09 ноември 2010 г. Тема: здравеопазване обаче и замириса на мърша

Чух, че Мартин Карбовски щял да прави в новото си предаване телевизионен мост с Италия. И искрено се зарадвах, понеже той е талантливо и пробивно момче.

Рекох си: “Сигурно ще разговаря с Негово светейшество папата.”

Да, де, обаче се оказа, че разговарял с другото Светейшество - Бойко.

Имаше един много артистичен футболист от “Левски” - Христо Илиев, Патрата. Не беше от най-големите звезди, обаче пък бе истински любимец на запалянковците. Също като Мишев от Славия - Горнобанския кмет, както го наричаха.

Та Патрата бил с отбора в Рим, направили си снимки, публикували ги във вестниците, а един левскар пита: “Абе, кой е този до Патрата, кой се е намърдал до него?”

А навлекът се оказал самият папа. Но за нашите Патрата е всичко и край.

От време на време се сещам за неподходящи вицове, но вие ще ми простите.

Мартин разполагал с някаква техника, която давала възможност да излъчват от всяко кътче на света - в смисъл там, където се намира Бойко, така изглежда. Навремето и аз правех телевизионни мостове и доста се охарчвах - например, разговарях от Милано с Нобеловия лауреат Дарио Фо и удоволствието ми струва близо 9000 лева.

Предполагам, че техниката на Мартин е доста по-евтина, понеже той си е скъперник, обаче в замяна на това пък разговаря с Бойко. Понякога, макар и рядко, животът все пак е справедлив, така излиза.

Бойко имаше късмет и с друго тази седмица. Докато играеше някакъв футболен мач в Италия, го предложиха за участник в президентските избори.

Идеята цъфна от столичната улица “Арарат”, която е населена от всякакви екземпляри, което е логично, понеже и Ноевият ковчег се е приютил на връх Арарат.

Та оттам един господин съобщи, че ще се кандидатира за президент и щяло да му бъде приятно, ако и Бойко се навърта край него. Не че имал някакви шансове, но заради спортната надпревара.

Нещата започват да се уреждат - ще си имаме президент от улица “Арарат”, а Бойко ще се отдаде на футболната си кариера.

А съдебната система най-после ще бъде напълно удовлетворена. Може да върви да се снима с новия президент - в момента той е обвиняем за редица тежки престъпления, намира се под домашен арест, но всичко това го прави напълно подходящ за държавен глава.

Пак се сетих за нещо неподходящо - сега пък за един афоризъм на американската хумористка Фран Лебовиц. Той гласи: “Ако си куче и твоят стопанин ти предложи да носиш пуловер, ти му предложи да носи опашка.” Не е съвсем ясно, но позволява всевъзможни тълкувания за изброените дотук персонажи.

Новият държавен глава направил пресконференция на “Арарат” и на нея довтасали само журналисти от Плевен.

Навремето най-честните момичета бяха от Плевен. Това се обясняваше с факта, че там беше Школата за запасни офицери и те се навъртаха усърдно край нея. Сега се оказа, че най-честните журналисти са пак от Плевен.

И както са били поканени само те, изведнъж и трите национални телевизии старателно излъчиха пресконференцията.

За Би Ти Ви е ясно. Навремето оттам се пръкнаха янетата, така наричам събирателния образ на политическите кречетала - всяка заран един бърборко им решеше гребените. Щяха да пращат БСП не знам къде си, а сега са дупе и гащи с клетата партия. А пък тя след два дни ще прави конференция за липсата на свобода на словото у нас. Четири години бабува за тази свобода, а накрая се оказа прекарана.

За Нова телевизия няма какво да говорим - никой не гледа новините им, което никак не е справедливо, защото Даниела Тренчева е най-голямата хубавица, а и новините си ги бива.

Обаче БНТ, която също усърдно предаде пресконференцията от “Арарат”?

Защо оттам припяват на държавния глава, още преди да се е нанесъл в канцеларията си? Защо и държавната телевизия се държи като едновремешно честно момиче от Плевен?

Това трудно може да се обясни. Добре, да приемем някои хора за по-умни, отколкото са в действителност. Сигурно в БНТ са решили, че колкото повече показват новия държавен глава, толкова по-добре за Бойко.

И са прави - колкото повече показваха янетата, толкова повече се вдигаше рейтингът на Цветанов, нали.

Янетата вече са основният деликатес за телевизионните гладници ах, ненаяли се с глупости. И телевизиите като цяло са доминирани от наемниците на новия държавен глава. Тези хора безкрайно унижаваха от екрана Станишев. Сега той сигурно се утешава, че те унижават по същия начин и Бойко. Всичко се превръща в Женски пазар, където прегладнели продавачи грачат един срещу друг.

Пак те нарекоха тия дни едно политическо лице “нагъл и хладнокръвен престъпник” - така се говори вече в българския парламент, и дори си позволиха публично да го рекетират. Ах, какво лакомство беше това за репортерите. Те само чакат да им подхвърлят нещо, за да пируват с поредната мистификация. Превърнали са се в бездушни кукли, единици имат вече желанието да поразчовъркат някаква история. Кречеталата са главният сценарист. Телевизиите вече трудно държат очите си отворени, политическите реалности ги отегчават, наострят уши само за някакъв скандал, колкото и фалшив да е той.

Скучният Великов, бивш РЗС, няма никакви шансове, каквито и истини да говори, пред атрактивния Яне Янев, каквито и неистини да ръси.

Обаче никой не бива да се радва. Всички ще бъдат опозорени. Никой няма да може да се измъкне невредим.

Убийствата тепърва предстоят. Убийства с думи.

Важни, съдбоносни неща се претупват, за да се даде възможност на фалцетния гласец на мистификаторите да се извиси.

В една новинарска емисия (2 ноември) имаше репортаж, но с коментарни оттенъци - Би Ти Ви доста често успява да представи прилична продукция в този жанр - за необслужваните кредити. Били достигнали 4 милиарда лева. Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още. Обаче имало “светъл лъч” - износът нараствал. Бля-бля. И какво видяхме, докато лъчът изсветляваше? В някакъв цех, мизерен като обор, една женица чукаше по нещо. Оказа се, че кове някаква лопатка.

Износът нараства. Други две женици пък тъчеха килим. Трудът на аборигените. Обаче износът нараства.

В Оряхово пък имало бунт срещу директора на местната болница. Няма страшно, нали износът нараства. Обаче между другото научаваме, че болничната линейка била за скраб. Шофьорът й разказа, че не е минавала на технически преглед. Карали я на риск - така се изрази човекът. И това безумие минава и заминава.

У нас е така - живота го караме на риск. Истината я приемаме също на риск.

БНТ отдели внимание на новия държавен глава от улица “Арарат”, браво. Обаче претупа набързо с един скромен репортаж проблема с т. нар. дизайнерска дрога.

Сякаш някои употребяват този наркотик и това им пречи да виждат действително важното. Липсата на техника за откриване на тази дрога е проблем, неизмеримо по-важен от фантазиите, които се изживяват на улица “Арарат”. Нека телевизиите припалват романтичната си любов към новия държавен глава, но да намират и малко повече време за “дизайнерите”…

А случващото се на “Арарат” е образцов пример за тоталното изтрещяване в българската политика. Казвам онова, което мисля, а на когото не му хареса, да отиде да се навърта край плевенската школа за запасни офицери.

И къде впрочем са погребани българските политолози? Нищо не се чува от тях.

Между другото, наскоро се появи едно прелюбопитно изследване - “Експертите (българските) на прехода” на Достена Лаверн. Досега нито едно телевизионно предаване не покани някои от вечните си квартиранти, герои на тази книга. А би било много интересно.

***

Арогантността на мистификаторите върви редом с алчността за себепоказване, също отличителна черта на българската политика. И най-дребният повод се използва от някои, за да се покажат пред публиката. Или без никакво колебание се нагърбват с роли, далеч от положението им.

САЩ, също тия дни, имаха забележителен принос в развитието на българската култура. Това беше участието на посланик Уорлик в сериала “Стъклен дом”.

Най-естествена в 4-минутния епизод бе играта на секретарката на посланика, която попита героите какво ще искат за пиене. На второ място, вълнуващ, но не толкова, бе и начинът, по който Уорлик предложи начос на героя на Калин Врачански. Трудна интерпретация, дори за голям актьор, понеже начосът се появи ни в клин, ни в ръкав на бюрото на американския посланик - може би като израз на световната финансова криза.

А по някое време той заподозря, че го канят да участва в карнавала по повод на Вси Светии. Това беше сериозно изпитание, но той се справи и с него - и ни се размина, без да се маскира като посланик.

***

Тъй. А защо трябва да защитим Венета?

Тия дни един страхливец, който се пъчи само когато е на бунището си, си е позволил една мерзост към Венета. Бареков - това е въпросният страхливец, е публикувал една мръсотия в сайта, за който се твърди, че управлява. Това не е особено изненадващо, типове като него се препитават с измишльотини и дори с откровени, нагли лъжи, нерядко осигуряват техния трафик.

Но все пак, да обругаваш колежка, това вече е извън всякаква мярка. Едно е да носиш гербери на новоизбрания премиер, друго е да се държиш калташки с една жена.

За жалост, когато мнозина не разбират колко е позорно онова, което се случва на улица “Арарат”, подобни посегателства вече не изглеждат неприлични, неприемливи и брутални.

Килърите с думи са на мода и в нашия занаят. Екзекутори, които иначе се търкалят като плевенски честни девици в краката на силните. Това е тежка болест. Веднъж занесеш ли някому, който и да е той, гербери, ти окончателно си озверял, приличието няма никакво значение за теб. Свършен си. Онзи сайт, както и се очаква, твърди, че е “звярът в новините”. Само един безкрайно комплексиран човек обаче може да подчинява въображението си на подобни преувеличения. А по-скоро става дума за един импотентен слуга на лъжата.

Защо не защитите по някакъв начин Венета - или всички вече да се запътим към плевенската школа?

Дванадесет хиляди самозвани лечители и магове церят незаконно у нас, без да са регистрирани по смисъла на Закона за здравето. Това заяви председателят на асоциация „Феномени” Стамен Стаменов.

Само 18 човека са декларирали в Националната агенция по приходите, че притежават свръхумения да лекуват и са плащали налози за тази дейност. Те са се регистрирали към общините и плащат патентен данък подобно на козметичките, масажистите и шивачите. Според Закона за местните данъци и такси налогът за подобни дейности се определя според мястото им на практикуване и варира от 2000 до 5600 лева.

На практика обаче дейността им е незаконна, тъй като нито един от тях не е преминал курс по обща медицина в някой от медицинските университети в страната, коментира проф. Владимир Овчаров, завеждащ катедрата по обща медицина в Медицинския университет в София. Всеки нетрадиционен лечител трябва да има обучение от 600 часа по обща медицина и да бъде регистриран в регионалния център по здравеопазване. Дори да е изпълнил тези задължения обаче той не може да практикува самостоятелно, а само в екип в лекар, поясни проф. Овчаров. По думите му обаче от 2006 г., когато задължението влезе в сила със Закона за здравето, досега не е изготвена учебната програма за нетрадиционните лечители.

Лечението на деца с церебрална парализа е спряно заради орязаните с 40% делегирани бюджети на болниците. Заради намаляването на средствата малчугани чакат за операции на опашка чак за след половин година напред. Това съобщиха родители на засегнати от заболяването малчугани от Пловдив.

Всеки месец над 50 болни постъпват за такова лечение в една от клиниките в Пловдив, като 90 на сто от тях са от всички краища на страната.

Среща с министър-председателя Бойко Борисов за решаване на въпроса с отложените операции на деца с церебрална парализа ще поискат родителите до дни.

Подкрепяме родителите, заедно с тях ще инициираме среща с ръководството на Националната здравноосигурителна каса, заяви Теодора Захариева – учредителка на Центъра за защита правата в здравеопазването и първата пациентка, която осъди Министерството на здравеопазването за прекъснато лечение. Когато става дума за лечението на деца, икономиите и компромисите са недопустими, категорична бе Захариева.


Кой е гарантът?
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Открай време за хората най-хуманната професия в света е лекарската. Затова се смята, че за да я практикуваш, е необходимо призвание.

Така ли обаче стоят нещата при родното докторско съсловие? Всъщност повечето български лекари отдавна са си избрали тази професия по призвание. Доказателство за това е действителността в средностатистическата нашенска болница. Там изобилието е предимно в дефицита и безпаричието, породени от икономическата криза и некадърното управление на здравеопазването от няколко предишни правителства. Въпреки това лекарите в тези лечебни заведения работят безотказно. Или поне в повечето от тях. Макар че има изключения, които са срам за лекарската професия. Защото деянията на тези хора, или по-точно липсата на каквато и да е реакция към болните, е равностойна на престъпление. Това в повечето европейски страни се наказва със съд и изплащане на големи обезщетения на пострадалите. В някои случаи дори се стига до отнемане на лекарски права и влизане в черния списък на съсловната организация, каквато у нас се явява Българският лекарски съюз (БЛС).

От седмица-две някои от лекарите ни протестират в извънработно време, а други – символично, с искания за по-адекватно и достойно заплащане. Само че някои от докторите забравиха, че ако нямат пациенти, няма да има нужда от самите тях.

Независимо от уверенията на БЛС, че протестите няма да оставят нито един болен без навременна лекарска помощ, някои негови членове започнаха да имитират работа и да се оправдават с протестите.

Ето един конкретен пример ­ болен и обездвижен пенсионер от Враца чака с дни лекари от спешното звено на болницата в града. Не му помагат нито молбите, нито увещанията на близките му, независимо че старецът живее на една пряка от лечебно заведение. Линейката с дежурен екип се отзова в дома му чак след като журналисти вдигнаха на крака с обажданията си спешното отделение. При това линейката беше изпратена срещу увещанията от страна на „спешните” доктори да не се раздухва случаят, защото уж станала грешка.

Грешка обаче няма. В случая има човешка немарливост и безочие, за които виновните би трябвало да понесат отговорност. Санкции обаче няма. И както се вижда от действията на Българския лекарски съюз ­ няма и да има. Нищо че от съсловната организация категорично заявиха, че няма да търпят безхаберни доктори да очернят името им, като се оправдават с протестите.

За щастие случаят с пенсионера от Враца бе решен по възможно най-добрия начин. Той обаче е много показателен. Помислете си колко други подобни истории има, за които от спешните отделения не си дават никакъв зор! Това никой не знае. За някои случаи научаваме само когато потърпевшият е наш близък или познат. Или когато роднините му разкажат за това в медиите. А тези пенсионери, които не искат да влизат в конфликт, си търпят сами последствията и остават встрани от вниманието на обществото. Затова е логично да попитаме какви гаранции ще ни даде Българският лекарски съюз за нашето здраве по време на протестите? И кой ще носи отговорността за изпуснатите човешки животи, докато тези стачки продължават?

Исканията на медиците и синдикатите са финансирането на здравната система да е адекватно, а сумите за извършените дейности в болниците да бъдат изплатени. Божков обяви, че не са изплатени 35% от сумите за юни, юли и август, "но е постигнато съгласие това да стане до януари". Той каза още, че предлаганият нов етап за разплащания в здравеопазването на базата на т. нар. диагностично свързани групи се отлага за 2011 г.

Пред Дарик д-р Красимир Кулински, председател на Районната колегия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, пък съобщи, че от вторник личните лекари в Пазарджик преминават към безсрочни ефективни протестни действия.


Случка с едни пари
Калин Терзийски

Гледам как стачкуват моите колеги, лекарите, и ми става мъчно. Много безнадеждност има в цялата тая работа. Така си казвам вечер. Сутрин съм изпълнен с плах ентусиазъм, надеждата като бурен се вири в сърцето ми, прораства и пропуква асфалта на бездушието. Да, моята съсипана от съвремието душа е покрита с асфалт. Аз го наричам Безнадеждност.

Сутрин си позволявам да виждам хубавите неща, но през целия ден катранът от всички страни се натрупва и натрупва и се налага да си легна без надежда. Именно преди лягане гледам и новините и виждам как лекарите искат, а някой им се смее и им казва: Няма.

И се сещам за една съвсем прясна случка от моята практика. Аз не работя като лекар от десет години, така че „практика” е казано с известна ирония. Та преди няколко месеца ни в клин, ни в ръкав аз, неработилият в областта на медицината вече десет години, получих писмо от Българския лекарски съюз. В това писмо най-строго ме предупреждаваха, че ако не платя членския си внос за тия години, в които не съм го плащал, не съм работил, а като погледне човек – даже не съм ходил на лекар, аз ще бъда „изнесен” в списък. Страшен и черен списък, в който с вонящ катран са написани имената на тези, които не си плащат. В някакъв сайт. Така името ми ще бъде закачено в списъка на нередовните и аз ще бъда опозорен.

Аз искрено се уплаших. Ръцете ми трепереха, докато разгръщах страниците на това писмо. Добре, че беше електронно. Иначе щях да го накъсам с треперещите си ръце. Да – уплаших се. Уплаших се, че ще умра от смях. Така де. Десет години не бях работил като лекар. Десет! И не бях работил не защото ме е страх от кръв или защото нямам нужните знания. Дипломата ми все още си стои в някакъв шкаф вкъщи, майка ми се гордее с нея – в нея има трийсет и шест шестици и седем петици. Не работех като лекар, защото бях открил, че медицината е едно от най-скъпите и трудни хобита в България.

Като млад работех в голяма психиатрия, но за да се издържам, работех и като сценарист на смешни предавания. Често ме питаха дали работата в психиатрия ми дава материал за смешните скечове. Аз отговарях: Да! Твърдо да. Най-вече заплатата ми – през прекрасните 97-а и 98-а, ми даваше страхотен материал за смешни скечове.

Но както и да е. Смешна работа. Аз не работех като лекар от десет години, но лекарският съюз не ме беше забравил. Аз знаех, че ако завия от глад и месата ми се затресат от мъка и нужда, лекарският съюз веднага ще се хвърли като орел и ще ми помогне... Но сега просто не беше такъв поводът – не гладувах и нямах някакви страшни нужди... и затова лекарският съюз, просто ей така - по приятелски, се сещаше за мене не за да помогне, а защото се беше подсетил да ми прибере някой лев. Некой лев - както се казва.

Именно в този момент аз работех в Националната телевизия. Лекарският съюз ме притискаше и заплашваше, че ще ме изключи от редиците си, ако не си платя. Така че аз взех един цял месечен хонорар от БНТ и направо го занесох в лекарския съюз. Не ми се даваха тези пари и не знаех за какъв дявол ги давам. Но ми беше дяволски интересно какво ще ми обяснят тези, които ми искаха парите. Какво, за Бога, ще кажат, като ги питам: Добре... аз не работя като лекар... не съм и работил последно време... защо ми искате пари за тези десет години – четиристотин лева са това...? Чудно ми беше каква забавна измишльотина ще ми кажат. Та да я използвам за написване на някой забавен телевизионен скеч.

И попитах. Първо си дадох парите. Така ми беше приятно. Исках абсурдът да е пълен. Първо дадох парите – след това попитах: За какво ми ги взимате тия пари? Хаха. Отговори председателят на столичната колегия. Хаха. Вие не знаете ли за какво? Не знам – казах. Ами - лошо. А трябва да знаете. Всеки лекар трябва да знае за какво му вземат парите в лекарския съюз.

Аз не знаех. И се засрамих. После плахо попитах: А ако реша сега... както така хубаво съм си платил... с тази свежа и прясна бележка за платен членски внос в джоба... ако поискам да започна работа... А, докторе? – попитах председателя.

Хахаха – изпищя той в пристъп на някакво френетично задоволство. Все едно ентомолог беше видял някаква много рядка и при това много глупава хлебарка. Хахаха. Изсмя се той. Вие си платихте? Нали така... Млади човече... въобще и не си мислете да работите в България като лекар... няма смисъл...

Няма никакъв смисъл... Вие луд ли сте? Хахаха... - смееше се той и видимо попипваше парите, които му бях дал. – Да работите в България...? Като лекар? Хахахаха. Докато сте млад – бягайте!

Аз съм на четиридесет – казах и се усмихнах. Весело ми беше. Имах чудесен сюжет за смешен телевизионен скеч. Някакъв много идиотски телевизионен скеч.

Та така де. Мъчно ми е за лекарите.

Недко Петров

Към момента у нас регистрираните лица в РЦЗ-та в страната /Регионален център по здравеопазване/ за упражняване на неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве според Закона за здравето /ЗЗ/ са 166 души, от които 98 са "доктори", а останалите са фармацевти и руги специалисти по професионално направление "Здравни грижи" /медицински сестри, фелдшери и пр./. Това съобщи за БТА д-р Илияна Янева-Балабанска от Националния център по опазване на общественото здраве/НЦООЗ/, която работи в секция "Промоция на здраве и профилактика на болестите" към националния център. Според д-р Янева броят на хората, които официално се занимават с неконвенционалните методи в медицината се е увеличил, макар и слабо, тъй като според регистрите на РЦЗ-та за миналата година той е бил 152, от които 87 са били "доктори".

Въпреки отчитания минимален ръст на хората, които се занимават у нас с неконвенционални методи в медицината- проблемите пред този вид дейност съществуват и се трупат от години.

В Закона за здравето, приет от 1 януари 2005 г., действа и глава Шеста, която обхваща неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, но именно в тази глава съществуват пропуски, които вече пета годинасе доизглаждат и поправят. До момента - без ясен и видим резултат. Според д-р Янева работна група от Министерството на здравеопазването вече е изготвила проект за изменение и допълнение на глава Шеста от Закона за здравето и този проект предстои да бъде обсъден от новото ръководство на МЗ. Д-р Янева изброява и пропуските, които са се забелязали за тези пет години във въпросната глава Шеста, а именно: в закона не са включени всички практикувани у нас неконвенционални методи, не се предвижда обучение по прилагането на отделните неконвенционални методи, не е разрешено на юридически лица да организират упражняването на неконвенционалните методи, тоест по сега действащата глава Шеста на ЗЗ не могат да се създават у нас центрове за алтернативна медицина по подобие на сегашните ДКЦ-та, където пациентът може накуп да намери всички лица,

практикуващи неконвенционални методи, не е предвидено лицата без магистърска степен по "Медицина" и "Дентална медицина", които упражняват неконвенционални методи да могат да извършват това в сътрудничество и под контрола на лекар. И не на последно място - не е посочено здравното заведение, което под ръководството на министъра на здравеопазването да провежда държавната политика в областта на неконвенционалната медицина. Преди около десетина години е имало Национален център по фитотерапия и народна медицина, който след преструктуриране практически е престанал да съществува и сега идеята е именно НЦООЗ да поеме тази отговорност, смята д-р Янева. Според нея за всеки един от регистрираните в 19-те Регионални центъра по здравеопазване/РЦЗ/ 166 специалисти по неконвенционална медицина има ясна и пълна информация за методите, с които те лекуват и всеки пациент може да се ориентира дали би искал да ползва методи на неконвенционалната медицина.