1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
СИСТЕМА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Изтегляне 106.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1. ЦЕЛИ НА ОБЕЛ В ДГ
| 2. СИСТЕМА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Конструктът система на обучението по български език се реализира чрез образователното взаимодействие, при което се решават задачи с помощта на адекватни технологии – това са дейности на преподаване и учене за усвояване на определено учебно съдържание и постигане на целите, заложени в програмите за възпитателна работа. Връзките между целите на образователния процес, съдържащата се в програмите учебна информация и очакваните резултати са закономерни. В разпознаването на обучението по български език като система се представят като цялост, като единство взаимно свързани и взаимодействащи елементи – цели на обучението по български език, учебно съдържание, принципи, методи и форми на организация, които се проявяват като единство и в своите функции. От изключително значение за системността в образователното взаимодействие са съдържанието и целите на обучението по български език. Между тях съществува единство. Усвояването на учебното съдържание е приближаване към крайните цели на обучението. Характерът на учебната информация е в пряка връзка с целите, определени в програмните системи съобразно ДОИ. 2.1. ЦЕЛИ НА ОБЕЛ В ДГ Целта е мислен образ на резултата по отношение на пораждащите го действия. Целите са системообразуващо начало във всяка човешка дейност. От тяхното правилно дефиниране зависи резултатът от обучението по български език. Водеща цел на ОБЕ в детската градина е формирането на правилна устна реч и навик за речево общуване съобразно спецификата на комуникативната ситуация и езиковите правила. Декомпозирането на така формулираната цел насочва към диференциране на образователни и възпитателни цели. Образователните се разделят на комуникативнопрактически и информативно-познавателни. Информативно-познавателните цели предполагат знания за системата на българския език, за основните единици на езика – звук, дума, изречение, текст. Те са насочени към усвояване на лингвистична информация, съдържаща ограничен обем лингвистични факти, необходими за овладяване на езикови средства и/или речеви употреби, на основни езикови правила, влияещи върху подбора и съчетаемостта на езиковите средства. Информативно-познавателните цели се свързват с овладяване на знания за следните основни понятия – фонетични, граматични, лексикални във връзка с функционирането на отделните езикови подсистеми. Комуникативно-практическите цели се отнасят до „овладяване на умения и навици за пълноценно участие в речевото общуване“. Това са умения за създаване и възприемане на кратки речеви съобщения. За да се формират и впоследствие да се развият тези умения е необходимо в детската градина да се изграждат социално-значими нагласи в общуването – търпимост, толерантност, възпитаност, получаване и даване на информация и др. Имайки предвид, че в детската градина езикът се изучава в прагматичен план без теоретична постановка и терминологична обремененост само като средство за комуникация, то приоритет имат комуникативнопрактическите цели. Децата се запознават най-общо с характеристиките на преразказа и разказа, с техните видове, формират се умения за текстопроизводство и рецептивни умения. Възпитателните цели в ОБЕ имат също своята специфика с оглед на дисциплината български език и с оглед на детската възраст. Те се постигат в единство с образователните цели, защото овладяването на българския език се свързва с формирането на общата култура на децата като равнище на възпитаност. Има два подхода за реализация на възпитателните цели: единият, т.нар. собственолингвистичен подход към възпитателните цели, насочва към използването на възпитателните резерви, съдържащи се във възможностите на самия език: българският език е звучен, мелодичен, изразителен, отличава се с богати изразни възможности. Детският учител може да провокира интереса на децата към родния език чрез употребата на самия език – правилен изговор, спазване на езиковите норми, владеене на лексикалното богатство, познаване на синонимията и ползите от използването на синоними, антоними, фразеологизми, изразително говорене и т.н. Вторият подход се свързва с комуникативнопрактическите цели и се нарича екстралингвистичен. Ценностната система, която се изгражда у децата в детската градина, се свързва с формиране на представи за добро и зло, за нравствено-етични добродетели, което означава, че трябва да се отчитат възпитателните въздействия на текстовете, защото в тях се интерпретират разнообразни нравствени, етични, социални и др. проблеми. Именно чрез работата с текстове се илюстрира екстралингвистичният подход. Учителят трябва добре да подбира текстовете, с които работи, както и тематиката на речевите ситуации, употребявани по време на всички занятия (не само по български език, във всички режимни моменти). Тези теоретични постановки се конкретизират с оглед на учебното съдържание, регламентирано в Програмата, в която са отчетени и спецификите на работа в различни възрастови групи. Така например в методическото ръководство на програмната система „Здравей, училище“ за подготвителна група е записано, че е образователното направление „БЕЛ“ е натоварено със задача да осигури овладяване на книжовни норми на българския език и на умения за успешно участие на детето в речево общуване. Чрез образователното съдържание бъдещите ученици трябва да се подготвят за успешна адаптивна и социално ориентирана езикова комуникация. Овладяването на езиковата култура е необходимо да се свързва целенасочено с ориентацията на децата в социалната и природната среда, която мотивира и познавателната активност на детето в непосредствената му подготовка по български език за училище. Целите на ОБЕ в подготвителна група са насочени към постигане на езикова компетентност като очаквани резултати и отношения към езика, подготовка на детето за начално четене и писане (без това да се същински процес на ограмотяване), формиране на умения у детето за ориентация на детето във фонетичната, морфологичната и синтактичната страна на българския език. Това означава детето да може да отделя елементите на формалната и съдържателната страна на процеса на писане и говорене, да разпознава и конструира основните граматически структури: звук, морфема, дума, изречение, текст, да произнася правилно фонемите в българския език и т.н. Реализацията на целите на ОБЕ е от изключително значение за образованието и развитието на детето, защото познанието за света и общуването помежду ни се осъществява чрез езика. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|