Кога се извършва пълно и кога непълно осиновяване

Кога се извършва пълно и кога непълно осиновяване.

1. 
   Задължително пълно осиновяване.
   

1. 
   Когато родителите са неизвестни.
   
2. 
   Когато е дадено предварително съгласие за осиновяване от родителите по произход.
   
3. 
   Ако детето е оставено в обществено заведение за отглеждане – чл. 57(2) СК
   
4. 
   Когато лицата, посочени в чл. 54(1) СК, дадат съгласие за това – съдът не може да постанови непълно осиновяване.
   

2. 
   Право на избор – в останалите случаи. Лицата, които дават съгласието си, имат право на избор, но следва да са единодушни. При разногласия за вида на осиновяването, осиновяване не се извършва.
   

1. 
   При непълно осиновяване – чл. 107(2) СК.
   

2. 
   Пълно осиновяване – чл. 107(1) СК. При смърт на единствения или двамата осиновители пълното осиновяване не се прекратява автоматично. Прекратяване може да се иска по исков ред, пред съда. Право на предявяване на този иск имат осиновения, неговите рождени родители, настойник/попечител – които са назначени след смъртта на осиновителите или на дирекция "Социално подпомагане". Съдът следва да постанови решение съобразно интересите на осиновения, които не е навършил пълнолетие.
   
3. 
   Чл. 106(1), т. 2 – визира хипотеза, при която от съществено значение е крайният резултат – дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията осиновител-осиновен.
   

1. 
   Разграничение между тежко провинение и останалите възможни причини: Тежкото провинение представлява противоправно, виновно поведение, което съществено нарушава изискванията за нормални отношения. Преценява се с оглед на всеки конкретен случай. Престъплението и деликтът представляват тежко провинение, но и всяко друго поведение, което отговаря на тези характеристики. От значение е авторът на деянието, но не и към кого е насочено то. Приема се, че малолетни лица не могат да извършат подобно деяние, защото тогава то ще се обяснява с оглед на полученото от осиновителя възпитание. При тежко провинение право на иск има невиновната страна.
   
2. 
   Други обстоятелства – невиновни прояви или състояния на една от страните /малолетното дете/; обективни състояния, често са свързани със здравословното състояние на детето; прояви на трети лица; развод на родителите – не сам по себе си, а с оглед на конкретния случай. Искът може да се предяви от всяка от страните – осиновен или осиновител. Ако е засегнат обществен интерес, иск може да предяви и прокурор – чл. 106, ал.6 СК. Дирекция “Социално подпомагане” има право да поиска прекратяване на осиновяването – чл.106, ал.7. Такова засягане е налице винаги, когато страдат интересите на детето.
   

4. 
   Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие – чл. 106(8) СК. Прекратяването по взаимно съгласие се извършва от съда. Съдебното решение се основава единствено на общата воля. Законът изисква за да е съгласието валидно, страните да бъдат дееспособни. Прекратяването по този начин следователно е възможно след навършване на пълнолетие от детето. Подава се обща молба до съда да прекрати осиновяването по взаимно съгласие. Това производство е охранително – съдът не решава някакъв спор.
   
5. 
   Прекратяване на осиновяването в случаи на унищожаемост – чл. 106(2) и (3) СК.
   

Както и при брака, унищожаването на осиновяването има действие само за в бъдеще. Чл.106 (2) и (3) СК изброява като основания за унищожаемост на осиновяването текстове, свързани с предпоставки за извършване на осиновяване. Нарушението на тези разпоредби води до наличие на порок на осиновяването. Прави впечатление, че в тази разпоредба липсват някои от текстовете, които уреждат предпоставките на осиновяването. Защо това е така?

1. 
   Не е основание за унищожаемост чл. 78 – ако осиновяващият не е дееспособен или е лишен от родителски права, осиновяването ще бъде нищожно.
   
2. 
   Липсата на съгласие на съпруга на осиновяван или осиновяващ – чл. 89(1), т.3 СК, не е основание за унищожаемост, защото тяхното съгласие не е решаващо, те не са страна.
   
3. 
   Чл. 90 СК – невзимането на мненията на посочените в разпоредбата лица не опорочава осиновяването.
   
4. 
   Формата за даване на съгласие и мнение – чл. 91 СК. Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда. Останалите лица имат няколко възможности – лично; с писмено заявление с нотариално заверен подпис; чрез особен пълномощник. Законът не посочва последици от неспазването на тази форма за даване на съгласието. Осиновяването няма да е нищожно поради липсата на форма на съгласието, защото само съгласието е нищожно. От своя страна обаче самата липса на съгласие е основание за унищожаемост по силата на чл. 106(2) СК.
   
5. 
   Посочена е ал. 2 на чл. 93, но не е посочена ал. 1. Но ако има нарушение на ал. 1 или ал. 2 – т.е. не са били налице предпоставките на осиновяване без съгласието на родителя, тогава няма съгласие по чл. 89, следователно осиновяването е унищожаемо по силата на чл. 160(1), т. 1 СК.
   
6. 
   Срокове за предявяване на унищожаемостта.
   

2)Искове за унищожаване, когато липсва съгласие от някое лице се подават само от лицето, чието съгласие липсва. Правото на иск следва да се упражни в срок от 1 г., който тече за родителите и осиновителите от момента на узнаване, а за осиновения – от навършване на пълнолетие или от узнаването на осиновяването, ако то е станало по-късно

• 
  общ давностен срок;
  
• 
  общ срок за унищожаване на сделките;
  
• 
  законът не е поставил срок, за да не ограничава това атакуване във времето. Станева застъпва тази теза, защото срок е посочен при липсата на съгласие. Освен това, ако се прави аналогия с другите случаи на унищожаемост в Семейното право – т.е. с брака, при него също не се посочва срок за упражняване на правото на иск за унищожаване.
  

7. 
   Отпадане на пороците не е възможно – т.е. осиновяването не може да се заздрави.
   

6. 
   Последици от прекратяване на осиновяването.
   

1. 
   Прекратените връзки се възстановяват, нововъзникналите връзки се прекратяват.
   
2. 
   Името на детето следва да се промени.
   
3. 
   Акт за раждане – в новия акт се посочва, че осиновяването е прекратено. Изважда се първоначалния акт за раждане.
   
4. 
   Последиците настъпват за в бъдеще.Осиновяването се зачита във времето – чл. 109СК.
   

1. 
   Обща постановка на въпроса. Основното съдържание на отношенията между родител и дете са правата и задълженията. Правата на детето са по отношение на всички лица – те имат абсолютен характер.
   
2. 
   Субекти на правоотношението.
   

1. 
   Родител.
   

1. 
   Рожден родител – майка и баща с установен произход на детето от тях.
   
2. 
   Приравнен на родител е осиновителят и при двата вида осиновяване.
   

2. 
   Детето – става дума само за ненавършили пълнолетие деца.
   

1. 
   Родното дете.
   
2. 
   Осиновеното дете.
   

3. 
   Лица, които нямат качеството на родители – чл. 122(3) СК. Това са т.нар. втори баща и втора майка – съпруг на родител, който не е осиновил детето. Те обаче имат задължение за помощ при осъществяване на родителските задължения. Ако съдействие не се оказва, това ще бъде неизпълнение не към детето, а неизпълнение в рамките на съпружеското правоотношение.
   

3. 
   Естество на родителските права и задължения. Правата са и задължения, както е вярно обратното.
   

1. 
   Ненова: става дума за своеобразно семейно правно явление – единство на правата и задълженията, при което има явни различия с категориите субективни права в гражданските правоотношения.
   
2. 
   Станева: следва да се търсят прилики с познати явления. Родителските права са от категорията на абсолютните субективни права, защото:
   

1. 
   Титулярът на правото може да го реализира без чуждо съдействие.
   
2. 
   От всички правни субекти се очаква да не противодействат при осъществяване на правата му. В подкрепа на тази теза се посочва чл. 126 СК, който третира частен случай на упражняване на правото на съвместен живот.
   

3. 
   Родителски задължения. Те съществуват в рамките на едно относително правоотношение с детето. То е оправомощен субект на правото да бъде възпитавано, да живее с родителите си, да бъде представлявано от тях. Принудително изпълнение на родителските задължения е невъзможно. При неизпълнение обаче има санкция – така че наистина става дума за субективни права и съответстващи им правни задължения.
   

4. 
   Права и задължения на родителите са постановени в чл.122 СК и чл.123, като “Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно”.
   

1. 
   Чл. 126 СК – право и задължение за съвместно живеене. Има се предвид до навършването на пълнолетие. Чл. 126(1) СК допуска отклонение от това правило при наличието на важни причини – те могат да бъдат от всякакъв характер /например лоши отношения между родител и дете/.Според чл.126(2) когато детето се отклони или бъде отклонено по местоживеенето си, РС по местожителството, след като го изслуша, издава заповед за връщането му при родителите. Налице е едно административно производство. Заповедта подлежи на изпълнение по административен, а не по съдебен ред. Съдът следва при издаването й да анализира конкретната ситуация, за да провери дали са налице причини детето да не живее при родителите си. Ако съдът установи наличие на важни причини по ал.1 на чл.126 отказва връщането на детето и уведомява Дирекция “Социално подпомагане”.
   
2. 
   Право и задължение на родителя да представлява малолетното дете / да оказва попечителско съдействие – чл. 129(1) СК.
   

1. 
   Родителят изразява правната воля на малолетното дете. Непълнолетното дете може да извършва определени правни действия самостоятелно – да сключват определени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди; да разполагат с това, което са придобили със своя труд. За извършване на всички останали правни действия е необходимо попечителско съдействие на родител.
   
2. 
   При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.
   

3. 
   Ограничения на представителната власт – чл. 129 СК. Принципът е, че родителите представляват децата си и им оказват попечителско съдействие само в техен интерес. Ограниченията се отнасят до правни действия, които биха могли да накърнят този интерес.
   

1. 
   Чл. 130 СК – всякакви разпоредителни действия с имуществото на детето се извършват с разрешение на РС. Законът изброява някои разпоредителни действия, без това изброяване да е изчерпателно. Разрешителният режим за разпореждане се отнася както до недвижими, така и до движими вещи. Това правило намира практическо приложение най-вече, когато за извършване на сделката е необходима специална форма – нотариална форма или нотариална заверка на подписа. Разпоредителна сделка, сключена без разрешение на РС е унищожаема на основание на чл. 27 ЗЗД, защото представителят на недееспособния не е спазил изискванията, установени за сключване на договора.
   

Чл. 15 от Закона за закрила на детето предвижда, че във всеки случай на административно или съдебно производство, по което се засягат правата на дете, то задължително следва да се изслуша. Тази разпоредба вече намира приложение за случаите по чл. 130

2. 
   Чл. 130(4) СК – с тази разпоредба се обособяват изрично определени разпоредителни действия, за които законът смята, че по определение не са в полза на детето. В случая не е необходима съдебна преценка – дарение, отказ от права, даване на заем, обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека, поръчителство, освен ако обезпечаването на чужди задължения чрез залог или ипотека се налага при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството , може да се извърши по реда на ал.3.
   
3. 
   Задължение за даване на издръжка – това е само задължение, не е право.
   

4. 
   Особени права на детето – Закон за закрила на детето. В по-голямата си част тези права се основават на разпоредби от Конституцията, НК.
   

1. 
   Право на закрила – тя следва да се осигури от конкретни лица:
   

• 
  родителят – това негово задължение.
  
• 
  административни органи – специализирани служби за обществено подпомагане към общините и създадените към тях отдели за закрила на децата; полицейските органи;
  
• 
  съдът – в предвидени случаи, с определени процедури.
  

2. 
   Закрила срещу насилие.
   
3. 
   Свобода на вероизповеданието – до 14 г. възраст формата на вероизповеданието се определя от родителите/настойниците. Между 14 и 18 г. възраст тя се определя по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не бъде постигнато, детето може да се обърне чрез отделите за закрила на децата към РС.
   
4. 
   Право на участие на детето в определени процедури – детето следва да бъде изслушано в административни и съдебни производства, които се отнасят до неговите права, освен ако изслушването няма да е срещу неговите интереси.
   

1. 
   Обща постановка на въпроса.
   

2. 
   Предпоставки за ограничаване на родителските права – чл. 131 СК.
   

1. 
   Виновно поведение на родител – чл.131(1) СК. Поведението на родителя е очертано най-общо, за да обхване всякакви възможни прояви. Родителят застрашава с поведението си личните или имуществени блага на детето – достатъчно е наличие на опасност, за да се приложи ограничаването на родителските права. Законът дава възможност за своевременна реакция.
   
2. 
   Обективна невъзможност за упражняване на родителските права и задължения – чл. 131(2) СК. Причините не са изброени изчерпателно. Продължителността на състоянието, причина за обективната невъзможност, се определя като трайно състояние, без изгледи за скорошна промяна. Законът не предвижда състоянието на родителя да създава опасност за детето. Според Станева такова изискване следва да се има предвид, иначе ограничаването може да е неоснователно.
   

3. 
   Съдържание на мерките за ограничаване на родителските права.
   

1. 
   Съдът ограничава родителските права като ги отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, може да възложи упражняването им на друго лице. Също така при нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или да бъде настанено извън семейството.
   

4. 
   Процедура.
   

1. 
   Процедурата по ограничаване на родителските права представлява исково производство пред РС.
   
2. 
   Правото на иск принадлежи на другия родител, прокурора или на дирекция “Социлано подпомагане” – чл.133 ал.1
   
3. 
   Производството протича по предвидения в ГПК ред.
   

5. 
   Лишаване от родителски права чл. 132СК. Това е по-тежка степен на засягане на родителските права, която е съответна на по-тежката степен на нарушаване на правата на детето.
   
6. 
   -При особено тежки случаи по чл. 131 СК – чл. 132(1), т. 1 СК. Предпоставките са същите като по чл. 131 СК, има степенуване на хипотезата -случаят да е особено тежък. Особено тежък случай – преценката зависи от това кое благо на детето е било застрашено /живот или имущество/; дали е застрашено едно или повече блага; дали опасността е само опасност или вече има и реално увреждане; степента на вина, мотивите – когато поведението е виновно.
   

1. 
   Правото на иск принадлежи на другия родител, прокурора или дирекция “Социално подпомагане”.
   
2. 
   Последици от лишаване от родителски права. Отнема се цялата съвкупност от родителски права, а наред с тях и някои други възможности:
   

1. 
   Не се иска родителят да даде съгласие за осиновяване на детето, а само мнение – чл. 90(2) СК.
   
2. 
   Няма възможност да бъде осиновител – чл. 78 СК.
   
3. 
   Не може да бъде настойник, попечител, член на настойнически съвет – чл. 158 СК.
   
4. 
   Лишеният поради виновно поведение от родителски права родител няма право на издръжка от децата си. Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си . – чл. 151(3) СК.
   

7. 
   Закрила на детето по Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тази закрила се прилага паралелно с режима, предвиден в СК. Мерките се прилагат чрез службата за социално подпомагане към общината, от специализираните отдели за закрила на детето. По ЗЗДет са предвидени следните групи мерки – чл. 4 ЗЗДет:
   

1. 
   Съдействие и подпомагане в рамките на семейната среда – чл. 4, чл. 23 ЗЗДет. Мерките за закрила в рамките на семейната среда предвиждат осигуряване на помощ на семейството при наличие на проблеми във взаимоотношенията. Изброени са десет групи хипотези, като изброяването не е изчерпателно:
   

• 
  Осигуряване на педагогическа, психологическа, правна помощ.
  
• 
  Консултации, подпомагане на родителите и детето.
  
• 
  Съдействие при нужда за подобряване на социално-битовото положение.
  
• 
  Съдействие при конфликти в семейството.
  
• 
  Насочване на децата към подходяща за възрастта им работа.
  

2. 
   Настаняване на детето извън семейството – чл. 26 и чл. 28 ЗЗДет.
   

1. 
   Възможностите са: настаняване при роднини, в приемно семейство, в специализирана институция. Те следва да се прилагат в съответния ред.
   
2. 
   Приемно семейство – това са двама съпрузи или отделно лица. Фигурата на приемно семейство се появява при ограничаване/лишаване от родителски права, при развод. Детето е прието за отглеждане и възпитаване съгласно чл. 27 (достатъчно е съгласието на близките за приемане на детето – чл. 27 ЗЗДет). Настаняването се извършва със заповед на директора на Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.С лицата, които представляват приемно семейство се сключва договор съгласно чл. 27(3) ЗЗДет, с който се уговарят правата и задълженията на лицата, срокът за отглеждане, финансиране. Приемните семейства се включват в списъци към съответната общинска служба, като съществува и Национален списък към Агенцията за закрила на детето за потенциални приемни семейства. Когато отглеждането и възпитанието на детето се възлага на близки и роднини, те не се преценяват за годност да полагат грижи за детето. За приемните семейства обаче съществуват специални изисквания, на които следва да отговарят – чл. 32 ЗЗДет. Част от тези изисквания са формулирани като отрицателни предпоставки, някои от които имат юридически характер. Не могат да бъдат приемно семейство:
   

• 
  непълнолетни, поставени под запрещение, ограничени/лишени от родителски права лица;
  
• 
  лица, които са били настойници/попечители или са били приемно семейство, но са отстранени;
  
• 
  осиновители, чието осиновяване е прекратено по тяхна вина;
  
• 
  лица, които не могат да бъдат настойници – преповтаря се текстът на чл. 158 СК. Става дума за лица, които не са годни да изпълняват родителските си задължения, нямат условия да ги изпълняват.
  

• 
  Изтичане на срока на договора.
  
• 
  По взаимно съгласие на страните по договора – това са общинската служба и приемното семейство.
  
• 
  При виновно неизпълнение на задълженията – чл. 87 ЗЗД. За приемното семейство – неполагане на грижи за детето, за общинската служба – неплащане на уговореното възнаграждение.
  
• 
  При осиновяване на детето – в процедурата по осиновяване приемното семейство има право на мнение.
  
• 
  С навършване на пълнолетие от детето.
  
• 
  При смърт на приемното семейство.
  
• 
  При промяна на мярката на закрила – тя може да се промени по съдебен ред.
  
• 
  С отпадане на основанията по чл. 25 ЗЗДет, при които детето може да се настанява извън семейството (установяване на родител чрез припознаване; при отпадане на мярката за ограничаване/лишаване от родителски права).
  

3. 
   Мерките се налагат по съдебен ред. Компетентен е РС. Той може да се сезира от родител, прокурор или службата за социално подпомагане. Чл. 28 предвижда бърза процедура за реализиране на делото. Сроковете са кратки. Службата по социално подпомагане може да вземе административни мерки при спешни случаи. Основанията за предприемане на тези мерки са посочени в чл. 25 ЗЗДет като хипотезите са обособени в три групи:
   

• 
  Родителите са починали или са неизвестни; лишени са или са с ограничени родителски права. Станева: Следва да се отбележи, че в първата хипотеза такова дете следва да има назначен настойник или попечител. В тази хипотеза обаче този факт не се взима предвид. Би следвало тази хипотеза да има приложение само ако не е назначен настойник/попечител или ако той не полага необходимите грижи, до момента на назначаване на такъв/назначаване на нов, иначе се игнорира разпоредбата на чл. 153 СК /относно условията за учредяване на настойничество и попечителство/.
  

• 
  Родителите трайно и без основателна причина не полагат грижи за детето.
  
• 
  Родителите се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за детето.