1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
ФОРМИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Изтегляне 106.25 Kb.
|
| 2.5. ФОРМИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
В условията на обществено отглеждане и възпитаване на децата в детската градина основно и водещо значение за обучението по роден език има заниманието. В заниманието обучението по роден език е целенасочен, системен, предварително организиран педагогически процес, при който под ръководството на учителя децата усвояват определен кръг от знания и речеви умения. Системността на заниманията по роден език е мотивирана от следното: заниманието дава възможност да бъде преодоляна стихийността в овладяването на езика чрез заниманието целенасочено и поетапно се реализират всички задачи, регламентирани в Програмната система на занятието се осигуряват условия за работа с всяко дете и с цялата група структурата на занятието осигурява употребата на различни речеви дейности (слушане и говорене) на занятията вниманието на децата се насочва върху езиковите факти и допуснатите грешки внимателно и дискретно, без да се санкционират децата и без всекидневното коригиране на речта да се превръща в индиферентен дразнител, децата наблюдават езикови модели – правилни и уместни, и ги включват в своята реч. Заниманието по роден език се отличава от другите занимания заради спецификата на учебния предмет – овладяването на езика е от изключително значение за общото и психическото развитие на децата, чрез езика децата общуват, на български език е общуването на всички занятия в детската градина и във всички режимни моменти. На занятията по роден език се реализират двете страни на мисловно-речевата дейност – говорене и слушане. През последните години в Програмата за учебно-възпитателна работа в детската градина се употребява терминът педагогическа ситуация вместо занимание, занятия. И в новия закон за Предучилищното и училищното образование (2016 г.) като основна форма на образователното взаимодействие е определена педагогическата ситуация. Самата непоследователна употреба на това понятие насочва към синонимните отношения между педагогическа ситуация, занимание, занятия. Приемаме термините за синоними и определяме като диференциални признаци на педагогическата ситуация (заниманието) признаците комуникативност, динамичност, отвореност и вариативност. Заниманието по роден език трябва да отговаря на всички общодидактически и методически изисквания, валидни за другите занимания: да бъде организирано така, че да позволява речева активност на всички деца чрез актуална мотивация, чрез многообразни методически похвати – дидактични игри, ролеви игри, нагледни пособия, коректно зададени въпроси, чрез отчитане на индивидуално-психологическите особености на децата, спецификата на образователното взаимодействие, регионалната специфика, чрез правилен темп на работа, чрез добра педагогическа комуникация и т.н. За резултатността на педагогическата ситуация е важна предварителната подготовка: цел и задачи, съдържание, методи и похвати на обучение, връзка с други занятия по роден език, степен на умствена натовареност на децата и т.н. Често се налага в хода на занятието да се направи емоционална пауза – игров елемент, занимателност, подвижна игра и др. На занятията по роден език се реализират и възпитателни, и образователни цели, формират се любознателност, познавателни интереси, желание за учене, възпитава се характер, изгражда се ценностна система. Децата се учат на общителност, сдържаност, вежливост. За възпитаване на тези качества учителят носи най-голяма отговорност. Структурата на заниманието се отличава с динамичност и отвореност. Някои от компонентите са факултативни като актуализацията, задачата за вкъщи, а други са задължителни като емоционалната нагласа, представянето на темата, самостоятелната работа, обобщението (с оглед на конкретната педагогическа ситуация). Инвариантният модел на занимание по роден език включва три части: уводна (встъпителна), основна и заключителна. Уводната част има за задача да провокира интереса на децата към изучавания материал (чрез гатанка, стихотворение, игра, картина, ситуация, беседа, показване на портрет на детски писател, книжка, импровизирана изложба, песничка и т.н.). В основната част се изгражда ориентировъчна основа за речевата дейност, която децата ще извършват, като се разчита на похватите – речев образец, обяснение, указание и т.н. Комплексните занятия предполагат решаване на комплексни задачи и работа върху различни езикови равнища. За осмислянето на езиковия материал се използват и словесни упражнения. Най-често езиковото явление се разглежда в контекст (макар и минимален). Възможно е да се редуват умствени дейности с двигателни. Много важно е учителят да получи обратна информация дали децата са възприели, разбрали, осмислили информацията, която се е обсъждала. Заключителната част е кратка и емоционална. Нейната цел е да се затвърдят и обобщят знанията и уменията. Тя може да се осъществи чрез слушане на подходяща песен, стихотворение, скоропоговорки, гатанки, състезателна игра, занимателна задача, но всички те трябва да са целенасочени и да отчитат темата на занятието. Впечатленията си учителят отразява в отделна тетрадка (в портфолио), за да може да наблюдава развитието на всяко дете. Повторителността е важно изискване към занятията по роден език, но тя трябва да е премерена, премислена, защото има деца, които се нуждаят от много повтаряне, но има и други, които се отегчават от повтарянето. Заниманията в детската градина са комплексни и самостоятелни. По-голям дял са комплексните и мотивът е системно-интегралният подход към обучението в детската градина. На комплексните занимания се решават няколко основни задачи, най-често три, едната е от раздела „Свързана реч“. В самостоятелните занятия една задача е основна, а другите са допълнителни, защото употребата на езика насочва към актуализация на всички езикови равнища. Комбинирането на задачите в комплексните занятия е вариативно: свързана реч, звукова култура, граматически правилна реч, речникова работа и т.н. Самостоятелно занятие е занятието за овладяване на родови и видови понятия – предполага се, че е необходимо повече време за отделяне на съществените и несъществените признаци на явленията, групирането на еднородни предмети и т.н. Програмните задачи по роден език се осъществяват не само на занятията по роден език, но и по време на игрите, битовата дейност в градината, трудовата дейност, празниците, развлеченията, разходките, екскурзиите и т.н. С други думи за развитието на детската реч и реализацията на програмните задачи има значение не само обучението по български език, но и комплексното използване на всички форми на работа в детската градина – основна и допълнителна. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|