1. Обща характеристика

4.1. Основания за унищожаемост

Договор, сключен от недееспособен или негов законен представител, без спазване на изискванията относно настойничеството и попечителството

Посоченото разбиране (че малолетния няма валидна воля) се обосновава с примера, че ако 6-годишно дете продаде жилището си, тази сделка трябва да е нищожна и възможността за прогласяване на нищожността трябва да съществува неограничено във времето. Не може да се изисква от родителя или настойника да предяви иск за унищожаване на сделката в законния срок и ако не стори това, тя да се стабилизира окончателно. Първо, изводи се правят от пример, който не се е случвал никога (и няма как да се случи, защото няма нотариус, който да удостовери такава сделка), а се игнорира това, което се случва ежедневно – малолетните сключват валидни сделки; и второ, каква е разликата между това искът за унищожение да се предяви в три годишен срок след навършването на пълнолетие, т.е. до навършването на 21 години или три години след вдигане на запрещението (възражението може да се прави неограничено във времето), а искът за нищожност да може да се предяви неограничено във времето?

Следва да се приеме, че при сключения от малолетен договор също има съгласие, той също поражда действие, но подлежи на унищожение. Разбира се, никой не претендира да унищожи обикновените дребни сделки, които извършват малолетните, защото признава действието им³⁰. Рядко се предявяват искове за унищожение на извършените от непълнолетни и ограничено запретени сделки извън кръга на обикновените дребни сделки и сделките на разпореждане с това, което те са придобили със своя труд.

Съгласно чл. 130, ал 4 СК нищожни поради противоречие на закона са дарението, отказа от права, даването на заем и обезпечаването на чужди задължения от ненавършило пълнолетие нееманципирано дете. Очевидно от тази нищожност са изключени обикновените дребни сделки (в т.ч. обичайните дарения, заемите в рамките на джобните пари и др. под.), както и разпорежданията с придобитото от личен труд. Само по изключение, с разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК, ненавършило пълнолетие дете може да обезпечи чуждо задължение, но при очевидна полза за детето (напр. за придобиване на жилище, в което семейството да живее) или при извънредни нужди на семейството.

Трудно може да се обоснове нищожност на разпоредителните сделки с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, за които е необходимо разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК. Ако липсва такова разрешение, сделките са извършени без спазване на установените за тях изисквания, следователно имаме унищожаемост. Ако се приеме тезата за нищожност на тези сделки, трябва да се отрече правото на непълнолетния, независимо от всичко да потвърди сделката след като навърши пълнолетие (напр. на другия ден или една седмица по-късно).

Неспособност да се разбират или ръководят действията.

Казаното по-горе има значение за това, какво би трябвало да се разбира под „дееспособно лице” в разпоредбата на чл. 31? „Дееспособни” ли са непълнолетният и ограничено запретеният поради слабоумие за обикновените дребни сделки? За „необкновените” сделки очевидно не са. „Дееспособен” ли е запретеният поради душевна болест в светлите моменти (в периоди на ремисия), и трябва ли неговият настойник или попечител винаги да преценява това, за да реши дали да извърши сделката от името на желаещия я и намиращ се в ремисия болен, съответно – да потвърди извършената от него сделка? Какво е особеното на сделките по случай на смърт в сравнение със сделките между живи и в какво трябва да се различава режимът на оспорването им?

Особеното на завещанието е, че с него завещателят определя, кой какво да наследи от имуществото му в отклонение от това, което законът разпорежда при наследяване. Тази преценка е строго лична и е неуместно някой да съдейства на завещателя или да действа от негово име. Завещание може да извърши само този, който може да действа разумно сам. Ако той не е способен на това, остава бъде наследен по закон. Не така стои въпросът при сделките между живи. Всеки има някакво имущество и за да живее, трябва да придобива ново имущество, да отчуждава наличното, както и да ползва чуждо имущество. Затова, ако той не е способен да прави това сам, някой трябва да върши това от негово име или да му съдейства. Законното представителство, съответно настойничеството и попечителството са необходимост и те съществуват в интерес на неспособния. Общият режим в чл. 31 идва да уреди отношенията, когато извършилият сделката няма родител, настойник нито попечител (ако имаше, би се поставил въпросът за спазване на режима на настойничеството и попечителството), т.е. според правното му положение той може да извърши конкретната сделка сам (не е запретен), но при извършването й, същият не е бил способен да действа разумно (не е могъл да разбира или ръководи действията си, което е равнозначно).

Унищожаемостта на обикновените дребни сделки, извършени от непълнолетни и ограничено запретени, които в конкретния случай не са могли да разбират или ръководят действията си се урежда от чл. 31, но няма практическо значение. Практическо значение има унищожаемостта на сделките, извършени от пълнолетни незапретени, когато те не са могли да разбират или ръководят действията си. Трябва да се прокара ясна разграничителна линия между основанието за нищожност – липса на съгласие и основанието за унищожаване – неспособност да се разбират или ръководят действията. В първия случай имаме нищожност, което включва невъзможност за саниране, тъй като несъгласието е „съзнавано” – ако впоследствие страната се съгласи, тя трябва да сключи нова сделка (трябва ново съгласие, старото не може да бъде поправено). Във втория случай имаме унищожаемост, тъй като е дадено съгласие, но без разум (липсва елемента „съзнаване”) – когато разумът се върне, съгласието може да бъде потвърдено.

Правно релевантна е непособността да се разбират или ръководят действията при извършването на сделката. Ако страната има психична болест, алкохолна, наркотична или друга зависимост, това не е достатъчно за унищожаване на сделката – трябва по несъмнен начин да бъде установено състоянието на страната в онзи минал момент, когато е сключена сделката или когато е дадено пълномощното³¹. Какво е станало състоянието на страната по-късно има значение, ако сделката е потвърдена в този по-късен момент.

Способността да се разбират или ръководят действията има своите степени. Човек може да разбира и да ръководи действията си, дори съзнанието му да е помрачено от преумора, пренапрежение, различни емоционални състояния, повлияност от различни упойващи вещества, невроза, нетежко психично разстройство или дори известно слабоумие. Ако способността да се разбират или ръководят действията не отсъства, а само е ограничена, преценява се сложността на договора и неговите правни последици. Ограничената способност да се разбират или ръководят действията може да улесни извършването на измама или изпадането в грешка, но в този случай измамата, съответно грешката ще са основание за унищожението.

За да бъде поискано унищожение от наследниците след смъртта на лицето, трябва преди смъртта да е искано поставянето му под запрещение. Това изискване на закона има смисъл само когато причина за неспособността е слабоумие или душевна болест. Само в този случай би било възможно искът за поставяне под запрещение да бъде проведен успешно. Ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на други причини – повлияност от упойващи вещества, медикаменти, интоксикация, шокови състояния и др., евентуален иск за поставяне под запрещение би бил неоснователен. Невъзможно е законодателят да постави изискване да е предявен явно неоснователен иск. Затова в тези случаи унищожението може да се иска от наследниците след смъртта на лицето и без приживе да е предявен иск за поставяне под запрещение. Такова изискване няма и когато съдържанието на оспорвания договор свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безсмислени изисквания и др. под.

Грешка е невярната представа за съдържанието на насрещните престации, предмета или насрещната страна по договора. Грешката в предмета може да се отнася както до съдържанието на някоя от престациите – цена, а не издръжка и гледане, така и в естеството или съществените качества вещта, предмет на задължението – пъпеши, вместо дини, изделие от злато, вместо от позлатено дубле; качествата може да бъдат и правни – урегулиран поземлен имот (с възможност за застрояване), вместо неурегулиран (с неприложена регулация и възможност за застрояване след одобряване на ПУП). Дали качествата са съществени, зависи и от договорното предназначение на вещта. Невярната представа, че насрещната страна ще има определено поведение след сключването на договора не е грешка в предмета. Грешката в лицето има значение само когато договорът е сключен с оглед личността. Грешката може да се отнася и до количеството, но не води до унищожение, когато е в пресмятането.

Особено правило за грешката в количеството е уредено в чл. 210.

Последиците при унищожението поради грешка са различни в зависимост от това, кой е причинил невярната представа и знае ли насрещната страна за невярната представа. Това има значение за обезщетението. Такова може да се дължи или от засегната от порока, или от насрещната страна.

Измама. Заблуждението също е невярна представа. За да е налице измама, невярната представа трябва да е създадена умишлено от насрещната страна или умишлено от трето лице и насрещната страна да е знаела или не може да не е знаела това.

Във всички останали случаи на невярна представа е налице грешка.

Особености на унищожението поради крайна нужда са, че то действа занапред, както и че договорът не може да се потвърди, но насрещната страна може да отстрани ощетяването.