1. Обща характеристика

7 Вж. мотивите на ТР № 3/2010, ВКС, ОСГК за отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация след изтичането на сроковете по § 6 ПР ЗУТ.

8 Вж. ТР № 2/2011, ВКС, ОСГК, съгласно което в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.

9 Ако причината е противозаконна, договорът противоречи на закона.

10 Така т. 2 ТР № 3/2013, ВКС, ОСГК, съгласно която договор, с който е постигнато съгласие между съсобствениците за поделяне на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот на един от тях, срещу което е поето задължение за издръжка и гледане на друг съделител, представлява договор за делба и не е нищожен, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма. Очевидно, ако посоченият договор, сключен във формата по чл. 35, ал. 1 ЗС е валиден, той няма как да е нищожен поради липса на основание.

11 Според М. Павлова, Гражданско право обща част, Софи-Р, стр. 535, предмет на сделката може да бъде вещ, нематериално благо, човешки действия или бездействия, отделни права и/или задължения, както и съвкупности от права и задължения. Според Л. Василев, Гражданско право обща част, Издателска къща ТедИна, стр. 310, предмет на сделката са вещи, действия и бездействия, до които се отнасят правоотношенията, целени от тези сделки.

12 „Липсата на предмет” не е основание за нищожност. В специалната част на ЗЗД е уредена отделна хипотеза на нищожност, в която индивидуално определената вещ, която е предмет на договора, вече е погинала и не съществува (чл. 184, ал. 1) – договорът има предмет (страните са постигнали съгласие по него), вещта я няма. Макар и уредена в специалната част на закона, тази хипотеза може да бъде отнесена към общото основание „невъзможен предмет”, тъй като погиналата индивидуално определена вещ е фактически невъзможно да възникне същата. Ако възникне тава вещ, тя ще е друга.

13 На кредитора е предоставен избор дали да приеме предлаганото частично изпълнение (в случая чл. 66 не се прилага) и да изпълни съответната част от своето насрещно задължение, или да поиска развалянето на целия договор, като докаже, че няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

14 На кредитора е предоставен избор дали да запази договора и иска обезщетение вместо изпълнение, или да развали договора и иска връщане на даденото плюс обезщетение за вреди.

15 Сравни с ТР № 3/2014 ВКС, ОСГК, според което правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

16 Според М. Павлова, Гражданско право обща част, Софи-Р, стр. 536, От невъзможния предмет трябва да се отличава забраненият от правото предмет, напр. забрана за внос или износ на определени стоки – наркотици, взривни вещества и др. В тези случаи сделките са нищожни поради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1. Според Л. Василев, Гражданско право обща част, Издателска къща ТедИна, стр. 310 и 311, невъзможността на предмета не бива да се смесва с правната недопустимост на изпълнението. Във втория случай договорът ще бъде нищожен не поради невъзможен предмет, а поради противозаконност.

17 При частичната нищожност засегнатата от порока част от договора не поражда действие, а незасегнатата от порока част поражда действие.

18 При мислена уговорка (resrevatio mentalis) волеизявяващият носи риска да се окаже обвързан, ако насрещната страна не знае за мислената уговорка.

19 Едностранно подставяне имаме, когато подставянето се извършва от действителния собственик без знанието, но с очакваното одобрение на третото лице. Няма едностранно подставяне, когато подаряваме уреди с гаранция – купуваме ги на името на лицето, което възнамеряваме да надарим и след това то приема дарението. Едностранно подставяне има, когато третото лице дава съгласие действителният собственик да остане купувачът.

20 Изискване за форма може да бъде установено и с диспозитивна правна норма, напр. чл. 137, ал. 4 и 5 ТЗ (Нови, ДВ, бр. 105/2016 ).

21 Квалифицираната писмена форма (с нотариална заверка на подписите, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно и във формата на нотариален акт) винаги е за валидност.

22 Вж. бел. 20 – установената в чл. 137, ал. 4 и 5 ТЗ (Нови, ДВ, бр. 105/2016 ) форма е за валидност, макар да е установена с диспозитивна норма.

23 Обикновено репликата се прави още в исковата молба, тъй като се очаква ответникът да направи това възражение. Процесуалните усложнения от това са извън предмета на изложението.

24 Те може да участват, ако ответникът ги привлече като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си права.

25 Съдът излиза извън предмета на делото, както когато се произнася по основание за нищожност, чийто опорочаващ факт не се твърди наред с претендираните други опорочаващи факти, така и когато се произнася по основание за нищожност, а по делото са предявени само основания за унищожение, за недействителност на сделката или за нейното разваляне или прекратяване по друг начин. Една сделка не може да бъде прекратена, ако е недействителна нито унищожена, ако е нищожна, но ако по-тежки пороци не са предявени (с иск, възражение, реплика и т.н.), съдът е длъжен да се произнесе по предявените.

26 Срв. чл. 45 и чл. 46 КМЧП.

27 Срв. чл. 46 КМЧП.

28 Да тури край на подобно отношение към лицата с душевни или умствени увреждания е целта на приетата Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със закон, приет от 41. Народно събрание на 26.01.2012 г., Обн. ДВ, бр. 12/2012, в сила за Република България от 21.04.2012 г.). Вж. и Общите коментари по чл.12 от Конвенцията на Комитета за права на хората с увреждания към ООН.

29 До същия извод стигат и авторите, които поддържат разбирането, че „договорът, сключен от малолетен или пълно запретен, е нищожен поради липса на валидна воля”, но не посочват, как се преодолява противоречието между двете тези.

30 Правосъзнанието на хората зачита породеното действие. Инак трябва да обвиним хората, че не зачитат закона.

31 Съгласно чл. 41, ал. 1 пълномощието не се прекратява с последвало изпадане на упълномощителя в състояние да не може да действа разумно, а с поставянето му под запрещение.

32 Хипотезата на чл. 34 урежда различен фактически състав в сравнение с чл. 55 (липсва основание, ако няма договор, нищожният договор не е „правно нищо”, унищожението също не е отпаднало основание – изтекъл срок или настъпило прекратително условие). След отменяването на неговите алинеи от 2 до 5 (ДВ, бр. 12 от 1993 г.), чл. 34 възпроизвежда разрешението на чл. 55 в друга хипотеза. Преди изменението от 1993 г. даденото от едната или двете страни в различни хипотези е подлежало на отнемане в полза на държавата, което е изключвало възможността съответната страна да го получи обратно изцяло или отчасти. Правото на страната да си върне даденото по нищожен или унищожен договор не е съществувало винаги.

33 Правото да се иска реституция на даденото се погасява с 5-годишна давност. Когато една от страните претендира връщането на вещ, тя може да я ревандикира (този иск не се погасява по давност), но това не изключва възможността на насрещната страна да направи възражение на за неизпълнен договор по чл. 90 нито възможността да направи възражение за придобиване на вещта по давност.

34 Всеки опит да се намери положително определение на недействителността (в тесен смисъл) е обречен на риска да бъде изпусната някоя от нейните проявни форми. Вж. ТР № № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014, ОСГТК ,т. 2, според която недействителността по чл. 42, ал. 2 е различна от тази по чл. 76 ЗН, което не следва да се разбира в смисъл, че тя не попада в общото понятие относителна недействителност; както и т. 3, според която недействителността по чл. 40 също е различна от тази по чл. 76 ЗН, което също не следва да се разбира в смисъл, че тя не попада в общото понятие относителна недействителност. Всички случаи на относителна недействителност показват известни сходства, но и различия (затова няма създадени общи правила).

35 Вж. ТР № 5/29.12.2014, ВКС, ОСГТК по т. д. № 5/2013, т. 3, съгласно която и доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН; тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 СК (чл. 22, ал. 3 СК, отм.), ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител; както и т. 2, съгласно която сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга - несобственик. Сделката може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга - несобственик след сключването й.

36 Вж. ТР № № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014, ОСГТК , т. 3, според която недействителността по чл. 40 е различна от тази по чл. 76 ЗН, което не следва да се разбира в смисъл, че тя не попада в общото понятие относителна недействителност.

37 Той се погасява с 5-годишна давност, считано от извършване на увреждащото разпореждане.

38 Затова е недопустим павлов иск, ако целената с него правна промяна е налице на друго основание – претендира се недействителност на разпореждане с имота, прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане, но разпореждането е извършено след вписването на исковата молба за разваляне на договора поради неизпълнение, т.е. непротивопоставимостта следва от поредността на вписванията.

39 Вж. ТР № 5/29.12.2014, ВКС, ОСГТК по т. д. № 5/2013, т. 1, съгласно която за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за идеална част от имота. Ако кредиторът претендира недействителност на сделката за целия имот, искът е неоснователен, а не недопустим.

40 Така ТР № 106/7.09.1964 по гр. д. № 76/64, ВС, ОСГК, съгласно което средиторът на един от двама бивши съпрузи може да предявява иск съгласно чл. 135 ЗЗД за обявяване, че е недействително по отношение на него влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл. 52 ЗЛС на другия съпруг срещу съпруга-длъжник, като е признато за установено, че първият е съдействувал. за придобиването по време на брака от втория на определено имущество и е обявен за собственик на съответна част от него.

41 Висящата недействителност не може да се трансформира в нищожност, тъй като тя е изначална. Не може да има нищожност, която възниква след извършването на сделката и в резултат на действие на една от страните. Вж. също ТР № № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014, ОСГТК ,т. 2, според която недействителността по чл. 42, ал. 2 е различна от тази по чл. 76 ЗН, което не следва да се разбира в смисъл, че тя не попада в общото понятие относителна недействителност.

Каталог: assets -> files
files -> Списък на училищата-гнезда в софия-град, за кандидати след завършен VII клас
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър
files -> Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer
files -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност
files -> Закон за обществените поръчки 2016 г програма на семинар 24-26 февруари 2016 г., хотел „Св. София
files -> Семинар актуални проблеми на търговското право и гражданския процес
files -> Декларация за съответствие
files -> На избрани нерецензирани научни трудове
files -> Списък публикации