Въпрос №6 Лични отношение между съпрузите

Отношенията между съпрузите - това е съвкупността от съпружеските права и задължения. В зависимост от характера, тези права и задължения могат да се разделят на лични и имуществени. Личните отношения - права и задължения, посети личен, неимуществен характер.

Имуществени отношения съвкупност от права и задължения, притежаващо икономическо съдържание, отнасящи се до имуществото на съпрузите. Съчетанието на лични и имуществени отношения са техните права и задължения по обезпечаване благополучието на семейството. Основен принцип при регулирането на тези отношения е пълното равноправие между съпруга и съпругата. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигурят благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Благополучието на семейството – материално преуспяване, културно развитие, морално издигане, обществен просперитет. Като способ за постигането му –взаимно разбирателство и общи усилия. Всички въпроси да се решават съвместно и съгласувано, в атмосфера на уважение, зачитане на мнения, стремеж към постигане на общо решение между съпрузите. Като средства за осигуряване на семейно благополучие са възможностите, имуществото и доходите на съпрузите. Грижата за лицата е друг елемент на благополучието отглеждането, възпитанието и издръжката също трябва да се осъществяват при взаимно разбирателство и общи условия според възможностите на съпрузите. Личните отношения между съпрузите са поначало от нравствено и емоционално естество. Те са - взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Взаимност означава, че всеки съпруг дължи към другия определено поведение.

Уважение – внимание и зачитане. Разбирателство – съгласуваност, хармония и безконфликтност в брака. Вярност – поддържане на интимни връзки само със съпруга, неизвършване на брачна изневяра. Фамилно име – свобода и пълно равноправие между съпрузите при избор. Избор на местожителство-съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Избор на професия – всеки съпруг има пълна свобода при избор на своето занятие. Имуществени отношения- в брачната сфера отношения и услуги, които наподобяват договорни връзки изгубват своя договорен характер. Тук липсват воля за правно обвързване намерение за плащане или на обезщетение за неизпълнение. Имуществени отношения са например:

• 
  съпружеска имуществена общност, задължения за издръжка, притежание на имуществени обекти, отговорност за задължения, представителство по имуществени сделки. Най-важно имуществено отношение е притежанието на придобиваните от съпрузите имущества.
  

Определени имущества по силата на закона стават съвместно притежание на съпрузите /чл.19, ал.1 от СК/. Вещите, правата върху' вещите, паричните влогове придобитите от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос стават съпружеска имуществена общност. Условията, при които възникват СИО са :

• 
  придобилият имуществото да има качество съпруг
  
• 
  придобитото имущество да е вещ, право върху вещ, влог
  
• 
  имуществото да е придобито през време на брак
  
• 
  то да е резултат на съвместен принос
  

Между тях се създава само гражданско правна съсобственост, като само делът на съпруга да се превърне в СИО. Такава общност не може да възникне и между други членове на семейството вън от съпрузите - напр. брат и сестра, между дядо и внук

Обекти на СИО:

-вещитe - движими и недвижими. Общността върху вещите означава, че е общо правото на собственост върху тях. Не са вещи парите. Като вещи могат да се разглеждат само монети с нумизматична стойност;

- право върху вещи – отнасят се само върху ограничени вещни права вещно право е правото на ползване – да се ползва веща, съобразно предназначението и да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Такова право на ползване може да бъде учредено от съда при съдебна делба на жилище.

- право на строеж и суперфикция - право да се държи собствена постройка върху чужда земя – може да се създаде, чрез доброволна делба право на пристрояване и право надстрояване.

- може да бъде учредено при съдебна делба със акт на съда. Право на надстрояване или пристрояване за отделно жилище ателие се смята за самостоятелен обект и може да бъде поставено в самостоятелен дял или уравняване на дяловете.

- парични влогове – щом са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос или принадлежат общо на двамата съпрузи независимо на чие име са придобити. СИО върху паричен влог се изразява върху съвместно вземане. Ако разпореждането с влога става еднолично от титуляра отношенията съществуват само във вътрешните отношения между съпрузите ако с изтеглените пари се купи вещ- общността на влога ще се появи в общност на веща. При прекратяването на брака се обособяват две отделни вземания. За да възникне СИО вещите, правата върху вещи и паричните влогове трябва да са придобити по време на брака. Сключването на брака и прекратяването му е рамка в която действа СИО. Ако съпруг е придобил имущество преди брака то не се включва в СИО. Ако двамата съпрузи съвместно са придобили имущество преди брака то също не се включва във СИО – то става обикновено гражданска притежателна съсобственост. При развод – обикновено се предшества от фактическа раздяла, но бракът продължава да съществува и СИО продължава. Значение за СИО има съвместния принос – ако е налице –възниква СИО, ако не е – тя не възниква. Форми на принос: влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Презумция за съвместен принос: съвместния принос се предполага до доказване на противното. Съпругът, които твърди обратното трябва да докаже, да опровергае презумцията, като установи, че съпругът му не е съдействал за придобиване на имуществото. Ако се докаже отсъствието на съвместен принос – имуществото ще се третира за лично притежание на другия съпруг. Липсата на принос не е свързана непременно с развод. Тя може да се установи и по време на брака. Липсата може да се доказва за всички и за отделни имущества. СИО не зависи от това на чие име е придобито имуществото –видимото титулярство може да не съответства на вътрешното съдържание на правоотношението. Характер на СИО – задължителност и нр. същност:

СИО възниква автоматично по силата на закона – без значение е волята на съпрузите, на чие име е придобито имуществото ;

• 
  императивен характер – законът точно определя предмета, начините на управление и разпореждане – само съвместно от двамата съпрузи;
  
• 
  особена съвместна бездялова собственост – няма изразени дялове, лични части в СИО. Никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имуществото при прекратяване на СИО - такова разпореждане е нищожно. Режимът на общност се отнася до всички бракове – има обратно действие.
  

Лични са имуществата,които се намират в индивидуално притежание на единия съпруг. Те не принадлежат общо на двамата съпрузи, а на съпруга, който ги е придобил. Те не са подчинени на режима на СИО. Лични имущества са:

• 
  вещите, пр. Върху вещи и парични влогове, придобити преди брака;
  
• 
  същите придобити по време на брака по наследство или по дарение;
  
• 
  вещи и пр. Върху вещи, придобити от единият съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и пр. Върху вещи, които са СИО;
  
• 
  движими вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия;
  
• 
  вещи,пр. Върху вещи и парични влогове , придобити през време на брака, но не са резултат от съвместен принос;
  
• 
  имущества, които не представляват вещи, пр. Върху вещи и парични влогове.
  

• 
  характера на имуществото – СИО е върху вещи,пр. Върху вещи и парични влогове. Всичко вън от тях е лично;
  
• 
  липса на съвместен принос;
  
• 
  придобиване без съдействие на другия съпруг;
  
• 
  предназначение на имуществото-лични са имуществата, които обслужват персонално съпруга- било за лично или за професионално ползване. Имуществата, вън от тези ,които се включват в СИО са парите, ценни книги, лотарийни билети, вземанията, които не представляват парични влогове (например вземание за трудово възнаграждение ), произведения на литературата и изкуството. Не е изключено пари и вземания да бъдат общи за съпрузите (например, ако пропадат в обща вещ).
  

Лични имущества са също: -подарени имущества-ако е подарено на двамата съпрузи то става общо и няма пречка да се обоснове СИО. Ц.Ц.-не вярно, защото няма общ принос; наградата -2 становища -1-во –понеже става въпрос за лична заслуга, трябва да е лично имущество. 2-ро-понеже е придобита по време на брака – включва се в СИО;

-не се включва в СИО движимите вещи за лично ползване, придобити през време на брака. Обикновеното ползване се различава от луксозно или специално ползане, тя е обща;

- имущества, придобити в резултат на принудително изпълнение –когато е насочено принудително изпълнение върху движима вещ или идеална част от недвижим имот съпругът–недлъжник може да спре проданта, като в едномесемчен срок внесе по сметка на съдия-изпълнител равностойността на частта на съпруга-длъжник. И така той става индивидуален притежател на цялата вещ.

Преобразуване на лично имущество (трансформация) когато срещу едно имущество се придобива друго, когато първото се превръща във второ. Ако срещу лично имущество на единия съпруг бъде придобито друго - то също остава индивидуална собственост на съответния съпруг. Трансформацията може за бъде пълна, частична или смесена. Пълна е когато новото имущество изцяло е придобито със средствата от стърото индивидуално имущество. Частична – когато новото имущество е придобито отчасти с лични, отчасти с общи средства. Частта от имуществото, съответстваща на индивидуалните средства е лична собственост на съпруга, а частта, съответстваща на общите средства е съпружеска общност.

Пълна трансформация-само за определени лични имущества, при които основание за индивидуалното притежание е липсата на всякакъв принос от страна на другия съпруг. Частична трансформация се признава при условие, че частта от придобитото съответстваща на личното имущество да не е незначителна. Ако тази част е незначителна, придобитото ще бъде съпружеска имуществена общност.

По отношение на общите и лични имущества съпрузите могат да извършват 2 вида действия – на управление и на разпореждане. Действия на управление - по запазване, поддържане и използване на имуществото. Действия на разпореждане – по – прехвърляне, изменение, ограничаване прекратяване на пр. Върху имуществото. Управление на общи имущества – може то всеки и от съпрузите, може и съвместно. Разпореждане с общи имущества -само съвместно ­както за движими вещи, така и за недвижими и пр. върху тях. Еднолично разпореждане с обща движима вещ или пр. върху нея е възможно ако другият съпруг не го оспори в 6-месечен срок oт узнаване за разпореждането. Оспорването става с иск и ако той се уважи, разпореждането се унищожава изцяло. Едноличното разпореждане с обща движима вещ – при безвъзмездно- както при недмижима вещ, а при възмездно разпореждане – зависи от добросъвестността на третото лице. Ако е добросъвестно – разпореждането има сила и за др. съпруг, а ако е било недобросъвестно – няма сила за неучаствалия съпруг. Разпореждане с общ паричен влог -предоставено на титуляра с изключение, когато др. съпруг на предяви иск до съда да постанови разпореждане само по общо съгласие на основание, че разпореждането застрашава интересите на семейството. Произв. е исково, спорно. Ако иска бъде уважен, съдът постановява разпореждането с влога да се извършва само на общо съгласие. Съпругът- не титуляр може да поиска налагане на запор върху влога, защото титулярът по време на процесът има пр. да се разпорежда с него , дори да го изтегли изцяло. Сделки с имущества (общи) между съпрузите са недопустими, защото те нямат изразени дялове. Разпореждане с лични имущества – поначало еднолично и свободно то може де се отнася до свяко лично имущество, да е възмездно или безвъзмездно. Разпореждането може да е спрямо трети лица, може и спрямо другият съпруг(той става индивидуален притежател или съсобственик – при прехвърляне на идеална част). Разпореждането обаче със семейно жилище, което е собственост на единият съпруг може да се извърши само със съгласието на другия. Ако няма съгласие може с решение на РС, ако не е във вреда на децата и семейството. Р-ди за семейството – непосредствените изразходвания за общите нужди на всеки член на семейството. Те се поемат от двамата съпрузи, както с общи средства, така и с лични. Тези р-ди са за нуждите на семейството. Задължение на съпрузите – които са поели за задоволяване нуждите на семейството –за тях те отговарят солидарно, без значение дали са поети от единия или от двамата. За поетото задължение съпругът отговаря с цялото си имущество, както с личното си имущество, така и с участието в СИО. Солидалната отговорност не може да бъде отклонена от единия от съпрузите. Когато задължението е поето то единия съпруг, другият отговаря солидарно и е налице м/у тях особено, взаимно, законно представителство, защото от преките действия на единия възникват последици направо за другия. Прекратяване на СИО – в 3 случая:

-прекратяване на брака- със смърт на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака прекратяването на СИО е необходимо и задължително. Прекратяването обхваща всички имущества (налични) и всички бъдещи придобивания;

-прекратяване през време на брака поради важни причини – извършва се по съдебен ред. Съдът преценява важните причини. Прекратяването настъпва с влизане в сила на съдебното решение и то може да е по отношение на определени обекти или по отношение на всички притежания на съпрузите;

-прекратяване при принудително изпълнение в/у вещи , които са СИо за личен дълг на единия от съпрузите . Извършва се от съдя-изпълнител. Ако изпълнението се насочва към недвижима вещ – обособяват се идеални части. Ако е към движима вещ, която се изнася на продан, СИО съществува до момента на купуването и – полагащата се част на другия съпруг се трансформира в пари. Ако той участва в наддаването и купи вещта тя се превръща в негова индивидуална собственост. При прекратяване на СИО – принципа е равенство на дяловете. Възможно е определяне на по-голям дял (само при развод, унищожаване на брака и при прекратяване на СИО по време на брака; не може при смърт и принудително изпълнение). Основания:

• 
  преобладаващ принос, ако приноса на единия съпруг значително надхвърля точи на другия съпруг. Осъществява се само по съдебно решение. Искът се предявява в 1г. срок от прекратяване на СИО Съдебното решение е конститутивно. Пр. на по-голям дял- ненаследимо;
  
• 
  грижа за децата – за съпруга ,при когото остават децата , на когото е поверено упражняването на родителските права. Па съд. ред в 1г. срок от влизането н сила на решението за родителски права. Съпругът упражняващ родителски права получава по-голям дял и чрез движими вещи, които обслужват децата. Това с пр. на съпруга. Съд. ред е 1г. срок от решението за родителски права. Получаване на дял от личното имущество на другия съпруг – такъв дял може да се получи само от стойността на вещите за управлениеу на професия й от вземанията на другия съпруг.
  

• 
  имуществото да е придобито през време на брака;
  
• 
  имуществото да е на значителна стойност;
  
• 
  съпругът да е допринесъл за придобиване на имущество с труда се, със средствата се или с работата се в домакинството. Получаването на такъв дял е приложимо при развод , при унищожаване на брака, а също и при развода. Осъществява се по съдебен ред . Срокът е 1г. Ако искът те предявен през време на брака-срок няма, но не е необходимо да последва развод. Съдебното решение е конститутивно, то променя пр. положение. Размера на дела от личното имущество се определа от съда за всеки конкретен случай по справедливост, с оглед характера и размера на приноса.
  

Произхода е биологична връзка между 2 лица, от които едното е баща или майка на другото. Връзката между майка и дете е майчинство, а между баща и дете е бащинство.

Принципи на правната уредба на произхода:

• 
  начало на кръвната, а не на брачната връзка като източник на правоотношения. Това е принцип за равенство на брачни и извънбрачни деца;
  
• 
  Истинност –стремеж за издирване на обективната истина. Винаги може да се търси произхода,когато той не е установен, може да се оборва произхода;
  
• 
  Стабилност – произходът веднъж установен действа спрямо всички.
  

Произход от майката – майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Произходът от майката се определя от раждането, без значение дали се касае за брачно или извънбрачно дете. Майката е жената, родила детето и когато това дете е заченато с генетичен материал от друга жена.

Правните способи за установяване произхода на майка си:

• 
  Акт за раждане;
  
• 
  Иск за установяване на майчинство;
  
• 
  Припознаване
  

• 
  че жената ,която се сочи за майка е родила и
  
• 
  че тя е родила точно това дете.
  

Легитимация – детето, жената , вписани в акта за раждане като майка,съпругът и , жената, твърдяща, че е родила детето, съпругът и. По характер този иск е отрицателен установителен – отрича произхода на детето от жената, вписана в акта като майка от момента на раждането. Искът е безсрочен.

Бащинството е билогичната връзка между детето и мъжа, от кoгoто то е заченато. Произходът от бащата се определя от зачеването и той зависи от брачния или извънбрачния характер на произхода. Презумпция за бащинство - баща е този, който бракът посочва.

Предпоставки за презумпцията:

-наличие на законен брак (против. действие е за унищожаемия брак)

Презумцията не намира приложение при нищожен брак, при пълна липса на брак, при последващ брак между родителите;

-детето да произхожда от съпругата;

-раждане през време на брака (без значение колко време след сключване на брака е родено детето) Раждане до 300 дни след прекрапване на брака- без значение е причината за прекратяване. Тази хипотеза не важи в случаи, когато майката се е освободила от бремениост след прекратяване на брака и след това роди дете преди изтичане на 300 дни. Това 2-ро дете явно е заченато след прекратяване на брака - детето ще бъде извънбрачно. Конфликт на презумпции:

-при раждане след прекратяване на брака, във втори брак до изтичане на 300 дни - за баща на детето се счита вторият съпруг на майката. Съпругът от първия брак не може да оспори презумпцията. Възможно е само, ако вторият съпруг оспори презумпцията, защото тогава тя ще действа за първия. Ако той не я оспорви –той е баща;

-двубрачие на майката – и двамата съпрузи могат да се считат бащи на роденото от нея дете;

-конфликт на 3 презумпции - ако детето се роди по време на 3-ти брак на майката преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак – баща е третият съпруг. По отношение на предшестващите презумпцията има действие – за 2-рия съпруг, ако тя е оборена от 3-ия; за 1-вия, ако е оборена от 2-рия. Презумпция при обявено отсъствие или смърт – ако детето е родено 300 дни след тези факти, необходимо с отсъствието или смъртта да са формално обявени, иначе презумпцията продължава да действа и в този случаи може да се утвърди едно формално бащинство, ако майката не оспорва или да се упълномощи прокурора да оспорва презумпцията.

Оспорване презумпция за бащинство – по исков път. Презумпцията е оборима - чрез иск за оспорване. Легитимация майката, съпругът на майката (презумтивния баща). Детето няма право да оспорва. Такова право нямат и 3-те лица и прокурора Непълнолетния и ограничено запретения могат оспорват без пoпечител. Пълно запретеният съпруг:

-чрез законият му представител. Искът за оспорвне е срочен – 1г. действа;

- принципа за стабилност и произхода. Срока е преклузивен – не се прекъсва и не спира. За майката той тече от момента на раждането, а за бащата – от узнамане на раждането. Предмет на иска – да се докаже, че детето не би могло да бъде заченато от съпруга на майката. Не е достатъчно да се установи липса на такава връзка, трябва да се докаже. Доказването става от ищеца – той трябва да докаже момента на зачеването и неучастиеот на съпруга. Характерът на нека е отрицателен установителен – неговото действие е да отрече бащинството от момента на раждането. Детето ще придобие статут на извънбрачно. Оспорване е възможно и при конфликт на презумпции – само ако оспорването на втория съпруг е успешно, може да оспорва и първия. Срокът е 1г. от узнаване на решението, но не по-късно от 3г. от влизането му в сила.

Забрана за оспорване:

-когато майката с писмено съгласие на съпруга си е оплодена изкуствено - не се оспорва нито от бащата, нито от майката;

-когато майката със съгласието на съпруга си е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Бащинството е необоримо.