1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Правомощия на ВАС
Когато решението е нищожно, ВАС обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение – чл. 221, ал. 5. Основният критерий е наличието или липсата на правораздавателна власт по съответния правен спор. При липса на такава – делото подлежи на прекратяване, което означава, че се обезсилват всички извършени до този момент процесуални действия от съда и страните, и се счита, че съдебно производство не е било провеждано. При наличие на правораздавателна власт, след като обяви нищожността на първоинстанционното решение и дефинира порока, обусловил тази нищожност, ВАС връща делото за постановяване на ново решение (вече от законен съдебен състав, или за съобразяване с основите на правовия ред, или за постановяване на разбираемо и изпълнимо решение, и т.н.). Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като: а) прекратява делото (при липса на валидно право на оспорване или право на иск – виж напр. чл. 159 АПК), б) връща делото за ново разглеждане (напр. за отстраняване на нередовността на оспорването, протеста или на иска) или в) препраща делото на компетентния съд (когато порокът, обусловил недопустимостта на обезсиленото решение е липса на подсъдност) или г) препраща делото на компетентния орган (когато порокът е липса на подведомственост, но тази липса не изключва правораздавателната власт на административния съд; изключена ли е правораздавателната власт на административния съд въобще – първоинстанционното съдебно решение ще е нищожно, поради което ВАС следва да обяви тази нищожност и да прекрати делото). Интересно е разрешението, възприето от законодателя при недопустимите съдебни решения, което очевидно е различно от това при нищожните. Когато решението е нищожно, ВАС обявява нищожността му изцяло, гласи ал. 5 на чл. 221. Когато решението е недопустимо, ВАС го обезсилва в оспорваната част, гласи ал. 3 на чл. 221. Тук възниква въпросът, ако решението е недопустимо и в неоспорваната част, ВАС има ли правото (властта) да го обезсили и в тази му част. При позитивен отговор на този въпрос възниква друг – ако признаем право на касационната инстанция да обезсили недопустимото първоинстанционно решение и в неговата неоспорена с касационната жалба или с протеста част, това няма ли да бъде недопустимо нарушаване на диспозитивното начало. И обратно – негативният отговор означава ли суспендиране на служебното начало, прогласено с чл. 218, ал. 2 АПК или е само неговото ограничаване в рамките на предмета, заявен с касационната жалба или протеста. Негативният отговор, освен това, няма ли да бъде нарушение на правилото, че недопустимото съдебно решение съществено засяга законността, поради което за този порок касационният съд трябва да следи служебно. Досегашната съдебна практика по касационни дела на ВАС е в посока на засилено служебно начало, но дали това не се дължи на правилото на чл. 38 ЗВАС, което допуска писмени доказателства в касационното производство, които се отнасят и по съществото на материалния спор. Ще възприеме ли ВАС опитите за придаване на нова правна философия на съдебните производства по административни дела или ще отстоява приоритета на законността, обусловен от обстоятелството, че всички административноправни спорове по АПК са резултат от публичноправната дейност по държавното управление, а не са резултат на частноправни отношения между физически и юридически лица. Несъмнено общността на практикуващите в сферата на административния процес юристи ще очаква с интерес отговорите, които съдебната практика на ВАС ще даде на всичките тези въпроси. В две хипотези ВАС ще обезсили първоинстанционното решение, макар че то по начало е било допустимо: Първата е визираната в чл. 221, ал. 4 – когато административният орган със съгласието на останалите ответници (а това са лицата, за които оспореният административен акт, респ. отказът да се издаде такъв акт, е благоприятстващ) оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Втората – когато пред ВАС (като касационна инстанция) е сключено споразумение, той го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото (чл. 221, ал. 6). В коментара на АПК на издателство “Сиела” е изразено становище, че “систематичното място на ал. 4 и ал. 6 е съответно в чл. 156 (при оттеглянето на оспорения административен акт) и в чл. 178 (при съдебното споразумение)”, защото “те важат само за производството по оспорване на административни актове и са неотносими към защитата срещу порочните първоинстанционни решения”. Това становище, с оглед на цитираните под линия текстове от проекта на АПК, очевидно има за модел разрешението по чл. 233 ГПК, но не може да бъде споделено. Правото на административния орган да оттегли оспорения административен акт във всяко положение на делото (т.е. и в касационното производство) е прогласено с нормата на чл. 156, ал. 1, но въпросът какъв акт постановява касационният съд и с какво съдържание, когато това оттегляне е предприето в касационното производство, е въпрос, който и систематически, и логически стои в единство с правилата, регламентиращи касационното производство. Същото се отнася и за съдебното споразумение – според чл. 178, ал. 1 споразумение може да се сключи във всяко положение на делото, т.е. и пред касационната инстанция. С тази норма законодателят е прогласил правото на споразумение. Повторното прогласяване на това право в главата за касационното производство би било излишно повторение. Но регламентът на въпроса, какъв акт постановява в този случай касационният съд и с какво съдържание, има своето логическо и систематичесто място точно при правилата за касационното производство. Когато първоинстанционното съдебно решение е неправилно, ВАС го отменя в оспорваната част (чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро) и решава делото по същество (чл. 222, ал. 1 АПК). Тъй като неправилното съдебно решение е валидно и допустимо, то не може да бъде отменено в необжалваната част. Тук несъмнено диспозитивното начало ще има приоритет и касационната инстанция ще проверява първоинстанционното решение само в рамките на оспорването с касационната жалба. В два случая касационният съд не решава делото по същество, а като отмени първоинстанционното решение в оспорваната част, връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – когато отменителното (касационното) основание е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно (противоречието на това правило с правилото на чл. 219, ал. 2 бе подчертано по-горе при предложението за изменение на целия чл. 219, поне по отношение на исковите производства по АПК). Указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато административното дело. Жалбата или протестът срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг състав на Върховния административен съд. Ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на върховния административен съд при отмяна на новото решение Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд решава делото по същество. Върховният административен съд, след като отмени решението, събира и нови доказателства, когато основанието за отмяна налага това. В този случай се допускат и писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|