1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
МЕТОДИ И ПОХВАТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| 2.4. МЕТОДИ И ПОХВАТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Въпросът за методите и методическите похвати е от изключителна важност за обучението по роден език. Той се свързва с технологията на обучението по български език и обезпечава отговора на въпроса как да се преподава български език. От друга страна, въпросът за избор на методи е перманентно дискутиран и липсва единна класификация на методите. Многобройни са интерпретациите на този проблем. В специализираната литература се предлагат различни класификации по различни критерии. Според източника на знания методите се разделят на словесни (разказ, обяснение, беседа), нагледни (наблюдение, демонстрация) и практически – упражнения. Според етапа на усвояване се обособяват методи за подготовка и организация на децата за изучаване на материала, методи за затвърдяване на материала и методи за проверка на резултатите. Според спецификата на дейността на участниците в учебния процес методите са обособени в две групи: методи за изложение на учебния материал и методи за самостоятелна работа на обучаемите. Според логическия път на познание се обособяват индуктивни, дедуктивни и смесени методи. Имайки предвид практическата насоченост на занятията, приоритет имат индуктивните методи. Съществуват и други класификации на методите по различни критерии, които имат по-скоро отношение към обучението по български език в средното училище и няма да бъдат обект на коментар. Голямото разнообразие от интерпретации на понятието метод затруднява учителите, когато се налага предварително да обмислят работата си. Тъй като пътищата за реализиране на съвместната им дейност с децата са много разнообразни, по- целесъобразно е вниманието да се съсредоточи върху онези дидактически процедури, които се отличават с относителната си самостоятелност и обособеност, каквито са похватите на обучение. Похватът е обусловеното от метода конкретно действие на учителя или ученика, което се характеризира със завършеност и води към постигане на близка цел, към решаване на частна задача от обучението. В процеса на обучение всеки метод се реализира чрез система от похвати, които са неограничен брой и съответстват на целите на съответния метод. Методическите похвати, които се използват в детската градина, са словесни, нагледни и игрови. Към словесните спадат речевият образец, повторението, обяснението, указанието, словесното упражнение, въпросите. Към нагледните се отнасят показването на играчка, движение с нея, наблюдаване на картина, схема, илюстрации, демонстрация на артикулацията на звуковете. Игровите похвати се използват широко на занятията в детската градина поради факта, че там децата научават нещата, играейки. Тези похвати отговарят на възрастовите особености на децата и се използват за създаване на мотивация и за провокиране на детския интерес, за по-лесно възприемане на материала (различни дидактични игри), за оценка (звездички, пчелички и т.н.), внасяне на състезателен елемент, елемент на изненада и т.н. Емоционалната активност, породена от игровите похвати, повишава вниманието на децата и тяхната речева активност. От словесните похвати най-актуален е речевият образец – правилна, добре обмислена речева дейност на учителя, предназначена за подражание от децата – образец на звук, на дума, разказ, изречение. Има три начина за използване на речевия образец. I тип – образец на самото действие и на продукта от действието, без да се дават указания как да се изпълни действието. Детето само търси правилното решение по пътя на пробите и грешките (подражание, копиране). II тип – образец на действието, придружен от изчерпателни указания за това как да изпълни речевото действие (осъзнато възприемане). III тип – анализ на задачите още в началото на изработване на новото речево действие без точен образец на самото действие и на продукта от него (детска самостоятелност). Друг словесен похват е повторението – целенасочено, многократно използване на един речев елемент в един или различни контексти, за да се запомни от децата. Има повторение на учителя, на децата, съвместно на учителя и детето, хорово. Обяснението разкрива същността на езиково явление или начин на действие. Указанието – дават се насоки на децата как да действат, за да достигнат до определен резултат. Словесно упражнение – многократно изпълнение на речево действие за създаване на речево умение. При упражненията за разлика от повторенията децата проявяват самостоятелни усилия. Словесна оценка за речевото изказване на детето (предимно се подчертават положителните резултати). Въпросите – те биват констативни – какво, кой, какъв (репродуктивни) и проблемни – изискващи изводи, заключения, аргументация – защо?, за какво?, на какво прилича? Съвременната образователна парадигма, чиито диференциални признаци са комуникативност, отвореност, динамичност, вариативност, компетентностен подход и т.н., предполага и широкото използване на интерактивни методи. Те обезпечават по-висока резултатност на учебния процес чрез активно участие на обучаемите – те са съорганизатори, инициатори, оценители. Те генерират и предлагат идеи, работят в екип, мотивирани и отговорни са. На интерактивните методи в практико-приложен аспект ще посветим отделно занятие. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|