1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право

3. 
   Мерки на полицейска закрила – чл. 38 ЗЗДет. Целта е да се осигури закрила на детето в особено неотложна ситуация:
   

• 
  детето е обект на престъпление;
  
• 
  съществува опасност от въвеждането му в престъпление;
  
• 
  съществува опасност за живота или здравето му;
  
• 
  оставено е без надзор;
  
• 
  изгубено или в безпомощно състояние.
  

1. 
   Понятие за издръжка – строго лично, възмездно задължение на едно лице да осигури на определен от закона член на семейството право на средства за съществуване. Задължението/правото на издръжка се простира между роднините по права линия, по съребрена – до втора степен, между съпрузи, включително и бивши – при определени предпоставки. Съществуват общи правила за издръжката и особени случаи на издръжка – на ненавършили пълнолетие, на пълнолетни учащи се, на бивши съпрузи.
   
2. 
   Белези.
   

1. 
   Семейно правно задължение.
   
2. 
   Законово задължение.
   
3. 
   Строго лично задължение.
   
4. 
   Безвъзмездно задължение.
   
5. 
   Издръжка – отграничения.
   

1. 
   От договор за издръжка и гледане – договорът не възниква по силата на закона; може да се уговори задължение за издръжка и гледане и между лица, които не са в семейноправни отношения.
   
2. 
   От задължение за издръжка при непозволено увреждане – то не се основава на семейноправно задължение, а на обезщетение за причинени вреди.
   

3. 
   Предпоставки за правото на издръжка – чл. 139 СК.
   

1. 
   Нетрудоспособност на търсещия издръжка – нямат значение причините за настъпването й.
   
2. 
   Невъзможност да се издържа от имуществото си. Имуществото в този случай се разбира като понятие, което обхваща цялата съвкупност от имуществени права на лицето. Не се поставя ограничение в обхвата на имуществото. В случая следва да се приложи корективно тълкуване, за да не се остане с впечатлението, че лицето следва преди да потърси издръжка да е изчерпало цялото си имущество. От кръга на това имущество се изключва необходимото жилище, покъщнина и необходимите за ежедневните нужди вещи.
   

4. 
   Лица, които дължат издръжка – чл. 140 СК. Законът постановява поредност за търсене на издръжка.
   

1. 
   Ред на лицата, които дължат издръжка – чл. 140(1) СК.
   

1. 
   Деца и Съпруг
   
2. 
   Родители
   
3. 
   Бивш съпруг
   
4. 
   Внуци и правнуци.
   
5. 
   Братя и сестри.
   
6. 
   Дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
   

2. 
   Липса на възможност за издръжка – чл. 140(2) СК.
   

1. 
   При липса на възможност да се дава издръжка, тя се дължи от лицата от следващия ред. Липсата на възможност означава, че не остават свободни средства след собствената необходима издръжка. Възможността за даване на издръжка винаги е обективна и конкретна – определя се от доходите, имотното състояние, квалификацията на задълженото лице.
   
2. 
   Ако в един и същи ред има повече от едно лице, всички дължат издръжка. Тук не става дума за солидарно задължение. Задължението за издръжка е разделно – дължи се частта от издръжка, която съответства на собствените възможности – чл. 140(3) СК.
   

5. 
   Ред на лицата, които поучават издръжка – чл. 141 СК.
   

1. 
   Няколко оправомощени да търсят издръжка от различни редове. Те следва да търсят издръжка съобразно законовата градация до изчерпване на възможностите. За незадоволените нужди по-далечните редове следва да потърсят издръжка от други лица.
   
2. 
   Няколко оправомощени да получат издръжка от един и същи ред. Издръжката следва да се разпредели съобразно техните нужди. За евентуалните незадоволени нужди следва да се обърнат към следващите задължени лица.
   

6. 
   Размер на издръжката – чл. 142. Относителните критерии при определяне на размера на издръжката са нуждите на нуждаещото се лице и възможностите на задълженото лице. Нуждите на нуждаещото се лице могат да включват здравословно състояние, възраст, култура, обикновени условия за живот. Възможности – зависят от размера на собствените средства за задоволяване на собствената необходима издръжка. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
   
7. 
   Особени правила.
   

1. 
   Издръжка за минало време – чл. 149 СК. Поначало издръжка за минало време не може да се търси, освен до една година от преди завеждане на иска за издръжка.
   
2. 
   Отказ за издръжка за бъдеще време – чл. 147 СК. Такъв отказ е нищожен, не поражда правно действие. Допустим е отказ от издръжка за минало време, допустим е отказ от дължими вече суми по присъдената издръжка, това не е отказ от издръжка.
   
3. 
   Доставяне на издръжката.
   

1. 
   Ежемесечно плащане – чл. 146 СК. При забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по ГПК.
   
2. 
   Забрана на прихващане на вземане със задължение за издръжка – чл. 148 СК, чл. 105 ЗЗД.
   

8. 
   Изменение, прекратяване, погасяване на издръжката.
   

1. 
   Изменение на издръжката. Присъдената издръжка може да бъде изменена при изменение на обстоятелствата по чл. 150 СК. Налице следва да е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Изменение може да настъпи и при изменение на обстоятелствата по чл. 139 и чл. 142 СК, въз основа на които издръжката е била определена. Двата елемента са променливи. Начален период на увеличаването/намаляването на издръжката е подаването на иска. По чл3. 149 СК – за едногодишен период не може да се иска увеличение, защото нуждаещият е получавал издръжка въз основа на влязло в сила решение.
   
2. 
   Прекратяване – чл. 150 СК. В случая “изменение” на обстоятелствата означава отпадане на някое от тях. Това прекратяване се постановява от съда, със съдебно решение. Възможността за ново присъждане на издръжка обаче остава открита.
   
3. 
   Погасяване.
   

1. 
   Понятие – реализиране на юридически факт, вследствие на който правото на издръжка се погасява автоматично, без възможност за възстановяване.
   
2. 
   Отграничение от прекратяване на издръжката – юридическите факти, които водят до прекратяване са изменение на обстоятелствата по чл. 142 СК. Прекратяването се постановява със съдебно решение, погасяването настъпва автоматично. Прекратяването не води до окончателно и безвъзвратно погасяване на правото на издръжка.
   
3. 
   Обстоятелства, които водят до погасяване:
   

• 
  смърт на задължения или оправомощения – във връзка с личния характер на издръжката;
  
• 
  навършване на пълнолетие от оправомощения;
  
• 
  отпадане на условията за даване на издръжка на пълнолетни учащи се деца;
  
• 
  пълно осиновяване на дете – тогава отпадат задълженията на рождените родители, от момента на влизане в сила на решението за осиновяване;
  
• 
  прекратяване на осиновяването – за осиновителя, от момента на влизане в сила на съдебното решение за прекратяването;
  
• 
  при развод/унищожаване на брака – отпада издръжката, основана на брачната връзка;
  
• 
  след изтичане на 3 г. от развода – правото на издръжка от бившия съпруг има срочен характер;
  
• 
  при встъпване на бившия съпруг в нов брак – погасяването е окончателно и при прекратяване на новия брак не се подновява;
  
• 
  при тежко провинение – чл. 151 СК. Липсва дефиниция на “тежко провинение”. Става дума за поведение на нуждаещия се от издръжка, при което поучаването на издръжка става противно на семейния и обществения морал. Поведението може да се изразява в различни форми – действие, бездействие, еднократна проява, трайна линия на поведение. Адресат на поведението е дължащият издръжката, негов съпруг, възходящи или низходящи. Вследствие на провинението, ако издръжката не е била търсена, правото няма да се породи. Ако издръжката вече се доставя, изпълнението следва да се прекрати.
  

1. 
   Издръжка на ненавършили пълнолетие деца – чл. 143 СК.
   

1. 
   Тази издръжка се дължи при всички положения – независимо дали детето е трудоспособно. Макар детето да може да работи, редно е да му се даде възможност да завърши образованието си нормално.
   
2. 
   Детето може да има имущество, от което да получава доходи – издръжката се дължи независимо дали детето може да се издръжка от имуществото си. Станева: Това разрешение на закона не е справедливо, защото има деца под 18 г., които работят. ВС е направил опит за конструкция, при която се отчитат поне паричните доходи, които такива непълнолетни лица могат да изкарват – размерът на издръжката се определя чрез съизмеряване на нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката, чл. 142 СК. След приемането на чл. 144 СК обаче се вижда, че издръжка се дължи винаги, без оглед имуществото на детето. Ако родителят няма средства, които да покрият издръжката, това не означава, че детето следва да се удовлетвори от собственото си имущество – по общите правил за издръжката когато родителят няма възможност за издръжка, то може да се обърне за издръжка към другите лица, които дължат издръжка. Тогава обаче детето следва да отговаря на общите изисквания за да има право на издръжка -–чл. 139 СК.
   
3. 
   Има ли право да търси издръжка от родителя си лице, което е сключило брак между 16 и 18 г., или следва първо да се обърне за издръжка към съпруга си, който е на първо място в реда на дължащите издръжка? Родителят дължи издръжка, защото критерият при издръжката на непълнолетни е строго възрастов, а не е свързан с дееспособността. В противен случай на непълнолетния ще се отнеме облагата, която му е дадена по закон.
   
4. 
   Размер на издръжката – чл. 143 СК. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжката – чл. 142 СК. Възможно е съдът да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителя може да я дава без особени затруднение.
   

2. 
   Издръжка на пълнолетни учащи се – чл.144 СК.
   

1. 
   Този вид издръжка е съществувала по СК от 1968 г. Отменена е през 1985 г. През 1992 г. е възстановена.
   
2. 
   Предпоставки .
   

1. 
   Право на издръжка имат лица над 18 г.
   
2. 
   Да са учащи се в средно или висше учебно заведение – формата на обучение следва да е “редовно”.
   
3. 
   Ограничения за възрастта, до която се дължи издръжката – до навършване на 20 г. при обучение в средно учебно заведение; до навършване на 25 г. при обучение във висше учебно заведение.
   

3. 
   Значение на имотното състояние. Пълнолетните лица следва да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си. Следва да се отбележи, че тук законът изрично упоменава доходите на пълнолетните, следователно по чл.143 доходите на непълнолетните не са отчетени съзнателно.
   
4. 
   Значение на имотното състояние на родителите. Издръжката се дължи, ако не представлява особено затруднение за родителя – чл. 144 СК. “Без особено затруднение” – приема се, че родителят може да я даде без да си променя обичайния начин на живот.
   

3. 
   Издръжка на бивш съпруг – чл. 145 СК.
   

1. 
   Предпоставки.
   

1. 
   Важат общите предпоставки по чл. 139 СК – нетрудоспособност и невъзможност да се издържа от собственото си имущество.
   
2. 
   Допълнителна предпоставка – чл. 145 (1) СК – да не е виновен за развода.
   

2. 
   Срок на издръжката – до 3 г. след прекратяване на брака – чл. 145(2) СК. Този срок може да се продължи по взаимно съгласие на страните или от съда – ако получаващият издръжката е в много тежко състояние, а даващият издръжка може да я дава без особено затруднение.
   
3. 
   Правото на издръжка се прекратява с встъпване в нов брак автоматично – чл. 145(3) СК.
   

1. 
   Понятие за унищожаемост на брака.
   

Както унищожаемата правна сделка, така и унищожаемият брак:

1. 
   пораждат правно действие;
   
2. 
   могат да се атакуват по исков ред и да се премахнат;
   
3. 
   могат да се оздравят (саниране).
   

2. 
   Основания за унищожаемост на брака – чл. 46 СК. Те са свързани с наличието на порок на волята.
   

1. 
   При сключване на брака са нарушени чл. 6 и чл. 7 СК.
   

1. 
   Чл.12 – нарушена е брачната възраст:
   

• 
  Бракът е сключен под 18 г. и без разрешение на председателя на РС;
  
• 
  Бракът е сключен преди навършването на 16 г.Според някои такъв брак е нищожен – лицето не е разбирало какво върши. Станева: такъв брак е унищожаем.
  

2. 
   Чл.7 – нарушено е изискването за годност за осъществяване на брачните правоотношения:
   

• 
  двубрачие – вторият брак ще е унищожаем, т.е.поражда действие за известно време;
  
• 
  болести – болестта трябва да е съществувала към момента на сключването на брака;
  
• 
  родство;
  

2. 
   Заплашване – чл. 46(1), т. 2.
   

1. 
   По ЗЗД заплашването се свързва със създаване у лицето на основателен страх.
   
2. 
   По СК страховите представи трябва да са свързани само с неимуществени блага (живота, здравето, честта на лицето или негови близки).
   

3. 
   Основания за унищожаване на правна сделка и основания за унищожаване на брак – съотношение.
   

1. 
   Липса на дееспособност – при брака се проявява косвено (чл.6) и във връзка с болест, която е основание за поставяне под запрещение.
   
2. 
   Заплашване – при брака става дума за заплаха над неимуществени блага за лицето.
   
3. 
   Крайна нужда – както чл.6 е основание само за унищожаване на брак, така и крайната необходимост е институт, който се прилага само за правни сделки (бракът няма за цел заместване на имуществени блага).
   
4. 
   Грешка/измама.
   

Ако все пак налице има грешка или измама при сключване на брака, възможни са следните хипотези:

• 
  Грешка/измама в лицето.
  
• 
  Грешка/измама в качествата на лицето.
  

При грешка в качествата на лицето – тази грешка е правно ирелевантна. Бракът е действителен и валиден. Тази грешка може да се релевира само при развода.

1. 
   Основания за унищожаване на брака – чл. 46 СК.
   

1. 
   Недееспособност към момента на сключване на брака.
   
2. 
   Двубрачие.
   
3. 
   Наличие на болест.
   
4. 
   Родство.
   
5. 
   Принуда за сключване на брак чрез заплашване.
   

2. 
   Ред за унищожаване на брака –чл. 47 СК.
   

1. 
   Кой има право на иск за унищожаване на брака?
   

1. 
   При заплашване и при нарушение на брачната дееспособност право на иск има само засегнатият съпруг /заинтересованият/ - чл. 47(1), т.1 и 2 СК. Другата страна и прокурорът нямат това право.
   
2. 
   При двубрачие право на иск имат двамата съпрузи, съпругът от предишния брак и прокурорът – чл. 47(1), т. 3 СК.
   

2. 
   Срокове за предявяване на иска – по СК няма общ давностен срок за предявяване на иск за унищожаване на брака (за сделките общия срок за унищожаване е три години, при крайна нужда – една година). За всяко отделно основание за унищожаване на брака има срок до настъпване на определено обстоятелство, което е основание за саниране на брака.
   
3. 
   Саниране на брака. Бракът се заздравява тогава, когато отпадне основанието за унищожаемостта. След този момент иск не може да се предявява.
   

1. 
   При нарушение на чл. 6 СК – чл. 47(1), т. 1 СК предвижда, че искът се предявява не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетие, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна.
   
2. 
   Ако се очакват или има деца от брака, правото на иск отпада. В този случай бракът е унищожаем, но съществува пречка да бъде унищожен. Ако пречката изчезне /бременност или дете не съществуват/, тогава искът ще може да се предяви. Бременността и наличието на дете не са саниращи за брака обстоятелства, а са само процесуална пречка за предявяване на иска за унищожаване. Проф. Цанкова смята, че тези обстоятелства са саниращи. Станева не приема тази теза.
   
3. 
   Болести, които са пречка за сключване на брак – бракът се санира с отпадане на болестта /оздравяване/. Болестта следва да е съществувала към момента на сключване на брака и към момента на предявяване на иска, за да може да се предяви и уважи иск за унищожаване на брака. Болестите, засягащи възможността на лицата да правят правно валидни волеизявления, не санират брака след като отпаднат като обстоятелства, в срок от 6 месеца от оздравяването – чл. 47(4) СК. Този срок следва да се удължава с 6 месеца само за болния съпруг, но законът не провежда такова разграничение. При опасните болести няма такова удължаване на срока – с оздравяването бракът се санира, чл. 47(5) СК.
   
4. 
   Двубрачие – ако първият брак се прекрати, вторият става действителен и валиден, без значение как е прекратен първият (развод, смърт на съпруга, унищожаване) – чл. 47(2) СК.
   
5. 
   При заплашване бракът се заздравява и иск не може да се предяви след изтичане на 1 г. от сключване на брака – чл. 47(1), т. 2 СК.
   
6. 
   При родство – заздравяване не може да има, защото биологичната връзка не може да се заличи. Така сключеният брак ще бъде унищожаем винаги, без ограничение във времето.
   

3. 
   Действие на унищожаването – чл. 48 СК. Унищожаването няма обратно действие, бракът се прекратява за в бъдеще. Това правило се извежда чрез тълкуване от:
   

1. 
   Мястото на уредбата за унищожаемостта в СК, която се намира в главата за прекратяване на брака (Глава пета от СК). Основанията за прекратяване на брака – смъртта и развода, имат действие за в бъдеще. – чл.48, ал.1
   
2. 
   Унищожаемост.
   

1. 
   Чл. 48(3) СК последиците на развода са същите като при унищожаване на брака. Щом последиците са еднакви, следователно и действието на унищожаемостта е за в бъдеще.
   
2. 
   Заченатите/родените в унищожен брак деца се считат за брачни – чл. 48(2) СК. Щом се считат за брачни, следователно брак все пак е имало. Той се прекратява за в бъдеще.
   

1. 
   Основания за прекратяване на брака.
   

1. 
   Смърт на единия от съпрузите – чл. 44, т. 1 СК.
   
2. 
   С обявяване на смъртта на единия от съпрузите от съда – чл. 45(1) СК. С влизане е сила на съдебното решение, с което се обявява смъртта, бракът се прекратява. Ако обявеният за умрял, се окаже, че е жив, ЗЛС предвижда отпадане на правните последици от обявяване на смъртта. Бракът остава прекратен обаче, с оглед на това, че вдовицата може да е сключила друг брак – чл. 45(2) СК.
   
3. 
   Унищожаване на брака.
   
4. 
   Развод.
   

2. 
   Законодателно развитие на уредбата.
   

1. 
   Наредба-закон за брака, действала до 1949 г. Този нормативен акт възприема смесен режим с уредбата по Екзархийския устав. Като основание за развод се въвежда “дълбоко разстройство на брака” и се регламентира развода по взаимно съгласие.
   
2. 
   Със ЗЛС от 1949 г. и след промените от 1952 г. се премахва развода по взаимно съгласие.
   
3. 
   СК от 1969 г. – възстановява развода по взаимно съгласие и развода поради дълбоко разстройство на брака. Този режим действа и досега.
   

3. 
   По настоящия СК.
   

1. 
   Развод по исков ред – става дума за развод поради разстройство на брака, чл. 49 СК.
   

2)Това право е потестативно – упражняването му предизвиква промяна и за другия съпруг.

3) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.- чл.49 ал.2
4)Дълбоко и непоправимо разстройство на брака – няма определение в закона. Според съдебната практика на ВС дълбоко е разстройство на брака, което е довело да разкъсване на семейната общност, липса на доверие и уважение у съпрузите. Връзката между тях е формална, те са свързани само юридически. Неспазването на изискванията на закона по чл. 13 – 17 СК, бракът е изпразнен от съдържание. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака като правно явление, основание ли е за развод? То е основание на иск. При отхвърлянето му, втори път не може да се прекратява на същото основание – чл. 299 ГПК. Станева: Това е абсурдно, основание на иска са конкретно изброените житейски факти /изневяра, побой и т.н./, а не самата формулировка “дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Самото разстройство на брака е реално съществуващ факт, той се извлича от други съществуващи факти. Съдът след сезиране с иск първо преценява дали бракът е разстроен непоправимо, но същевременно разглежда служебно и други въпроси.

5)Вината за разстройване на брака – този елемент е въведен със СК от 1985 г. В предишния СК съдът се произнася по въпроса за вината, ако има искане на съпруг за такова произнасяне. Има възможност и съдът да не се произнесе по въпроса за вината, ако никой от съпрузите не е поискал това – чл. 49(3) СК, или ако те представят общо искане за това и представят споразумение по спорните въпроси – чл. 49(4) и (5) СК. Вината не се постановява изрично с решението на съда, само се прави извод, съдът само изследва вината.

6)Съдът

5)Други въпроси, по които съдът се произнася са:

• 
  Относно упражняването на родителските права след развода, ако има деца.
  
• 
  Относно правото на издръжка на децата.
  
• 
  Относно правото на издръжка на съпруга.
  
• 
  Относно ползването на семейното жилище, в случай, че има ненавършили пълнолетие деца.
  
• 
  Относно фамилното име.
  
• 
  Съдът ще се произнесе и по имуществените спорове, ако има иск за тях.
  

2. 
   
   Изтегляне 2.2 Mb.
   
   Сподели с приятели: