ВЪПРОС 32 НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО

Н. и П. имат комплексен юридически характер. Обхващат 2 разновидности от грижи, които се обуславят от възрастта на детето.

cъoтв. от вида на запрещението. Н. и П. Се отнасят до 2 категории лица -деца и запратени.

Настойничество - учредява се над 2 категории лица:

-над малолетни лица (ненав. 14 г. ), чиито родители са неизвестни (важи и за смърт, обявена със съд. решение); произхода на детето не е установено но съотв. начин; лишени от родителски права (цялостно лишаване).

Необходимо е тези обстоятелства да се отнасят до 2-мата родители;

-над пълно запратени (лица. които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за работите си) I

Производство – поставяне под запрещение може да стане с искова молба от близки роднинц. прокурора и всички имащи интерес лица. След разпита на лицето, за което се иска запрещение, съдът се произнася по молбата.

За да се учреди Н. комп. е окръжният съд по местожителство на лицето.

Охранителни мерки - вземат се от органа по Н. и П. до назначаване на настойник и попечител. Те са както следва: I

- опис на имуществото;

- др. охранителни мерки, които се вземат относно личността и интересите на лицето Настойнически съвет - учредява се от органа по Н. и П. по местожителство на лицето. Назначават се настойник зам настойник.-. двама съветници измежду 6лизките и роднините.

които тря6ва да се грижат за лицето. Членове на нает. съвет не мотат да са:

1-ва категория:

-лица, които са юридически негодни (не дееспособните);

-осъдените за тежки умишлени престъпления

П-ра категория:

-юридич. годни, но са нецелесъобразни.

поради алкохолизъм.

-непристойно поведение, користни прояви;

-Болни лица;

-лица, чиито интереси противоречат на интересите на под настоятеля

Настойник - централна фигура в нает съвет.

Има права и задължения, регламентирани от закона:

-дейността му е почтена;

-грижи за личността на поднастойния (при малолетни и при запретени са необходими различни грижи);

-представителство на поднастойния ­законен представител е настойника - черпи

ипредст. си власт от закона;

-грижи за имуществото на поднастойния;

-местоживеене на поднастойния при настойника - по важни причини допуска се

отделно живеене. Ако поднастойният се е отклонил, н-ка иска от РС заповед за връщането му. Отчети - пред нает. съвет:

ежегодно; при Освобождаване от длъжност; при поискване. Дейността на настойника в под надзора на органа по Н. и П. Зам. настойник ­когато:

-настойникът е възпрепятстван да извършва дейността;

-възникнало несъответствие м/у неговите и интересите на поднастойния;

-смърт на настойника;

-поставянето му под запрещение

Съветници – те са 2-ма, подпомагат н-ка и зам. н-ка. , уведомяват за възникване на неблагополучия, изслушват отчета на настойника Особени случаи на Н. (Н. но право):

-настойник на малолетно дете, настанено в общ. заведение;

-настойник на запратения съпруг ­дееспособният съпруг, като съчетава съпружески и настойнически права и задължения;

-настойник на запретен без съпруг- ако има родители, годни да упражняват родит. права ­те са настойници по право Прекратяване на Н.

-преустановяване на самата настойническа функция по oтнoш. на лицето.

Причини - 1 - ако няма налице малолетен или запpeтен, смърт на лицето, навършв. На 14 г. , поставяне на лицето от пълно в ограничено запрещение; 2 - ако детето или пълно запретеният престане да бъде без родители. Способни да упражн. родит. функции. Н. отпада по право. При прекратяване на Н.

настойникът представя пълен отчет на своята дейност. Попечителство:

1. учредява се на лица от 14 о. 18 г., останали без родители (неизвестни,

починали, лишени от родит. права). Възможно е да е възникнало чрез трансформация на Н. в П. Встъпилият в "брак непълнолетен не е адресат на П.;

2. учредява се на лице, поставени под ограничено запрещение (пълнолетни

страдащи от слабоумие или душевна болест и на могат да се грижат за своите работи)

Производство - след влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение, съдът съобщава на органа по Н. и П. решението да се учреди П. Охранителни мерки - опис на имуществото, мерки относно личността и интересите на лицето под П.

Учредяване - от органа по Н. и П. Назначава се попечител, зам. попечител, не се образува попечителски съвет. П-л и зам. п-л се назначават измежду роднини и близки, които най-добре ще се грижат за интересите на лицето под П. П. не могат да са:

-не дееспособни;

-лишени от РП;

-осъдени за тежки умишл. престъпления;

-нецелесъобразни;

-болни;

Попечител - има правомощията и грижите, съответстващи на родит. права и задълж.

Спрямо лицето под попечителство, попечителят само съдейства чрез съгласие за пр. действия, които самите те извършват. Има следните права и задължения:

-дейността му е почтена;

-грижи се за личността на подопечния;

-запазва интересите му;

-дава мнение за осиновяване на непълнолетния;

-съгласие за извъpшв. на пр. действия - за управит. действия, за разпоредил действия;

-местоживеене на подопечния при попечителя – освен, ако важни причини не налагат друго. Обяснения - Органът по Н. и П. може да направи по всяко време промени в п-ля, ако:

-интересите на noдопечния го изискват;

-задълженията не се изпълняват

Зам. попечителя замества попечителя, когато го няма; n-лят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си; възникнало противоречие м/у интересите. Особени случаи на П. _ П. се учредява по право по силата на закона, а не от органа по Н. и П. Тази функция е еднолична:

-попечител на непълнолетна с неизв. родители, настанено в общ.

-заведение - управителят на заведението;

-п-л на ограничено запретен съпруг е неговият дееспособен съпруг,

-ако ограничено запретеният няма дееспособен съпруг, n-л са неговите родители, ,ако са живи, известни и не са лишени от РП.

Преминаване от Н. към П. - когато детето навърши 14 г. , то по право се освобождава от Н. и органът по Н, и П. му назначава попечител. До назначаването му, дейността се изпълнява от настойника. Преминаване от П. към Н. - ако лицето, което е било под oгpанич. запрещение, поради влошаване на състоянието бъде поставено под пълно запрещение.

Прекратяване на П. преустановяване на самата попечителка функция, поради отпадане на предпоставките за учредяването и. Причини:

-вече няма непълнолетен или огранич. запретен;

-освобождаване от огранич. запрещение;

-специф. встъпването в брак на непълнолетния;

-появят се родителите, годни да упражняват

НП - част от ГП, която регулира имущ. отнош., пораждащи се по повод смъртта на гражданите, във връзка с преминаването на имущ. им към др. лица. НП - съвкупност от ПН, уреждащи отношенията, свързани с наследственото правоприемство.

Пр. на наследяване - суб. право на наследника да приеме или да се откаже от наследството. Наследяването се свързва със семейните отношения - основание за наследственото преминаване на имуществото.

17 в. - възприема се пр. уредба на Фр. и Ит. гражд. Кодекси. ЗН - 1889 г. – мъжките наследници се имали предимство при наследяване на земеделските имоти. 1896 – 1906г. съществени изменения в ЗН – мъжките низходящи наследници имат пр. на 2 пъти по­ голям дял от лицата от женски пол при наследяване на непокрити недв. Имоти и им се дава право да изкупят дела на омъжената сестра за сметка на зестрата и. Неравенство в пр. на преживелият съпруг в зависимост от броя и пола на децата. Това положение е до 1944г. – приема се наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола. Наредба-закон за брака от 1945г. – равенство на наследствените права на извънбрачните и брачни деца. Премахва се неравенството в наслед. права на преживелия съпруг. К -1947 г. - признава пр. на наследяване и равенство на гражданите, но ограничава притежанието (наследява се само лична и дребна частна со6ственост). ЗН - 1949г. ­действа и сега - ясни, точни и практични разпоредби. Промени -1951 г. 1992 г. – първо съществено и радикално изменение ­привеждане на НП в съотв. с времето (признава се ч. собственост), променя се наследството по закон, наследството по завещание, приемането на наследството става безсрочно, разширява се кръга на наследниците (4 ред). Наследство по закон - отпада огранч. да се завещава на лица, които не са наследници по закон попечс от VІ от имуществото. Остава огранич. за запазена част на необх. наследници. Ново - умножава не наследството на реституирани имоти (възст. На отнетото на собствениците пр. на частна собственост) – приватизация -наследява се по общия ред. Основни принципи на НП:

• 
  разностранно проявление на принципа на равенство на лицата от 2-та пола; равенство на брачни и извънбрачни деца (относно наследства, открити след влизане на наредбата в сила);
  
• 
  равенство на родените и осиновени деца - ­в пределите на действие на осиновяването - ­държи се сметка за вида на осиновяването - пълно или непълно, за различен кръг роднини по осиновяване, за които може да се породи право на наследяване, дали осиновяването е съществувало към момента на наследяването;
  
• 
  равенство на роднините по майчина и по бащина линия - до 1992 г. има значение само за възходящите от 2-ра степен и по-горна степен;
  
• 
  свобода на завещание - лицето да разполага и да се разпорежда за след смъртта си с имущ. си на своя воля и по отношение на определени лица;
  
• 
  
  

недопустимост на неосн. обогатяване

Наследяване преминаване на имущ. на починалия (наследодател) към др. - едно или няколко лица (наследници). Наследствено правоприемство. 2 вида наследство:

-по закон - по предписание на самият закон който оказва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка);

-по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание).

Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без

посредничество на др. лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от пр. и задълж. Универсално правonриемство - става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е 1 наследник -получава цялото имущество. когато са няколко – идеална (дробна) част от него. Частно правonриемство

-възн. на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Ч. правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредствено, а чрез наследник, на който се явява особен

кредитор. Ч. правonpиемство може да възникне само но завещание а универсалното - по закон и по завещание. Наследство - съвкупност от

права и задълж. на наследодателя. Права-пр., на собственост в/у недвижим имот и движими вещи; облиг. права във връзка със сключени от него договори и вземания; лични не имуществени права - преминават само някои

- пр. на публикуване. Задължения - наследниците отговарят за тях, съобразно

дела, които поучават; задължения за причинени вреди; задълж. от финансови

начети (глоба-само ако актът. с който е наложена е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя - събира се от имуществото му).

Не преминават по наследство - пр. на ползване

- погасява се със смъртта на наследодателя);

пр. и задълж. по договори. сключени с оглед, личността на починалия (д-р за поръчка); трудов договор; пр. и задълж. за издръжка

(строго личен характер); пенсията. По наследство преминават само тези имущества, които са принадлежали на починалия преживее.

Откриване на наследство - ЮФ, при наличието на които възн. пр. на наследяване, а именно смъртта на наследодателя, което дава възм. на наследниците му да придобият пр. и задълж. . които таи е имал и които не се погасяват със смъртта му. Наследството се открива и а случай, когато се обявява смъртта на едно безвестно отсъстващо лице с решение на съда.

Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Това е мястото, където същият се е установил да живее постоянно или преимуществено и е вписан а регистъра на населението на съвета като жител. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, които е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на дръж. органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на

наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и др. искове, свързани с наследството. Ако мястото на откриване на наследството не е едно и също с мястото на смъртта на наследодателя, има се в предвид местожителството му.
ВЪПРОС 35. НАЛЕДОДАТЕЛ. НАСЛЕДНИК

Наследодател - ФЛ, починало, родено живо, акар да е починало веднага след раждането. Не е необходимо ФЛ да е дееспособно.

Наследник - лице, към което преминава имуществото на починалото лице. В зависимост от източника на правото на наследяване, те са наследници по закон и наследници по завещание. Това са лица, които след откриване на наследството са призовани за наследяване:

ФЛ - по закон и по завещание;

ЮЛ - по завещание;

Държавата - по закон и по завещание – наследява само ако няма др. наследници.

Откриване на наследство – ЮФ, пораждащ правото на наследяване и действието на завещанието е смъртта на наследодателя. Особености:

• 
  време на откриване -открива се в момента на смъртта не лицето;
  
• 
  място на откриване – последното местожителство на починалия.
  

• 
  умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, съпруг или дете;
  
• 
  набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;
  
• 
  посегателство в/у волята на наследодателя.
  

• 
  само по отношение на определени лица;
  
• 
  само при опр. основания;
  

Способност за наследяване - според ЗН не може да наследява този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. Съществува изкл. - да наследяват лица, които са били вече заченати при откриване на наследството - като деца на починалия не трябва да бъдат лишени от наследство само за това, че при откриването му не са били още родени. Само когато 1 лице е родено живо и жизнеспособно то е пр. Субект и може да наследява, а то се счита живо, когато е поело въздух в дробовете си.

Мъртвороденото не може да се счита за субект, въпреки че е живяло като плод по време на бременността. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, но трябва да съществуват при откриване не наследството, т. е. да са били вече създадени и да не са прекратени в този момент. Недостойнство за наследяване - отпадане на способността да се наследи, свързва се с виновно и неправомерно поведение на наследника. Има следните основания:

-умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете.

При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост.

Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници,

подбудители и помагачи; набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;

-посегателство в/у волята на наследодателя

-чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.

Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да са констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.

Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може -да предяви cneц., иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица които са придобили права от недостойния наследник. Недостойнството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от

деянията и не.се простира в/у наследниците му. Недостойнството е по отношение на способността за наследяване:

-само по отношение на определени лица;

-само при опред. основания;

може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично ­наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание - пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнство без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. Завещанието, направено при незнание за недостойнство на лицето, на произвежда действие – недостойният не може да получи и това, което му е завещано.
ВЪПРОС № 38. РАЗМЕР НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ДЯЛОВЕ

Наследниците от 1-ви ред - децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни, наследяват др. низходящи (внуци, правнуци) no право на заместване, т. е.получават наследствена част, която се следва на замествания. При липса на наследници от 1-ви ред, наследниците от 2-ри ред (родителите, при О. осиновителите) получават равни части, а ако единият от тях е починал (или в недостоен) цялото наследство се получава от този, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и no-горна степен, те наследяват равни части. Ако същите са от различна степен, наследство получават от най-близките по степен, без да се прави разлика дали е по бащина или по майчина линия.

Когато в З-ти ред има наследници само от 2-ра група - братя и сестри и техните низходящи до 2-ра степен, братята и сестрите на наследника получават по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване – частите им по колена. Когато починалият е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и пo-горна стенен, първите получават 2/З от наследството, а възходящите - 1/З. Дяловете на братята и сестрите се определят е зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните - 2 пъти по-малък дял от наследството.

Преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници както следва:

- когато наследява с 1-ри ред наследници - ­низходящите получават от индивидуалното имущ. на наследодaтeля част, равна на частта на всяко дете, без значение е броя и пола на децата. В този случай съпругът получава от СИО - ½ като собственик и участва с друга 1/2 на общността като наследник.

- Когато наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с З-ти ред, той получава дял както от индивидуалното имущество на наследодателя, така и от неговото участие в СИО. В тези случаи от значение е продължителността на брака. Когато наследява заедно с наследниците без запазена чест (с възходящи или братя и сестри), преживелият съпруг получава 1/2 от наследството, ако то се е открило преди навършване на 10г. от сключване на брака, а ако брака е продължил 10г. и повече, той получава 2/3 от наследството. Когато наследява заедно с възходящи и братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10г. , той получава 1/3, а при брак над 10г. -1/2 от наследството. Ако няма наследници от трите реда, съпругът получава сам ЦЯЛОТО наследство. Ако няма наследници от З-те реда и съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред (роднини по съребрена линия от З-6 степен включително). Законът не казва нито за дяловете на наследниците от 4-ти ред, Когато НЯКОЛКО роднини с еднаква степен се призовават едновременно да наследяват, за това намира приложение принципа за равенство на наследниците от един ред. Равенството в дела на всеки от наследниците отразява еднаквата родствена близост, следователно наследниците от 4-ти ред, които са от една и съща степен на родство получават равен дял. Те придобиват всички права, но нямат право на запазена част от наследството и могат да бъдат отстранени от всяко лице, посочено като наследник в завещанието. Ако няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата – тя го приема по опис. Наследството се превръща в държавна собственост.

Преживелият съпруг е наследник по роднина, но той не влиза в редовете на роднините -- наследници по закон, а наследява заедно с този ред наследници, който е призован към наследство. Неговото право се основава на брачната връзка с наследодателя, а не на кръвна връзка. Трябва да съществува реален брак м/y съпрузите, за да може в случаи на смърт на единия от тях, другият да наследява. Преживелият съпруг наследява имуществото на починалия, заедно с роднините от четирите реда наследници. Когато няма такива наследници, преживелият съпруг е единствен наследник. Когато наследява с децата , съпругът има равен дял с всяко дете. При наследяване с роднини съотн. на делбата зависи от продължителността на брака. При брак до 10г. -съпругът получава 1/2, над 10г. -2/3. Ако бракът бъде прекратен, съпрузите (бившите) престават да бъдат законни наследници един на друг. Когато при смърт на наследодателя е имало висящо бракоразводно дело, наследниците на ищеца, които имат правен интерес да отстранят преживелия съпруг от наследство, могат да продължат делото (когато иска се основава на вината на преживелия съпруг), за да установят основателността на иска. Ако иска бъде уважен, наследствените права на преживелия съпруг се погасяват. Унищожаването на брака също има за последица изгубване взаимното право на наследяване на бившите съпрузи. Особена хипотеза на наследяване на ИМОТИ, които се включват в наследството чрез тяхната реституция. Тези имоти могат да бъдат наследявани от наследниците на nocледващия съпруг, само ако възстановяването им е станало преди неговата смърт и ако той от брака с наследодателя е имал родени или осиновени деца. Тези ограничения са с цел да запазят интересите на роднините на наследодателя от едно неоснователно облагодетелстване на лица, външни на кръга на наследниците по закон.

То представлява изключение от правилото, че по-близките по степен изключват по-далечните в интерес е на низходящите.

Право на заместване - право на наследника да заеме мястото и да встъпи в степента и право на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява, т. е. това е възможност на децата на един починал или недостоен наследник да го заместят и да получат наследството, което той би получил ако беше жив и имаше право да наследява.

Същност на правото на заместване ­самостоятелно, лично право на лицето, което наследява. Низходящият, който замества своя възходящ не упражнява едно право на последния при откриване на наследството, защото той изобщо няма пр. да наследява. При безвестно отсъствие обявеният за умрял се замества на общо основание. Ако едно лице е обявено само за отсъстващо и предполагаемите наследници са въведени във владение на имуществото му, те могат да гo ползват и управляват, но не могат да заместват отсъстващия. Лице, което се е отказала от наследството не може да бъде замествано (това следва от разпор. на закона, че частта на отказалия се уголемява частите на останалите сънаследници). Наследството по заместване става по КОЛЯНО, т.е. само низходящите на починалия наследяват. Заместващият може да наследи по заместване, дори ако се е отказал или е недостоен да наследи. Наследяване по заместване се допуска по права линия без ограничение на степените и до З-ти ред низходящи на братя и сестри. Починалите преди наследодателя братя и сестри и недостойните такива се заместват само от своите деца и внуци. Наследяването се допуска за всички и техните низходящи до 6-та степен – по-нататък практ. е невъзможно. Съпругът на наследника по заместване няма дял от наследството. Такъв имат само неговите деца. Наследствена трансмисия - също има заместване, но правната обосновка е друга - ­наследникът трябва да е починал след наследодателя, но умира преди да каже приема ли наследството или не.

Пр. на заместване: Наслед трансмисия: Пр. на наследника на едно

Призованият да наследява умира лице, починало преди след откриване на наследството но преди да е изявил волята си или недостойно да наследява относно премвнсто на да наследи частта на възход. наследството.

Допустимо е за низходя Наследяват всички щети по права линия и наследници от 1 - 4-ти ред за низходящите на братя и сестри на наследодателя. Прилага се при наследяване по закон и при наследяване по завещание - Възможно е при наследяване по закон.