Един кредитор може да бъде увреден по два начина: 1.Увреждане на настоящия кредитор – когато увреждащите действия са извършени след възникване на задължението;
2.Увреждане на бъдещия кредитор – длъжникът и третото лице трябва да са имали намерения да увредят кредитора. Увреждащите действия се извършват преди възникване на задължението.
При увреждане на настоящия кредитор, когато действието е чисто правно действие, едностранна сделка или безвъзмезден договор се изисква длъжника да е знаел за увреждането. Увреждането се презюмира. Когато увреждащото действие е възмезден договор, то знание за увреждането трябва да има както длъжника / презюмира се /, така и третото лице /презюмира се само за определен кръг лица – близки /. Иначе кредитора трябва да доказва.
При наличието на тези предпоставки защитата се извършва по следния механизъм:
кредиторът има потестативно право да подчини на принудително изпълнение имуществените права на длъжника.
Това потестативно право се упражнява по съдебен ред. Има двама ответници – длъжникът и третото лице. Ако предпоставките са налице, съдът постановява решение, с което уважава отменителния иск на кредитора.
Правни последици *Кредиторът може да води принудително изпълнение върху имущественото право, нищо че то вече принадлежи на третото лице.
*Ако има и други кредитори спрямо същия длъжник, но те не са предявили отменителен иск, то те не могат да използват това имуществено право. За тях третото лице е просто трето лице.
*Ако третото е прехвърлило придобитото имуществено право – недвижим имот на друго четвърто лице. Тъй като отменителния иск / Павлов иск / се вписва, ако най-напред е вписана исковата молба, а след това е вписано придобиването от четвъртото лице, то Павловия иск е с преимущество и когато искът бъде уважен, прехвърлянията губят правното си значение.
