Умисъл – същност определение и видове Умисълът е положително субективно отношение на дееца към ООП на своето деяние. Умисълът се определя в чл. 11, ал. 2 НК: Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
В този текст се открояват ясно два момента на умисъла – интелектуален и волеви. Интелектуалният момент на умисъла се изразява в това, че деецът е наясно с ООП на своето деяние. Волевият момент може да се прояви в два варианта – деецът или пряко да иска, или съзнателно да допуска настъпването на съставомерните ООП на своето деяние.
Пряк е умисълът, когато престъплението е на просто извършване или когато престъплението е резултатно и деецът желае (цели) настъпването на съставомерните ООП, той е извършил деянието заради тяхното настъпване, например стреля в някого за са причини смъртта му.
Умисълът е евентуален, когато престъплението е резултатно, но съставомерните ООП не са целени от дееца, а са само възможен, допълнителен резултат на неговото деяние, с чието настъпване той се съгласява преследвайки някаква цел. Например кара бързо лек автомобил за да може неговият спътник да хване влака, като пресича пешеходна пътека тип “зебра” с минаващ пешеходец, когото прегазва.
Други видове умисъл:
Афектен умисъл – когато решението за извършване на умишленото престъпление се е породило и е осъществено в състояние на силно душевно вълнение;
Предумисъл – когато решението за извършване на престъплението е взето в сравнително спокойно душевно състояние, след известно обмисляне на съществените моменти на престъплението.
Накрая в зависимост от това, дали решението за извършване на престъплението е взето по-рано или пък непосредствено преди неговото изпълнение, се говори за предварителен и внезапен умисъл
С изключение на престъпленията, за които законът изрично предвижда непредпазливост, всички останали престъпления са умишлени. Опитът и приготовлението, като стадии на престъпната дейност, са възможни само при умишлените престъпления. Същото важи и за съучастието.
