Въпрос №22 Особените видове издръжка

1. Издръжка на деца и

2. издръжка на бивш съпруг

А)Издрьжката на ненавършили пълнолетие деца, уредена в чл.82(1). Родителите дължат издръжка на своите невавършили пълнолстие деца независимо дали са трудocnособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Новото тук е размерът, който може да бъде присъден. Чл. 85 от СК казва, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие лица, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в граници, установени от МС. Тези граници са от 15 до 65% от минималната работна заплата. Но от миналата година издръжката е в твърди граници - от 9 до 35 лева. И сега със скока на минималната заплата има ощетяване на имащите право на издръжка.

Съдът има право да определя издръжка и под минималния размер, ако детето се намира на държавна издръжка или други важни обстоятелства налагат това. Съдът може да определи издръжка и над установения максимум, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения

вид

1.изискването за нетрудоспособност не е задължително. По принцип студентът е трудоспособен.

2.от изискването студентът да не може да се издържа от имуществото си oтnaдa възможноcтта той да се издържа чрез продажба, кат остава само възможността студентът да се издържа чрез използването му.

3.формата на обучение да е редовна

4. максималната възраст на студента да е не повече от 25 години. След тази възраст той не получава издръжка. За средно образование максималната възраст е 20 години.

5.ecтествено издръжката е за срока на обучението.

6.родителите без особено затруднение да могат да дават издръжката.
да дават издръжката.

! Горните предпоставки трябва да е кумулативна даденост. Липсва ли една, няма издръжка.

Издръжка на бивш съпруг.

За издръжка между бивши съпрузи говорим при прекратяване на брака поради развод и унищожаване на брака, при което се прилагат правните последици на развода. Издръжката на бивш съпруг е особено случай на издръжка, тъй като за нея важат специални правила. Тази издръжка не е автоматично продължение на издръжката, която евентуално е била доставяна през време на брака. Разводът погасява правото и задължението за издръжка, основана на брачната връзка. Издръжката след развода има ново основание, различни условия и свои особености.

Бившият съпруг, както и настоящият, е на първо място в стълбицата на задължените и оправомощените лица по чл. 80 и 81 СК. Издръжката между тях се обуславя от общите условия за получаване и даване на издръжка по чл. 79 и 84 СК: нетрудоспособност, невъзможност за издържане от собствено имущество, възможност за даване на издръжка.

Специалните правила се отнасят до: значението на вината, срока на издръжката, прекратяването на издръжката. Те са установени в чл. 83 СК.

Вината. Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. Даването на издръжка от виновния не е наказание, а материална подкрепа на нетрудоспособния бивш съпруг. Издръжка би се дължала и при невиновност на двама съпрузи т.е. при развод по обективни причини. Липсата на вина ще бъде налице и при непроизнасяне по вината от съда по желание на съпрузите. Но условие за това е споразумението им по всички въпроси на развода, включително и по издръжката.

Срок. Според чл. 83 (2) СК: Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили друг срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения”.

Поначало издръжката се дължи до три години от прекратяването на брака. Този срок може да бъде продължен от съда - напр. след развода жената се оказва в напреднала възраст, нетрудоспособна и без доходи, след като цял живот се е грижила за съпруга, децата и домакинството. Продължаването на срока е по споразумение или по решение на съда.

Условията за удължаване на срока са две:

1. Първо, получаващият издръжката бивш съпруг, трябва да е „в особено тежко състояние”. Примерно – тежка болест, пълна старческа безпомощност, липса на други близки. Тези неща могат да бъдат съчетани с трагическо изживяване на разрива в брака.

2. Второ, дължащият издръжка съпруг трябва да може да я дава „без особени затруднения”. Той трябва да бъде с широки материални възможности и обезпечени условия на живот.

Двете условия трябва да са в кумулативна даденост.

Величината на продължението на срока не е посочена, следователно е по преценка на съда. Все пак издръжка не може да се присъди безсрочно.

Погасяване.

В чл. 83 (3) СК в предвидена специална причина за прекратяване издръжката на бившия съпруг: ”Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак”. Издръжката се поема от настоящия съпруг. Но същевременно новият брак разрушава и последните остатъци от връзките между разведените съпрузи. Задължението на първия съпруг не може да се възроди.

Конститутивните елементи на брака са:

1.Съгласието;

2. дадено лично;

З.едновременно;

4.пред длъжн. лице по гражданско състояние;

5.безусловно;

6.подписан акт за гражд.брак;

7 . актът си има реквизити;

8.подпис на длъжностното лице по гражд. състояние
Въпрос № 23

Унищожаемост на брака – понятие и обща характеристика на режима
Унищожаемият брак е недействителен брак, защото унищожаемостта е вид недействителност. Значи първо трябва да го съпоставим с нищожния брак. За нищожен брак никъде в СК не се споменава, но по същата логика, както в ГП неосъщественият ФС води до нищожност, така и тук при липсата на които и да е конститутивен елемент бракът е нищожен. Обратно, унищожаемият брак е основен на изискванията на чл. 96 (1) т.2 СК – заплашване.

За причините за унищожаемост нищо няма да кажем, защото те са в отделен въпрос от конспекта (24). Продължаваме с характеристиките на унищожаемият брак, като го съпоставим с унищожаемите сделки. Общото е, че и унищожаемият брак поражда действие, както и унищожаемите сделки. Брак между майка и син поражда действие, въпреки че е унищожаем. Тук е налице една възможност да бъде прекратено действието на унищожаемия брак по съдебен ред. До този момент всички трябва да зачитат наличният брак като действителен.

Искът, с който се търси унищожаемост на брака е конституивен, защото с него се търси една правна промяна на съществуващото положение. А правото да се иска унищожаемост на брака е преобразуващо субективно право. В ГК има една възможност и с възражение да се иска унищожаемост на сделката, но по отношение на брака това е недопустимо.

Процесуалната легитимация в СП също е стеснена. Тя се разглежда в следващия въпрос.

Основната разлика е свързана с последиците от унищожаването. В ГП действието на съдебното решение е ретроактивно. Докато с унищожаемостта бракът се прекратява занапред. Значимостта му през целия изтекъл период се запазва. Значи децата, които са родени, са родени по време на брак. За тях действа презумпцията за бащинство. Имуществото също е по съответния режим.

Заради това, че действието на унищожаването на брака е занапред, се налага едно сравнение с развода. При развод също е налице съдебно прекратяване на брака занапред. Различно е обаче основанието. При унищожаването на брака бракът се прекратява по причини, които са били налице още при сключването му. Обратно, при развода основанията са възникнали след сключването на брака.

Но има сходство в правните последици на развода и унищожаването на брака, ето защо съгласно чл.98 (1) СК: "Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаването на брака. Недобросъвестността при унищожаването на брака има значение на вината при развода”. При развода голямо значение за последиците има въпросът за вината. Поставя се въпросът как при унищожаването на брака да приложим тези правила. Какво да замести вината? Не винаги бихме бихме могли да работим с вината. Затова законът казва, че значението на вината се замества с термина „недобросъвестност". Критерият за добросъвестност и недобросъвестност е знанието или незнанието. Този, който е че има пречка, е добросъвестен. Само в чл. 62 ЗЗД добросъвестно значи грижливо.

Когато говорим за добросъвестност при сключването на брака не може да подминем запретените. Едва ли запретеният би могъл да знае за наличието на пречка, така че той е добросъвестен. В другите случаи ще е налице недобросъвестност и на двамата.

Чл. 96 (1) СК: „Бракът се унищожава, когато:

1. При сключването му са били нарушени чл.12 и 13

2. Встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест".

Това обаче е една твърде обща формулировка, особено що се касае до изискванията по чл.12 по процедурните правила за издаване на разрешението. Един чисто теоретичен въпрос - ­сключва се брак от лице, което е ненавършило 16 години. Какъв е този брак? Появява се съмнение за нищожност. Волята на лицето е правно илеревантна. Но непълнолетието настъпва на 14 годишна възраст. За липса на воля говорим при малолетните. Ако се опрем на порок на волята, ще видим че пълното запрещение е основание за унищожаемост, а не за нищожност. Виж чл.13 (1) т.2.

И едно буквално тълкуване ще ни доведе до извода, че и този брак е унищожаем.

Законът урежда предпоставките за брак - чл.12 за възрастта и чл.13 за дееспособността. Това очевидно не е случайно. Възрастта не е свързана само с волята, тя е свързана и с чисто физическото узряване на детето. Така че, не можем формално да сравняваме детето с пълно недееспособния. При ниската възраст има морално-етични съображения, които са аргумент за нищожността на такъв брак. Но само де лега фаренда може да говорим за нищожност на брака на непълнолетен между 14 и 16 години.

1) Липсата на съдебно решение за разрешаването на брака на непълнолетен като причина за унищожаване на брака (чл.12 (2)). В тази алинея конститутивно значение има само съдебното решение. Вътрешното убеждение на съдията не може да зависи от тях. Значи само ако съдебното решение е недействително, се стига до унищожаване на този брак. Напр. разрешението е подписано от друг, а не от председателя на районния съд. Унищожаването на този брак става по следния ред. Съгласно чл. 97 (1) т.1 „Иск за унищожаване на брака може да се предяви при нарушаване на чл.12 - само от непълнолетния съпруг, но не по-късно от шест месеца от навършването на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Само от непълнолетния съпруг - той вече е еманципиран, значи може сам да предяви иска. Законът изхожда от идеята, че искът е даден за защита интересите на непълнолетния. Той единствен може да прецени дали да подаде иск. Дори и прокурорът не е овластен за този иск.

Има срок за този иск. СК предвижда да се изчака навършването на пълнолетие и от този момент тече срока за иска в продължение на шест месеца. Ако искът не бъде предявен в този срок, край, бракът е действителен. Но дори и по време на този срок има възможност искът да не може да бъде предявяван. Това става при две обстоятелства: 1) при бременност на съпругата и 2) при наличието на деца от брака. Общи за съпрузите деца, родени и преди брака, припознати или пък осиновени. Бременността или децата санират брака. Другото становище търси значението на бременността или общите деца като процесуална пречка за предявяване на иск за унищожаване. Материалното право е налице, но е блокирано действието му. Според мен има решаващ аргумент в полза на второто становище. Когато тълкуваме чл.97 (1) т.1 можем да изходим от целта на законодателя. Интересът на непълнолетния отстъпва пред едни друг интерес - този на детето, което се е родило или ще се роди. Но ако бременността не завърши с раждане на живо дете бракът не се е заздравил и искът е възможен. Ако е изтекъл 6-месечния срок се отива към развод. Следователно бракът не се санира при тези две обстоятелства, а просто материалното право е блокирано.

2) Следващата причина за унищожаване на брака е двубрачието. Съгласно, чл.13 (1) т.1 "Не може да сключи брак лице което е свързано с друг брак". В случая вторият брак е унищожаем, докато не се прекрати предходния брак. С прекратяването на предходният брак, вторият не може вече да бъде унищожен. Активна процесуална легитимация по този иск принадлежи на всеки от съпрузите от втория брак, съпругът от предходния брак и прокурора.

В хипотезата на двубрачие има и една специална възможност за иск даже и след като някой от съпрузите по унищожаемият брак е починал. Това означава, че бракът е прекратен. Искът в този случай няма да има за цел унищожаване на брака. Прекратеният брак не може да бъде унищожаван. Целта е да се установи, че бракът е бил унищожаем поради двубрачие. 3ащо е необходимо това? - защото смъртта на който и да е от съпрузите предизвиква проблеми в наследяването. За наследството на починалият съпруг по унищожаемия брак ще претендират двама съпрузи. (този от първия и този от втория брак). Значи целта е да се признае вторият брак за унищожаем и съпругът да не бъде наследник. Така имуществото ще се разпредели на другите наследници по закон без участието на втория съпруг. Легитимиран за този иск е и прокурорът. Значи наследниците трябва да се обърнат към него, за да защитят интересите си. Искът в случая е установителен и решението на съда има установително действие. Установява се налице ли е основанието за унищожаването на втория брак.

3) Третото основание за унищожаване на брака е болестта. Според чл.13 (1) т.2 „ Не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение”.

Тук има една недомислица в закона. Според чл.91(1)т.З СК активна легитимация по този иск имат всеки от съпрузите и прокурора. Напълно запретеният не е могъл да се грижи за своите работи и правото би трябвало да е само на него. Другият съпруг не е имало как да не знае, че съпругът му е напълно запретен. И защо да му даваме право да иска унищожаването на брака. Ако е имал користни подбуди? А ние на всичко отгоре му даваме защита.

Според чл.13 (1) т.3: „Не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея”. Това е следващата недомислица в закона. Нормата е установила защита на другия съпруг. При негово съгласие бракът може да бъде сключен. В този случай унищожението на брака маже да е само негово право. Откъде накъде и другият съпруг да има това право. Щом застрашеният приема болестта и не иска да унищожи брака, защо да признаваме правото на болния. Още пък по-малко право има прокурорът да се меси в личния живот на здравия съпруг, който сам знае, че се жени за болен.

4) Четвъртото основание за унищожаване на брака е ако съпрузите са роднини по права линия. Докато трае бракът всеки от съпрузите, плюс прокурорът може да поискат унищожаване на брака. За родството по съребрена линия до четвърта степен включително е същото.

5) Петото основание за унищожаване на брака е когато той е сключен от лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. С отпадането на осиновяването този брак се санира, но докато съществува осиновяването пък винаги може да се иска унищожаването му.

6) Шестото основание за унищожаване на брака намираме в чл. 96 (1) т.2: „Бракът се унищожава, когато встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест."

Заплашване. Текстът е така формулиран, че някои от определят това основание като принуда. Не бива да се смесват физическата принуда и насилието със заплашването. Щом липсва волеизявление при принудата, бракът е нищожен. А тук става въпрос за заплашване, т.е. предизвикване на основателен страх, чрез което се мотивира един или и двамата съпрузи да сключат брак.

Между другото грешка, измама, крайна нужда в СП са ирелевантни. Дори и грешката да е в личността на съпруга, дори измамата да е умишлена, дори и съпругът да е изпаднал в крайна нужда без средства.

Заплашването е малко по-тясно формулирано, отколкото по чл.9 от ЗЗД. Става дума за опасности, които се насочени спрямо лични, неимуществени блага на заплашения и негови близки. Значи, заплахата срещу имуществени блага не е основание за унищожаемост на брака. Ясно е казано в чл. 96 (1) т.2 СК: „... живот, здраве или чест”.

"Близки” не е дефинирано понятие. Приема се, че близки са: близките роднини и нероднините. Понятието се характеризира преди всичко с фактическите отношения между лицата. Въпрос на конкретна преценка е и доколко опасността е способна да повлияе на близките, които са предмет на заплахата. Тежестта на заплахата, характера на опасността и личните качества на заплашения и заплашителя се преценяват също конкретно за случая.

Чл.97(1) т.2 посочва кой е легитимиран да предяви иск за унищожаване на брака поради заплаха. Това е само заплашеният съпруг. Неговата вола е била опорочена, независимо дали другият съпруг знае или не знае за заплахата. Този иск се предявява не по-късно от 1 година от сключването на брака. При положение, че заплахата е продължила и по време на сключеният брак това би послужило като основание за развод. Значи след 1 година е открит пътят за развод, защото заплахата е причина за разстройството на брака.

Принципно разводът е бил допустим по българското право и преди години, когато отношенията са били уреждани от екзархийския устав. В това отношение източноправославната църква била по-либерална от католическата. Разводът се допуска от законодателствата с оглед житейската необходимост. Това е една реалност, с която трябва да се съобразим. Основен принцип в правото, е че правното положение трябва да съответства на фактическото.

Законът допуска само съдебната форма на развод. Макар че бракът се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние, не можем да приемем, че това ще бъде и най­-удачната форма и за прекратяването му. Това би било удачно в ГП, но не и в СП, защото прекратяването на брака е свързано с множество положения, които трябва да бъдат уредени.

Законът урежда две групи проблеми. Първата група са тези по допускането на развода. При какви предпоставки може съдът да допусне развод? ­тук можем да кажем нещо за развитието на законодателството. Принципно в него са възможни два подхода:

-подход на абсолютни основания и

-подход на относителни основания.

По екзархийския устав са били необходими само абсолютните основания: прелюбодеяние, разделяна на хляба и постелята, детеродна неспособност, и т.н. Абсолютни ще рече, че щом се докаже, че е налице този факт, съдът трябва да допусне развода. Значи няма място за преценка до колко е тежко това нарушение, как се е отразило то на съпрузите и т.н. Има ли прелюбодеяние - дава се развод. Чисто формално съдът преценява.

Относителното основание се е появило в ЗЛС. Там е била установена смесена система - наред е абсолютните основания се появява и относителното основание - дълбоко разстройство на брака. Или пък грубо нарушаване на брачните задължения.

В крайна сметка с Кодекса от 68 година абсолютните основания отпадат като остава единствено основание - дълбоко разстройство на брака, което е относително основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда и едно друго основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда и eдно друго основание за прекратяване на брака - взаимното съгласие между съпрузите. То е било познато и на ЗЛС, но е било отменено. Сега действащият СК урежда тези два вида основания за развод.

Развод по исков ред е равно на развод поради дълбоко разстройство на брака. Това е едно исково, спорно производство, което се развива по реда на особените искови производства по ГПК

При развод по взаимно съгласие спор няма. Съпрузите са единодушни и по последиците от развода. Затова производството в този случай не е исково, а е от групата на охранителните производства. Съпрузите заедно подават молба и съдът само проверява налице ли са законовите предпоставки и допуска развода

Втората група проблеми, които урежда законът във връзка с развода е свързана с неговите последици:

- личните последици, които са свързани със статута на съпрузите и положението на непълнолетните им деца, ако има такива;

- имуществените последици. Те при развода по исков ред са извадени от производството, с цел опростяване на производството. Те задължително се разглеждат отделно. При развод по взаимно съгласие те трябва да бъдат уредени в споразумението между съпрузите.

В проекта се предвижда една част от имуществените последици да бъдат уредени още в брачния договор. Но само относно дяловете в общото имущество. Предварителни последици извън тези в брачния договор са недопустими:

издръжка, семейно жилище и т.н.

Всеки съпруг може да иска развод. Това е едно преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред чрез иск. Искът е конститутивен. За да възникне правото трябва да са налице тези предпоставки, които законът изисква. Предпоставката е състояние на брака, описано в закона като дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не просто какво да е разстройство, а такова, което води до несъвместимост и невъзможност за продължаване на брачната връзка. Разстройството е дълбоко, когато формално не е останало нищо от брака. Връзките са напълно разкъсани. Непоправимо да се разбира като невъзможност за възстановяване на семейните отношения.

Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти „дълбоко и непоправимо” трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказването ще въведе в процеса и нови факти. Обикновено се установяват причините за да се стигне до този разрив. Дали с имало изневяра, дали несходство в характерите и т.н. В момента има още една необходимост за това, че съдът трябва да изследва причините за разрива и това е чл.99 (2) СК:”С решението за допускане на развода съдът служебно се Произнася относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите". В проекта съдът ще се произнася за вината само ако това бъде поискано.

Доказване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Много често като доказателство се изтъква фактическата раздяла между съпрузите. Фактическата раздяла може да бъде от една страна причина за разстройството на брака, а от друга страна може да бъде и проява на разстройството на брака. За фактическа раздяла се говори не непременно, когато съпрузите живеят разделено, а:

1). да има важна причина за раздялата и

2). да е свързано с прекъсване на семейните отношения. Може да живеят разделено, но всеки уикенд да са заедно.

Между другото в проекта е сложена една граница - бракът се прекратява, ако съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от две години. Но това прилича на абсолютно основание.

Освен фактическа раздяла в съдебната практика има богата основа на причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Масовите случаи са физически тормоз, изневяра и т.н.

Въпросът за опрощаването. Когато брачното нарушение, което е причина за развод бъде опростено, няма развод.

Въпросът за вината. В момента обаче, вината заема централно място в бракоразводните процеси. Понятието вина с психическото, субективно отношение на единия съпруг към неговото брачна нарушение, Все пак, възможно е да няма виновен. Разстройството на брака да се дължи на обективни причини - напр. болест на единия съпруг (той става пълно невменяем). В момента има и една такава възможност - съпрузите да поискат от съда да не се поизнася за вината - виж чл.99 (З) СК Условията на чл.99 (З) СК са трудно достижими - изисква се от съпрузите да постигнат споразумение както при развод по взаимно съгласие. Но целта на правилото е да се облекчи работата на съда. Ако съпрузите представят такова споразумение съдът няма да разглежда въпросът за вината.

В проекта това правило е изоставено. Вината там няма процесуално значение, но мисля че това не води до отлагане на възможността при развод по исков ред за в бъдеще съпрузите да постигнат споразумение и съдът да провери дали то ще отговаря на интересите на децата и да го отпусне. Това е възможност делото да завърши със спогодба, т.е. имуществените отношения отлагат и остават за уреждане само въпросите за децата. Добре би било и едно такова правило, каквото е чл.99 (З) СК да остане в проекта. Отпадането на въпросът за вината не значи, че и проблемът за споразумението ще отпадне.

Защо в момента вината е поставена на централно място? – това правило бе уредено през 1985г. и обяснението е много важното отношение на вината при определянето на последиците на развода. Вината по-нататък има значение при решаването на въпроса за родителските права. Според чл.106 (2) СК „Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно за отглеждането и възпитанието на децата" Дори и да липсва това правило, съдът надали ще повери децата на виновния за развода съпруг.

Съпрузите винаги водят битката за вината във войната за децата. Въпросът за вината е свързан и със семейното жилище. Ако има вина, има деца, на когото поверят децата, той печели и семейното жилище. Според чл. 107 (1) СК: „При допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства”.

Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Съгласно чл.8З (1) СК: „Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг”.

Има и други случаи, в които вината е от значение – разноските по делото се поемат от Виновния. Друг случай, при който винта е централна има в чл. 102)1) СК Право то да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на пеживелия съпруг. Смъртта е основание за прекратяване на брака. При това положение обаче, щом бракът е прекратен, преживелият съпруг остава наследник наравно с наследниците по закон и завещание. Ако делото беше решена своевременно, това нямаше да се случи. Насредниците продължават делото, но с цел доказване вината на преживелия. Решението, към което те се стремят е установено. Искът вече е установителен. Кои наследници могат д апредявяват този иск? – по принцип с наследниците по завещание съпруг не се конкурира и те нямат интерес. Остават наследниците по закон.

Предпоставка да се продължи делото е починалият да е поискал то съд да се произнесе за вината. Не може тепърва наследниците да правят тази молба за оценка. Ако бъде уважен иска, преживелият не наследява нито по закон, нито по завещание. Все едно че разводът е изпреварил смъртта.

Някои особености в производството по исков ред за развод. Това е един особен исков процес, който се развива по чл. 258 – 270 ГПК.

Първо, при определяне на иск трябва де се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или им дете до 1 годишна възраст, на делото оне се дава ход, асвен ако тя не даде съгласието си. При започванало дело тя винаги може да бъде поискана от всеки съпруга, е той да постави привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съде и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. За издръжката, за фимилното име, за ползването на семейното жилище и т.н.

Чл. 260 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежко санкция за този, който не споменен всички възможни причинин – при едни следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже.

Другото важно нещо – първото заседание винаги е помирително. Помирителното производство е първо – съдът се опитва да покани съпрузите да се помирят лично, не адвокатоте им. Неявяването на ищеца е това помирително заседание води до прекратяването на процедурата. Има едно изключение да не се проведе помирително заседание – чл. 259 ГПК. Също и като изключение да се проведе второ помирително заседание – виж същия член.

Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече щеразгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила послеващите атаки не могат д авъзстановят брака – той е окончателно прекратен.