Понятие:
Правото на задържане е правна възможност на един длъжник да откаже изпълнение на своето задължение, докато кредитора на свой ред не изпълни своето задължение към него. (Едно лице да откаже законосъобразно изпълнение на своя дълг, докато кредиторът не изпълни едно свое задължение към него)
Правото на задържане дава възможност на длъжника да иска едновременост в изпълнението на двете насрещни задължения.
* Това е потестативно право и се упражнява извънсъдебно.
* Когато е пред съд – чрез възражение.
* Промяната, която се внася с правото на задържане е във времето.
* Правото на задържане на първо място представлява – две насрещни задължения.
Възможни са два варианта:
1.и двете задължения да бъдат облигационни;
2.едното да представлява вещно-правно задължение.
Вземането, въз основа на което длъжникът упражнява право на задържане е активно вземане, а това срещу което се упражнява това право – пасивно. Лицето, което упражнява правото на задържане се нарича ретинент.
Основна функция на правото на задържане е обезпечителна.
Правото на задържане е субективно право.
Правото на задържане е потестативно право.
То е акцесорно право.
То е негативно право, защото се упражнява чрез възражение.
Предпоставки за възникване на правото на задържане:
1.Необходимо е наличието на две насрещни задължения. Страни са – длъжникът и кредиторът;
2.Активното вземане (това на длъжника) трябва да е изискуемо; да е от същото правно отношение;
3.Ретинентът да е във фактическа власт на престацията си, т.е.ретинента да не е изпълнил задължението съответстващо на пасивното вземане. Вещта, която се задържа да не е придобита чрез непозволени действия, т.е длъжникът да е добросъвестен;
4. Вземането на длъжника и това, което дължи, трябва да са разнородни, да не са еднородни и заместими. (не може да дължи пари и да иска задържане на пари – това е компенсация)
Сподели с приятели: |
