителна посока.

- Какво свършихте конкретно?

- Очевиден факт е, че за 2011 г. средствата към изпълнителните вървяха редовно, че нямаме сигнали от пациентски организации, а при нас няма нито една постъпила жалба за липса на направления, за недостиг на средства за изследвания. Това е една, може би хората не я осъзнават, но много сериозна промяна. Болниците работеха значително по-спокойно с малко повече средства. Дори и в рамките на този бюджет. Така че, ако някой прави реформа в България, макар и

малко по-тихо, по-леко, но все пак реална, това е лекарският съюз. И мисля, че трябва да стане ясно на обществото, че БЛС не е синдикат, не работи само за

себе си, а и в полза на обществото. И когато ние искаме повече пари и повече направления, те са, за да обслужим по-добре и повече пациенти я не за да си напълним джобовете.

- Колко малко са парите в сектора?

- Няма как да кажа, че средствата са достатъчни. Защото това просто ще е лъжа. Ясно

е, че с 4% от брутен вътрешен продукт и с по-малко около 50 публични средства за системата не може да има качествен и добро здравеопазване. И то трябва се осъзнае крайно време да се търсят механизми, като например да се качва вноската. Първо, нека държава урегулира своите задължения. Да си плащат всички здравните вноски включително по-голямата час от 9-те групи, които осигуряват. Така ще влязат още 400 милиона в касата. - Предстои събор на БЛС на 9 март, ще се кандидатирате ли за втори мандат?

- Да, но дали ще бъда избран, ще разберем в събота.

- Вашето име се завъртя и като следващ здравен министър?

- Мога да кажа на 1000 и повече процента, на колкото пожелаете, че няма да бъда министър. Дори ако трябва да съм съвсем откровен, няма да уточнявам за каква длъжност, но са ми правени предложения. За мен обаче най-заслужаващата си организация за един доктор е Българският лекарски съюз. А и не изпитвам влечение към политически пост.

- А как гледате на идеята за лекарска камара вътре в съюза?

- Лекарска камара вътре в съюза - да. Но нека да го поясним. Сродните организации в ЕС, които съществуват като организации на лекарите, носят най-различни имена - камари, асоциации, ордени. Всички те обаче са идентични като функция, като начин на избиране на ръководни органи, като дейност, вменена по закон на БЛС. Това име е останало по традиция от 1901 година и аз смятам, че ние трябва да уважаваме традициите и затова наименованието на организацията не бива да бъде сменяно. Иначе изцяло ще покрием функциите и задачите на една лекарска камара - такава, каквато е в останалите европейски

страни, и сме напълно готови за това. А какво име, как ще се казва и как ще действа организацията, ще решат лекарите.

- Да поговорим и за пациентите, на тях май и управляващи, и лекари са длъжници. И защо отношенията между болните и докторите заприличаха на война?

- Да, заприличаха. Но тя определено беше дирижирана, подбутвана, манипулирана. Това беше акция срещу лекарското съсловие. Не мога да виня по никакъв начин пациентите. Те си имат своите болки и страдания и са прави да изискват и от държавата, и от системата, и от лекарите да получат най-доброто. Но очевиден факт е и пациентите, мисля, че много добре го разбират, че от тези 3 единствените, които се стараят в повечето случаи да дадат най-доброто, са лекарите. Това лесно мога да подкрепя и със статистическите проучвания, че хората не одобряват здравеопазването, но над 62% си харесват лекарите. Така че ясна е разликата и някой накара пациентите да протестират срещу лекарите, а не срещу тези, които са виновни за състоянието на системата.

- Обаче черната серия от грешки и починали не свършва...

- Така е. Това е система, в която за съжаление въпреки всичките ни знания и умения и всичко, дадено от себе си, се случва да умират хора. Такава е медицината, но няма лекар, който да не изпитва болка от смъртта на пациента си. Но да се втълпява на

хората, че лекарите са злонамерени и че едва ли не единствено се интересуват от пари, а не от медицина, не мога да приема. Хората трябва да знаят и да вярват - няма друг, който да им помогне. Имат ли нужда, имат ли болка, имат ли страдание, човекът, който ще им помогне и ще направи всичко възможно да реши проблема им, е българският лекар.

- А въвеждането на диагностично свързаните групи ще промени ли нещо в системата?

- ДСГ-тата са метод за финансиране. Аз не знам защо така упорито се спрягаше как те ще подобрят здравеопазването. ДСГ нито са диагностичен, нито са лечебен, те са единствено метод за финансиране на лечебни заведения, при това болници. Естествено, засега това е най-доброто в света, но ДСГ при сегашния размер на публични средства, отделени за здравеопазване, и като процент от БВП не означава нищо. Със същите пари дали ще се нарича ДСГ, или клинична пътека, каква е разликата - тези 2 милиарда и 600 хиляди няма да станат 3,6 млрд. Разбирам, да, тогава, когато стигнем поне 80% да са публични средства и поне 6% от БВП да отиват за здравеопазване, спокойно можем да говорим за ДСГ и ще стане задължително да влязат. Но няма как да имаш ДСГ без електронна здравна карта и без информационна свързана система.

- Колко пари струва прословутата здравна карта?

- Ами изобщо не е чак толкова много пари. Най-скъпото, за което съм чувал досега, е около 30 млн. Но доколкото знам, има и значително по-евтин вариант. И след като могат да се изхарчат 11 милиона за безсмислени дейности, 6 милиона за бонуси, още 4 през каса... Ясно е, че парите ги има, но не отиват за каквото трябва. Това минава, разбира се, и особено като слушам и виждам какви средства са харчени в министерството, да не се изработи електронна здравна карта, индивидуална на пациентите, просто е престъпление. Тя е един от основните фактори, за да има откритост и прозрачност. И да се знае, когато едни пари отиват някъде, заради кого, защо и къде точно постъпват и правомерни ли са, или не.

- Българският лекар подкупен, недоволен и мразещ пациента ли е?