1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати



страница180/624
Дата14.07.2023
Размер1.18 Mb.
#118280
1   ...   176   177   178   179   180   181   182   183   ...   624
Материали за изпита за адвокати и мл.адвокати
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
д) забава на кредитора.
Когато говорихме за неизпълнението, казахме, че изпълнението е благо за всички, включително и за длъжника, и че с оглед благото на длъжника е създаден института на забавата на кредитора.
Правна уредба:
Чл.95 – 98 ЗЗД.
Чл.95 Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
Наистина редица задължения не могат да бъдат изпълнени едностранно – трябва изпълнението да бъде прието (да се създадат приемо-предавателен протокол, разписка и т.н.) или пък за да се стигне до изпълнението кредиторът трябва да даде някакво съдействие, да направи нещо (да посочи дестинация, да посочи разтоварно място, склад, да отиде на проба за костюм и т.н.). Всичко това се оказва предпоставка на изпълнението, което ще освободи длъжника и когато те не бъдат осъществени длъжникът ще изпадне в едно по-неблагоприятно положение.
Целта на забавата на кредитора като институт е да облекчи положението на длъжника и да му върне възможностите, които той би имал, ако кредиторът беше приел изпълнението (разбира се в рамките на правните възможности). Част от тези неща (неоснователното неприемане на изпълнението, респ. недаването на съдействие от страна на кредитора) са уредени като насрещни, допълнителни задължения по един двустранен договор. Напр. в чл.200 ЗЗД:
Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.
Физическото получаване, приемането на вещта е задължение на купувача.
Чл.264 Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
От това следва, че нещата, които чл.95 общо предписва като предпоставки за забавата на кредитора, неоснователно да не приеме и да не даде нужното съдействие (в много случаи необходимото съдействие се уговаря и в самия договор като задължение, а пък при договора за изработка също става ясно, че клиентът трябва да окаже съдействие). Излиза, че в редица случаи законът, а понякога и договорът въздига приемането на изпълнението и даването на съдействие в задължение на другата страна. Ако това е така към последиците от забавата на кредитора ще се прибавят и последиците на длъжникова забава. Когато един кредитор, който сам е длъжник за даване на съдействие или за получаване на вещта откаже съдействие той изпада в двойна забава – забавата на кредитора и заедно с това в забава на длъжник. Тези две забави имат различни предпоставки, но и различни последици.
Когато говорим за забавата на кредитора в собствения и смисъл ние имаме предвид нейните последици и предпоставки, но не и тези, които се натрупват върху тях когато кредиторът е изпаднал в двойна забава, защото приемането, респ. е негово съвършено задължение, задължение определено в закона или в договора. Оттук можем да си отговорим на въпроса дали сред предпоставките на кредиторовата забава е и неговата вина. Конов: самото поставяне на този въпрос и разсъжденията около него е излишно, след като си даваме сметка, че в някои ситуации едно и също поведение на кредитора води до двойна забава, до забава за приемане и до забава на длъжника. Защото вината е предпоставка само за длъжниковата забава и за да получим последиците на длъжниковата забава, а именно отговорността за вреди, развалянето на договора поради неизпълнение, ако той е двустранен, тогава трябва да се интересуваме от вината на кредитора, в качеството му на длъжник за същите задължения. Когато се интересуваме обаче само от последиците на забавата на кредитора, които бяха насочени към облекчаване на длъжника, но не представляват отговорност за неизпълнение на насрещни задължения на кредитора, тогава вината на кредитора няма никакво значение. За да получим последиците на забавата на кредитора неговата вина, неговата възможност или невъзможност, обективна или субективна, не е основание, от което възникват последиците на забавата на кредитора, защото те нямат характера на отговорност, те само облекчават длъжника, т.е. гледат да не допуснат едно негово утежняване и увреждане. Вината на кредитора с оглед някакви последици ще бъдат от значение само когато претендираме последиците от неговата забава в качеството му на длъжник, когато това, което той не е направил (приемането, респ. съдействието) е едно негово задължение по договора, било уговорено, било следващо от закона. Всъщност до същия извод стига и Кожухаров, когато разсъждава за малолетния кредитор, но той всъщност смесва последиците на двете забави. Като ги разделим не би трябвало да имаме проблем.
Предпоставките на забавата на кредитора:

  1. Да не е приел неоснователно:

    • задължението да е изпълнимо;

    • предложеното му изпълнение да е адекватно – това, което се предлага като престация да отговаря на уговореното;

    • ако евентуално вече сме в забава предлагането на престацията трябва да стане с предлагане и на допълнително обезщетение за вредите от забавата.

  2. Втората предпоставка е алтернативна: кредиторът да не окаже нужното съдействие

И двете предпоставки няма да са налице, ако кредиторът не е бил поканен да окаже съдействие, ако предложеното изпълнение не е адекватно, ако задължението все още не е изпълнимо, ако се предлага не на надлежното място, ако се предлага не в надлежното количество и т.н, въобще всички неща, които дават на кредитора основание да не приеме едно изпълнение, позовавайки се на дефект.
Когато кредиторът не приеме, защото не е готов да изпълни друго свое насрещно задължение, напр. не отива да си вземе вещта, защото няма пари да плати или е отишъл да приеме вещта, но вещта не му се дава, защото той не я плаща – той също изпада в забава. С други думи упражненото възражение за неизпълнен договор – аз не изпълнявам, защото кредиторът не е готов да изпълни насрещното си задължение, а иначе е готов да приеме моето изпълнение – също го поставя в забава, макар това изрично да не следва от чл.95.

  1. Поставяне в забава на кредитора чрез упражняване на възражение за неизпълнен договор – защото отново поведението на кредитора осуетява изпълнението: длъжникът не изпълнява, защото се страхува, че изпълнява срещу нищо, задържа престацията си. При това в този случай кредиторът ще изпадне отново в двойна забава, защото не е осъществено изпълнението на задължението на длъжника поради причина, която лежи у кредитора и в забава на собственото си насрещно задължение за заплащането на цената, на насрещната му престация (не за задължението му, което не представлява точно престация, но му е вменено от закона с оглед изпълнение на задължението на длъжника: да получи вещта, да приеме работата и т.н.). Към тези предпоставки не бива да прибавяме вината – вината на кредитора ще бъде от значение само когато твърдим, че той е в забава, в забава на длъжник.

Последици от забавата на кредитора:
Понеже целта на института е да облекчи длъжника, да не допусне влошаване на неговото положение от това, че той не е изпълнил, последиците могат да се разделят на две групи:

  1. По-лека последица, насочена към невлошаване на неговото положение – последица, насочена към това длъжникът да не бъде поставен в по-тежко положение поради неизпълнението, което се дължи на поведението на кредитора, тези, които облекчават длъжника. Тези последици обаче облекчават длъжника временно защото нямаме радикален изход: длъжникът си остава длъжник.



Сподели с приятели:
1   ...   176   177   178   179   180   181   182   183   ...   624




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница