1 понятие и предмет на семейното право. Развитие на семейното право

Нормално е да се приема, че щом бракът се сключва доброволно то той може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Чл. 100 СК При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Значи съдът трябва да прецени дали е налице такова сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие. Той не изследва въпросът защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства за това, дали бракът е разстроен. Съпрузите може да се прекраили всички свои връзки.

Съгласието обаче не е достатъчно за да се допусне развод. Пред съда трябва да бъде представено и едно споразумение между съпрузите, което съдът е длъжен да потвърди. Защото това споразумение трябва да е законосъобразмо и някой да го провери и то не кой да е, а съдът. Но споразумението не е основание за развода, Съгласието е основанието.

Макар че сериозното съгласие на съпрузите е основание за съд да допусне развода, то не е част то ФС, т.е. при замаха, измама и други пороци на волята на един от съпрузите разводът може да бъде отменен. А ако съгласието е част от фактическия състав, разводът не може да се

решение. Не можем да говорим за смесен фактически състав: съгласие плюс съдебно решение

Законът установява един срок, в който от слючването на брак такова молба не може да се прави - З години. Възможно е от неупегнали отношения да се стигне до развод и да не се отива към лекомислено решение е тази норма с това ограничение. Всъщност съпрузите могат са се разведат по искания ред. Разликата между двете Производства, е че по исков ред се доказва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а по чл.100 СК това не е необходимо.

Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред, съда заедно със споразумението. В този случаи първото заседание също е помирително. За разлика от развода по исков ред тук на помирителното заседание трябва да присъстват и двамата съпрузи. Иначе се прекратява делото въобще.

Какво трябва да съдържа споразумението

1. в пръвата си част споразумението по нищо не се отличава от една спогодба по съдебен съдебен ред.

Приема се, че споразумението oтноcно децата има по-особен характер, тъй като става въпрос за друг субект, Но принципно и в тази си част споразуменитто се доближвава пак до съдебната спогодба, макар, че проф. Ненова го нарича сюи генерис.

Първата група въпроси се уреждат от съпрузите значително по-свободно. Да си установят общите имуществени отношения те имат пълна свобода. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно – това е един вид делба.

Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При които са децата, на него остава и ползването на семейното жилище.

Друг съществен въпрос от споразумението е за децата. Децата върху които и двамата съпрузи имат общи права. Една слабост на уредбата е, че липсва изрично правило, което да задължи съдът да изслуша дететео. Казано е само, че съдът трябва да провери, дали в споразумението

интересите на детето са защитени. Е как да провери това - само с прочитането на а10разумението ли? При развода по исков ред 10-годишно дете може да бъде изслушано

1.Кой ще упражнява родителските права

2. Какви ще са контактите между детето и другия родител. Някакъв ред трябва да е yговорен З.Каква издръжка ще дължи родителят, които няма да се грижи за детето. Въпросът за семейното жилище също е съществен. Освен тези въпрос съпрузите могат да включат

И други факултативни елементи. Това не е забранено, стига да не противоречат на морала или на императивните норми в закона.

За да утвърди споразумението съдът прави преценка дали то е пълно. На второ място, дали са защитени интересите на детето. Ако открие нередности, съдът трябва да даде указания на съпрузите да го поправят. В определен срок. Неспазването на тия указания води до отхвърляне на иска.

Ако няма недостатъци, споразумението се удръждава от съда с решение. За разлика от спогодбата, коята се утвърждава с определение.

Понеже споразумението налодобява съдебната спогодба, то и при пороци на волята уредбата е аналогична. Споразумението може да бъде атакувано изцяло или отчасти. Като това не води до отмяна на решението за допускане на развода. Само споразумението се отменя и се замества с ново доброволно или чрез спор в съда. Това не се отнася до въпросите за родитeлските права - тях съдът разглежда служебно и те не могат да се променят. Само при изменение на обстоятелствата и тези въпроси могат да се атакуваеми. Като ищецът доказва това изменение - напр. доказва, че може да полага по-добри грижи.

Съдът може служебно Да се сезира и да измени постановените по· рано мерки. Това е едно изключение в гражданския процес, защото в него служебното начало е стеснено.
Въпрос № 28

Лични последици от развода.

Това, което законът урежда при развода е, че той внася променя в правния статут на съпрузите. Те стават бивши. Това означава, че веднага с влизането в сила на съдебното решение за развод те могат да сключат брак. Пречката по чл. 13 (1) т.1 отпада.

Единственият личен въпрос, който СК урежда е свързан с фамилното име. Съгласно чл.103 1 Съдът може да постанови след развода съпругът да носи името на другият съпруг, ако последният е съгласен.

2)Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши таи да продължи до носи същото име.

З)При изменение на обстоятелстват8 бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.

Чл.103 СК ще намери приложение само при развод по исков ред. Той урежда изключенията, при които бивш съпруг може да носи фамилното име на другия бивш съпруг. Кога става това:

1 със съгласието на титуляра;

2.съдът по своя преценка дава правото да се носи това име. Съдът преценява негативно _ т.е.дали този съпруг ще търпи неудобства, ако той приеме фамилията си по произход.

Вълреки това титупярът на фамилното име има възможност да поиска от съда другият съпруг да спре да носи фамилното му име. Напр. другият съпруг (бивш) е извършил престъпление и така е опетнил неговата фамилия. Съдът ще прецени конкретно това и може да постанови край на това право.

ОТ учебника. Въпросът за фамилното име на съпруга след развода се nocтавя, когатo той приел или доставил фамилното име на другия съпруг. Решението на въпроса е от значение главно за жената, защото на практика тя приема или добавя името на своя съпруг. По ЗЛС запазването на името зависеше единствено то волята на титуляра. СК допусна носена на името въпреки противопоставянето на титуляра. При съгласие на титуляра е ясно.

фамилното име при несъгласие

Запазване на фамилното име при несъгласие на титуляра. Хипотезата е важна поради чл. 103(2) СК. Съдът констатира, дали този съпруг е станал известен с това име. Тази важна причина е най-характерна. Но съдът се ръководи и от други обстоятелства – напр. Че е удобно майката да наси същото име, което носят и децата, които са й поверени.

Отнемане на запазеното носене.

СК охранява оправданите интереси на съпруга, чието име след развода се носи от другия съпруг. Няма значение на какво се основава това носене: на сътасмето на съпруга титуляр или на наложено то съда положение поради ·известност". Във всички случаи титулярът може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Напр. при неморални прояви от другата страна и престъпни деяния.

Какво фамилно има трябва да носи бившият съпруг, ако бъде преустановено носенето на придобитото чрез брака име? - Възстановява се фамилното име, което той е имал преди сключването на брака.

Възможно е разведеният съпруг да продължи да си служи с името на бившия съпруг, макар да е изгубил това право. Засегнатият разполага с общите правни способи З8 защита правото на име. Той може да предяви два иска. Първият иск е за преустановяване на безправното носене – чл. 422 ГПК. Вторият иск е за обезщенение поради претърпени вреди – чл. 45 ЗЗД "Вееки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другия'

Всичко това не се отнася до фамилното име на децата. Познати са домогвания за такава промяна в съдебната практика - напр. майката е озлобена срещу бившия си съпруг и се стреми към промяна на бащиното и фамилно име на децата. Тези домогвания са неоснователни. Децата запазват запазват името, записано в акта за раждане.
Въпрос № 29

Имуществени Последици от развода _ относно имуществената общност.

Пак се връщаме към СИО. Сега ще продължим от там откъдето сме спрели в нея. ЧЛ. 26 посочва развода като основание за прекратяване на СИО.

Много често се използва неправилен термин - че общността се разделя, което е груба грешка.. Прекратява се - отпадат специфичните характеристики на СИО. Бездяловостта се превръща вече в дялово, обикновена съсобственост под режима на ЗС изцяло. Отпаднала е и другата специфика - че СИО е неделима. Вече е делима и може да се извършва делба.

Какви са дяловете на съпрузите се казва в чл 27 - дяловете са равни. В тази връзка споменахме, че е по исков ред веднага чл.27 определя равни дялове. Предпоставките за неравни дялове са в чл.28. но първо една обща характеристика. Искането на един ще е за по-голям дял. Правото на по-гoлям дял е едно преобразуваща субективно право. То се упражнява само по съдебен ред.

Дори и да не спорят този, който ще получи по-­голям дял ще предяви иск. Искът е конститутивен. За неговото предявяване има срок в чл.30 _ еднoгoдишен срок от прекратяването на брака. Този срок е преклузивен, а не давностен.

Освен при развод, исковете за по-гoлям дял могат да бъдат предявявани:

1. 
   при унищожение на брака;
   

Кои са Основанията за искане на по-голям дял: 1.чл.28(З) "при прекратяsане на общността поради развод или по реда на чл.26 (2) съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на едининя съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия cъпpyг . Значително По-голям принос казва закона. Незначителноcrтa не е основание. Това, че единият е имал по-голяма заплата не е достатъчно, защото приносът е принос в целия му смисъл по чл. 19(2) – както прекия така и косвения.

Съдът само, по справедливост ще даде оценката си cnрямо косвения принос (работата в домакинството.

Оценката на косвения лринос е възможност. Това означава, че искането може да се отнася само до по-голям дял върху отделни вещи или влогове. ПРеценката н съда не може да бъде друга, освен цялостно за цялата СИО. В крайна сметка съдът трябва да се ориентира към кякави цифри. Ще трябва да се ориентира към някакви цифри. Ще каже приемерно, че приносът на едининя съпруг е 60 към 40. Става дума за определяне на нови идеални части в съсобствеността, но само в рамките на производството.

2.Следващото основание за по-голям дял е свързано с упражняването на родителските права. Ако в чл. 28(3) общата идея е да не се допусне неоснователно обогатяване, то в чл. 28(1) пък интересите на децата са в осноата на промяната в дяловете.

Предпоставките тук на първо място са на съпруга да са предоставени родителелските права върху децата от брака. И второто - това предоставяне да създава за него особени затруднения.

Двете предпоставки тук трябва да са кумулативна даденост. Ясно е, че дъдът може да предостави родителски права на родителя, който е финансово затруднен, но пък има по-добри родителски качества. И за да се компенсира това съдът ще му даде по-голям дял.

По справедливост съдът ще прецени и определи някакъв нов размер на дяловете, така че да се

Компенсират затрудненията.

3. ЧЛ. 28(2) СК съдържа също правило относно упражняването на родителските права. Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. Тази норма пряко няма ефект, но косвено има, защото вещите предназначени за отглеждане на децата са обособяват вън от общността. Значи тя се намалява.

Дяловете пак са равни, но от по-малка СИО. Тук не става въпрос за вещите, които са в собственост надецата – те не влизат в СИО. Вещите трябва да се предназначени към отглеждането и възпитанието на децата и то актуализирано към момента на развода, не към момента на тяхната покупка.

Би могло да се предложи нещо de lage ferenda.

Вместо да се дават тези движими вещи на родителя е възможно те да бъдат предоставени на детето. На 16г. то може да има напр. мотопед, компютър, техника. Вещи, които не са евтини.

Още нещо друго de lage ferenda. Дали съдът не би могъл служебно да се произнесе относно режимът на тези вещи, защото другият родител може да не ги поиска. Taкa, че както сега действа текстът няма възможност че такова служебно произнасяне.

Чл.28(1) и (2) пораждат следния проблем. И в двата случая критерии е упражняването на родителските права, при определяне на по-голям дял от СИО. Както виждаме ат ЧЛ.106 съдебното решение може да бъде изменено. В един момент съдът прeдocтaвя на бащата отглеждането на децата.

По-интересно е обаче, ако бащата, поиска и по-голям дял. ВС допуска това. Справедливо е в интерес на децата да се допусне това.

Ако този, който има право на по-голям дял вземе, че почине по време на производството,

Може ли неговите наследници и кредитори да искат по-голям дял. В хипотезите на (1) и (2) от чл. 28 СК преценка на титуляра на по-голяма дял, който е починал. При хипотеза (3) е възможно, защото прекият принос все пак подлежи на доказване.

1. Започваме с правото да се иска част от стойността на личното имущество на другия съпруг. Това право е уредено в чл. 29 СК „При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си вдомакинството. Този вид може да се предяви преди развода, ако поведението на съпруга, които е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата". Заглавието на текста подвежда - "Получаване на дял отличното имущества. като че ли става въпрос за дял в съсобственост. Няма такова нещо. Искът не е конститувен от стойността, Т.е. това е една парична претенция. Щом има претенция това ще се упражни с осъдителен иск;, за да се осъди екс съпруга да плати тази сума.

За кои лични имущества става въпрос?

1.за вещите за упражняване на професията по чл. 20(2) СК „Лични са вещите (движимите) придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия”.

2. за вземанията на другия съпруг, т.е. облигационните му права. Може и непарични, но те имат паричен еквивалент.

Предпоставката е най-напред те са на значителна стойност. Значителната стойност се преценява конкретно то съда с оглед на стандарта на съпрузите.

Втора важна предпоставка е приносът на съпруга, който иска тази сума. Той трябва да е допринесъл за придобиването на тази сума за какъв принос става въпрос-- ясно е, че става въпрос както за преки, така и за косвен принос. Приносът в този случай трябва да се предполага, не е нужно да се доказва. Презумпцията е за равен принос щом приносът равен, ако не се докаже друго. наполовина е Ако е установено друго във връзка със спора по чл. 28(3) СК това трябва да се съобрази с чл. 29 СК. Очевидно идеята на законодателя е такава – вземанията от вещи за упражняване на професията са включени в СИО, но за удобство са лични. И при прекратяване на брака тази тяхна същност престава да съществува за да се възстанови равенството. Да се премахне неоснователното обогатяване на единия съпруг за сметка на другия. Титулятът на вещта би се обогатил без основание, тъй като и другият е имал участие.

Искът по чл.29 СК може да бъде представен в същия едногодишен срок, както и горните по чл. 28 СК. Допустим е при:

1. развод;

2.унищожаване на брака;

З.хипотезата на чл.26(2) СК – прекратяване на СИО.

Другата имуществена последица на развода е свързана с ползването на семейното жилище. Значителността на този въпрос е особено голяма, когато от брака има деца до 18 години. Тогава съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за семейното жилище.

Понятие за семейно жилище – това е жилището, в което са живеели съпрузите до развода или до фактическата раздяла. Чл. 107 СК използва понятието ползване. Какво е това ползване – вещноправно или обигационно? Вещното ползване е нумерус клазузу – щом няма такова посочване по аргумент на противното приемаме, че то е облигационно ползване, възникващо по силата на дъдебно решение. Нищо не е казано по въпроса дали е възмездно или безвъзмездно. В ГП са познати и двата вида. Въпреки това в ГП има един общ принцип, че доколко не е казано друг отношенията са еквивалентни. И съпругът дължи възнаграждение за ползването. На кого ще дължи възнаграждението? - зависи от собствеността върху семейното жилище. То може да лринадлежи и на трето лице. Може да е и на свекървата на съпругата, която след развода естествено ще иска наем. Но когато има деца, трябва да се спомене, че те не дължат наем на когото и.да било. Въпросът се поставя тогава, когато семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи едновременно. Най-важният критерий от който се ръководи съдът са децата до 18 години. Родителят който упражнява родителски права получава и ползването на семейното жилище. Съдът служебно се произнася по това. Упражняването трае до навършване на пълнолeтие на децата. Дотогава се ползва и семейното жилище. Навършването на пълнолетие от децата слага край на ползването на семейното жилище, когато то е в собственост на другия съпруг или на трето лице.

При наличието на деца по изключение ползването на семейното жилище може да се даде по отношение на жилището на близък на единия съпруг и за по-кратък срок. Съгласно ЧЛ.107(4) СК „Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственот на близки на едининия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителски права, за определен срок. Този срок обикновено в съдебната практика е до 3 години. В проекта съдът не определя срок, ползвателят се счита за такъв, както при наемни отношения със собственика при безсрочен договор. Това значи, че след едномесечно предизвестие собственикът може да прекрати договора с ползвателя. Ясно е, че близкият другия съпруг ще предпочете да го прекрати.

Следващият критерии по важност при определяне на ползването на семейното жилище е вината. Вината се среща в (1) на чл.107 „При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства". В (2) Пък се споменава, че когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния съпруг само за определен срок” Тази алинея отпада в проекта.

Вината евентуално би била от значение за ползването на семейното жилище в случаите, когато то е общо. Възможност за представяне на жилище, собственост на другия съпруг, за ползване от другия остава единствено на основание упражняването на родителските права.

Логично е във всички тези случаи, когато е било предоставено чуждото жилище за ползване, ако ползващият сключи нов брак, ползването да се прекрати автоматично. Мисля че случаят трябва да се разпростре и върху фактическото съжителство. Защото изключително неморално е бившия съпруг да живее в собственото си жилище с любовника на бившия си съпруг.

Друга имуществена последица от развода е отпадането на наследство. Наследството по закон, автоматично отпада защото лицата нямат качеството на съпрузи. Съгласно чл. 104 След развода бившите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца"

Значи наследяването по завещание също отпада, защото то е разпореждане в случай на смърт. Завещанието губи сила автоматично, защото се предполага, че мотивът на завещанието е качеството на лицата, които са вписани като облагодетелства ни. Законът предполага, че волята на завещателя отпада. Ако иска, да направи ново завещание на екс-съпруга.

Поспедна имуществена последица от развода е отмяна на дарението. Подобно на завещанието и дарението е облагодетелстващ акт. Мотивът е качеството съпруг. Действието на правилото се разпростира и върху даренията, направени преди брака, направени във връзка с брака - например при годежа.

Предпоставката да бъде отнето едно дарение е имуществото "а една значителна стойност. Преценката на съда е в зависимост от стандарта на съпрузите. Друга предпоставка за да възникне правото на отмяна на .дарението е свързана със страните по договора. Дареният е другия съпруг.

Дарителят може да бъде другия съпруг или негови близки. Извън приложното поле на ЧЛ.105 СК остават даренията между близките на съпрузите. Последната предпоставка за отмяна на дарениeто между съпрузите е то да не противоречи на морала и добрите нрави.

Правото на отмяна на дарението е протестаивно право, което се упражнява по съдебен ред. Законът е установил едногодишен срок за тази отмяна, които започва да тече от деня на допускането на развода чрез съдебното решение или от деня на унищожаване на брака.

Един неуреден въпрос – какво става с третите лица, които са придобили подареното имущество Правата на тези лица ще се засегнат от отмяната. За недвижимите вещи трябва да приложим чл. 227 ЗЗД.

Прекратяването на брака м/у родителите се отразява върху положението на децата В

бракоразводния процес по молба на страните, съдът пред който е предявен иска за развод или У. на 6рака определя привременни мерки за грижата за децата и тяхната издръжка. Те имат действие до приключване на процеса. Основен критерий при определяне на мерките е интереса на децата. Привременните мерки се постановяват с определение на съда, което не подлежи на обжалване, но същият съд може да го изменява. Адресът на мерките са децата, общи на двамата родители -това са общи рождени деца. Произхода им се установява с акта за раждане. Става въпрос за деца, върху

които родителите упражняват родителски права (малолетни и непълнолетни). Съдът постановява мерките служебно. Преди да постанови мерките съдът изслушва определени лица, като той не е обвързан с мненията им. Изслушват се:

- родителите задължително. Те могат да се споразумеят за децата, като топа не обвързва съда;

- децата, навършилите 14 г. - задължително; от 10 - 14 г. изслушването е факултативно.

Изслушване на деца под 10 г е недопустимо;

- близки - изслушването е факултативно.

Съдът е длъжен да преценява всички о6стоятелства с оглед интереса на децата.

Ролнт. права не могат да бъдат предоставени на виновния съпруг при - условие: ако това

ще има отрицателно въздействие в/у отглеждането и възпитанието на децата. Ако

условието липсва, няма пречка за поверяване на децата на този съпруг. Ако решението на

съда не съответства на интересите на детето, то ще подлежи на отмяна от ІI инст. съд, защото

противоречи на закона. Упражняване на родит. права:

-съдът постановява не кой от родителите да се предостави упражн. на родит. права.

Предпочетеният родител трябва да е дееспособен и да не е лишен от родит. права. Може да е непълнолетен, защото с встъпването в брак той се еманципира. Родителят, на когото не е предоставено детето не изгубва качеството си родител, нито титулярството на родит. права. Губи само голям обем от практик. им осъществяване;

- др. родител има право да поддържа лични отношения с детето;

- да упражнява родит. възпитателно възд. върху него;

- съгласието му е безусловно необходимо за осиновяване на детето;

- дължи издръжка;

- ако родителят, на когото е предоставено детето изгуби родит. права, те автоматически преминават върху др. родител (така е и при смърт на родителя)

Издръжката – по време и след процеса – привременна, служебна. За минало време от 3 мес. назад, издръжка се присъжда само, ако е била поискана.

Настаняване на детето при З-то лице или в обществено заведение. Прилага се само по изключение, когато интересите на детето налагат това. Третото лице е извън родителите.

Обществ. заведение - само ако не може да бъде настанено при 3-то лице. Съгласието на З-тото лице е необходимо. То не става носител на родит. права. То не може да представлява детето. Настаняването отпада с отпадане на o6cтоятвлствата, които го налагат. Родит. права продължават да се носят от родителите. Изменение на мерките:

- ако обстоятелствата се изменят. Мерките нямат сила на присъдения начин – само РС по местожителството на детето; служебно, по молба на единия или двамата родители Производството е съд.админ. и няма ответник и ищец Съдът

изслушва cъoтв лица. служебно се разглеждат въпросите за издръжката, по-юлсмия дял от СИО. ползването на сем. жилите Изпълнение на действ. на решението – законът не урежда изрично нито начина, нито изпълнителния орган. Преустановяване действието на решението;

автоматически при навършване на пълнолетие на детето;

при брак на непълнолетния Постановените мерки отпадат при нов брак на бившите съпрузи.