(4) Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
(5) Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
(Ал. 6, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Правото на задържане в тесен смисъл – тук правната връзка е по-различна.
Двустранни несъвършени договори – при тях важат правилата за едностранни договори.
Предполагат 2 насрещни задължения – предаване на движима вещ срещу насрещната - да се заплатят разноските, направени за предаването. Връзката е единствено вещта. Правото на задържане възниква, ако ретинента е добросъвестен, т.е да е установил фактическа власт по правомерен начин. Това означава съгласие на другата страна. Кредиторът може да задържи вещта, до плащане на разноските и вредите, освен ако е недобросъвестен.
От една страна имаме вещно-правно задължение за връщане на вещта, а от друга страна – плащане на определени разноски за връщането на тази вещ.
Те са:
*-заплащане на необходимите разноски, нужни за поддържането и запазването на вещта;
*-полезни разноски за повишаване стойността на вещта и т.н.
*Тук вещта трябва да е движима.
*Задържащият трябва да е установил фактическа власт върху вещта и то добросъвестно.
*Особеността тук е, че правото на задържане може да се погаси чрез представяне на съответно обезпечение.
*Вземането на ретинента за разноските има специална привилегия върху вещта. (5) Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.
Правото на задържане се упражнява само чрез възражение, като може да е извънсъдебно, а може и по съдебен ред. (извънсъдебно възражение и възражение по съдебен ред)
При всички случаи целта е постигане на едновременно изпълнение на двете насрещни вземания.
Сподели с приятели: |
