ЕКПЧ. Чл.6-18. Механизъм. ЕСъдПЧ. Протоколи 4,7,12

ЕКПЧ. Чл.6-18. Механизъм. ЕСъдПЧ. Протоколи 4,7,12

Да се прави разлика м/у обществена и национална сигурност. Националната сигурност се отнася за държавата – нацията като цяло, обществената – за част от обществото /един град/.

Във всички случаи решенията по делата се обявяват публично. Визирана е и презумкцията за невинност – всяко лице се смята за невинно до доказване на противното. Всяко лице обвинено в престъпление има право да бъде информирано в подробности за характера и причините за обвинението, да му се предоставят време и възможност да си подготви защитата, да се защитава лично или да получи адвокат по свой избор.

Чл.6 ал.3 буква С – ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието. Тук правозащитниците критикуват съдилищата, че често не назначават служебен адвокат, с аргумента че интересите на правосъдието не изискват такава служебна защита. Създава се впечатлението, че се прави поради липса на средства.

Ал.3 изисква равнопоставеност на защитата и обвинението при разпита на свидетелите. Т.е. защитата има право да участва в разпитите на свидетелите при еднакви условия с обвинението. Всяко лице обвинено в престъпление има право да ползва услугите на преводач.

Чл.8-11 са разписани еднотипно. В ал.1 се формулира правото, в ал.2 – възможни ограничения на това право предвидени в закона.

• 
  в известен смисъл, това право е абсолютно; когато стана дума за религия, за неприкосновеността на вътрешния свят.
  
• 
  oграничения могат да настъпят, когато се дава външен израз /манифестира/ религията или други убеждения. Тези ограничения се отнасят до обществената сигурност, до защитата на обществения ред. Свободата да се изповядва религия може да се индивидуализира – индивидуално или колективно; публично или частно; чрез богослужения, религиозни обреди и ритуали.
  

За първи път в МП термина “национално малцинство” се появява тук. С този член трябва да се свърже протокол №12 от конв., който формулира всеобща забрана на дискриминация. Докато чл.14 е само за правата и свободите в самата конвенция, то при протокол № 12 става дума за всяко право провъзгласено от закона. Прот.№12 е ратифициран само от 5 държави, защото по-голямата част от държавите нямат съответстващ на тези стандарти антидискриминационен закон.

Чл.2 - правото на образование;

Чл.3 – правото на свободни избори – през разумни периоди; с тайно гласуване; да се гарантира свободата на изразяването.

4-ти протокол – чл.1- забрана за лишаване от свобода заради дълг;

чл.2 – свобода на движението – всеки е свободен да напусне всяка държава;

чл.3 – забрана за експулсиране на собствените граждани;

чл.4 – забрана за колективно експулсиране на чужденци;

• 
  право на обжалване в наказателното производство;
  
• 
  право на обезщетение в случай на съдебна грешка;
  
• 
  забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание;
  
• 
  чл.5 – равенство м/у съпрузите;
  

Индивидуални жалби могат да се подадат от всяко лице, от държава по конвенцията, от неправителствена организация или от група лица. Първото гледане отново е по допустимост. – да не е анонимна; да не е разглеждана от съда или да не е в ход друга съдебна процедура; несъвместимост с разпоредбите на конв-та или представлява злоупотреба с правото на жалба.

Институции към СЕ:

• 
  1. - комитет на министрите – участват външните министри или оправомощени от тях лица – вземат решенията;
  
• 
  1.1 –комитети – помощни органи
  
• 
  1.2 – ПАСЕ – парламентарна асамблея към СЕ – тук участват депутати от парламентите на съответните страни по квоти – те не вземат решения а само правят препоръки.
  

1- Въпроси отнасящи се до сигурността – тук е включена декл-я от принципи от които д-те участнички се ръководят по между си. Това са 10 принципа и в сравнение с декл-та на ООН от 70г. новото е принцип №3 – неприкосновеността на границите, който прокламира въздържание от нападение. В принцип –4 териториалната цялост на д-те също се въвежда забрана за военна окупация или каквото и да било друго използване на въоръжена сила в отношенията. 7-я принцип също е нов – зачитане правата на човека и основните свободи, включително свобода на мисълта, съвестта, религията и вярата. Тук са разписани редица принципи на правата на човека, включени са и правата на лицата принадлежащи към националните малцинства. В заключителния акт се декларира привързаност към всеобщата декларация за правата на човека. Като общо се споменават другите международни отношения и се дава примат на хартата. /2-та пакта, декл-та и протоколите на ООН/като ако има противоречие с др. м-ни договори, предимство се дава на текстовете от хартата.

2-та глава казва “ сътрудничество в областта на икономиката, науката, технологията и околната среда/

3-та глава”сътрудничество в хуманитарната и др.области”

4-та глава – “следващи стъпки”

всяка от тези глави в последствие е наречена кошница. Правата на човека са в 1-ва и 3-та. В 3-та кошница са засегнати въпросите за границите, културата , образованието, информацията, младежта и спорта, свободното придвижване в Европа на хора стоки и идеи и за правата на човека. В пасажите до културата и образованието има кратки текстове за правата на лицата принадлежащи към национални малцинства.

1980-83г. в Мадрид се свиква 2-та среща след Хелзинки. Текста от Мадрид се препокрива с този от Хелзинки.

86г. при коренно изменена обстановка – СССР- Горбачов е на власт, започва перестройката, започва срещата във Виена. Тези срещи се формират като срещи на страните участници в съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа СССЕ. Тук в областта на човешките права се съставя относително най-дългия списък в областта на религията, както и правата на малцинствата.

Същата година в рамките на Хелзенския процес се приема Парижката харта за нова Европа. В Париж се решава процеса да се институционализира, като се учредява съвет на външните министри, комитет на висшите служители и секретариат в Прага. Бюро за демократични избори във Варшава и център за предотвратяване на конфликти във Виена.

ОССЕ има 54 Д-ви членки

Процедура – решенията се изработват по метода на мълчаливото съгласие – само с консенсус и решенията се наричат договорености. Предлага се текст от Д-ва или група Д-ви и по него обсъждането продължава до тогава, докато повече нито една Д-ва не предлага промени в текста. Т.е. – мълчаливо съгласие. Тези текстове по правило не се подписват.

Европа от Ванкувър до Владивосток – това е ОССЕ.

10

защита на малцинствата – исторически преглед
Малцинство за първи път се появява в договорите от Версай. След първата СВ става ясно, че границите в Европа ще бъдат прекроени по начин, по който ще бъдат разкъсани етнически големи маси от хора – 8 мил. Германци, 3 мил. Унгарци, 1 мил. Българи. Това е една от причините която довежда във Версайската система от договори темата за малцинствата да бъде засегната.

1-я договор за покровителство на малцинствата е сключен между главните и сдружени сили – победителките и Полша- Версай – 19г. в този договор се гарантират правата на руснаците, австрийците, германците, унгарците, евреите и по-голяма част от текстовете са написани в текстове на индивидуални права, но някой малцинства се разглеждат като колективен субект. Колективни права могат да се срещнат и в договора с Гърция. Специално за България съответния договор е Ньойския, съответната глава “закрила на малцинствата” от чл.49 до 57, като използваната терминология е етнически, религиозни и езикови малцинства, като се използва и термина расови малцинства, като синоним на етнически. Последния чл.57 се отнася до механизма за приложение – това са ОН и постоянния съд който се въвежда в Хага. Казано е че защитата на малцинствата е под гаранцията на ОН и че договорите за малцинствата са от международен интерес.

1923г. след войната м/у Турция и Гърция се сключва Лозанския договор. В него има глава за малцинствата и там пише за задълженията на Турция по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия и това с което тя се е задължила. Гърция приема задължения за своето мюсюлманско малцинство. И до сега тези две д-ви приемат Лозанския договор като основа на своята политика към малцинствата.

1925г. м-у Б-я и Т-я се сключва Ангорския договор, към него има протокол с който Б-я с задължава да гарантира правата на мюсюлманските си малцинства, така както те са записани в Ньойския договор, а Т-я за българските права по Лозанския договор. Казва се, какво е българско малцинство – принадлежащите към него да са християни и да говорят български т.е. изключени са помаците от източна тракия. Цитирайки Ангорския договор се смята, че той е част от Версайската система за малцинствата.

В ОН се разглеждат жалби и петиции от лица – индивидуални и колективни, а също и от държави. Председателя на съвета на ОН, заедно с двама члена от съвета образуват комитет на тримата по дадения въпрос и го проучват, като представят своите заключения на съвета на ОН. За да се започне разглеждане, трябва някоя държава членка да се произнесе, че това е от неин интерес. По-късно предвид големия обем от жалби, към генералния секретар се създава секция за малцинствата. Ако има непреудолим спор м-у страни членки, той може да се отнесе до м-у народния съд в Хага – напр. 1930г. Б-я-Г-я.

С 2-та СВ рухва цялата Версайска си-ма от договори за които сега се приема, че нямат правна сила.

11

Защита на малцинствата в си-мата на ООН
1-я м-у народен документа в който се появява термина малцинство е ЕКПЧ, следващия договор е през 62г. – конвенцията на ЮНЕСКО за борба с дискриминацията в областта на образованието. Чл.5 – правото на лицата принадлежащи на национални малцинства да създават свои учебни заведения, като се изисква:

1. 
   равнището на образованието в тях да не е по-ниско от средното за страната.
   
2. 
   да включва образование за културата на цялата национална общност.
   
3. 
   посещението им да бъде доброволно.
   

Конв. Е в сила от 62г. Б-я е страна по нея от същата година.

1966г. се обявява за подписване международния пакт за граждански и политически права, който съдържа член 27 – МПГПП – това е основния текст в тази област. “ В държави в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата принадлежащи към тези малцинства не могат да бъдат лишени от правото съвместно с другите членове на своята група да имат свободен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език” /NB става дума за индивидуални права/.

1976г. Франческо Капатори – докладчик на ООН към малцинствата дава определение на малцинство в контекста на чл.27 “ това е по-малка по численост в сравнение с останалата част от населението група, която не заема господстващо положение, членовете на която са граждани на тази държава и се различават от останалата част от населението по своите етнически, религиозни или езикови характеристики и проявяват макар и косвено чувство за солидарност с цел да съхранят своята култура, традиции, религия, език” . Капатори иска да бъдат граждани, да бъдат с чувство за солидарност.

Асбьорн Ейде – 91-93г. пише серия от доклади и силно опростява определението – “малцинство е група, представляваща по-малка от половината от националната общност, която има етнически, религиозни или езикови характеристики различни от останалите”.

В ООН настъпва отказ от изискването за гражданство когато се говори за малцинства. 94г. комитета по ПЧовека прави коментар на чл.27 и в него изрично се казва, че не е необходимо, лицата принадлежащи на малцинствата да са граждани на държавата и че “съществуването на етническо, религиозно или езиково малцинство в дадена държава страна по пакта не зависи от решението на тази държава а изисква, да бъде установено на основата на обективни критерии” . статуса на малцинствата не се дава, трябва обективно да се установи – има ли такова малцинство или не.

Изискването за гражданство в Европа се е наложило за да се отделят емигрантите от малцинствата.

12

Защита на малцинствата в СЕ

Национално малцинство – чл.14 на ЕКПЧ и първото му практическо приложение е 55г., когато с правят Бонско-Копенхагенските декларации. В един и същи ден Датското правителство прави декларация, че ще гарантира правата на немското малцинство, както и немското правителство прави същото за датското малцинство.

1960г. – конв-та на ЮНЕСКО отново се появява национално малцинство. В док-те на ОССЕ се говори за национални малцинства, като в някой от първите документи се говори за регионални култури. Франция не признава каквито и да е малцинства и в частност тя ратифицира пакта с резерва, че не се задължава по чл.27, тя настоява за регионални култури.

Рамковата конвенция. Термина национално малцинство е двусмислен и идва от нация – в част от страните на Европа се счита, че нация е равносилно на етнос. В литературата се използва “етно нация”. Германците казват, че Германска нация са всички германци, унгарците ,сърбите, албанците и др. в този случай специалистите разглеждат една триада:

1. 
   нация майка – живее в държавата където е по-голямата част от нацията;
   
2. 
   национално малцинство – също част от нацията но живее на територията на друга държава.
   
3. 
   Нация домакин – водещата нация във втората държава
   

Има и втори подход, който е по-първичен – самия термин нация влиза в речника по време на френските мислители. Те отговарят, че нацията са гражданите на една държава или пол. нация. Разновидност е група, която се стреми да има своя държава. Във втория вариант – нациоnалните малцинства са национални, като част от единната гражданска нация и те могат да се различават по своите етнически, религиозни, езикови характеристики от мнозинството. Турското малцинство в Б-я е национално, защото принадлежи на българската гражданска нация и се различава етнически от мнозинството.

В доклада който българското правителство прие за това, как изпълняваме задълженията си по рамковата конвенция е написано, че лицата които са защитени субекти по смисъла на рамковата конвенция, т.е. лицата които се разглеждат като национални малцинства – това са български граждани, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства у нас – т.е. възприет е втория подход. Този текст бе подкрепен от ДПС, турците, ромите. Българите в чужбина – с тях сме от една народност и сме длъжни да развиваме всякакви връзки с тях, като ако някъде тях ги възприемат за национални малцинства, ние разглеждаме това като вътрешна работа на тази държава. Австрийския подход съвпада с нашия.

РКЗНМ е обявена за подписване 1995г. а 99г. е ратифицирана от парламента.

• 
  тук се говори само за индивидуални права;
  
• 
  няма определение за национално малцинство. КС казва “ съдържанието което се влага в термина национално малцинство трябва да се направи от всяка държава”
  
• 
  конвенцията е рамкова, защото не съдържа самоизпълняеми разпоредби а разпоредби от програмен тип.
  
• 
  Съдържа принципи, които държавите се задължават да следват и прилагат, вкл. и чрез мерки от законодателен тип, съобразно своите специфични условия.
  

Положителните мерки са формулирани в чл.4 ал.2 – държавите се задължават да предприемат ако е необходимо, подходящи мерки за утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културен живот на пълно и ефективно равенство на лицата принадлежащи към национални малцинства и тези от мнозинството.

Изтегляне 208.5 Kb.

Сподели с приятели: