1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки


РАБОТА ВЪРХУ ЕПИЧЕСКИ ТЕКСТ (РАЗКАЗ) В ДЕТСКАТА ГРАДИНА (6 – 7-ГОДИШНИ ДЕЦА)



страница14/22
Дата27.01.2024
Размер106.25 Kb.
#120111
ТипЗакон
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   22
LEKCII-MOBEL-1
7. РАБОТА ВЪРХУ ЕПИЧЕСКИ ТЕКСТ (РАЗКАЗ) В ДЕТСКАТА ГРАДИНА (6 – 7-ГОДИШНИ ДЕЦА)
В литературната наука разказите, повестите, романите, авторската приказка се именуват общо като проза, като наративи. Наративът е разказващ текст, в основата на който стои някаква случка. Актуални за детската градина от повествователните жанрове са разказите и авторските приказки.
Най-важната характеристика на повествователния текст е, че той има сюжет – случка или поредица от случки. Те са разположени във времето и са обвързани смислово. Началната и крайната ситуация предпоставят смисъла и значението на случката. Да се разбере сюжетът, означава да се види, да се открои, да се осмисли връзката между започването, развръзката и края на действието. В детската градина терминът сюжет не се използва, тема – също. Въпросите са: За какво се разказва? Коя е случката? Кога е началото на действието? Как се променя то? Кои са героите, които участват в случката?
Случката може да предполага конфликт, но в текстовете за деца обикновено конфликт липсва, а ако има, той е между доброто и злото. Например „Майчина сълза”, „Как гарджето стана певец”, „Непослушното яребиче” и др.
Подреждането на случките, организацията им е композицията на разказа. Времевата хронология не е задължителна. Въжможни са ретроспекции – в „Майчина сълза” пожарът е представен по-късно, макар че той предхожда сбогуването. Времето е минало, но заради свидетелската позиция на разказвача читателят възприема действието като протичащо. Случването става на определено място и в определено време. Текстът дава указания за мястото и времето. Мястото обикновено е гората, у дома, на брега на реката, в есенната градина и т.н., а информацията за времето съдържа ключовите думи ден, нощ, много отдавна, някога, през зимата и т.н. За тях читателят разбира от думите на разказвача или от речта на героите. Разказвачът има посредническа функция. Той обединява случванията, представя своята гледна точка. Като посредник той има привилегията на манипулатор. Героите са участниците в случката и всички по някакъв начин в някакъв аспект изразяват единната художествена идея. Например „сълзата” потвърждава силата и безграничността на майчината любов. Неслучайно авторската приказка се казва „Майчина сълза”. Добротата, чудото, милосърдието на един герой не биха могли да бъдат мотивирани без другите герои. Героите са представени чрез тяхното описание, реч, постъпки. В разказите за деца в речта на героите има много умалителни имена, пословици, клишета. Съжителстват разговорният език, художественият език, детският лексикон, в който има много причудливи думи и умалителни имена. Акцентите в работата върху разказ или авторска приказка са следните (те показват и основните звена в един проект за работа върху разказ или приказка):
1. Заглавие – какво се постига с това заглавие, за какво ще разказва текстът, какво очаквате да чуете;
2. Тема, проблеми, мотиви – за какво се разказва, какво се случва;
3. Сюжет и композиция – кои са случките, как са подредени;
4. Герои, повествовател – кои са героите, защо постъпват така, какво е настроението, какви чувства ги вълнуват, какви качества притежават, как е представен героят в началото, как се променя, кога ви харесва повече, кое у героя ви впечатли най-силно, на кого искате да приличате;
5. Описание – описание на битово пространство (стая, дом), описание на природна картина, описание на градина, описание на предмет – лястовичето е в дъното на пукнатото гърне, в една есенна градина с лозница и морави димитровчета.
6. Словоупотреба – словото на разказвача се коментира по всяко време на беседата, непознатите думи се обясняват, обръща се внимание на експресивната лексика (умалителни имена – къщичка, автобусче, лястовиче, дъждец, яребиче; синоними, антоними, сравнения, олицетворения, разговорни думи, възклицателни изречения, епитети и др.).
В регламентираните ситуации върху работа с художествена творба основен метод е беседата. Похватите са въпроси, речев образец, словесно рисуване, изразително четене от учителя, план на разказа и т.н. Широко място има нагледността, както и игровите похвати. В детската градина термини не се употребяват. Въпросите са адаптирани с оглед на детската възраст и равнището на владеене на български език и те помагат на децата да разберат съдържанието, да дефинират една постъпка като добра или лоша, да изкажат лично мнение за герой, действие, да коментират чувства, настроения, да развият детската наблюдателност. Работата върху литературната творба обогатява детския речник и развива въображението и творческото мислене.
Например при работа върху разказа „Непослушното яребиче” акцентите са следните:

  • Провокиране на интереса: разглеждане на картинки с птици: лястовичка, щъркел, кълвач и яребица (децата назовават птичките, подреждат картинките в обратен ред и отговарят на въпроса: Коя е първата картинка в редичката? – картинката с нарисувана яребица). Обяснява се, че детето на лястовичката се казва лястовиче, а на яребицата – яребиче. Показва се картинка, на която има яребица с пет яребичета. Децата уточняват броя на яребичетата.

  • Сега ще ви прочета един разказ, който се казва „Непослушното яребиче”. След като чухте заглавието можете ли да предположите за какво и за кого ще се разказва в него?

Кое дете е непослушно и нека да чуем защо яребичето е непослушно?

  • Чете се текстът изразително.

  • Коментар върху съдържанието

Разбрахте ли всички думички?
Има ли непознати думи?
Кои са героите в разказчето?
Защо яребичето е наречено непослушно?
Как постъпва то?
Къде се намират останалите яребичета?
Как е описана полянката, където отива яребичето?
Какво се случва там?
Кой се появява?
Кой спасява малкото яребиче?
Какво прави майката, за да спаси детето си, защо?
Защо лисицата не може да стигне до яребичетата в храста?
Разбира ли грешката си малкото яребиче?
Има ли една причина, заради която да оправдаем малкото яребиче?
Какво научихте вие от разказа? – майката обича безгранично децата си и е готова на всичко за тях; децата трябва да се вслушват в думите и съветите на майката.
Спомняте ли си друг текст, който също разказва за голямата майчина любов?
Как благодарим на мама за грижите и обичта?

  • Звучи песничка за мама.

  • Оценка за работата на децата.




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница