Гражданскоправни науки

и видове. Задължения на страните. Отговорност на продавача за евикция и за недостатъци.

Продажба на наследство. Търговска продажба – особености. Международна продажба на

стоки. Договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане……………………..…………..4

договора за изработка. Особености и прекратяване на изработката…………………………………..

съучастие. Консорциум………………………………………………………………………………………..

Задължения на страните. Отговорност……………………………………………………………………

„Гражданска отговорност”. Лични застраховки………………………………………………………..

прехвърляне, предявяване и приемане. Менителнични искове и възражения.

Правоотношения по чека. Издаване и плащане. Регресни права……………………………………
44. Непозволено увреждане – обща характеристика. Отграничения. Генералния

деликт. Отговорност за лични виновни действия. Отговорност за вреди, причинени от

другиго. Отговорност за вреди, причинени от вещи. Отговорност на държавата за вреди,

причинени на граждани…………………………………………………………………………………….

отпаднало и несъществуващо основание. Правни последици от неоснователното

обогатяване…………………………………………………………………………………….
46. Авторско право и сродните му права. Използване на произведения. Защита на

авторското право…………………………………………………………………………………………

47. Права върху мерки, изобретения, полезни водели, наименования за

произход, промишлен дизайн. Договор за лицензия. Защита на правата……………………..

понятие и особености. Основни права и задължения на работника или служителя или

на работодателя …………………………………………………………………………………………..
49. Отговорност по трудовото правоотношение – понятие. Дисциплинарна

отговорност. Имуществена отговорност на работника и служителя. Имуществена

отговорност на работодателя………………………………………………………………………….
50. Прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение. Общи основания.

Прекратяване от работника или служителя, прекратяване от работодателя. Правна

закрила срещу незаконно уволнение………………………………………………………………..
51. Брак – обща характеристика. Сключване на брак. Лични и имуществени

отношения между съпрузите ………………………………………………………………………….

ред. Унищожаване на брака. Брачен процес.

производство. Действие и прекратяване на осиновяването………………………..………………

и попечителско съдействие. Ограничаване и лишаване от родителски права ……………………

Приемане и отказ от наследство. Отговорност на наследниците. Отношения между

сънаследниците………………………………………………………………………….
56. Наследяване по закон. Кръг на наследниците. Ред за наследяване. Основни

правила за наследяване по закон………………………………………………………………………….

на завещанието. Запазена и разполагаема част…………………………………………………………..

Договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален договор.

Продажбата е двустранен и възмезден договор. От него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни. Продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ и да му я предаде, а купувачът – да заплати определената цена и да получи вещта.

Договорът е комутативен, когато страните още по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения. Страните обаче, могат да придадат на договора и алеаторен характер.

Договорът за продажба е консенсуален договор. той е валидно сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да плати. По изключение, за сключване на договора за продажба се изисква форма, ако предмет са недвижими вещи или определена категория движими вещи. В тези случаи договорът за продажба е формален.

От момента на постигане на съгласие страните са обвързани. Всяка е длъжна да „даде” нещо на другата, за да се освободи от обвързаността. В това се състои облигаторното действие на продажбата.

С договора за продажба продавачът поема задължението да прехвърли собствеността или друго право върху една вещ. При договори, с които се поема задължение за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето става по силата на самия договор /чл. 24, ал. 1 ЗЗД/. Това означава, че и без заплащане на цената и предаване на вещта купувачът става собственик на определената вещ, която му се продава, респ. титуляр на продаденото му право, стига продавачът да е бил неин собственик, респ. титуляр на продаденото право. Когато вещта не е индивидуално определена, тази последица настъпва веднага щом отпадне неопределеността. В това /преминаването на собствеността/ се състои вещното действие на договора за продажба.

Договорът за продажба е главният източник на продажбените отношения. Последните обаче могат да възникнат и въз основа на други юридически факти.

Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД всяка една от страните по предварителен договор може да иска същият да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. Когато един предварителен договор в своето съдържание съдържа обещание за продажба и една от страните откаже задължението си за сключване на окончателен договор, другата страна може да предяви конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Продажбени правоотношения възникват и при изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот по чл. 33 ЗС. Съсобственикът, който отчуждава своята част от общата вещ, е длъжен да я предложи най-напред на останалите съсобственици. Ако той не направи това или ако им е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, отколкото я е продал впоследствие на трето лице, съсобствениците имат право да изкупят частта му от третото лице по действително уговорените условия. Изкупуването се осъществява чрез конститутивен иск по чл. 33, ал. 3 ЗС.

Продажбено отношение въз основа на съдебно решение възниква и при възлагане на неподеляем жилищен имот по реда на чл. 348 ГПК, в които случаи възниква т.нар. принудително изкупуване. Влязлото в сила решение, с което имотът се възлага на един от съделителите, след заплащане на дължимото уравнение на дяловете на останалите, води до прехвърляне на правото на собственост.

Страни по договора за продажба. Всеки правен субект /физическо или юридическо лице/ може да бъде страна по договора за продажба, по които определени лица не могат да бъдат страна, било поради специалната им правоспособност, било поради изрична забрана на закона.

Съгласно чл. 185 ЗЗД под страх от абсолютна недействителност не могат да купуват както пряко, така и чрез поставени лица дори и на публична продан, следните лица:

• 
  които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чуждо имущество;
  
• 
  длъжностни лица, на които по служба им е възложено да продават имущество;
  
• 
  на съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите е забранено да купуват спорните права, които са подсъдно на съда, към който се числят или във ведомството на който действат.
  

Продаваната вещ може да бъде определена по особените й белези – тогава е налице продажба на индивидуално определена вещ; или по родови признаци – тогава е налице продажба на родово определен предмет. Всичко зависи от волята на страните.

Продавачът се задължава да прехвърли собствеността на една вещ. Това е предметът на задължението му. Ако продаваната индивидуално определена вещ не съществува при сключване на договор, липсва предмет, по отношение на който да се породи задължение за продавача. Затова и за купувача не възниква насрещно задължение да плати цена. В резултат сключеният договор е нищожен. Но ако индивидуално определената вещ е била по време на договарянето само отчасти погинала, за продавача възниква задължение да прехвърли собствеността върху оцелялата част.

Не е така, когато продаваната вещ е родово определена. Тъй като родът не погива винаги ще има предмет, по отношение на който да се породи задължение за продавача.

Някои вещи обаче не могат да бъдат предмет на продажба:

• 
  вещи публична държавна и общинска собственост;
  
• 
  вещи извън оборота – напр. наркотични вещества и въобще вещи, за които има установена забрана;
  
• 
  вещи, за които е уговорено изрично това.
  

Могат да бъдат продавани /цедирани/ и облигационни права, но някои са неприхвърлими по своето естество – напр. правото на личен превоз.

Не могат да се продават лични неимуществени права – правото на име и др.

Цената е съществен елемент на договора за продажба и е предмет на задължението на купувача. Цената трябва да е определена или поне определяема – договорът да посочва начина за нейното определяне. Цената трябва да бъде определена в пари – в български лева или чуждестранна валута /съгласно Валутния закон в сила от 01.01.2000г./. Цената се определя свободно от страните. Това произтича от установената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода.

Често цената се определя при клаузите „Франко”, „FOB”, „CIF” или „CAF”.

При продажба на стоки, които трябва да се превозват по вода, често се употребява клаузата „FOB”. Това означава, че в продажната цена са включени:

• 
  цената на самата стока;
  
• 
  разноските по превозването й до кораба; и
  
• 
  тези по натоварването й на кораба и портовите такси – не и за подреждането й в кораба. Всички тези разноски трябва да се понесат от продавача. Клаузата „FOB” също не означава, че собствеността върху продадената стока преминава върху купувача едва с натоварването й на кораба и че дотогава продавачът носи риск. Клаузата „FOB” определя само до кой момент се носят разноските от единия или другия контрахент.
  

• 
  цената на самата стока;
  
• 
  разноските по превозването й до отправното пристанище, за натоварването й на кораб, навлото до пристанището, за което стоката е предназначена;
  
• 
  застраховката на стоката срещу всички рискове, без военните до същото пристанище.
  

Все пак има случаи, когато законът предвижда форма като условие за действителност на договора за продажба.

Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собствеността или за учредяване на вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В чл. 18 ЗС се съдържа едно изключение – договорите за продажба на частна държавна и общинска собственост се сключват в писмена форма.

Съгласно чл. 212 ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено с нотариална заверка на подписите на страните. В такава форма трябва да бъдат сключени и договорите за продажба на кораб, автомобил, ипотечно право.

При договори, които създават задължение за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето настъпва по силата на самия договор /чл. 24, ал. 1 ЗЗД/. Задължението на продавача е автоматично изпълнено, без да е необходимо вещта да бъде предадена, стига само продавачът да е собственик на вещта, която продава, респ. титуляр на правото, което прехвърля.

Продажбата няма вещно действие, ако продавачът не е собственик на индивидуално определената вещ, респ. няма прехвърлително действие, ако не е титуляр на правото, което продава. Облигаторното й действие обаче е вече настъпило: за продавача е вече породено задължението да прехвърли собствеността.

С преминаване на собствеността преминава върху купувача – новия собственик, и рискът от случайното погиване или повреждане на определената вещ, която е купил, освен ако друго не е било уговорено. Това означава, че купувачът, макар че няма да получи продадената му вещ – тя е погинала и продавачът се освобождава от задължението си да я предаде, ще трябва въпреки това да заплати нейната цена.

Преминаването на собствеността и на риска не настъпва автоматично по силата на договора, когато се продават:

• 
  родово определени вещи;
  
• 
  алтернативно определени вещи;
  
• 
  бъдещи вещи;
  
• 
  когато е уговорено отлагателно условие.
  

При продажба на бъдещи вещи собствеността ще премине върху купувача едва от момента, в който индивидуално определената вещ възникне в бъдеще, респ. от момента на индивидуализация на бъдещите родово определени вещи.

При продажба на алтернативно определени вещи, задължението на продавача се погасява с престирането на една измежду тях по избор на този, на когото по договор или по закон принадлежи правото на избор. До избора всички алтернативно дължими вещи са собственост на продавача. Ако изборът принадлежи на продавача индивидуализацията се извършва чрез престиране на една от няколкото дължими вещи. Ако изборът принадлежи на купувача или трябва се направи от трето лице, съответните изявления за избор имат индивидуализиращо действие.

Когато договорът е сключен под отлагателно условие, собствеността и рискът не могат да преминат върху купувача със сключването на договора за продажба. Това преминаване ще настъпи с обратно действие едва след сбъдване на условието. Такива продажби са:

• 
  Продажба с уговорка за опитване или преглеждане. Тази продажба се предполага сключена под отлагателно условие, че купувачът ще одобри вещта. Докато не я е одобрил, продавачът продължава да е собственик. Но одобри ли я, купувачът става неин собственик. Условието се е сбъднало.
  

• 
  Продажба със запазване на собствеността. При нея задължения за страните се пораждат, но нормалното действие на продажбата /прехвърлянето на собствеността/ е отложено до заплащане на цената и ако се плати.
  
• 
  Продажба с право на изкупуване. Тази продажба също е условна, но тя не е сключена под отлагателно условие, а под прекратително. При нея купувачът е станал вече собственик, но може с обратна сила да престане да бъде такъв, ако продавачът в определен срок му върне покупната цена. Тази продажба е забранена от ЗЗД и е нищожна ако е сключена между лица, които не са търговци. Съгласно чл. 333 ТЗ тази продажба е действителна ако отговаря на изискванията за търговска продажба.
  

Продавачът следва да предаде вещна с всичките и принадлежности /ако е техен собственик/, в състояние, в което тя се е намирала по време на продажбата, заедно с всички плодове от този момент.

Разноските по предаването, вкл. по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането – за сметка на купувача. При продажба на недвижим имот разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърлянето на собствеността се заплащат от страните по равно. Разпоредбата на чл. 186 ЗЗД е диспизитивна и страните са свободни да уговорят друго.

Точното изпълнение на задължението за предаване изисква продавачът да извърши необходимото за това действие там, където те трябва да бъдат извършени – там, където е местоизпълнението на това негово задължение. Местоизпълнението може да бъде определено от закона, от естеството на вещта или от страните. ако страните не са уговорили нищо относно местоизпълнението, чл. 68 ЗЗД определя мястото, където продавачът трябва да предаде продадената вещ: индивидуално определената вещ трябва да бъде предадена там, където се е намирала, когато договорът за продажба е сключен, а родово определената вещ – там, където е местожителството на продавача.

Продавачът е изпълнил точно задължението си да предаде продадената вещ, само ако я връчи или изпрати на купувача, когато е длъжен да направи това. обикновено страните сами определят кога продадената вещ ще бъде предадена. Продавачът изпада в забава, ако не предаде продадената вещ на определения за това ден /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, а при фикс-сделките – в пълно неизпълнение. Ако нищо не е било уговорено, купувачът може да иска продадената му вещ да бъде предадена веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, стига срещу нея да предлага цената, ако тя не е била платена вече. Продавачът изпада в забава с изтичане на срока за предаване, даден му от купувача /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/.

Продавачът не е длъжен да предаде продадената вещ, ако насреща не му се заплати цената /чл. 200, ал. 2 ЗЗД/. Той има срещу купувача, който иска предаване, без да предлага цената възражение за неизпълнен договор. С това възражение той си обезпечава цената, като задържа продадената вещ.

Ако задължението за предаване не бъде изпълнено, купувачът може да иска:

• 
  прякото изпълнение на това задължение с вредите, които търпи от забавата; или
  
• 
  да развали договора за продажба и да иска присъждане на претърпените от него вреди.
  

• 
  не ги е още предявило и купувачът не е още отстранен от вещата, която е купил, и
  
• 
  то ги е вече предявило
  

Възможно е обаче правата на третото лице да са само предявени по съдебен ред или дори да не са още предявени, но да могат във всеки момент да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Засега купувачът не е още, но ще бъде съдебно отстранен в най-близко бъдеще. Налице е предстояща или евентуална евикция.

Законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция.

Истинският собственик, респ. лицата, които имат права върху имота, противопоставими на преобретателя му, винаги могат да предявят правата си по съдебен ред. Продавачът се е задължил да му достави пълната и неограничена собственост върху продадения имот, а не му е доставил това право. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които търпи вследствие неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига само да е добросъвестен, т.е. по време на купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/. Обратното, ако е знаел за тези права, купил е на свой риск. Недобросъвестен е, поради което не може да развали договора, нито да иска обезщетение за вредите, за които знае, че могат да го постигнат.

Правото на купувача да развали договора, когато е добросъвестен, не винаги е безусловно. Така:

• 
  добросъвестният купувач има безусловното право да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице /чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. Това разваляне ще се извърши с едностранно изявление на купувача, ако са били продадени движимост; по съдебен ред – при продажба на недвижимости.
  
• 
  ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трети лица, продажбата може да бъде развалена само по съдебен ред, дори ако е продажба на движимости.
  

Продавачът трябва да обезщети купувача за вредите, които му причинява вследствие неизпълнението на задължението си. Купувачът може да претендира:

• 
  всички разноски по договора, които са били в негова тежест;
  
• 
  всички направени от него необходими и полезни разноски за вещта;
  
• 
  всички други загуби вън от горните разноски и сигурните ползи, които е пропуснал да осъществи;
  
• 
  до връщане на покупната цена и плащането на подобренията купувачът има право да задържи продадената вещ.
  

Независимо от добре водената защита, купувачът може да се окаже отстранен чрез съдебното решение.

За да избегне отстраняването, купувачът може да плати ипотечното задължение на продавача, респ. да обезщети третото лице за правата му върху имота, или пък да купи от него имота. Подобни сделки не влияят върху обема на отговорността на продавача. Нейният обем си остава такъв, какъвто е определен от закона. Законът му позволява да се освободи от отговорността си изобщо, стига да плати на купувача сумата, която същият е заплатил на третото лице, заедно с лихвите от деня на плащането, както и разноските по процеса /чл. 191, ал. 3 ЗЗД/.

С влизане в сила на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба трябва да се счита развален. Този извод следва от чл. 188, вр. чл. 192, ал. 1 ЗЗД. При съдебно отстраняване купувачът /бил той добросъвестен или не/ не е необходимо да разваля или да предявява особен иск за разваляне на договора за продажба.

Развалянето на договора е основание за купувача /добросъвестен или не/ да иска да му бъде върната цялата платена от него покупна цена.

Добросъвестният купувач може да иска още:

• 
  разноските по договора;
  
• 
  необходимите и полезните разноски, които купувачът е направил за вещта;
  
• 
  всички други вреди извън горните и всички ползи, които пропуска да реализира, стига да го докаже съобразно с общите правила за неизпълнение на задълженията;
  
• 
  разноските по водене на процеса;
  
• 
  стойността на плодовете, които е трябвало да върне на ищеца – събраните от подаване на исковата молба.
  

При частична евикция съдът може да постанови договорът да остане в сила, като допусне само намаляване на цената и плащане на вредите от продавача, стига да констатира, че купувачът би сключил договора и ако знае за правата на третите лица.