1.Първата група теории за вината са т.нар.психологически теории за вина. Те обясняват вината като реално съществуващо психологическо отношение.Вината е психологическо отношение на длъжника за извършеното от него неизпълнение или увреждания и последиците от тях.
Форми на вината – пряк и косвен умисъл. При прекия – дееца съзнава факта на непозволено увреждане.
При косвения – длъжника съзнава, че ще предизвика това, но без да го цели.
При непредпазливостта – се съзнава възможността да настъпи неизпълнение или деликт, но лицето се стреми да избегни това.
При небрежността – лицето не съзнава, че е възможно да причини непозволено увреждане, но е било длъжно да предвиди това. При небрежността няма реално психологическо отношение.
2.Втора група теории за вината е т.нар.регулационна теория / относителна / - тук се изоставя схващането, че вината е психологическо отношение. Счита се, че вината е липса на дължимо психическо отношение. Законът изисква едно лице да прояви психическо отношение.
От гледна точка на частното право господства относителната теория за вина.
Когато има неизпълнение законът презумира и наличието на небрежност у длъжника.За да докаже презумцията за вина длъжникът трябва да докаже, че е проявил дължима грижа.
Ако длъжникът докаже случайно събитие – обратното, презумпцията остава да действа
чл.63(2) ЗЗД - Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.
19. ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ. ЗАБАВА НА ДЛЪЖНИКА Виновно неизпълнение – 2 форми:
1.ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ- задължението не може да бъде изпълнено заради длъжника. Невъзможността за изпълнение се дължи на виновното поведение на длъжника. В тези случаи длъжникът ще носи отговорност за неблагоприятните последици, настъпили от неизпълненето. Като най-общият модел е, че той отговаря за това, че не е положил дължимата грижа, за да изпълни задължението си, вследствие на което то се е оказало невъзможно за изпълнение.
(Дължима грижа = чл.63(2) ЗЗД - Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. Длъжникът, за да задоволи интереса на своя кредитор трябва да полага усилия, за точното и добросъвестно изпълнение на задължението си.)
В облигационното право, след като иманеизпълнение, длъжникът се счита за виновен и това не се доказва от кредитора! Виновната невъзможност за изпълнение се предполага, а че не е бил виновен доказва длъжника! Трябва да докаже, че не е виновен нито той, нито третите лица, които е привлякъл да изпълнят задължението му.
Като последица от тази невъзможност възниква договорна отговорност /не деликтна/. Това, че престацията е невъзможно да се изпълни.
