Ненаказуемост на превишаването на пределите на неизбежната отбрана
Съгласно чл. 12, ал. 4 НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха или смущение, деянието е ненаказуемо. Това е така, защото в тези случаи деецът се намира в особено психическо състояние – уплаха (силен страх) или смущение (дезориентиране и объркване), което ограничава в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Деецът обаче ще отговаря имуществено за причинените вреди на нападателя, при условие, че е действал виновно.
Уплахата и смущението са психически състояния, които възникват внезапно. Поради това разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК не намира приложение в случаите, когато отбраняващият се е очаквал нападението и се е подготвил да го отблъсне – въоръжил се е, намерил е помощници и др.
Правно положение на лицата, задължени да осъществяват неизбежна отбрана
При неизбежна отбрана е по-особено положението на лицата, които по закон, правилник или разпореждане са натоварени да бдят за опазване на живота или правата на гражданите, обществения ред, собствеността. Такива са съответните служители в МВР, МО и др. Когато тези лица осъществяват неизбежна отбрана, трябва да имат предвид разгледаните до тук правила, които важат и за тях. Едновременно с това обаче, посочените категории служители следва да съобразяват поведението си и със законовите и подзаконови нормативни актове, които уреждат правилата за тяхната дейност. Така например, докато при отблъскване на нападението гражданите поначало са само морално задължени да участват, служителите на МВР, по силата на своето служебно положение, са винаги задължени да сторят това. Ако те не действат достатъчно активно или бездействат, може да отговарят по чл. 387 НК.
Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържнане за предаване на органите на властта и предотвратяване на на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки – чл. 12 “а”, НК.
Крайна необходимост и оправдан стопански риск
Сподели с приятели: |
