чл.99. (1) Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. (2) Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
(3) Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. (4) Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжникаот деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Цесията е от категорията договори, насочени към промяна на страните.
Цесията е договор, по силата на който един кредитор (цедент) прехвърля на друго лице /цесиора/ едно свое вземане от трето лице (цедиран длъжник)
Договорът за цесия е между двамата кредитори. Длъжникът не е страна! Длъжникът не участва в цесията, на него му е все едно кой е кредитора. Предмет на цесията са вземания, които са прехвърлими. Цесията на непрехвърлими вземания е нищожна, поради липса на предмет. *Цесията е неформален договор. Няма изисквания за форма, но с оглед на неговата действителност закона може да изисква форма.
*Предметът е едно вземане (прехвърлимо)
*Страните са две – двамата кредитори
*Договорът за цесия поражда действие от момента на сключването му.
Предмет на договора е само прехвърлимо вземане. При непрехвърлимите вземания не може да има цесия.
Непрехвърлимостта може да произтича от: 1.Поради естеството на вземането – по договор за гледане и издръжка;
2.Законова забрана за прехвърляне – да следва от нормат.уредба;
3.Договорна непрехвърлимост - клауза за непрехвърленост
