1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| 3. ОБОГАТЯВАНЕ НА РЕЧНИКА
Умението на децата точно и правилно да употребяват думите в българския език не се отнася до просто механично, фонетично овладяване, а е резултат на осмисляне съдържанието на всяка отделна дума. Да се произнесе и осмисли думата – това е единен процес, който се осъществява по време на нейното овладяване, умствена дейност, която налага абстрахиране и обобщаване. Речниковата работа в детската градина е системна, целенасочена дейност за обогатяване и активизиране на детския речник с думи и изрази от различни стилистични пластове. Думата е основна лексикална единица, чрез която се изразява определено понятие. Когато се анализира детският речник, трябва да се има предвид следното: Всяка дума има звуков състав, морфологична структура и смислово значение. Във всекидневната работа се обръща внимание на тази особеност. Първо се обяснява лексикалното значение на думата, а после децата се учат да я произнасят. Методиката на развитието на детската реч разглежда три основни въпроса: - работа за обогатяване на детския речник; - работа за затвърдяване, за запомняне на лексикалния материал; - работа за активизиране на речника. Задача на преподавателя е, опирайки се на първите сигнали от околната действителност, да ги свърже с думите – т.е. да онагледи възприемането на втория сигнал. Онагледяването при възприемането на нови думи е от особено значение. Особеностите в развитието на детското мислене определят спецификата на работата с детския речник. Съвременното езикознание и психологията са установили наличието на активен и пасивен речник. Активният речник включва всички думи, които детето разбира и употребява. Той характеризира културата и богатството на речта. Задачата на учителката е да работи за обогатяване на активния речник, като се съобразява с житейските потребности на децата. Пасивният речник съдържа думи, които детето разбира, но не употребява. Той е по-голям по обем от активния. Обогатяването на детския речник става чрез различни източници, което предполага неправилно произношение и неразбиране на речниковото значение на една дума, а оттам и неуместното ѝ използване. На занятията в детската градина целенасочено и системно на децата се обяснява, че думите имат обобщаващо значение – една дума означава не определен предмет, а определен клас предмети: стол е не столчето на детето, а предмет за сядане на един човек. Следователно всяка дума означава понятие. Лексикалното значение на думата означава извънезиковата реалност. Думата освен лексикално значение има и граматическо значение, което определя принадлежността ѝ към определена част на речта. При усвояване на думите от децата се забелязват някои особености, които разграничават детския речник от речника на възрастните. Разликите са количествени и качествени. По отношение на количествената характеристика на речника на децата той се отличава с по-малък обем. Речникът на възрастния наброява около 30 000 думи, а детето на една година говори с 5 – 10 думи, на две години – с 300, на три години – 1500, на 6 години – с 3600 думи. Тази разлика се дължи на малкия познавателен опит на децата. Другата особеност е по-еднообразният състав на речника на децата. 50% от детския речник са съществителни имена, 27% са глаголи, но те са изключително еднообразни. По отношение на качествените характеристики се наблюдават също две особености: 1. Едната се отнася до съдържанието на речника на децата – от него отсъстват названията на абстрактни понятия. 2. Другата особеност е осмислянето на обобщаващото значение на думата, което е трудно за децата. Основните задачи за обогатяването на речта на децата са: Количествено натрупване на думи, необходими на детето в общуването му с околните; Затвърдяване на речника и осмисляне на значението на думите; Активизация на речника. Имайки предвид развиващите се възможности на детето, съдържанието на речника от една възрастова група към друга постепенно се усложнява и обогатява с различни части на речта. Обогатяването на речника става по посока на: - обогатяване на речника с нови думи; - обогатяване на речника с думи, означаващи качества, количества, свойства на обектите и отношения между обектите; - обогатяване на речника с обобщаващи думи; 5 – 6-годишните деца е добре да познават родовите и видовите понятия: цвете – лале; дреха – рокля, блуза; дърво – бреза и др.; - разглеждане на многозначността на думите: земя – пръст, суша, планета; - обогатяване на речника със синоними: трудолюбив, работлив, прилежен; - обогатяване на речника с антоними: малко – голямо добро – лошо. Богатството на речника се измерва с количеството овладени думи, но и с тяхното разбиране и правилно използване. Обогатяването на речника и активизирането му се осъществява в занятията по роден език и във всички други занятия. Съотвено на трите задачи по обогатяване на речника (вече споменати) се използват и три групи методически похвати: За първично възприемане на думата; За затвърдяване значението на думата; За активизиране употребата на думата. Основен похват за възприемане на новата дума е назоваването на думата (образец на изговора на думата). Учителят трябва да я изговори така, че да провокира вниманието на детето, то да я запомни, да я възприеме правилно. Учителят постига това чрез ясна дикция, подходяща интонация, сила на гласа, словесно указание: Чуйте още веднъж! Повторете! Похватите за затвърдяване на думите са: показване на обекта с назоваване, разгърнато тълкуване и обяснение на думите, словесни поръчения – Дай! Намери! Донеси предмета, с който рисуваш! – молив. Основен похват за активизация на речника са въпросите: Какво е това? С какво се занимава? Друг похват е допълване на изречението с определена дума: Посадил дядо .... (ряпа). Използват се логически упражнения и дидактически игри. Занятията също се делят на три групи: - занятия за възприемане на думата; - занятия за затвърдяване на думата; - за актуализация на речника. За правилното протичане на занятията учителят трябва да се съобразява с възрастта на децата (I, II, III, IV група), с интелектуалното им равнище, със социалната среда. Използването на нагледни средства осигурява резултатността на занятието. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|