ДА РАЗБЕРЕМ КРАТКИТЕ ПЕРИОДИ НА СУША

36. ДА РАЗБЕРЕМ КРАТКИТЕ ПЕРИОДИ НА СУША

Сигурно нищо друго не безпокои толкова много посветения християнин както това, че независимо колко ревностно се опитва да се подчинява на Бога и да върви с Него в светлината, понякога преминава през сухи периоди. Той никога не може да ги предвиди и обясни и това го затруднява.

Все пак човек е по-спокоен когато знае, че не само той е попадал в центъра на емоционална пустиня. Дори и най-чистият и благочестив светия, който някога е стъпвал по земята, се е озовавал на това място. Почти всички религиозни книги, достигнали до нас от миналото, имат поне една глава, посветена на това, което се нарича безплодие в християнския живот. Самата дума предизвиква у нас съчувствена усмивка, защото съвсем точно описва преживяването, добре познато на мнозина от нас. Сърцето ни се чувства жадно и каквото и да направим, не можем д докараме дъжда. Затова е добре да знаем, че и други светии са имали подобно преживяване.

Причина за нашето страдание в такива моменти е знанието ни, че грехът е в основата на безплодието на живота ни. Обикновено разсъждаваме, че щом грехът носи суша и преживяваме период на безплодие, сме виновни за някакъв грях, независимо, че не го откриваме. Начинът да се справим с проблема е да помним, че грехът не е единствената причина за сушата. Ако след честно изследване на живота си разберем, че не живеем в неподчинение и нямаме непростени минали престъпления, можем да отхвърлим греха като причина за състоянието си. Когато считаме, че обезателно сме извършили грях, а това не е вярно, ние не прославяме Бога и вредим на себе си. Всъщност ние помагаме на Сатана, внушавайки си че някъде в тайнствените дълбини на природата ни трябва да съществува някакъв грях, който кара Бог да крие лицето си от нас. Това, което Бог е изчистил, ние не трябва да наричаме нечисто. Ако го направим, значи нямаме вяра.

Теолозите казват, че “религията се основава на волята”. Единственото, което има значение, е това, което волята ни заповядва да вършим. Сушата няма нищо общо с волята. Исус каза: “Ако някой иска”, а не “ако някой чувства”. Усещането е отношението на чувствата към волята ни, един вид музикален съпровод към задълженията в живота ни; и макар че наистина е приятно да ни свири оркестър докато вървим към Сион, това без съмнение не е задължително. Можем да работим и да вървим без музика и ако вярваме истински, можем да вървим с Бога без да чувстваме.

Естествено можем да очакваме да изпитваме духовна радост в някаква степен през по-голямата част от времето. Приятелството с Бога е толкова сладко, че не може да не предизвиква радост; ние обаче в момента говорим за времето, когато радостта вехне или избледнява и едва-едва усещаме Божието присъствие или пък изобщо не го чувстваме. В такива времена трябва да бъдем верни. Миговете на голяма духовна наслада не изискват силна вяра. Ако никога не слезем от планината на благословението, ще ни е по-лесно да вярваме в собствените си наслади, отколкото в непоклатимия характер на Бога. Затова е необходимо нашият бдителен небесен Баща понякога да оттегля вътрешната си утеха и удоволствието от присъствието си – за да ни научи, че само Христос е скалата, на която трябва да положим безкрайната си надежда.

37. ПРЕЧКИ

 

Схващането, че враговете или неблагоприятните обстоятелства могат да попречат да бъде изпълнена Божията воля в човешкия живот, е напълно невярно. Никой и нищо не може да спре Бога или добрия човек.

Славата и величието на християнската вяра са в това, че тя е действителна и резултатна сила, независимо дали съществуващата политическа и нравствена обстановка е благоприятна или не. Хърбърт Уелс е казал някъде, че лично той приема будизма за най-добрата религия, но счита, че тя може да процъфтява само в страните с топъл климат! Веднъж чух един католически проповедник да оплаква обета на друг проповедник, който бил хвърлен в затвора в нацистка Германия и “му било забранено да практикува религията си”. Това звучеше особено комично, но аз все пак разбирам, че една религия, основаваща се най-вече върху външни ритуали и обичаи, наистина може да бъде забранена. Ако истинската религия се състоеше във външното си, видимо приложение, то щеше да е възможно да бъде разрушена от законите, забраняващи практикуването й. Ако обаче истинският поклонник е този, който се покланя на Бога в дух и истина, как законът, затворът, оскърбленията или лишаването от права биха му попречили да хвали Бога?

Щом веднъж човек отдаде сърцето си да върши Божията воля, той в същия момент вече е свободен. Никой не може да му пречи. Когато разберем, че първият ни и единствен дълг е да обичаме Бога безпределно, както и всички хора, дори и враговете си, от уважение към Бога, ще се радваме на духовно спокойствие при всички обстоятелства. Въпреки изпитанията, които ограничават душите ни, можем да намираме покой, напълно уверени, че вършим Божията воля и да знаем, че той приема страданията ни като жертви, които много му харесват.

Ще изпаднем в беда само ако включим волята си във взаимоотношенията си с Бога. Ако позволим на егоистичните си желания да определят посоката на живота ни, веднага ще дадем основания да се появят пречки отвън. Ако смеся желаните от мен начинания с волята на Бога и започна да мисля за тях като за едно цяло, в религиозния ни живот ще се появят препятствия. Тогава ще започна да обвинявам всеки, който застане на пътя ми и ще извинявам неуспехите си с нещо или с някой, който ме спира. Същността на поклонението в Духа е да обичаме безпределно, да вярваме искрено, да се молим непрекъснато, да искаме да бъдем святи като Исус и да вършим заради него всяко добро, на което сме способни. Невъзможно е за който и да е да спре подобна “практика”. Веднага щом ходенето на църква ни бъде забранено чрез правителствено постановление или стане временно невъзможно поради други обстоятелства, можем да се оттеглим в светилището на сърцата си и да хвалим Бога подобаващо, докато той не реши да промени нещата и не реши да възобновим външното практикуване на вярата си. Междувременно огънят е останал в олтара на сърцето ни и сме научили сладката тайна на подчинението и доверяването – урок, който не бихме научили по друг начин.

Ако се чувстваме обезпокоени от външни пречки, трябва да сме сигурни че сме жертви на собствената си воля. Нищо не може да попречи на напълно предаденото и спокойно доверяващо се сърце, тъй като нищо не може да спре Бога.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: