Въпрос No 41. Особени правила при

Наследниците по закон имат и допълнителни права:

-част от тях имат право на запазена част - ­децата, родителите, съпруга. Запазена част е ­тази част от имуществото на наследниците, която закона запазва за посочения кръг наследници и с която същия не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Ако се получи запазената част, наследникът има право да иска възстановяването по съдебен ред и предявен иск самостоятелно или делбено производство или чрез възражение;

-право на обикновена покъщнина - ­наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижели за него получават в наследство и обикновената покъщнина , а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин­ получават и земеделския инвентар на наследения;

Предпоставки: съвместен живот с наследaтeля:

- наследника да е полагал грижи за него. Законът не изисква грижата да бъде специална. Достатъчни са обичайните грижи. Няма изискване за срок в който да са полагани грижите /практиката приема тип 1 година преди смъртта на наследателя/. Ако няколко наследници са се грижили за него или получават равни дялове от покъщнината.

Право на покъщнина имат само призованите за наследяване. Като имуществено право това право е наследимо. Обикновено покъщнината – съвкупност от движими вещи които са служели за задоволяване на ежедневни битови нужди на семейството /луксозната покъщнина се изключва/. Взема се под внимание и стойността на вещите.

Право на обикновена покъщнина може да се търси преди и по време на делбата. Ако е преди делбата-покъщнината се определя от цялата наследствена маса. Ако наследството се изчерпва само с тези вещи - стига се до делба - доброволна или съдебна - права на наследниците, които приживе на наследателя са спомогнали за да се увеличи наследството – могат да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза ако не са били възнаградени по друг начин. Става дума за реално увеличение, което е резултат на труди средства, вложени от наследника от наследеното имущество приживе на наследодателя. То трябва да е изразено е някаква форма постройки, имота, насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Това увеличение се дава свръх дела на наследниците. Дава се в натура, а ако е невъзможно в пари.

Претенцията може да се предяви преди и по време на делбата. Това право има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците. Давностния срок е 5 години.
Въпрос №42. Преминаване на наследственото имущество към държавата

Когато няма наследници на закона или по завещание или когато всички наследници се откажат от наследството си или загубят правото да го приемат, наследственото имущество преминава в полза на държавата.

Според нашето Наследствено право държавата, която придобива безстопанствено имущество, не се третира като наследник по закон.

Правото на държавата върху наследствено имущество се разглеждат и като права на наследявана от страна на държавата, макар че някои правила на Наследственото право /за приемане на наследството/ са неприложими. Държавата може да придобие качеството на универсален наследник по завещание.

Придобитото от държавата наследствено имущество става държавна собственост и по

отношение на него намират приложение съответните разпоредби на ЗС. Според закона за наследството държавата приема наследственото имущество по опис. Държавата не може да носи отговорност за наследствени дългове в размер, по-голям от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис или не.

- извършването на опис има техническо значение с него не е свързано получаването на самото наследство. Държавата не може да се откаже от наследството освен ако е придобито по завещание.

Въпрос №43. Завещание – понятие и обща характеристика

Завещание /З/ -едностранен акт, който съдържа волеизявление само на една страна­- завещателят. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и трябва да изразява последната негова воля. Важна е обективираната, а не вътрешната воля. Трябва да има намерение да се облагодетелства едно лице - обещание за завещание няма правно действие. Дори обещанието да е в законна форма няма завещание, защото няма непосредствено разпространение, а поемане на ангажимент. Няма завещание, когато то не е завършено. Трябва да е ясно какво и кому се завещава. Няма завещание ако няма намерение да се завещава. Завещание като правна сделка има характеристики:

- едностранен акт - съдържа волеизявление на 1 лице;

- личен акт - всяко лице трябва да направи завещание лично - не може чрез представите или пълномощник /има изследване за дееcпособност на завещaтеля/;

-неадресиран правен акт- всеки може да направи завещание, но не е необходимо да стане известно някому. Това не значи, че завещанието е тайно.

- формален акт - Завещанието се извършва в предписаната от закона форма за действителност /не само за доказване/, нарушаването на елементи от формата води до нищожност;

- проявява действие за в бъдеще - когато завещателя е починал;

Завещанието е акт на разпореждане с имущество по безвъзмезден начин /като при дарението/. И двата вида разпореждане са в пределите на разполагаемата част. Завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, с договора за дарение дарителя отстъпва веднага, безвъзмездно нещо на дарения. Завещанието се извършва едностранно и е отстраняем акт; дарението с догoвор и то неотменяем.

Завещанието може да съдържа и разпореждания ,които не са свързани с имущество. Няма ограничения колко се завещава. Може да се завещае само на едно или няколко лица.

Завещанието е едностранен, личен и отменим безвъзмезден акт на разпореждане, имуществено или част от него за след смъртта на завещателя в полза на едно или няколко лица.

Завещанието може да се извърши: / 3 условия/

1. Лицето да е навършило 18г. Също еманципира непълнолетен може да прави Завещание, защото то има действие за след смъртта му, защото приживе няма да му навреди, ако се променят обстоятелствата, Завещание може да се отменя.

2. Лицето да не е поставено ПОД пълно запрещение защото те не могат да формират правна воля и ще трябва представител - завещанието е личен акт. Ако той може да прави Завещание.

З. Завещателя трябва да действа разумно, тоест да може да разсъждава нормално и да ръководи постъпките си.

Ако са налице тези условия лице може да извърши Завещание. Не може да се прави групово завещание /съвместно/. Някои законодателства правят изключение от това правило за съпрузите. Могат да се правят Завещания от двама съпрузи на една и съща страна; непосредствено едно след друго, но трябва да са отделни актове. Всяко завещание да е самостоятелно като волеизявление.
Въпрос No 44. Съдържание на завещанието

Съдържание: разпорежданията на завещателя относно лицето в чиято полза се извършват разпорежданията, както и предмета на разпорежданията /това, от което лицето се облагодетелствува/.

Обект на завещанието разпореждания могат да са имуществени права, които могат да преминат по реда на наследственото правоприемство. Всеки от съпрузите може да завещае своята част от семейната имуществена общност в полза на другия съпруг или на трето лице.

Завещанието може да съдържа и не имуществени разпореждания, но те нямат юридически стойност. Ако завещанието възлага изпълнение на определено задължение без да е представено наследствено имущество, то няма юридическа стойност. Във всички завещания се посочват лицата в чиято полза се правят имуществените разпореждания. Завещателят може да завещае на всяко лице, което си е избрало, дори то да не е роднина.

Няма ограничение стига да не се нарушава запазената част на необходимите наследници. Относно имуществото – всичко, което се наследява по закон, се наследява и по завещание.

Видове завещателни разпореждания: - с оглед съдържанието им те биват:

1 . Универсални - /общи/ разпореждания относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, като отделните предмети не се конкретизират. Завещанието предава на лицето в чиято полза е направено, качеството наследник.

2. Частни завещания /завети/ - завещаното разпореждане се отнася до единично определено имущество. Предава качеството заветник на лицето на което е направено. Законът допуска да бъде завещано и само ползуването на даден имот, като и голата собственост върху него. Заветникът придобива веща в състоянието, в което е била в момента на откриване на наследството. 3авeтникът на една определена вещ е недействително ако завещателя не е неин собственик.

Действие на завещателните разпореждания:

С откриване на наследството, лицето в чиято полза е направено се задължава да приеме завещаното му имущество. При универсални завещaтeлни разпореждания към наследника преминава актива и пасива на наследството. Наследника изпълнява първо дълговете на наследодателя, а след това завещанието му. Заветника не отговаря за дълговете на нacлeдатeля. Заветника не може да води иск за Наследство, нито да предизвика делба на наследство, той е кредитора на наследство и може иска само изпълнението на завета.

Ако има неяснота в завещаното разпореждане относно предмета или лицето ­налага се тълкуване. Целта е разкриване истинската воля на завещателя.

Завещаните разпореждания могат да са чисти или с модалитет,

Модалитетните изменят съдържанието на завещанието и нормално пораждана на правни последици. Те биват условия, срок, тежест.

1. Условие – действието на разпорежданията се поставя е зависимост от постъпването или настъпването на едно бъдещо и несигурно събитие. Общите завещателни разпореждания не могат да се правят под отлaгaтeлнo условие

Отлагателно условие - правни последици на завещанието настъпват след сбъдване на събитието. Сбъднатото условие има обратно действие - смята се безyсловно от момента на откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.

Прекратително условие - завещанието проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на събитието /условието/ когато прекратеното ycловие не се сбъдне. Завещанието действа като безусловен акт.

2. Срок - бъдещо cигypно събитие. Биват два вида:

- отлагателен /начален/ - отлага изпълнение на завещанието. То се изпълнява когато началния срок настъпи.

- nрекрaтитeлен / кpaeн/ - докато той е висящ завещанието се изпълнява. Настъпи ли, завещанието по право престава да проявява правните си последици. Общите завещателни разпореждания - само под краен срок / завет за плодоползуванe/.

Тежест - завещателят налага на лицето, в чиято полза е завещателното разпореждане да извърши някакви действия. Тежестта се налага само на наследника по завещание или эаветника. Тежестта може да има както имуществена така и не имуществен характер Лицето на което е направено завещание под тежест, изпълнява тежестта до размера на полученото имущество. Неизпълнение на тежестта не влече отмяна на завещаното разпореждане. Всеки заинтересован може да иска изпълнението й. Ако тежестта е била решаващ момент / мотив за завещателно разпореждане/, при неизпълнениeтo може да се отмени.

Наследствена субституция - завещателят може да посочи едно или няколко лица, които да придобият наследството или завета, в случай, че наследника или заветника почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже от наследството или завета Това е обикновена /законна/ субституция ­завещателят може да предвиди няколко лица, последователни субcтитуeнти.

Фидемкомтиарна субституция - забранена е от закона. Завещателя не може да задължава наследника да запази наследството и след своята смърт да го предаде на друго лице, посочено от завещателя, без преди да го ползва лично / тоест пази наследството за друг посочен от наследателя наследник/.

Завещателна дееспособност - тъй като завещанието е акт установяващ или прекратяващ гражданско правоотношение необходимо е завещатeля да в дееспособен. Всяко лице навършила 18г. и което не е поставено под пълно запрещение поради cлабоумие и е cпособно да действа разумно, може да се разпорежда с имуществото си за след своята смърт чрез завещание.

Покрива се с общата гражданска дееcпособност. Завещателя трябва да изрази волята си свободно и без чуждо влияние. Ето защо завещанието не може да се извършва от другиго или с чуждо сътрудничество.

Недееспособността на запрещението започва от деня на поставяне под запрещение до момента на вдигането му. При съставяне на завещание, законът изисква завещателя да осъзнава своите действия и да разбира смисъла и действието им.

Завещателната дееспособност е необходима в момента на завещанието. Ако такава липсва в този момент завещанието е унищожаемо. Ако завещателя по-късно придобие завещателна дееспособност завещанието не става действително. Ако тази дееспособност се изгуби след извършване на завещанието то не се влияе от това. Физическите недъзи не пречат на едно лице да е завещателно дееспособно. За лицата от 14-18г. възраст има възможност да разполагат с имущество, което са придобили с труда си без разрешение на родителите - няма лречка за извършване на завещание. /ЗЛС/ I

Способност за наследяване по завещание; районния съдия. Такова отчуждаване преди сроковете и без разрешение с валидно, но в тези случаи наследникът отговаря неограничено за задълженията на наследодатепя, гyби изгодите от наследяването по опис.

Наследникът, който е предвиден към наследяване може да се откаже от наследство. Отказването от наследяване е:

-едностранно волеизявление;

-формален писмен акт -трябва да бъде направен чрез заявление до РС, в района на който е открито наследството. Вписва се в предназначената за това книга която се води в РС. Изисква се заявлението (подписът в него да е нотариално удостоверен) – изискване в практиката.

Невписания отказ не произвежда действие.

-отказът трябва да е изричен с последици на отказ се ползува и неприемането на наследство. Отказът от наследство на непълнолетни наследници се допуска само ако е очевидна тяхната полза и с разрешение на РС.

Отказът произвежда действие от датата на вписване. Ако от датата на заявлението до датата на вписване наследството е прието, отказът е недействителен. Когато наследник се откаже от наследство се счита ,че никога не е бил наследник Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът гyби всички облаги, но се освобождава от всички тежести, с които е обременена наследството

Частта на отказалия се наследник уголемява частите на другите наследници. Останалите наследници са :

- oт същия ред;

-при запитване от същото коляно;

Когато лреживелия съпруг наследява е децата на починалия имат равни части. Ако децата се откажат тяхната част преминава към следващия ред наследници и към преживелия съпруг, а не единствено към негo /Ц.Ц. не с така/.

Наследниците кон ю получават дела на отказалият се сънаследник, не мoгат да отхвърлят уголемнването щом са приели вече другата част от наследството - те приемат този дял като полагащ им се по закон. При универсално завещание в полза на две и повече лица отказът на едно от тях уголемява дялове на всички останали наследници но закон или завещание. Ако завещателя е посочил ведно или повече липа. които да придобият наследството, ако наследникът се откаже от Hero при обикновена субституция частта на отказалият се преминава към указаното в завещанието лице Дори отказал се от наследство наследник може да получи направения в негова полза завет.

Отказът трябва да е чист: (иначе води до недействителсност)

- без модалисти;

-нито да бъде частичен;

-не може да е засегнат от недостатъци (насилие, заплашване, измама)

- не се допуска оспорване на отказа поради грешка Отказ в полза на трето лице- не може. И отказа и приемането - след откриване на наследство.

Отказът може да бъде унищожен:

_ по сьдебен ред с иск на кредиторите на наследника, когатo са нарушени техните интереси; :

_ чрез предявяване на иск за делба на наследство предявен от отказалия се от наследство

и в хода на производството да се призове на нищожността.

Искът за унищожаване може да се предяви в 1 г срок от унищожаването му, но не по-късно от 3 г след отка.

Когато преди да упражни правото си за приемане на наследство или преди да се е отказал от нeгo. Наследникът почине неговото право (ако нe с noraceно) може да бъде упражнена от наследниците му. Те мoгaт да приемат или да се откажат от наследство. Това преминаване на правота за приемане или отказ от наследство се нарича наследствена трансмисия .

Правото да приеме или откаже наследство е имуществено право и може да се наследява всеки от наследниците може да приеме наследство, само ако преди това приеме първо тона на наследатeля си.

Например:наcnедника Б не може да се откаже от наследството на баща си А , починал преди дядото Х, а да приеме наследството на дядото Може обаче, да приеме наследството на А, а да се откаже от това на х.

Наследствената трансмисия е недопустима при едновременна смърт на наследник и наемодател. Ако наследникъ А е починал преди наследодателя Х или е обявен за недостоен при откриване на наследството на Х. А се замества от унищожения Б. Преживелия съпруг не наследява Х

Koraтo Д е починал след Х съпругът Д по трансмисии конкурира внука Г и получава ½ или 2/3 от наследствата. полагащо се на А в зависимост от продължителността на брака, а др. част отива в полза на Г.

Когато А е починал преди Х наследството преминава по право на заместване към внуга Г на неговия брат Б при положение, че Б и В са починали. Преживелият съпруг Д не получава нищо. Разликата между наследствена трансмисия и наследяване по право на заместване.

Наследяване по право на заместване. Това е право на наследника на едно лице починало преди откриване на наследството или недостойно да наследява. да встъпи в правата които това лице е имало допуска се само всички низходящ по права линия и на братята и сестрите, техните деца и внуци (преживелия съпруг не наследява) само при наследяване по закон.

Наследствени трансмисия

Призования да наследява, умре след откриване наслeдcтвoто но преди да е изявил волята си относно приемането на наследството наследяват:

Децата на поличалия други низходящи, родителите, братя и сестри, техните низходящи роднини по съребрена линия до 6-тa стенен включително и при наследяване по закон при наследяване по завещание.

Въпрос № 56

Отношения между сънаследниците – наследствена общност

С приемане на наследството, имущественото право и задължения преминават към наследниците. Преминаването произвежда действие от откриване на наследството.

Когато за наследство са призовани повече лица между тях се установява наследствен имуществена общност (всеки наследник участва със съответна идеална част).

Вън от НИО остават делимите наследствен задължения или вземания. Които се различава между отделните наследници по равно. Между наследниците възниква ........................ на собственост във връзка с управлението. наследяването на НИО Имотите в НИО се управляват в зависимост от решението на съсобственост, имащи повече от ½ от НИО.

Ползите и тежестите разпределят се между сънаследниците съразмерно с техния дял. Bce наследник може да си служи с общото имущество по предназначение, като не пречи на другите наследници да упражняват правата си.

Разноските необходими за запазване на НИО различават между наследниците съобразно дяловете им.

Временното разпределяне на НИО между наследниците за:

-не прекратява НИО

-урежда ползуването нa общия имот

-не се иска определена форма

-отредените за съответен наследник имоти се упражняват само от него

-може да се направи и от съда по делбено производство.

Koraтo някой от наследниците си послужи със съответния имот за задоволяване на лични нужди той дължи обезщетение на останалите за попзване от която ги е лишил, .

Нововъведения в НИО: увеличение н стойността на НИО разходите са задължителни за всички сънаследници. Наследник извърши. подобрения може да иска от другите наследнци сумата, която се приспада на техните дялове

Разпореждане с наследствено имущество приемане на наследството наследниците става собственици на наследеното имущество и Moraт да се разпореждат с нero. Законът допуска наследник да извърши продажбата на наследство като цял така се прехвърля една съвкупност от прав задължения. договорът за прехвърляне на наследство се извършва писмено, а подписите на договарящите се трябва да са нотариално заверени. За да се прехвърли наследствено право необходимо е наследството да е открито.

По време на НИО всички предмети влизащи в нея е съсобственост на всички наследници и всеки от тях има идеална част от собствеността на всяка вещ/. Докато съществува НИО разпореждането,

Е реално опред. Предмети от някои наследник е недействително. Тези актове придобиват сила, ако при делба на НИО тези предмети се падат в дял на този наследник.

Прекратяване на НИО чрез делба на наследството. Преди да се раздели наследството всеки сънаследник трябва да внесе в наследството това, което дължи на наследателя + това, което дължи на останалите сънаследници във връзка със съсобствеността между тях. Ако това не се извърши сънаследниците, които имат право да го искат получават в дела си част от наследственото имущество равно на стойността на дължимото. Това на практика не се прави а споровете се уреждат произв. По сметки, които наследниците имат еди спрямо npyr във връзка с НИО. Дарението поначало не се привнася, освен ако има изрична уговорка от дарителя Ако липсва уговорка дарението остава безвъзмездно в полза на надарения .

Права на наследниците: При наследствено правоприемство наследниците придобиват правата, които наследателя е имал с изключение на личните му/. Това са правата, които преминава, по наследство. За осъществяване на тези права наследниците Moгaт да упражнят -искове

·иск за връщане на наследствен имот, които трети лица държат;

-иск към наследниците на наследателя за заплащане на наследствено вземане;

-иск за наследство -това е иск на наследника срещу трето лице, което държи в свое владение наследствени вещи. като оспорва на ищеца качеството на наследник Той се предявява когато има спор относно произхода на претендиращия за наследник, когато се оспорва извършено осиновяване или универсално завещание в полза на определено лице; когато се повдига въпроса за недостойнство, за отпадане правото на наследство на съпруга поради прекратяване на брака.

Отговорност на наследниците за наследствени дългове и завети:

С приемане на наследството наследниците придобиват актива и пасива му /дългове на наследателя и задължения за изпълнение на

Завета/ Всеки един от наследниците отговаря съобразно дела, който получава. Отговорността обхваща всички задължения на наслеателя освен тези, които се погасяват със смъртта му.

Наследниците по право на заместване отговарят за задълженията на този когото заместват (задълж., които му се следват). Поначало отговаря с цялото си имущество. Отговорността може да се ограничи до размера на полученото наследство само ако бъде прието по опис или да се освободят от отговорност за задълженията на наследателя изцяло ако се откажат от наследство.

Делимите задължения-разпределят се между сънаследниците съразмерно с техните наследствени дялове, като от всеки може да се иска частта от задълженията, отговаряща на дела му.

Неделими задължения- всеки от сънаследниците отговаря за цялото му изпълнение. Изпълнителят го има право по пътя на peгpeca, да иска от останалите да му се издължат.

Солидарно задължение- което починалият е' поел съвместно с други лица. То се разделя между наследниците така, че всеки от тях отговаря солидарно със съдлъжниците на нследодателя, за частта от дълга, съразмерна на наследствения му дял.

Задължения обезпечени със залог или ипотска-\ залогът или ипотеката лежат върху цялата вещ или върху всички дадени в залога или ипотека вещи дори когато те са поделени между наследниците.

Принудително изпълнение срещу наследодателя- ако наследодателя умре след като е получил придобивката за доброволно изпълнение, но _преди да са извършени други изпълнителни, действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действието си трябва да изпрати на наследниците нова придобивка за доброволно изпълнение.

Заветниците - не отговарят за задълженията на наследодателя освен ако им е завещан заложен или ипотекирaн имот.

Ограничаване в отговорността: -когато след приемане на наследството се открие завещание, наследника не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако накърнят запазената му част. Той отговаря до размера на полученото наследство - наследникът приема наследството по опис, отговорен само до размера на полученото наследство. По правило наследникът по описът удовлетворява кредиторите на наследателя и заветниците по реда по които те предявят вземанията си.

Заветникът отговаря само до размера на получения за вот когатo останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследственото задължение заветът се намалява.

Определяне на имущество- по силата на наследството имуществото на наследателя се смесва с това на наследника. Целта е да се удовлетворят от наследеното имущество кредиторите на наследниците и заветниците преди кредиторите нa наследника. Предприема се когато пасивът на наследника е по-голям от актива му искът за отделяне може да се предяви срещу наследниците в 3 м. срок от приемане на наследството Срокът е преклузивен.

Недвижими имоти които влизат в двете имущества се отделят чрез вписване по общия ред

Движими вещи: -чрез молба до РС, която се вписва по реда за вписване на приемането се

отказва от наследство искът на някои от кредиторите ползва всички кредитори на наследството По закон - кредиторите и заветниците искали отделяне да бъдат предпочетени при овлетворяването преди тези които не са гo поискали.

При отделяне нa наследственото имуществото от един от наследниците, този от тях който не е приел наследството по опис, остава неограничен отговорник за задълженията и заветите на наследството и със своето лично имущество.

Кредиторите и заветниците които не са искали отделянето могат да искат удовлетворяване на вземанията си направо към личното имущество на наследника.