Погасяване на правото на задържане – става чрез две групи причини, които имат акцесорен характер:
1.Различно основание, но погасява активното или пасивното вземане, погасява и правото на задържане;
2.Самостоятелни основания – погасяват се само акцесорните права – отказ от право на задържане, обезпечение.
Видове права на задържане: биват два вида:
1.В широкия смисъл – възражение за неизпълнение на договор
чл.90 ЗЗД (1) Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане, от същото отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В този случай ответникът се осъжда да изпълни заедно с ищеца.
(2) Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
Това е правото на задържане в широк смисъл.
Има се предвид същинското право на задържане, но и възражението за неизпълнен договор.
Същинското право на задържане се прилага при извъндоговорни отношения, докато възражението за неизпълнен договор се прилага, когато между длъжник и кредитор има договорни отношения.
Възражение за неизпълнен договор
При възражението за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД е необходимо активното и пасивно вземане да са от едно и също правно отношение.
Особеното тук е, че правото на задържане не може да бъде погасено чрез предоставяне на обезпечение.
2.В тесен смисъл
чл.91 ЗЗД и чл.73 – 74 ЗС.
Чл. 91 (1) Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
(2) Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Сподели с приятели: |
