1. Обща характеристика



страница3/6
Дата03.09.2017
Размер0.63 Mb.
#29392
1   2   3   4   5   6

3.2. Конверсия


Въпросът за конверсията се поставя най-често във връзка с неспазването на изискванията за форма. Например нотариалният акт за продажба на недвижим имот с опорочена форма на нотариалното удостоверяване е валиден предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Но той стои и при други случаи на незавършен фактически състав или неизпълнение на допълнителни изисквания, напр. при договора за учредяване на вещно право на ползване върху земеделски имот, договора за аренда, договора за наем на земеделски имот и договора за заем за послужване със земеделски имот, съдържанието на едната престация е еднакво (временно предоставяне на ползването, което включва и правото да се събират естествените плодове) и в зависимост от уговореното е възможно съвпадение на насрещната престация. Затова договорът за учредяване на вещно право на ползване върху земеделски имот, според обстоятелствата, може да се конвертира било в договор за аренда или договор за наем, било в договор за заем за послужване. Конверсия е възможна и когато отделни части от сключената сделка са недействителни, напр. договорът за реална делба на един поземлен имот или сграда може да се конвертира в договор за разпределение на ползването им (т.нар. делба на ползването).

При конверсията фактическият състав на опорочения договор съдържа елементите от фактическия състав на друг договор (с друго съдържание, но обикновено със същия или част от същия предмет), към който съществуващият порок не се отнася, поради което може да се предположи, че страните са имали воля да сключат този, различен договор.

Това различава конверсията от частичната нищожност – при нея част от сключения договор се запазва, а засегната от порока част или отпада (като договорът да е сключен без нея), или бива заменена от императивните разпоредби на закона.

3.3. Предявяване на нищожността


Всяка от страните може да се позове на нищожността. Тази възможност се запазва неограничено във времето, тъй като тя не се погасява по давност. Страната, която не признава и не търпи последиците от сделката не е необходимо да предприема нищо. Въпреки че не търпи последиците от сделката, страната, която не ги признава може да предяви срещу насрещната страна иск за прогласяване на нищожността. За това не се изисква правен интерес. Когато страната търпи последиците от сделката, защото е дала нещо по нищожния договор, напр. владението на прехвърления имот, тя има интерес да предяви иска за прогласяване на нищожността на сделката, за да си върне даденото. Тези два иска (за прогласяване на нищожността и за връщане на даденото) страната трябва да предяви преди изтичането на придобивната давност (ако е дала вещ) или на погасителната давност (ако е дала пари), за да не срещне основателно възражение за изтекла придобивна или погасителна давност. Ако е дала вещ, страната може да постигне същия ефект, като предяви ревандикационен иск. В този случай срещу възражението на ответника, че е придобил собствеността по силата на сделката, ищецът ще се бори с реплика за нейната нищожност23. Процесуално легитимирани като ответници по иска за прогласяване на нищожността са всички останали страни по сделката, а процесуално легитимиран като ответник по иска за връщане на даденото е този, който го е получил. Процесуално легитимиран като ответник по ревандикационния иск е този, който владее или държи вещта в деня на предявяване на иска. По така предявен иск репликата за нищожност на сделката може да бъде направена, въпреки че останалите страни по сделката не участват24 като страни по делото. Иск за прогласяване на нищожността може да предяви и трето лице, чиято правна сфера е засегната от нищожността (привидност, правна възможност за изкупуване от прехвърлителя и др.). Когато се претендират различни форми на нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като съединяването винаги е евентуално (то не зависи от волята на ищеца). Те се разглеждат от съда в поредност според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липсата на форма.

Съдът не може да прогласи служебно нищожността на никоя сделка и на никоя част нея, каквото и да е основанието за това. Съгласно чл. 6 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните чрез предявения иск и направените възражения, реплики, дуплики и т.н. При действието на новия ГПК съдът нито може да се самосезира, нито може да излезе вън от предмета на делото25. Постановеното решение в нарушение на чл. 6 ГПК е недопустимо и подлежи на обезсилване. За допустимостта на обжалваното решение служебно следят както въззивната, така и касационната инстанция.

От това общо правило съществува само едно изключение – когато по делото се претендират правните последици на сделката, но прилагането им е явно несъвместимо с обществения ред26 (напр. ограничава се правоспособността на длъжника) или се претендират последиците на неравноправна клауза в договор с потребител (вж. решението от 14.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-618/10 по делото на Banco Español de Crédito SA срещу Joaquín Calderón Camino). В такъв случай съдът е длъжен служебно (и без възражение) да включи този въпрос в доклада и да се произнесе в решението по нищожността на сделката или на отделната клауза поради противоречие на закона27. Ако съдът не действа служебно в такъв случай, той ще постанови нищожно съдебно решение, тъй като то ще противоречи на обществения ред. Същото право съдът има и когато признава и допуска изпълнението на чуждестранно съдебно решение по КМЧП. В този случай той също е длъжен служебно (и без възражение), след като включи въпроса в доклада по делото да откаже да признае и допусне изпълнението на чуждестранното съдебно решение на основание чл. 117, т. 5 КМЧП. Подобни разпоредби се съдържат и в регламентите, уреждащи признаването и допускането на изпълнението на съдебни решения в различните области на гражданското право, постановени от съд на държава-член на Европейския съюз.

Колкото и тежък порок да е, нищожността не може да бъде натрапена на страните. Ако те признават и търпят правните последици на извършената сделка, те не може принудително (независимо и против волята им) да бъдат освободени от тях. Ако страните търпят последиците достатъчно дълго време (докато изтече придобивната давност за полученото, съответно погасителната давност за връщане на даденото), възможността да се позоват по-късно на нищожността ще е лишена от всякакъв смисъл.



Каталог: assets -> files
files -> Списък на училищата-гнезда в софия-град, за кандидати след завършен VII клас
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър
files -> Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer
files -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност
files -> Закон за обществените поръчки 2016 г програма на семинар 24-26 февруари 2016 г., хотел „Св. София
files -> Семинар актуални проблеми на търговското право и гражданския процес
files -> Декларация за съответствие
files -> На избрани нерецензирани научни трудове
files -> Списък публикации


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница