1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право

Предпоставките са дадени кумулативно

2. 
   Повторно слючен брак между двамата съпрузи няма за последица възстановяване на правата, които те биха могли да имат от първия си брак.
   

1. 
   Определение.
   

2. 
   Характеристика.
   

1. 
   Едностранен акт.
   

2. 
   Строго лична сделка.
   

3. 
   Лицето, което завещава трябва да е дееспособно.
   
4. 
   Не може с един акт да завещават две или повече лица, било един на друг, било на трето лице.Това завещание ще бъде нищожно.
   
5. 
   Завещанието е формална сделка. Формите на завещанието са:
   

1. 
   Нотариално завещание - във формата на нотариален акт. За него важат общите изисквания за нотариалното производство – чл.24 ЗН.
   
2. 
   Саморъчно завещание - в обикновена писмена форма. То следва да е написано на ръка, със собствения почерк на наследодателя.
   

6. 
   Отменим акт – завещателят може приживе да промени завещанието изцяло или отчасти по всяко време.
   
7. 
   По-новото завещание отменя по-старото.
   
8. 
   Съдържание - всяко завещание трябва да съдържа разпореждане с имущество и да сочи лицето, в полза на което се прави завещанието.
   

1. 
   Същност.
   

2. 
   Характеристика.
   

1. 
   Обект на завещателни разпореждания могат да бъдат имуществени права,.
   
2. 
   Видове завещателни разпореждания.
   

1. 
   Универсални - при тях наследството преминава общо като съвкупност от права и задължения. Придава на лицето, в полза на което е на правено качеството на наследник.
   
2. 
   Завет - с него се завещава едно определено право, което придава на лицето качеството на заветник.Той не става наследник, а своеобразен кредитор на наследството.
   

• 
  Заветът на една определена вещ е недействителен, ако наследодателят не е собственик на тази вещ.
  
• 
  Заветът на родови определени вещи е действителен винаги.В този случай заветът се състои в задължение за наследника да предаде завещаните вещи, макар наследодателят да не е оставил такива вещи при откриването на наследството.
  

3. 
   Модалитети при завещателните разпореждания.
   

1. 
   Условие - завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие. Действието им се поставя в зависимост от настъпването или не на едно бъдещо несигурно условие.
   

• 
  под отлагателно условие;
  
• 
  под прекратително условие.
  

2. 
   Срок - бъдеще, сигурно събитие.
   

• 
  отлагателен срок( начален) - отлага изпълнението на завещанието;
  
• 
  прекратителен срок ( краен) - с настъпването му завещанието престава по право да проявява всякакви правни последици.
  

3. 
   Тежест-клауза, с която завещателят налага на лицето, в полза на кето е направено завещанието да извърши нещо.
   

• 
  Лицето е длъжно да изпълни тежестта до размера на полученото имущество.
  

• 
  Неизпълнението на тежестта не влече след себе си отмяна на завещанието.
  
• 
  Всеки заинтересован може да иска изпълнението й.
  

4. 
   Субституция
   

1. 
   Същност - завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наслефдникът или заветникът почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже.
   
2. 
   Видове:
   

• 
  Обикновена.
  
• 
  Фидеикомисарна - не се използва. По своята същност представлява разпореждане на завещателя, с което се задължава облагодетелстваното лице да запази през целия си живот наследеното имущество.
  

1. 
   Завещателна дееспособност- чл.13 ЗН.
   

2. 
   Условия:
   

1. 
   Завещателят да е имал завещателна дееспособност в момента на извършване на завещанието. Иначе завещанието е унищожаемо.
   
2. 
   Физически недостатък( глух, ням) не е пречка за извършване на завещание.
   
3. 
   Еманципирания непълнолетен също може да право завещание.Ограничение - за недвижимите имоти само след разрешение на районния съдия
   
4. 
   Непълнолетните невстъпили в брак не могат да правят завещание.
   

3. 
   Неспазване на условията - завещанието е унищожаемо.Заинтересованите лица по исков ред могат да го атакуват.Този иск не се предявявва самостоятелно а в делбен процес.
   

2. 
   Способност за наследяване по завещание.
   

1. 
   Кой наследява:
   

1. 
   физически лица;
   
2. 
   юридически лица;
   
3. 
   лицата, които са били заченати при откриването на наследството и които са родени способни да живеят;
   
4. 
   държавата и общините.
   

2. 
   Не могат да наследяват:
   

1. 
   чужда държава имот, които се намира в РБ;
   
2. 
   недостойните лица.
   

1. 
   Нотариално завещание – определение.
   

2. 
   Процедура.
   

1. 
   Участници.
   

1. 
   Наследодател.
   
2. 
   Нотариус.
   
3. 
   Двама свидетели.
   

2. 
   Необходими условия за участниците:
   

1. 
   Завещание може да се направи пред всеки нотариус – няма териториална обвързаност. Обвързаността е за самите нотариуси – те нямат правото да извършват нотариални действия извън своя район. Нотариусът може да отиде на друго място (в болница, частен дом и т.н.), но само в рамките на своя район.
   
2. 
   Чл.575 ГПК - нотариусът не може да бъде засегнато/облагодетелствано със завещанието лице и не следва да бъде в определени родствени връзки със завещателя.
   
3. 
   Свидетели – изисквания:
   

• 
  Чл.584 ГПК - да са дееспособни и грамотни лица.
  
• 
  Чл. 575 ГПК - да не са заинтересовани от сделката.
  
• 
  Чл. 575 ГПК - да не са в опр.роднински връзки със завещателя.
  

3. 
   Процедура по съставяне на завещанието.
   

1. 
   Предварителна проверка - нотариусът първо извършва подготвителна дейност. Той проверява самоличността и дееспособността на завещателя и свидетелите.
   

• 
  Самоличността се проверява по документи за самоличност,при липса на такива завещателят установява самоличността си с двама познати на нотариуса свидетели.
  
• 
  Дееспособността – по документи за самоличност и според изискванията чл.13 ЗН, следва да се провери дали лицето може да действа разумно.
  

2. 
   Съставяне на завещанието:
   

• 
  Завещателят изразява устно волята си пред нотариуса и свидетелите, излагайки мотивите си като може да ползва предварително направени бележки.
  
• 
  Паралелно с устното изявление, нотариусът записва волята му по възможност такава, каквато е – може да прави само дребни стилистични корекции. Желателно е да запази собствените стилистични изрази на завещателя, което помага при тълкуване впоследствие на волята на завещателя. В случай, че употребените изрази биха направили завещанието нищожно, нотариусът е длъжен да уведоми завещателя. Нотариусът записва волята на завещателя – каквато е, няма изискване за начина, по който ще пише – на ръка, с технически средства.
  
• 
  Нотариусът прочита на глас завещанието пред завещателя и свидетелите и проверява дали правилно е разбрал и отразил волята. В завещанието нотариусът е длъжен да отрази всички действия, които е извършил при записването на волята. Например: “Проверих самоличността на завещателя и свидетелите, той изрази устно волята си, аз я записах, прочетох”. Ако тези действия не са записани се приема, че те не са извършени и завещанието ще бъде нищожно. Тук формализмът на закона е силно застъпен. Неспазването на което и да било изискване влече нищожност на завещанието.
  

3. 
   Подписването на нотариалното завещание се извършва от всички присъстващи – завещател, свидетели, нотариус. Липсата на който и да е подпис повлича нищожност на нотариалното завещание.
   
4. 
   Нотариусът датира нотариалното завещание.
   

3. 
   Особени хипотези:
   

1. 
   Ситуации, в които завещателят не може да се подпише.
   

1. 
   Според общите правила на ГПК, ако едно лице не може да подпише документ, то следва да постави отпечатък от десния палец върху документа. Ако и това не може да направи, следва да постави отпечатък от друг пръст на ръката.
   
2. 
   Чл. 24(3) ЗН урежда отклонение от общите правила - ако завещателят не може да се подпише, той трябва да заяви това и да посочи причината. Нотариусът отбелязва тези обстоятелства в нотариалния акт за завещание преди неговия прочит – т.е. завещателят следва да посочи този факт още при отразяването на волята му и това е част от устно изразената воля на лицето.
   

2. 
   Хипотеза при която страните представят на нотариуса готов проект на завещание.
   

1. 
   Нотариусът проверява самоличността/ дееспособността на страните;
   
2. 
   Завещателят изразява устно волята си.
   
3. 
   Вместо да пише нотариусът следи дали текста правилно е написан.
   
4. 
   Прочита го и с това процедурата по съставяне на завещанието приключва.
   

• 
  Проф. Цанкова – просто не четем текста, поради нелогичността и противоречието с останалия текст на същата алинея, т.е. държим на стандартната процедура – всичко се прави пред нотариуса.
  

• 
  Друг вариант, с който се прави компромис и се съвместяват двата начина, но тук рискуваме в един момент да се каже, че нотариалното завещание е нищожно. Проектът – готовото, неподписано нотариално завещание ще замени писането от страна на нотариуса.
  

1. 
   Определение.
   

2. 
   Особености.
   

1. 
   Нищожно ще бъде ако е написано с помощта на каквито и да били технически средства.
   
2. 
   Може да бъде направено под чужда диктовка .
   
3. 
   Нищожно ще бъде ако е написано от друго лице, дори и под диктовката на завещателя.
   
4. 
   Лесно е да се направи – не изисква специални познания и опит или други лица;
   
5. 
   Саморъчното завещание не може да се направи ако лицето не може да пише .
   
6. 
   Недостатъци на саморъчното завещание.
   

1. 
   По-лесно атакуемо е, по-трудно е да се докаже, че лицето е било дееспособно към момента на съставяне на завещанието.
   
2. 
   Саморъчното завещание може по-лесно да се загуби или унищожи.
   

3. 
   Характеристика на саморъчното завещание (СЗ) – чл.22 ЗН.
   

1. 
   СЗ да е изцяло ръкописно, т.е. писано на ръка от самия завещател – с неговия почерк. Няма пречки завещателят да ползва бележки на друго лице и после да ги препише.
   
2. 
   Не е важно върху какъв материал и с какво средство е написано завещанието или с какъв цвят мастило е.
   
3. 
   Ако има поправки/ добавки в СЗ как да се действа ?
   

1. 
   Ако са корекции на самия завещател – това няма значение.
   
2. 
   Но ако корекциите са направени от друго лице – чл.3, б.”в”, постъпва се различно, две хипотези:
   

• 
  когато добавеното ясно може да се разграничи – собственоръчно завещаното се абстрахира от тези поправки и се възпроизвежда първоначалния текст;
  
• 
  ако са заличени текстове от СЗ и не може да се открие действителната воля на завещателя – недействителност на цялото завещание поради липса на форма.
  

4. 
   Форма на завещанието:
   

1. 
   Завещанието трябва да бъде подписано.
   

1. 
   Подписът да е след завещателните разпореждания – това е потвърждение на волята му.
   
2. 
   Ако нещо е добавено след подписа – то не важи, но ако е като добавка, в допълнение на горното и има подпис, тогава е действителен и този текст.
   
3. 
   Подписът може да е изписване на цялото или съкратеното име. Може да бъде и по обичайния начин – т.е. специфичен знак, който фигурира и в документа за самоличност.
   
4. 
   Значение на подписа:
   

• 
  потвърждава волеизявлението, но служи и за индивидуализация на автора на завещанието;
  
• 
  законът не изисква някакви специални условия относно посочване на самоличността на завещателя.
  

2. 
   Завещанието трябва да бъде датирано.
   

1. 
   Без значение е къде се поставя датата.
   
2. 
   Обозначаването на датата трябва да е пълно и точно - може по обичайния начин или по подразбиращ се начин ( Великден)
   
3. 
   Датата е от значение към момента на съставяне на завещанието относно
   

• 
  преценката на завещателната дееспособност на лицето;
  
• 
  преценката дали това е последната му воля.
  

4. 
   Липсата на дата или ако тя е посочена неточно води до нищожност на завещанието.
   

5. 
   Съхранение на СЗ.
   

1. 
   Завещанието е от категорията на неадресираните сделки и завещателят не е длъжен да го съобщава на друго лице. Следователно той може:
   

1. 
   да го съхранява вкъщи;
   
2. 
   да го предаде за съхранение на трето лице;
   
3. 
   да го предаде на облагодетелстваното лице;
   
4. 
   да го предаде в запечатан плик за съхранение у нотариус. Предаването може да се извърши лично от завещателя, но и от друго лице.
   

• 
  при предаването нотариусът не извършва някаква проверка на завещанието;
  
• 
  при предаването се съставя протокол, в който се посочва лицето, предало завещанието и лицето, което го приема, т.е. нотриус, завещател, дата и се завежда в специален регистър с определен номер;
  
• 
  СЗ, оставено на съхранение при нотариуса може по всяко време да бъде взето, но само от завещателя.
  

2. 
   Какво става след смъртта на завещателя, когато има лице, при което СЗ се съхранява?
   

1. 
   Най-лесно е когато СЗ е при облагодетелстваното лице.
   
2. 
   Третото лице, при което се пази СЗ има право да се обърне към нотариуса и да поиска обявяване на СЗ. Обявяването няма значение за валидността на завещанието. То е просто способ да се даде гласност на СЗ.
   

• 
  с този акт се обявява публично СЗ;
  
• 
  искане за обявяване на публочност може да се направи от всяко трето лице.
  

3. 
   СЗ може да е при нотариуса, публичното му обявяване не се извършва служебно от него.
   
4. 
   Няма срок за позоваване на СЗ. Дори след 10 г. да се открие – то пак е валидно. Наследникът по завещание може да търси правата си, стига те да не са погасени по давност. В това време може наследството да е преминало у законните наследници или държавата, но наследникът по завещание може винаги да търси правата си.
   

1. 
   Завещателна свобода.
   

2. 
   Характеристика на завещателната свобода.
   

1. 
   Принцип на наследственото право.
   

2. 
   Обикновено това е целта на завещанието – да се промени реда на наследниците по закон или размера на дяловете на наследниците по закон.
   

3. 
   Завещателната свобода се изразява в това, че завещателят може да се разпореди с която и да е част от своето имущество или с цялото си имущество, стига да се касае за прехвърлими имуществени права.
   

1. 
   Завещателят е ограничен да направи завещателни разпореждания, които противоречат на закона/ или морала (естествено ограничение за всеки вид сделка).
   
2. 
   Понастоящем ограниченията се свежда до наличие на запазена част за определени наследници по закон.
   

• 
  чл.14, ал.1 и ал. 2 – чл.32;
  
• 
  чл.28 и 29 уреждат запазената част;
  

1. 
   Имало по-голямо ограничение на завещателната свобода допреди изменението на закона от средата на 1992 г., докогато съществува и допълнително ограничение - завещателят не може да се разпорежда с повече от ½ си имущество в полза на лица, които не са му наследници по закон или държавата и обществени организации.
   

• 
  При нарушениена това правило законът постановява частична нищожност на завещанието за частта, надхвърляща половината.
  
• 
  В ситуация, когато има наследници със запазена част (деца и съпруг), но завещателят завещава на друг – на тях им се дава и ½ от наследството, както и запзаена част. Решението на закона е било несправедливо, тъй като тези наследнизи са били защитени със запазена част.
  
• 
  Когато наследодателят е нямал роднини с право на запазена част, а завещанието е в полза на не-роднини, то е било нищожно наполовина.
  
• 
  Когато е нямало наследници по закон, наследството би отишло в държавата. Завещателят завещава, но не може да завещае цялото имущество, защото държавата ще вземе ½. Това решение на закона също не може да се приеме.
  

2. 
   След промените на закона от 1992 г. важи само ограничението, свързано със запазената част, чл.28 ЗН. Става дума за наследници със запазена част, които са т.нар. необходими наследници. Това са:
   

- ІІ ред – родители и преживял съпруг.

3. 
   Запазена част.
   

1. 
   Запазена част е тази дробна част от наследството, с която наследодателя няма право да се разпорежда със завещание или с дарение.
   
2. 
   Останалата част извън запазената част е разполагаемата част, с която свободно може да се разпорежда.
   
3. 
   Запазените части като дроби в чл.29 – размерът им зависи от това кои са наследниците и от броя на лицата.
   
4. 
   Запазената част е винаги по-малка от частта, която наследникът би получил ако би наследявал по закон, т.е. ако нямаме завещание и той надследява по закон – чл.29 ЗН.
   
5. 
   Противоречие.
   

1. 
   Чл.14(1) ЗН – завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество със завещание, а чл.28 – не може. Разумно съчетаване на двата текста се открива с тълкуване на чл. 30 ЗН.
   
2. 
   Чл.30 - завещателят може да завещае цялото си имущество но който иска, включително и като накърни запазената част и завещанието, което ще направи ще бъде валидно, но наследникът със запазена част е с право да атакува по исков ред това завещание, за да си възстанови запазената част.
   

• 
  Това е едно потестативно право.
  
• 
  Искът, с който се упражнява е конститутивен.
  
• 
  Правото принадлежи на всеки наследник със запазена част поотделно – упражняването на правото от един наследник не влече възстановяване на правото и на другия наследник, един може да зачете волята на завещателя, друг – да атакува.
  

4. 
   Погасителна давност – правото на иск за възстановяване на запазената част се погасява в общия давностен срок – 5 г., чл. 30 ЗН.
   

1. 
   Начален момент на давността.
   

2. 
   Друга особеност е уредена в чл.30(2) ЗН.
   

1. 
   Характерно за приемане на наследството по опис е, че районният съдия прави пълен опис на имуществото, на всичко, включено в наследството.
   
2. 
   Опис е нужен, когато атакуващият е трето лице, а не наследник по закон – лица, които са извън наследниците (не са със запазена част), не познават наследството, не знаят какво включва то (възможно е третото лице да бъде излъгано).
   
3. 
   Когато има приемане по опис, наследникът ще има равностойно право на защита спрямо ищеца.
   

5. 
   Процедура за възстановяване на запазената част.
   

1. 
   Предявява се иск за възстановяване на ЗЧ.
   

1. 
   Съдът следва да прецени дали тя е накърнена или не.
   
2. 
   Когато става дума за дробна част е относително лесно, но завещанието може да не е за дробна част от имуществото, а да е за конкретни имоти – тези имоти трябва да се остойностят, за да се установи каква идеална част от наследството представляват.
   
3. 
   Съставя се една обща стойностна маса на състава на наследството към момента на смъртта с помощта на вещи лица;
   
4. 
   Изчислява се активът на наследството, изважда се пасивът, получава се един чист актив на наследството.
   

• 
  Запазената част се изчислява спрямо чистия актив.
  
• 
  Но към чистия актив на наследството се добавят даренията, направени приживе – това са неща, които въобще не влизат в наследството – излезли са от него приживе.
  
• 
  Към така получения актив изчисляваме дробната част.
  

5. 
   Наследникът със запазена част се оказва доста по-облагодетелстван.
   

2. 
   Възстановяване на запазената част.
   

1. 
   Преди това, за да претендира един наследник със запазена част, че тя е накърнена, чл.30(1) ЗН, той трябва, ако е получил дарение или завещание, трябва да ги включи в запазената част (да прихване направените в негова полза дарения или завещания). За разликата може да търси друго, т.е ако има още нещо да получава – може да го претендира.
   
2. 
   Ако са направени завещания и дарения:
   

• 
  най-напред се атакуват и намаляват завещателните разпореждания. Те се намаляват съразмерно до запълване на запазената част.
  
• 
  Ако се окаже, че всички завещания са недостатъчни (т.е. запазената част още не е запълнена), се пристъпва към атакуване на даренията, но не пропорционално всички, а даренията се редуцират от последното към предходните назад ,към първото, докато се запълни запазената част.
  
• 
  Няма граница назад, до която може да се отменят даренията. Затова някои предпочитат да прикриват дарения с възмездни сделки, за да не могат да бъдат атакувани от наследниците.
  

1. 
   Същност: Отмяната е действие, което се извършва лично и приживе от наследодателя.
   
2. 
   Характеристика.
   

1. 
   Завещанието е отменим акт, т.е. завещателят е свободен да промени/или отмени изцяло направеното завещание.
   
2. 
   Отмяната следва да е различава от отделните способи за атакуване на завещанието след смъртта на завещателя (поради недействителност и т.н.).
   
3. 
   Строго личен акт на завещателя.
   
4. 
   Отмяната на завещанието е окончателна.
   

3. 
   Начини, по които завещанието се отменя.
   

1. 
   Изрична отмяна (ИО).
   
2. 
   Мълчалива отмяна (МО).
   
3. 
   Конклудентна отмяна (КО).
   

4. 
   Изрична отмяна на завещанието.
   

1. 
   Средства:
   

1. 
   Чрез ново завещание – характеристика.
   

б) Няма значение какво е по форма новото завещание (нотариално или саморъчно ).

в) Новото завещание трябва да има необходимото задължително съдържание: завещателят да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си и да посочва облагодетелстваното лице.

г) Наред с това задължително съдържание трябва да се включи текст “отменям всички свои предходни завещания, или отменям завещанието си от еди коя си дата”: новото завещание е равносилно на ново разпореждане с имущество плюс клауза за отмяна.

2. 
   Посредством нотариален акт. Характеристика:
   

б) Използва се в случаите, когато завещателят иска да отмени предходното или предходните завещания, но не иска да прави ново завещание.

в) Нотариалният акт трябва да отговаря на изискванията по ГПК, чл. 465-488.

5. 
   Мълчалива отмяна на завещанието.
   

1. 
   Мълчалива отмяна на частни завещателни разпореждания. Средства:
   

1. 
   Може да се извърши единствено и само чрез ново завещание - без значение в каква форма е съставено.
   
2. 
   По-новото отменя по-старото завещание когато:
   

б) ако предходното и новото завещание имат един и същ предмет, но облагодетелстваното лице е различно – то второто завещание е валидно и отменя предходното.

2. 
   Мълчалива отмяна на общи завещателни разпореждания (разпорежда се с цялото или с дробна част от имуществото). Последващото завещание не отменя първото, в случая когато има свободни дялове. Съпоставят се съдържанията на двете завещания и се преценява доколко едното е несъвместимо с другото.
   

• 
  Възможно е отменящото завещание след смъртта на завещателя да не произведе действие: лицето, на което е завещано е починало/ или е недостойно.
  
• 
  Независимо от това, предходното завещание, което е било отменено – остава отменено и няма да се възроди.
  

6. 
   Конклудентна отмяна на завещание.
   

1. 
   Средства:
   

1. 
   Саморъчно завещание – чрез унищожаване или чрез заличаване на част от текста.
   

• 
  Ако се заличава самостоятелна част от текста, завещанието се счита отменено само в тази си част.
  
• 
  Ако се заличава датата или подписа, завещанието се отменя изцяло.
  

2. 
   Отмяна на завети на индивидуално опр.вещи - чл. 41 ЗН.
   

б) Същите правно последици се прикрепват към преработване и изменение завещаната вещ по начин, по който тя изгубва първоначалната си форма и предназначение – законът приема, че тези действия водят до отмяна и в този случай.

7. 
   Особени хипотези.
   

1. 
   За хипотезите, когато второто завещание (последното завещание, което е налице към момента на смъртта) не произвежда действие понеже е нищожно или унищожаемо и бъде унищожено – има недействителност на отменящия акт. Ако то е нищожно или бъде унищожено и отпадне с обратна сила – тогава – обратният извод: след като завещанието е отменило предходните, но не съществува в правния мир (сякаш никога не го е имало) – отменящ акт не е налице и отмененото завещание ще произежда действие, т.е. то е налице.
   
2. 
   Завещанието, което е отменено с последващо, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен или се откаже от наследството или от завета
   
3. 
   При отмяната на едно последващо завещание, с което е потвърдено или отменено извършено преди това друго завещание, се счита че са отменени както първото така и последващото завещание. Отмененият завещателен акт не може да бъде възстановен сам по себе си.
   

1. 
   Недействителност на завещанието – същност.
   

1. 
   Нищожност – характеристика:
   

1. 
   Нищожното завещанието не произвежда действие поначало от момента на смъртта на наследодателя.
   
2. 
   Всеки може да се позове на нищожност, всяко заинтересовано лице може да предяви установителен иск за установяване на нищожността.
   
3. 
   Нищожното завещание не подлежи на саниране.
   
4. 
   Позоваването на нищожността може да стане чрез възражение –то не е ограничено със срок във времето.
   

2. 
   Основания за нищожност.
   

1. 
   Противоречие на завещателното разпореждане със закона, чл.42 ЗН, б. “в”.
   

1. 
   Завещателни разпореждания извършени от две или повече лица едно на друго или в полза на трето лице.
   
2. 
   Когато е завещана реална част от дворищнорегулационен парцел/ ЗТСУ, сега ЗУТ/.
   
3. 
   Нищожно е завещанието, което се отнася до недопустим предмет - напр. част от жилище, което не може да бъде самостоятелно.
   
4. 
   Нищожно е завещанието, когато изразения в него мотив, поради който то единствено е направено, е противен на закона и на добрите нрави. Но когато освен изразения мотив, който е противен на закона и на добрите нрави, са изразени и други мотиви, които са в съгласие със закона и доб. Нрави и са решаващи за извършване на завещанието, то не може да се счете за недействително.
   

2. 
   Липса на форма.
   

3. 
   Специфични основания за нищожност на завещанието.
   

1. 
   Нищожно е завещание направено в полза на лице, което няма право да наследява - нероден, незаченат, вече починал към момента на смъртта на наследодателя.
   
2. 
   Нищожно е завещанието в полза на недостоен, чл.4(2). Не всяко завещание, направено в полза на недостоен е нищожно, а само завещание, при което завещателят не е знаел за причината за недостойнството.
   
3. 
   Чл.42, б.”в” ЗН – завещание, което установява невъзможно условие или тежест. Нищожността на цялото завещание се различава от невъзможността на модалитета. Следва да се обърне внимание на разгарничението между условие и тежест.
   

• 
  Невъзможно условие – действието на завещанието не може да се осъществи – завещателят очевидно не е искал да завещае.
  
• 
  При тежест е различно – изпълнението на тежестта не е предпоставка, за да се произведе завещателното действие. Тежестта не обуславя действието на завещанието.
  

• 
  нищожност на цялото завещание (пълна нищожност);
  
• 
  частична нищожност – нищожен ще бъде само модалитетът, а завещателното разпореждане ще произведе действие.
  

1. 
   Обща постановка.
   

1. 
   Система на отказа.
   

2. 
   По сегашния ЗН се урежда система на приемането и система на отказа.
   

1. 
   Система на приемането на наследството - в момента на смъртта на наследодателя наследниците придобиват единствено правото на наследяване. Едва чрез изрично или мълчаливо приемане на наследството придобиват включените в наследството права и задължения, т.е. не придобиват наследството автоматично.
   
2. 
   До момента на приемането наследството е ничие имущество (не принадлежи на починалия, който не е вече правен субект/ и на наследника, който не е изявил още воля за приемане). Когато наследникът изяви волята си за приемане, чл.48 ЗН, това волеизявление действа с обратна сила към момента на смъртта на наследодателя
   
3. 
   При действащата система на приемането е възможен и отказ от , но за разлика от отказа при предишната система, сега отказът от наследство е отказ от правото на наследяване – наследникът се отказва от възможността да придобие наследството, което той и не е придобил до този момент, т.е. не се отказва от придобити права и задължения.
   

2. 
   
   Изтегляне 2.2 Mb.
   
   Сподели с приятели: