Въпрос №18 Прекратяване на осиновяваното

Във всички случаи осиновяването се прекратява по съдебен ред. Хипотезите са:

1. Смърт на осиновителя - чл. 65 (1) „При осиновяване по чл. 51 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения”.

Кои лица искат прекратяване на осиновяването?

- Осиновеният, ако е пълнолетен. Ако е непълнолетен - прокурора. родителите и настойниците. Роднините на осиновяващия също са с интерес, но на тях законът не е признал товаправо. Производството е исково, компетентен е районния съд. допълнително условие е прекратяването да се налага от интересите на осиновителя.

2.Прекратяване поради разстройство на отношенията между осиновения и осиновителя.

Чл. 64(1), Т.З. “Осиновяването се прекратява при тежка провинение от едната страна или при наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновения и осиновителя”.

Причините тук са обиди, побой т.н. това се преценява от съда. Ако се констатира вина и междувременно осиновителят почине по време на делото, наследниците го продължават. Ако разстройството на отношенията се дължи на виновното поведение на този, който е останал жив, той не наследява.

З.Друго основание за прекратяване на осиновяването е унищожаването му. Съгласно чл.64(1)т.1 осиновяването е унищожаемо при неспазване на изискванията за недопускането му: осиновеният е бил над 18год., осиновителят е с по-малко от 15 год. по-възрастен от осиновения; осиновеният и осиновителят са роднини по права линия; дядото и бабата са осиновили внука, който е имал двама родители и не е роден извънбрачно; осиновеният е осиновен едновременно от две лица, които не се съпрузи; осиновеният е осиновен преди да е било прекратено съществуващо осиновяване; осиновяването е разрешено без да е взето съгласието на осиновяващия, родителите на осиновения или осиновения, ако той е навършил 14 години, когато осиновяването е допуснато, въпреки че родителите, които са оставили детето в обществено заведение са го потърсили в едногодишния срок.

Унищожаването на осиновяването има същите последици, както и прекратяването.

4. Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, когато осиновения и осиновителя са деecпособни. Тук прекратяването не е по исков ред, а е едно охранително производство. Съдът трябва само да провери налице ли е взаимното съгласие. Тук не участва прокурор за разлика от всички останали случаи.

Решението на съда има действие занапред. Не се заличава изтеклия период. Разводът между осиновителите не е основание за прекратяване на осиновяването.

Искът за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на изискванията за съгласие по чл. 54

може да се предявява в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения - от навършване на пълнолетие.

Ако е засегнат обществен интерес, прекратяването на осиновяването може да се иска и от прокурора.
Въпрос №19

Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата
Този въпрос е свързан е един отдавна готвен Закон за защита на детето. Основната цел на този закон е не да повтори Конвенцията за защита на детето, която е ратифицирана от нас, а да уреди механизмите, чрез които да се гарантират правата на децата, визирани в тази Конвенция.

Първо се налага да очертаем кръга на субектите на тези отношения. От една страна това са родителите (лица, по отношение на които е установен произхода на децата - чрез акт за раждане, чрез съдебно решение и чрез осиновяване. На второ място, тези правила се отнасят и за осиновителите, защото при тях възниква връзка, както при произход. Връзката родител-дете не се влияе от това дали родителите са в брак или не.

Другата страна на отношението са децата. Те трябва да са с произход от родителите си или да са осиновени. На второ място, детето не трябва да е навършило пълнолетие. Еманципираните непълнолетни нямат нужда от родителски контрол.

Други субекти на тези отношения са бегло споменати в чл.68(2) СК това са вторият баща и втората майка. Те са длъжни не към детето, а към родителя в смисъл да му съдействат при изпълнение на родителските права. Чл. 70 СК споменава за дядо и баба. Внуците са длъжни да уважават своите баба и дядо и да помагат. По същество това е една препоръка към децата. Според втората алинея дядото и бабата има право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Всъщност тук правото на внуците да имат контакти с дядото и бабата трябва да е водещо. Именно от интересите на децата трябва да се ръководим, но инициативата за тези контакти по съдебен ред, ако те фактически са невъзможни, ще е на бабата и дядото.

След субектите да видим кои са обектите на тези права и задължения. Някои казват – обект са децата. Не е вярно, децата са субекти, а не обекти. Обект са техните блага - личните и имуществените, по

отношение на които родителите имат определени права и задължения.

Каква е същността на родителските права и задължения? Най-напред трябва да се подчертае, че те са уредени като единството права и задължения. Водещата цел е запазване на децата. В учебника на проф. Павлов се казва, че в семейните отношения има отношения на власт и подчинение и наподобявали публичната власт. Категорично не е така - това не е власт, а право на родителя. Всяко право е власт.

Дали са притежателни или непритежателни родителските права? Притежателни са, защото има насрещен субект - детето. Относителни ли са или не са? Абсолютни права са, защото имат една насоченост, към конкретен субект, но и към всички останали.

Родителските права са неимуществени. Осиновяването не бива да се разглежда, като прехвърляне на родителските права. За правоприемство не може да се говори.

Това са характеристиките на родителските субективни права.

Задълженията на родителните са спрямо другия субект на отношението - детето. Първата особеност, която можем да видим, е че то трудно може да бъде предмет на принудително изпълнение. Има ли иск да накараме родителят да се грижи за детето? Не, пряката принуда е немислима. Другата особеност, е липсата на възможност насрещната страна да изисква, да контролира и да се защити сама. От тук идва необходимостта от един обществен, държавен контрол. Досега такъв орган не е имало у нас. Детските педагогически стаи се занимаваха с децата, “нагазили лука”. Всеки родител сам е титуляр при упражняване на родителските права и задължения. В това отношение видяхме, че при осиновяването всеки родител сам дава съгласието си за осиновяване. Това е единственото изключение за отказ от родителски права.

Предполага се, че родителите действат заедно. Законът позволява пред съда да се водят спорове по отношение на родителските права. Но сериозни спорове, а не какво да закуси детето. Законът позволява в процеса да се изслуша и детето, ако е навършило 14 г., между 10 и 14 г. възраст съдът преценява дали детето да бъде изслушано в процеса.

Друго общо правило за упражняване на родителските права и задължения се съдържа в чл. 73 (1) от СК. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Действията на родителите са винаги в интерес на децата.

С това приключваме общата характеристика на родителските права и задължения. След това изложението на въпроса се разделя на две:

1.за имуществото на детето;

2.за упражняване на правата на детето. Вторите са уредени най-общо в чл. 68 – “Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. Значи родителите са длъжни да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на децата. Тези грижи са насочени към личността на детето, неговите живот, здраве, телесна неприкосновеност и т.н. неимуществени блага на детето. За имуществените права на детето се грижи чл. 73(1) СК - виж по-горе.

Задълженията на децата към родителите. Чл.69(1) СК “Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат". Какво означава това задължение? - Това е морално задължение, както и задължението по втората алинея.

Единственият проблем е въпросът с местоживеенето. Чл.71 СК урежда най-напред задължение на детето да живее при родителите си. Това е свързано и с правото на родителя да иска връщането на детето, ако то го е напуснало без да има важни причини. И тук е уреден един бърз механизъм. Дежурният съдия резюмира искането на родителя и издава заповед за връщането на детето, ако няма важни причини. Става дума за една административна дейност на съда. Заповедта се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

В чл. 71 (2) СК има хипотеза, при която родителите не живеят заедно. Ако има съгласие между родителите къде да живее детето, до съд не се стига. До спор се стига, когато родителите не са в брак или са в процес на фактическа раздяла.

Съдът ще реши при кой ще живее детето. Но от това следва нещо друго - ако детето е при майка си, бащата може ли да упражнява родителските си права. Законът мълчи. А при развода в бракоразводното решение се определя не само къде ще живее детето, но и какви ще са контактите с другия родител, каква ще е издръжката и т.н.

Имуществени права на детето. Прочетете ги от чл.73 СК.

Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имуществата на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния сьд по местоживеенeто само при нужда или очевидна полза децата.

Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължение чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие лица са нищожни. Това не се отнася за еманципираните лица.

Даване на заем - защо детето, ако има пари, да не даде заем на родителите си. За паричните средства на детето нищо не се казва. Бабата прехвърля на апартамент, даден под наем. Детето печели по 300 лв. месечно. Родителите са длъжни да изразходват тези средства за възпитанието на детето. Ами така детето ги кредитира, а нали заемът е забранен.

Основният проблем е, че няма ефективен контрол за действията на родителите по отношение имуществото на детето. При попечителството има подобни механизми като: съставяне на опис нa

имуществото на запретения, парите му се влагат в банка и т.н.

Производство за ограничаване на родителски права.

1.Производството е исково и пред районния съд. Иск може да предяви единия родител, прокурорът, а може съдът служебно да образува производство. Дори да нe е започнало по искане на прокурора, той задължително участва в производството. В чл. 75 (2) от СК се говори за съдебни заседатели, но тази част да се смята за отменена, защото ЗСВ отмени участието на съд. заседатели по гражд. дела.

2.Съдът не е длъжен да се ръководи от искането в смисъл, че ако в него се иска лишаване от права, той може и само да ги ограничи.

3.Задължително трябва да бъде изслушан родителят, чийто права са предмет на делото. Законът не предвижда детето да бъде изслушано - този пропуск е поправен в проекта. Та нали заради него ограничават или лишават правата.

4.Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. При изменение на oбcтоятелствата меpките

може да бъдат променени и тук говорим за администриране от съда, макар и в един исков процес.

Основанията за ограничаване на родителските права е наличието на опасност за интересите на детето. Чл.74 СК разграничава в двете си алинеи две възможни причини за този иск:

1.виновно поведение на родителя

2.други обективни причини, напр. болест –физическа или душевна.

Това деление на причините не е практично. В крайната сметка основната цел на мерките е да се защитят интересите на децата от някаква опасност. На второ място отстъпва значението на тази мярка като санкция за родителя. При болест въобще не можем да говорим за наказание. Какво е виновен родителят, че се е разболял и защо да бъде наказван? Бихме могли да потърсим едно значение на това разграничение, но само при лишаване от родителски права. Ако поведението е било виновно чл. 91 (3) СК урежда една санкция за родителя - той не може да иска издръжка от детето си.

А при ограничаване на родителските права е все едно дали има вина или няма.

Основания за лишаване от родителски права Чл.75 СК ги изброява в три точки; Родителят може да бъде лишен от родителски права:

1.при особено тежки случаи по предходния член;

2.когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;

3.когато е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е пoтъpcил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.

Последните две точки ги разглеждахме във връзка с осиновяването. При осиновяване, на тези две групи родители не се иска съгласието, т.е. все едно, че са лишeни от родителски права.

Последици при ограничаване на родителките права. За този случай законът се е задоволил с най-общия израз, че съдът взема “съответни мерки”. Съответни на вида на опасността, на нейният източник, за да бъде премахната. Ако да речем родителят харчи средства на детето, можем да забраним да се разпорежда с тях. Ето една конкретна мярка. Самият закон посочва друга примерна мярка - настаняване на детето на подходящо място: при баба, дядо с тяхно cъгласие; настаняване на детето в приемно семейство - това ще е новият институт. Приемното семейство отглежда детето без да упражнява родителски права. Малко трудно ще му е на това приемно семейство. Освен то да бъде нещо като представител. Приемните семейства се определят от общинските комисии за защита на децата. Предвижда се още настаняване в приемно семейство да става и в следните случаи: когато родителите са починали, неизвестни са, лишени са от родителски права. Но кой ще упражнява родителските права? По принцип на детето се назначава попечител. Като че ли по разумният вариант е приемното семейство да получи статут на настойник или попечител.

Настаняване на детето в обществено заведение.

Издръжката, която родителят ще дължи по общия ред се определя от съда. Този, който се грижи за детето, не е длъжен сам да поеме издръжката. Личните отношения между детето и родителите съдът определя служебно.

Последици от лишаване от родителски права.

Ясно е, че те са по-сериозни. При всички случаи тук детето ще бъде отделено от родителя. Фактически това ще засегне и другият родител, който не е лишен от родителски права, ако живеят заедно.

Лишеният от родителски права все пак запазва личните си контакти с детето. Те са установени в интерес на детето и като право на детето. Друго право, от което лишеният от родителски права не е лишен е да иска от съда прекратяване или заменяне на съдебното решение. Той има възможност да даде мнение и при осиновяване на детето.

Той губи:

1.при осиновяване не дава cъгласие, а мнение;

2.ако е виновен, няма право на издръжката по чл.91;

3.засяга се и статусът му. Такъв родител не може да осинавява другo дете, да бъде настойник или попечител;

4.един дискусионен въпрос е дали съдебното решение за лишаване от родителски права има действие само по отношение на това дете или спрямо правата му спрямо всички деца. Аргумент за абсолютното му лишаване от родителски права се черпи от извода, че такъв родител не дава съгласие за осиновяване. Аз споделям не тоталното лишаване от родителки права, защото родителят може да има специално отношение към едно дете -напp. смята, че то не е заченато от него. Защо тогава да лишаваме от родителски грижи и оcтaналите деца.

За упражняване на прит. права е необходимо задълженото лице да осъществи или да спазва продължително време дължимото поведение. В тяхното съдържане се включва възможност да се изисква от задълженото лице определено поведение.

Прит. права са: абсолютни (напр. вещните права) и относителни (облигационните).

Определение: издръжката представлява законова задължение за едно лице (ФЛ) да осигурява средства за съществуване (пари) на друго нуждаещо се лице от неговото семейство. Но веднага уточняваме, че става въпрос за “семейство” в широк смисъл. Кръгът е очертан в чл. 80 и 81.

Чл. 80 (1) СК “Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:

1.от съпруг или бивш съпруг;

2.от деца;

3.от родители;

4.от внуци и правнуци;

5.от братя и сестри;

6.от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Издръжката е едно семейноправно задължение, макар че може да се разглежда като парично вземане но по произхода си тя е задължение от семейноправен характер.

Обща характеристика на издръжката:

1.издръжката е едно притежателно право;

2.тя е имуществено право, защото предметът и са пари;

3.издръжката е право, свързано с личността;

4.издръжката е ненаследимо и непрехвърлимо право. Това се отнася и за правото, и за задължението.

5.издръжката е относително право, защото се знае кои са задължените лица.

Законът определя кои са задължените лица. Това че определяме издръжката като право, възникнало по силата на закона означава, че за нейната изискуемост не е необходимо някакво действие, а е достатъчно само наличието на определен ФС, по силата на който настъпват правни последици. По тази си характеристика издръжката от Семейното право се различава от договopнaтa издръжка - напр. рентният договор не е забранен. Прехвърля се имот, от който се получава издръжка.

Съотношението между двата вида издръжка е на несъвместимост. Този, които има право на договорнa издръжка, няма право на законна издръжка. Щом има договорна издръжка, законната отпада. Даже това да се посочи като пречка за издръжка.

ФС съдържа следните предпоставки:

1.наличието на семейноправна връзка;

2.според чл.79 СК право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Това е фактическо качество, породено от болест, възраст и т.н.

Това лице не може да се издържа от имуществото си в смисъл от активите на това имущество. Имат се предвид всички възможни активи: доходи, суми от действия на разпореждане със свои имот, лихви и т.н.

Тук трябва да си припомним и за една друга граница - става дума за секвестируемост и несеквестируемост. Без несеквестируемото имущество лицето не може да живее.

3.от чл. 84 СК извличаме последната предпоставка. Тя се отнася до задълженото лице - то тря6ва да е в състояние да прати издръжката. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което я дължи. Ако възможностите на дължащия издръжката са равни на нула и издръжката е равна на нула. Възможностите пък се основават на имотното състояние на лицето, трудоспособност, доходи, други имущества. Но се взимат предвид и пасивите му, защото ако те надвишават активите той няма как да дава издръжка. Преценка се прави и кого още той трябва да издържа. Първо себе си и след това тръгваме по реда на чл. 81: на деца, съпруг и бивш съпруг, на внуци и правнуци, на братя и сестри, на дядо и баба и възходящи. Aко възможностите на дължащия издръжката са такива, че не покриват нуждите му, нуждаещият се ще се обърне към следващия по реда в чл.80 (1) СК. Ако няма близки се отива към реда на социалното подпомагане.

Плащането на издръжката става ежемесечно. При забава се дължи лихва. Така гласи чл.89 СК. А според чл.90 СК не се допуска прихващане на вземането със задължение за издръжка. За този текст има две становища, първото е, че забраната е абсолютна. Компенсацията е забранена, независимо кой я извършва. Значи, ако я извърши длъжникът, е забранена. Това е редно. А ако я извършва Kpeдитopът - не е редно. По ­склонен съм да приема другото мнение – наистина издръжката е несеквестируемо вземане, но според чл.105 ЗЗД “Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от деликти, и вземания за данъци”. Защо кредиторът трябва да вземе тези 100 лева и след това да ги върне на същата минута. Неговият интерес е защитен, той сам преценява, че има достатъчно средства и се съгласява с компенсацията.

За издръжката има специална давност. Срокът е погасителен, а не преклузивен. Той забранява да се иска принудително издръжка за повече от една година педи предявяване на вземането. Чл.87 СК “Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска”. Така формулираното правило значи, че съдът няма право cлyжебно да иска плащането на издръжката за повече от 1 година назад. Но парите могат да бъдат дадени доброволно и то за пет години назад дори. И ако срокът би бил преклузивен, то това ще е неоснователно обогатяване.

Този едногодишен срок важи за правото, което все още не е съдебно установено. А след съдебното решение важи петгодишният давностен срок. Това е т.нар изпълнителна давност. Бариерата от една година е използвана за да не може издръжката да се използва за натрупване на капитали. Щом е живял една година без издръжката, значи кредиторът се е справил.

Прихващането на насрещни задължения е възможността на две страни, които си дължат взаимно заместими и еднородни вещи, всяка от тях, ако вземанията са изискуеми и ликвидни, да го прихване срещу задължението си.

Предпоставките за компенсация са:

1.да има идентичност на лицата.;

2.задълженията не е необходимо да са породени от едно;

3.предмет на тези задължения да са еднородни и заместими вещи;

4.вземането на страната, която прави компенсацията де е изискуемо;

5.вземането да е ликвидно, т.е. установено по основание и размер;

6.вземанията да са валидни, а не нищожни или унищожаеми.

Ако едното задължение е погасено по давност, прихващането се допуска, дори и ако лицето се е позовало на давността. Давността погасява само пр. на иск, а не и самото субективно пр.

Компенсацията е едностранна сделка, с нея се упражнява едно потестативно право.

Последици от компенсацията:

1.насрещните вземания се считат за погасени, до размера на по-малката сума;

2.друга страна няма право на дуплика. Страната, която извършва волеизявлението избира кое задължение да погаси. Но без модалитети.

Не могат да се компенсират вредите от умишлен деликт. Не се компенсират вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение и вземанията от данъци, пенсии и издръжка. Но за тях е възможна договорна компенсация.