Въпрос № 12 Иск за дирене на бащинство

-когато презумцията за бащинство е изобщо неприложима;

-коrато презумцията е била приложима,но бащинството на cъпруга е било оборено;

-когато детето не е било припознато от бащата;

-кoгaтo то е било припознато, но припознаването е било оспорено и произхода не е бил установен по исков път;

-когато детето не е осиновено при пълно осиновяване, сочещо чрез новия акт за раждане определено лице за негов баща. Овластени да предявят този иск са майката и детето. Бащата не е легитимиран, само ако му се оспори припознаването той има право да предяви иск за установяване на произход. Искът за дирене на бащата принадлежи поотделно и самостоятелно на майката и детето, но няма пречка те да предявът исковете си в 1 общ процес или майката да предяви иска от името на детето като негова законна представителка. Ако детето е малолетно – от законен представител. Ако е непълнолетно – може и само да предяви иска. Ответник е претендираният баща. Ако той е починал, иска се предявява срущу наследниците му. Когато иска се предяви от детето изисква се призоваването на майката, а когато е предявен от майката не се предвижда призоваване на детето. Искът се свързва с 3г. преклузивен срок:

-за майката -3г. от раждането;

-за детето - 3г. от пълнолетието . Детето може да предяви иска както преди пълнолетие, така и след – до 21г. Предмет на доказване обстоятелството, че майката е заченала от претендиращия баща;

- да се определи предполагаемия период на зачеванец;

-през този период претендиращия баща е имал съответните връзки с майката на детето;

-през този период майката не е имала подобни връзки с други лица – те не са законова пречка ответникът да бъде признат за баща. При установяване на бащинството се използват всички доказателствени средства – свидетелски показания, признания, експертизи – винаги си назначава:

-гинекологична ескпертиза

-за установяване периода на зачеването;

-кръвнотрудово изследване;

-детето да е на 6 мес. –с тази експертиза може да се изключи биологична връзка;

-експертиза за наследствени и биологични фактори;

-експертиза за външна прилика.

Искът за установяване на бащинство е положителен установен. Действието на решението се състои в установяване произхода на детето от бащата.

Решението............произхода с обратно действие към момента на раждане на детето. Последици: следва да бъде променено името на детето, родителските права и задължения придобиват втори титуляр, бащата дължи издръжка на детето. Детето придобива наследствени права спрямо бащата и спрямо всички други роднини от момента на раждането.

Въпрос №13

Припознаване

Припознаването с нзвънсъдебен способ за установяване произхода, както от майката, така и от бащата. Предпоставка - детето за няма установен произход, припознаването с заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Припознаващия не е длъжен за доказва родителското си качество. Припознаването е:

-едностранен акт - не се изисква съгласие нито на припознавания нито на другия родител;

-строго личен акт – основава се на личната преценка. Извършва се само от дееспособен родител. Непълнолетният може за припознава само ако е еманципиран;

- формален акт - предписана от закона форма за.......

--декларативен акт- само обявява факта произход, а не го създава;

-неотменим акт - не може да се оттегли. Може да се иска само унищожаване, поради порок във волята;

-извънсъдебен, неконтролируем акт - длъжно лице по гражданско състояние не проверява дали наистина има връзка на произход. Не е необходимо припознаващият да е биологичен родител. Може да се припознава ­родено, починало и заченато дете. При заченато дете - автор на припознаването може да е само бащата. Припознаването на починало дете - само ако с оставило низходящи. Няма пречка ла се извърши припознаване без кръвен произход. Припознаването може да се извърши.

1.C писмено заявление пред длъжн. лице, по гражданско състояние;

2.С декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностно лице, по гражданско състояние;

3.Със заявление, подадено до длъжностно лице, по гражданско състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

Припознаването не е свързано със срок. То произвежда действието да бъде извършено в съответна форма. Припознаването не създава произхода, а само декларира този факт към момента на раждането. Припознаването е титул за произход и има действие спрямо всички. Съобщаването на припознаването открива възможност за черпене на права или за оспорването му. Оспорването на припознаването : -от другия родител – в 3 мес. срок от съобщението, направено от лицето, но гражданско състояние. Оспорването става със заявление со длъжн. лице и то трябва да съобщи оспорването на припозналия. Последния в 3 мес. срок от съобщаването трябва да предяви иск за установяване на своето бащинство или майчинство. Искът е положителен установителен. Ако такъв иск не бъде предявен или не бъде уважен този иск, припознаването трябва да се счита за нестанало. Ако този иск бъде уважен, припознаването се потвърждава е влязло в сила решение;

• 
  оспорване от детето – до 3 год. след навършване на пълнолетие или от узнаването, ако то е станало по- късно. Оспорването става с предявен от него иск. Той отрицателно установен, припознаването се заличава със сътов. Бележка в акта за раждане;
  
• 
  оспорване от трети лица – от всяко лице с правен интерес
  

Родството представлява връзка, основана на произхода. Родството е връзката между 2 лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото или които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Съществуват 2 вида родство:

- родства по права линия – връзка между 2 лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото ( например баща и син, дядо и внук ). Правата линия може да бъде:

- низходяща;

-възходяща.

Низходяща е, когато се разглежда от предшественици към потомци – за 1 лице - неговия син - внук - правнук. Възходяща - обратно - от потомци към предшественици – за 1лице - неговия баща – дядо – прадядо. Едно лице може да се яви като низходящ и като възходящ;

-родство по съребрена линия - връзка между 2 лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото (например брат и сестра, чичо и племенник, братовчеди). Съребрените роднини могат да бъдат:

-пълнокръвни - общ баща и обща майка;

-непълнокръвни - само един общ родите.

Ако е обща майката, те се наричат едноутробни. Ако е общ бащата - еднокръвни. Родството по права линия не може да се дели на пълнокръвно или непълнокръвно. То или съществува или не. Отсъствие на родство: - между втория баща и втората майка от една страна и между; -доведените или заварените деца от друга страна. Те се намират в отношения на сватовство. Между тях няма кръвна връзка;

-между съпрузите – също няма кръвна връзка. Нито единия произхожда от другия, нито имат общ родоначалник. Съпружеската връзка се основава на брака. Степени - роднините и по права и по съребрена линия се намират в различна степен на близост помежду се Степента на родство е законното разстояние между двама роднини, изчислявано по броя на свързващите ги поколения. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Броят се ражданията, необходими за съотв. родствена връзка, без да се брои родоначалника (баща и син са от първа степен, дядо и внук – от втора степен и т.н.). По съребрена линия – за да се изчислят степените се извършва същата операция, но два пъти, като се сумират резултатите. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от него до другия роднина. Така двамата братя са от 2-ра степен, чичото и племенникът - от 3-та, първите братовчеди - от 4-та. И тук броят ражданият без да се брои родоначалникът. По съребрена линия липсва 1-ва степен, защото са необходими минимум 2 раждания. Родството, неговите степени не зависят от брачния или извънбрачни характер. Родството има значение в семейното право, НП, ОП, ГПП, НПП.

Сватовство.

Връзките между съпруг и роднините на другия, а също и между роднините на двамата съпрузи. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство, както на другия съпруг, така и на неговите роднини. Два вида връзки:

-сватовство са връзките между самия съпруг и роднините на другия съпруг;

-връзки между 2 групи роднини на двама братя и съпрузите на две сестри

Степени:

-степента на сватовете между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава като се съберат степените на родство, в което роднините на всеки съпруг се намират към него. Бащата на съпругата и бащата на съпруга са в сватовство от 2-ра степен, защото всеки от тях е роднина от 1-ва степен на единия съпруг; братът на съпруга и братът на съпругата са в сватовство от 4-та степен:

- съпругите на двама братя и съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от 2-ра степен. Сватовството в семейното право няма пр. значение - не е пречка за брак, няма задължение за издръжка. То има пр. значение в ГПП и НПП.

Въпрос №15

Осиновяване. Необходими съгласия
Условията за осиновяване са поставени от закона по отношение на осиновен и осиновител, за да бъде допуснато осиновяването. Има едно общо решение, от което започваме. Според чл. 59 (2) СК: ”Осиновяването се допуска само, ако е в интерес на осиновявания”. Ако се допусне осиновяване от съда в нарушение на чл.59 ( ) не се допуска съдът сам да прекрати осиновяването, а се отива по процедурата на чл. 60.

Условията за осиновяване се разделят на три групи:

1. Условия, отнасящи се до личността на осиновения. Съгласно чл.49 СК може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. По време на производството може да ги навърши. Продължителността на процедурата не бива да уврежда права и интереси. Осиновяваният трябва да не е вече осиновен. Съгласно чл. 53 (2) никои не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Естествено, така осиновеният ще има своето „пълно” семейство. Проектът предвижда осиновяване само за лице, включено в списък за осиновяване, направен от общинската служба за осиновяване. Изискването за включване в този списък има само едно изключение - когато осиновяваният е дете на единия съпруг или дете на роднини. Включването в списъка става по молба на родителите, а ако те не са известни ­по решение на районния съд. Инициативата може да се поеме и от прокурора, кмета или управителя на заведението, където е настанено детето.

2. Условия, отнасящи се до личността на осиновяващия. Първото изискване намираме в чл. 50 СК - може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Има само една хипотеза, когато ограничено запретен може да бъде осиновител. ВС е приел решение, че ограничено запретен може да осинови, когато се осиновява дете на другия съпруг. По принцип, ограничено запретените са брачно дееспособни. В конкретния случай е разбираемо, че те искат да гледат детето като свое, но за общи случаи осиновяването от ограничено запретен е забранено. За родителските права е ясно - щом като е бил лишен от родителски права, значи е неспособен да се грижи за което и да е дете. В проекта относно относно личността на осиновяващия е предвидено и още нещо. Той трябва да получи от общинската служба за закрила на детето писмено заключение, че може да осиновява. Този орган е задължен да извърши една задълбочена проверка на качествата на лицето - здравословно, социално и икономическо положение и т.н. Заключението има действие две години.

3. Условия, отнасящи се до общите качества на осиновителя и осиновения. Възраст - за осиновения границата е осемнадесет години. След раждането на детето съгласие за осиновяване от неговите родители може да се даде не по-рано от един месец след раждането. Значи тази възраст е от един месец до осемнадесет години. За осиновяващия чл.51 изисква петнадесет години разлика между осиновителя и осиновения в полза на осиновителя. От това правило чл. 51 допуска две изключения:

1). Ако се осиновява дете на съпруг, никаква разлика не е необходима;

2). При осиновяване от двама съпрузи достатъчно е единият да има тази възрастова разлика. Неговият авторитет ще е достатъчен да поддържа авторитета и на по-младия родител.

Друга пречка за осиновяване е наличието на родствена връзка между осиновен и осиновяващ. Чл. 52 (1) поставя ограничение по права линия без ограничение на степените. Родството тук е абсолютна пречка за осиновяване с едно изключение - дядото и бабата, или един от тях, могат да осиновят свой внук само, когато той е роден извън брак или, когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновения. Чл. 52 (1) поставя само едно ограничение за осиновяване между роднини по съребрена линия - братя и сестри не могат да бъдат осиновен и осиновяващ.

Логично е, когато и двамата родители са починали, дядото и бабата да осиновят внука, защото тогава внукът няма да стане брат на баща си фактически. Другата хипотеза, когато само един родител е починал, е спорна, защото внукът става брат или сестра на своя жив родител. При наследяване по закон отношенията между тях ще се променят. При тази хипотеза е по-добре бабата и дядото да станат попечители или настойници, а не осиновители.

Това са условията за осиновяване. Съдът трябва да ги докаже, за да бъде удовлетворена молбата. Освен това, съдът трябва да установи и наличие на съгласие на определени лица, за да бъде допуснато осиновяването. Чл. 54 (1) изброява чие съгласие е необходимо. Там са дадени четири точки, плюс тези, от (3) - стават пет. За осиновяване е необходимо съгласието на:

1) осиновяващия;

2) родителите на осиновявания;

3) съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

4) осиновявания, ако е навършил четиринадесет години;

5) (З) на чл. 54. Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, тогава съгласие за осиновяване дава управителят на заведението.

Съгласието на лицата по (1) от закона и по (2). Не се изисква, ако те са недееспособни или, ако местожителството им не е известно.

Осиновяващият е инициатор на производството и е естествено неговото съгласие.

Искането за съгласие от страна на съпрузите е от значение за хипотезата, при която единият съпруг ще стане втори родител на осиновения. Обяснимо е по някакви съображения той да не иска да бъде втори родител, например, ако не желае втори наследник. Вторият родител, съгласно чл. 68 (2) е длъжен да помага на родителя при изпълнение на родителските му права.

Съгласие на съпруга на осиновявания. Предполага ce, че той е на шестнадесет години и е сключил брак. Формално е допустимо еманципиран да бъде осиновен. Но защо му е на него родител, щом е еманципиран? В случая законодателят изисква съгласието на съпруга на осиновения като се ръководи от личните отношения на младото семейство със свекър и свекърва.

Чл. 64 (1), т.1 изброява какви нарушения на осиновяването водят до неговото унищожение и виждаме че там съгласието на съпрузите на осиновяването водят до неговото унищожение и виждаме, че там съгласието на съпрузите на осиновяван и осиновител липсва като правопораждащ унищожаването на осиновяването ЮФ. Значи, дори и да не са дали съгласието си, осиновяването е действително. Би трябвало съгласието им да бъде дадено като мнение. Мнения, съгласно чл. 55 (1) и (2) от СК дават: осиновеният, ако е на възраст между десет и четиринадесет години; настойниците и попечителите на осиновявания; лишените от родителски права родители на осиновявания; неговите родители и съпрузи, поставени под ограничено запрещение.

Неизвестното местожителство или пък запрещението (каквото и да е) на лицата, посочени в чл. 54 (1) СК изключва съгласието им. Виж чл. 54 (2) Това действие, може би, трябва да бъде стеснено. Ако осиновяваният е с неизвестно местожителство (изчезнал е) или пък в същото положение са намира осиновяващият е абсурдно да говорим за осиновяване. Изискването е за останалите.

В чл. 57 (1) и (2) СК предвижда осиновяването без съгласието на родителя. Чл. 57 (1) гласи: По изключение осиновяване се допуска и, когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. Това са три алтернативно дадени случая, които трябва да са само относително трайни, нещо повече: 1) не полага грижи (трайно); 2) не дава издръжка (трайно); З) отглежда детето по вреден за развитието му начин (кара го да краде и проси). Всяко едно от тези нарушения е основание за съда да не се съобрази с мнението на родителя.

Втората хипотеза на осиновяване без съгласието на родител намираме в чл. 57 (2). Когато той е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. В този случай съгласие дава управителят на заведението.

Въпрос №16

Ред за извършване на осиновяването
Ясно е, че това е съдебен ред. По реда на кое производство? Много труден въпрос. Проф. Цанкова стига до извода, че това е едно особено производство, смес между охранително и исково производство. Компетентен е районният съд по местоживеене на осиновителя. Производството е при закрити врати.

В чл. 58 (2) е предвидено служебно събиране на доказателства от съда - районният съд събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските съвети по местожителството им и взема мнение от тях, дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение. Естествено, първо е необходимо осиновяващият да подаде молба до районния съд. СК изисква за осиновяването и съгласието на:

1) осиновяващия;

2) родителите на осиновявания;

3) съпрузите на осиновяващия и на осиновявания

Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или, ако местожителството им е неизвестно. Когато детето е оставено за отглеждане и родителите му предварително са дали съгласие за осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяване дава управителят на заведението. Осиновеният, ако е на възраст между десет и четиринадесет години, се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител. Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването.

Разликата между съгласие и мнение е, че съгласието е необходимо за осиновяването, докато с мнението съдът може да се съобрази, но може и да не се съобрази. По принцип, съгласията и мненията трябва да бъдат дадени лично пред съда. В чл.56 СК са предвидени и алтернативни форми. Съгласието може да бъде дадено и чрез пълномощник с изрично пълномощно или писмено, с нотариално заверен подпис. Управителят на заведението не е длъжен да заверява подписа си.

Съдът взема решението си при закрити врати, след като изслуша заключението на прокурора. Решението може да се обжалва по общия ред от лицата по чл.54 (1), т.1, 2 и 4. Това са: осиновяващия, родителите на осиновявания и самият осиновяван, ако е навършил осиновеният, ако навършил четиринадесетгодишна възраст. Право на обжалване не е дадено на съпрузите на осиновяващия и осиновявания И на управителя на детското заведение. Те дават мнение, а не съгласие, защото волеизявлението им не е признато за толкова тежко.

Прокурорът също може да обжалва. Задължително в процеса на осиновяване участва и прокурор, който при закритите врати дава заключение: „да" или „не”. В проекта неговото заключение се заменя със заключение на общинската комисия за закрила на детето. Но и в проекта прокурорът участва и може да обжалва.

В чл.58 (2) СК е предвидено съдът служебно да провери сведения за личността на осиновяващия и осиновявания. В проекта сведенията по отношение на личността на осиновителя се съдържат в заключението на общинската комисия за закрила на детето. Предвидено е да се подават и две декларации.

1) че родителите не получават никаква изгода (не продават детето си);

2) че те предварително са били детайлно запознати с последиците от това свое съгласие за оставяне на детето за осиновяване.

Двата режима. Пълно осиновяване - ЧЛ.61.

Първият въпрос, който се урежда в този текст не е свързан с действието, а с три хипотези, при които осиновяването е пълно. Първо, когато осиновеният е дете на неизвестни родители; второ - детето е оставено в общ. заведение със съгласие, за осиновяване и трето - когато детето е оставено в обществено заведение за отглеждане и не е потърсено в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да бъде взето от родителите.

В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно в зависимост от съгласието на лицата по чл.54. какъв да бъде вида осиновяване решават родителите.

Последици при пълното осиновяване. Налице са два вида пр. последици. От една страна то има правопрекратяващо (блокиращо) действие. Става дума за отношенията между осиновения, неговите родители и останалите родители. Тези връзки се суспендират, Т.е. те си остават с правно значение, но нямат действие. Защо се суспендират? - заради пречките за брак напр. не може осиновеният да сключи брак със сестра си. Освен това важна възможност да се иска прекратяване на осиновяването се дава на родителите в ЧЛ.64 и 65 СК. Ако се прекрати осиновяването, връзките се възстановяват. Правното значение се запазва.

Другото действие е правопораждащото. Правопораждащият ефект е на първо място възникването на връзка между осиновител и осиновен кат при произход. Не винаги при пълното осиновяване има правопрекратяващ ефект. Чл. 63 СК урежда изключението - ако осиновителят е съпруг на родителя, тогава този ефект не настъпва (суспендиране няма).

Пълното осиновяване създава две отношения:

1.между осиновителя и неговите роднини и между осиновения е неговите низходящи възникват право и задължения като между роднини по произход.

2.а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините по произход се прекратяват

И за да е по-пълна симулацията законът предвижда съставянето на нов акт за раждане. Имената се сменят. Старият акт не се унищожава, а се съхранява в архив. Защото ако осиновяването бъде прекратено, новосъздаденият акт за раждане губи значението си.

Непълно осиновяване. Ще е допустимо, когато има съгласие между лицата осиновяването да бъде непълно. Прекратителен ефект тук няма. Връзките на осиновения с роднините по произход остават. От друга страна правопораждащият ефект е по­ограничен, защото не възникват връзки между осиновения и роднините на осиновителя. Възникват връзки между осиновителя и низходящите на осиновения.

Другият въпрос, който урежда закона е за наследяването. При пълното осиновяване е ясно. Осиновеният все едно е дете.

При непълното осиновяване връзката родител-­дете е запазена. Осиновеният е наследник на всички - и на роднините си по произход, и на осиновителя. Ако осиновеният почине, ще го наследят горните. Но рождените родители не наследяват осиновения.