Задължението става невъзможно и се погасява, но понеже има вина има и отговорност – има и обезщетяване на вреди (вредата е неблагоприятно засягане правната сфера на и лице – имуществени (претърпяна загуба и пропуснати ползи) и неимуществени (неприятни преживявания))
Кредиторът може да иска обезщетение за вредите, които е претърпял във всички случаи. Рискът не се преразпределя между длъжник и кредитор, защото има отговорност.
В зависимост от хипотезата:
*В едни случаи той може да развали договора и да поиска всички обезщетения.
*В други – може да има интерес и ако престацията е станала невъзможна по вина на длъжника, той може да претендира за заместваща престация. Това във всички случаи е свързано с двустранни договорни отношения.
Една престация може да е и частично невъзможна – и в двата случая, и по причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника.
Разликата тук е, че договорът не се разваля по право, а по съдебен ред.
Съдът трябва да прецени дали кредиторът има интерес от частичната престация. Ако има – договорът ще се запази и ще се намали насрещната престация на кредитора. Ако няма – съдът ще развали целия договор. И вече според правилата на риска ще ес разпределят последиците.
При частичната виновна невъзможност кредиторът може да претендира, ако има интерес. Ако няма интерес - може да развали договора и да иска обезщетение за претърпени вреди.
Ефектът е върху длъжника, погасява се задължението, но възниква тогава компенсаторно задължение за длъжника.
Невъзможното задължение се погасява, но на негово място възниква друго задължение за обезщетение на вредите.
Ако се касае за виновна невъзможност по правоотношение произтекло от двустранен договор, кредиторът има право да развали договора без даване на нов срок за изпълнение.
Сподели с приятели: |
