1. профил на общината 4 Основни географски характеристики 4

1.4. Човешки ресурси

Населението на община Търговище

Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за областта, района и страната. За периода 1999-2003 г., се очертава постепенно намаление на броят и делът на лицата под 15 г. и от 15 до 64 г. Възрастните хора (на 65 и повече години) нарастват като численост и относителен дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Търговище (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е сравнително благоприятно (16,5: 68,6: 14,9%). Делът на младите генерации е по-висок от този на възрастните хора. Различията във възрастовия състав на населението по населени места са значителни. Град Търговище е с благоприятна възрастова структура (с висок дял на контингентите 15-64 г.), и висок дял на младите хора. Възрастовата структура на селското население бележи процес на застаряване, който е по-силно изразен при много малките населени места.

Структурата на населението по пол за община Търговище е сходна с тази на областта и страната. На 100 мъже се падат 105 жени (средно за област Търговище – 104, за Р България - 106). Аналогична е ситуацията за градското и селското население на общината, областта и страната. За периода 1999-2003 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура.

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в община Тър­говище са родени 614 деца. За последните години броят на родените варира в диапазона 600-700 деца. Коефициен­тът на раж­даемост (жи­вородени деца на 1000 д. от населението) през 2003 г. е 9,7‰ (над средния за об­ластта -9,4‰ и страната -8,6‰). Тен­денцията в развитието на раждаемостта показва нез­начителни изменения. Смъртността е с по-високи стойности от раждаемостта. През 2003 г. умрелите лица в общината са 902 или 14,2 на 1000 д. През последните 5 години смъртността е в диапазона 13-14‰. Детската смъртност в община Търговище се харак­теризира с колебливост. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност е 13,0‰ (близка, но малко над средната за страната - 12,3‰ и по-ниска от средната за областта – 19,1‰). Естественият прираст на населението на община Търговище е отрицателен. За периода 1999-2003 г. той е в ди­апазона от –3,1‰ за 1999 г. до –4,5‰ за 2003 г.

През 2003 г. в общината са осъщест­вени 1210 заселвания и 1565 изселвания. Меха­ничният прираст е от­рицателен (-355 д.). В сравнение с пред­ходните години меха­ничното движение на населението запазва отрицателните си стойности, което е характерно и за об­ласт Търговище.

Важна характеристика на населението е образователното равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между пос­ледните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище.

Тенденциите в развитието на населението са: постепенно намаляване на общото население в резултат на отрицателен естествен и миграционен прираст, застаряване на селското население, повишаване на образователното равнище на населението на общи­ната.

Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към: стабилизиране и запазване на населението; ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, предимно на нето-миграцията; продължаване тен­денцията на нарастване на образователното равнище на населението и участието му в раз­лични форми на обучение.
Заетост и безработица
Заетост

През 2003 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение са 16 468 ч.¹⁹, от които 55.9% (9199 ч.) са в частния сектор. Най-голяма заетост осигуряват преработва­щата промишленост - 31.1%, търговия и ремонт - 13.1%, образование - 10.3%, здравеопаз­ване и социални дейности - 8.1% и държавно управление и отбрана - 6.5%. Частният сек­тор допринася за 100% от заетостта в рибното стопанство и търговията, 80.5% в преработ­ващата промишленост, 83% в селското стопанство, над 82% в строителството и във фи­нансовото посредничество. Разпределението на наетите лица по сектори на икономиката следва общата тенденция за страната. През 2003 г. секторът на услугите осигурява най-голяма заетост - 55.2% (при средно за страната - 58.1%). Индустриалният сектор е допри­несъл за 38.7% от заетостта, при средно за страната - 38.3%, като над 80% от заетостта в сектора се пада на преработващата промишленост. На фирмите от аграрния сектор се па­дат 5.8% от работните места (за страната - 3.6%).

След влизането в експлоатация на завода за стъкло се очаква да бъдат разкрити 700 нови работни места, което ще доведе до повишаване на заетостта в общината с около 4%. Положителен фактор в развитието на икономиката се явява включването на общината в Списъка за нулева ставка данък печалба по Закона за корпоративното подоходно обла­гане.

Безработица

Преструктурирането на икономиката е основен фактор, влияещ върху обхвата и структурата на безработицата. Област Търговище е сред общините с високо равнище на безработица. Тревожен факт е продължителното запазване на това високо равнище. Въп­реки че от 2002 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление, за периода 2001-2004 г. тя се задържа трайно със стойности около 1.7-1.8 пъти над средните за стра­ната и около 1.3-1.4 пъти над средните за Североизточния район. След високото ниво от 31.12% през 2001 г., безработицата в общината плавно намалява до 22.81%²⁰ през 2004 г. (при 12.67% за страната). Спрямо предходната година, тя е намаляла с 3.3 пункта. Средно­годишният брой на регистрираните безработни през 2004 г. е 6 939.

Голяма част от младежите, завършили образованието си, не могат да се реализират на трудовия пазар и да започнат работа по придобитата от тях специалност. Делът на мла­дите хора (до 29 г.) е 26.5%, (за областта - 25.6%, за страната - 26.4%). Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 66.1% (68% за областта, 53.9% за стра­ната). Делът на безработните жени е по-висок от този на мъжете - 52.2%²¹. Около 55% от продължително безработните също са жени. През 2004 г. се забелязва нарастване на отно­сителните дялове на безработните лица от възрастовите групи от 35-39 години и над 55 години, като най-голямо е при лицата от най-горната възрастова група (над 55 години) - 2.43 пункта. Към 31.12.2004 г., професионалната структура на регистрираните безработни лица в общината очертава тенденцията на висок и устойчив относителен дял на лицата без квалификация, следвани от тези с работнически професии. Делът на лицата без квалифи­кация е 68.2%, на специалистите е 11.2% от всички регистрирани, а на тези с работни­чески професии - 20.6%. В сравнение със същия период на 2003 г., се наблюдава повиша­ване на нивото на регистрираните лица без квалификация с 3.2 пункта, докато този на ли­цата с работническа професия се понижава с 1.8 пункта, а на специалистите - с 1.5 пункта. От общия брой на регистрираните безработни, най-висок е относителният дял на тези с основно образование - 48.55% и с начално и по-ниско образование - 20.62%. Лицата без квалификация и образование съставляват най-голямата част от продължително безработ­ните и регистрираните над два пъти в Бюрото по труда. Те се оформят като рискова група, чиято единствена реализация за сега е включването им в националните програми за зае­тост или по някои от насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта.

При сравняване с предходни периоди, се наблюдава запазване тенденцията на най - висок относителен дял на регистрираните лица за първи път (40.74%). Това е резултат от непрекъснатите структурни промени в икономиката, спад в производството и ограничения брой разкриващи се работни места. Голямото текучество в някои отрасли (шивашка про­мишленост, услуги, търговия) и сезонната заетост в строителството и селското стопанство водят до увеличаване на регистрираните над 2 пъти лица (35%).

Към 31.12.2004 г. преобладаващата част от безработните (66.8% от всички регист­рирани) са с продължителен престой на трудовата борса, което е резултат от крайно огра­ниченото предлагане на свободни работни места от страна на работодателите. Най-голям е делът на безработните лица с регистрация над 2 години - 52.3%, а тези от 1 до 2 години са 14.5%. Сравнението със същия период на 2003 г., показва значително нарастване на групата на лицата с продължителност на регистрация над 2 години с 6.57 пункта.

Най-голям брой безработни са регистрирани от сектор услуги - 36.7%. Лицата с прекратени трудови правоотношения от сектор индустрия са 26.62%, а от аграрния -11.08%. По-голямата част от регистрираните лица са от частния сектор - 54%. Основен източник на безработица са съкращенията в селското стопанство, търговията, строителст­вото и др., т.е. дейности, засегнати в най-голяма степен от общата икономическа стагна­ция, с преобладаващ сезонен характер и от фирми с продължаващо преструктуриране, ко­ето води до периодичност при освобождаване и назначаване на работници. Нестабилният частен сектор, липсата на законова основа за стимулиране на дребния и средния бизнес и сезонният характер на производството са основен източник на безработицата в общината.

През отчетния период, изходящият поток обхваща 7457 лица. От тях 3615 са пос­тъпилите на работа - 48.5%. Сравнено със същия период на 2003 г., относителният дял на лицата, постъпили на работа се е увеличил с 3.53 пункта. Увеличава се мобилността на търсещите работа лица, т.е. започване на работа извън общината, а също така и по меж­дуправителствени спогодби.

Обявените свободни работни места общо на първичния и вторичния трудов пазар през 2004 г. са 5037 (с 8% повече спрямо 2003 г.). Обявените свободни работни места на първичния трудов пазар са 3865 (76.7% - с 2.5 пункта повече от 2003 г.), а по програми за заетост - 1172 (23.3% - намаление с 2.5 пункта). Най-много са заявените работни места от фирми в шивашката промишленост, строителството и селското стопанство. Големият брой работни места, обявени в селското стопанство и строителството са в резултат на сезонния характер на дейността, а работните места в шивашката промишленост са свързани с голя­мото текучество на персонала. Все по-често работодатели от други общини обявяват ра­ботни места в общината. Образователната структура на заявените работни места се опре­деля от повишеното търсене на неквалифициран труд в общината - 79.77% от обявените свободни работни места са за лица без специалност и професия, за лица с работнически професии - 4.8%, за специалисти - 15.43% и за специалисти с висше образование - 7%. От частния сектор са обявени 3190 места (63.3%).

От изброеното по-горе могат да се направят следните изводи за състоянието на безработицата, предлагането и търсенето на трудовия пазар в община Търговище:

• 
  Трайно задържане на високо равнище на безработица  - 1.7-1.8 пъти над средните стойности за страната;
  
• 
  Ниско образователно равнище и липса на специалност и квалификация в преоблада­ваща част от регистрираните безработни - 69.2%;
  
• 
  Много висок дял на продължително безработните лица и увеличаване дела на тези с регистрация над 2 години;
  
• 
  Многократно регистриране на безработните в бюрата по труда, обусловено от: голя­мото текучество в шивашката промишленост, търговията и услугите; сезонната заетост в строителството и селското стопанство; незавършилото преструктуриране в някои фирми;
  
• 
  Ограничено търсене на труд от работодателите и значително по-високо предлагане на работна сила;
  
• 
  Сезонен характер на търсене на работна сила;
  
• 
  Над 79% от обявените СРМ са за лица без специалност и професия.
  

Увеличаването на трудовите ресурси и повишаването на тяхната икономическа ак­тивност се налага, както поради създалите се неблагоприятни демографски тенденции, така и поради необходимостта от постигане на устойчив икономически растеж и по-добри условия на работа и живот. За да се постигне по-стабилно снижаване на равнището на безработица в общината е необходимо да се предприемат действия за запазване и увели­чаване на заетостта, повишаване пригодността за заетост и интегриране на неравнопоста­вените групи на пазара на труда.

Най-голямо значение за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата е създаването на работни места в реалния сектор, което е в пряка зависимост от провежда­ната икономическа политика и състоянието на стопанската среда. С цел трайно решаване на проблема с неравновесието в пазара на труда, изразяващо се в ограничено търсене на работна сила при значителен процент на безработица, е необходимо усилията и средствата да се съсредоточат за генериране на заетост във всички възможни направления (държавен и частен сектор, големи инвеститори, малък и среден бизнес). В същото време, при нис­кото търсене на труд, шансовете за заетост на лицата в неравностойно положение на па­зара на труда намаляват още повече.

Действията по отношение на намаляване на безработицата трябва да се реализират в две основни направления - превантивни (обучение на безработни и заети) и защитни – мерки, насърчаващи работодателите да наемат на работа лица в неравностойно положе­ние. От голямо значение са превантивните действия, които целят хората, останали без ра­бота, да не изпаднат в състояние на трайна безработица и оттам - до необходимостта от социално подпомагане. Важно условие за подобряване на качеството на упражнявания труд е повишаването на пригодността на работната сила за заетост чрез усъвършенстване на нейната квалификация и привеждането й в съответствие с изменящите се изисквания на търсенето на труд в икономика, основана на знанията. Това ще доведе до повишаване на потенциала й и ще създаде трайни предпоставки за устойчив икономически растеж.

Прилагането на превантивни и активни мерки на пазара на труда трябва да обхване всички социални групи с особена подкрепа за най-рисковите групи - дълготрайно безра­ботните, младежите без трудов опит или без образование и професия, безработните с ниско или без образование и без квалификация, хората с увреждания. Борбата с безрабо­тицата изисква широкообхватни мерки за взаимна подкрепа на икономическата, социал­ната политика и политиката по заетостта. Инструмент на тази политика са регионалните и местните програми за заетост, съобразени и с националните програми за заетост. От осо­бено значение за ефективността и ефикасността на тези програми е привличането на мест­ните организации на работодателите при изготвянето и реализацията на проекти в об­ластта на пазара на труда и използване потенциала на работодателските организации и местния бизнес за оказване на консултантски, образователни и други услуги, свързани с дейностите по заетостта.

Състоянието и тенденциите на трудовия пазар в община Търговище дава основание да се очертаят следните основни действия за реализиране на политиката по заетостта:

• 
  Партньорство със заинтересованите институции в общината за реализирането на мероприятия за увеличаване заетостта в различни области, съобразени с конкрет­ните икономически и социални условия на територията на общината, както и за из­вършване на общополезни дейности, които ще обновят облика й и ще имат добър социален ефект.
  
• 
  Информиране на работодателите и безработните лица за политиката по заетостта, регламентирана в Националния план за действие по заетостта;
  
• 
  Усъвършенстване на системата за работа с работодателите, с цел максималното им обхващане и насърчаване за използване на предлаганите от ДБТ услуги по зае­тостта, съобразно ситуацията на пазара на труда;
  
• 
  Успешно прилагане на новия процесен модел в дейността на ДБТ, с цел повиша­ване качеството на обслужване както на търсещите работа лица, така и на работо­дателите;
  
• 
  Усвояване на нови техники и методики за работа, насочени към всеобхватно и качест­вено обслужване на търсещите работа лица.
  

Средната работна заплата в община Търговище през 2003 г. е 2854 лв., като в об­ществения сектор е по-висока (3527 лв.), отколкото в частния (2313 лв.). Тя е с 13% по-ниска от средната заплата за страната и с 8% по-висока от тази за областта. Най-високи са възнагражденията в отраслите финансово посредничество - 5772 лв., снабдяване с елект­рическа и топлинна енергия и държавно управление и отбрана, а най-ниско - в рибно сто­панство - 1534 лв., хотелиерство и ресторантьорство и операции с недвижимо имущество и бизнес услуги. Разликата между най-ниската и най-високата работна заплата е 3.8 пъти, между средната и най-ниската e почти 2 пъти. Заплащането в обществения сектор е по-ви­соко средно с 52% отколкото в частния, като за някои отраслови сектори то е над 2 пъти по-високо.

През последните години е преодоляна негативната тенденцията към непрекъснато увеличаване на броя на подпомаганите лица. Благодарение на националните програми за заетост, броят на подпомаганите лица в трудоспособна възраст от 2002 г. до 2004 г. непре­къснато намалява (2002 г. - 2674 човека, 2004 г. - 2475 ч.), докато при лицата в нетрудос­пособна възраст тенденцията е техният брой да се увеличава (през 2004 г. - 2.7 пъти по­вече в сравнение с 2002 г.).

Социалните услуги в обичайната домашна среда се предоставят от Домашен соци­ален патронаж. От него се извършват социални услуги по домовете на: лица в пенсионна възраст и хора с увреждания с определена първа или втора група инвалидност. Броят на обслужваните възрастни хора през последните три години се е увеличил 1.6 пъти. Основ­ната част от лицата, ползващи услугата, са съсредоточени в гр. Търговище, където техният брой е 240, а останалите 220 са по селата.

През следващите години е възможно да се създаде извършване на социална услуга в обичайна домашна среда чрез обществена трапезария. Нейната работа трябва да бъде организирана на принципа – заплащане на продуктите и направените разходи за пригот­вяне на храната да бъде от спонсори, а общината да поеме разходите по издръжката на об­служващия персонал.

Особено място в социалните услуги на общината заема Домът за деца и младежи с умствена изостаналост “Св. Мина” – с. Стража. Материално-техническата база на дома е в незадоволително състояние. Основните направления, по които трябва да се работи са:

• 
  Подобряване на битовите условия, външния и вътрешен облик на дома;
  
• 
  Подобряване на грижата за децата чрез: подобряване на битовите условия; разработ­ване и предоставяне на нови алтернативни форми на социални услуги в рамките на институцията;
  
• 
  Изграждане а “защитени жилища” за лицата, навършили 18-годишна възраст, напускащи ДДМУИ “Св.Мина”, с.Стража, с цел изваждането им от специализирани институции, където могат да водят нормален и пълноценен начин на живот с подкрепата на професионалисти.
  

• 
  Реализиране на програма за социални жилища (поради липса на свободни общински жилища и наличие на бездомни домакинства);
  
• 
  Откриване на дом за временно настаняване (за крайно нуждаещи се лица и семейства);
  
• 
  Ремонт и модернизация на приюта в гр.Търговище;
  
• 
  Въвеждане на социална услуга в общината – “личен асистент” (като компонент от национална програма “Асистенти на хора с увреждания”);
  

В общината функционират 87 учебно-възпитателни заведения – 33 в града и 54 в селата. Училищната мрежа включва 41 училища. В града има 17 училища: 1 начално, 5 основни, 3 средни общообразователни, 1 профилирана гимназия, 5 професионални гимна­зии²², 2 специални училища, от които едното е с професионална подготовка за деца с увре­ден слух. В селата функционират 24 училища: 6 начални, 17 основни и 1 специално (по­мощно).

Училищната мрежа е допълнена и с 4 извънучилищни педагогически учреждения²³, удовлетворяващи интересите и потребностите на децата в свободното време. Целоднев­ните детски градини са 42 с 93 групи, от които 12 градини с 58 групи в града и 30 градини с 35 групи в селата.

В учебно-възпитателните заведения се обучават 11 227 деца и ученици (9377 в училищата и 1885 в детските градини). В 24 училища има целодневна организация на обучение – 1350 ученика са обхванати в 54 полуинтернатни групи.

Негативните тенденции, проблемите и потребностите на образователната система в общината могат да се обобщят в следното:

• 
  За периода 1995-2004 г., броят на учениците в общината е намалял с 2812 (23%)²⁴;
  
• 
  За същия период, децата в детските градини са намалели с 1225 (39,8%)²⁵;
  
• 
  Увеличава се броят на маломерните и слети паралелки²⁶;
  
• 
  Намалява броят на децата, обхванати в целодневна организация на обучение²⁷;
  
• 
  Увеличава се броят на незаписаните и отпаднали ученици (от 251 през 1995 г., на 319 през 2004 г);
  
• 
  Увеличава се броят на децата, непродължаващи образованието си след 8 клас;
  
• 
  Сериозни проблеми с интегриране на малцинствените групи в образователния про­цес, ниско равнище на владеене на бългaрски език, затруднения в овладяване на образователния минимум;
  
• 
  Намалява обхватът от професионални области на образование и съответните специал­ности и професии, изучавани в професионалните гимназии, несъответствие между профилите на професионалното образование в общината и търсенето в па­зара на труда;
  
• 
  Дефицитно финансиране, позволяващо само оцеляване на системата на много ниско равнище, без условия за качествено развитие;
  
• 
  Поляризация на училищата – “елитна група” и посредствени, “оцеляващи” учи­лища;
  
• 
  Физически и морално остаряла материално-техническа база - учебна среда, компю­търна и размножителна техника, спортна база, дидактически средства, литература.
  

Здравеопазването в общината е осигурено с добре развита мрежа от лечебни заве­дения за болнична и извънболнична помощ. Статистическата осигуреност за 2003 г. с болнични легла е 64.5/10000 жители, с лекари - 37.2 /10000 и стоматолози - 7.6/10000 (при средно за страната: лекари - 36/10000 и стоматолози - 8.3/10000). В общината има регист­рирани 35 общопрактикуващи лекари (5.5/10000). Осигуреността по този показател е по-ниска от средната за страната - 6.7/10000.

Общината разполага с две лечебни заведения за болнична помощ : МБАЛ –Търговище “ АД (с 51% държавно участие) и СХБАЛ “ Папуров “ ООД - 100% частна болница.

Останалата част от мрежата на здравеопазването (лечебни заведения за извънбол­нична помощ, медицински центрове, лаборатории и др.) е представена от:

Основните проблеми в сферата на болничната помощ са: недостиг на средства, не­задоволително състояние на сградния фонд, стара апаратура, невъзможност да се отделят целеви средства за ремонти и закупуване на нова.

Основните количествени и качествени показатели, характеризиращи дейността на болниците (използваемост на леглата, среден престой, оборот на леглата, брой лекувани), се подобряват през последните години. Сериозен проблем остава навременното осигуря­ване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за голяма група лица без здравно осигуряване. Об­щината не разполага с нормативни документи и финансови инструменти за решаване на този проблем, но би трябвало да потърси свои решения.

Вижданията на Районния център по здравеопазване за подобряване на здравното състояние на населението, здравните услуги и материално-техническата база, се свеждат до следните мерки и действия:

• 
  Подобряване на материално-техническата база, доставяне на окомплектовано мо­дерно оборудване на всички общински лечебни бази;
  
• 
  Стандартизиране на диагностиката и въвеждане на нови методи на лечение;
  
• 
  Увеличаване възможностите за договаряне на по-голям брой клинични пътеки, от там и по-добро финансово състояние на болниците и на персонала;
  
• 
  Поддържане квалификацията на кадрите, увеличаване на мотивацията им за предоста­вяне на качествени услуги;
  
• 
  Изграждане на единна информационна система в здравеопазването;
  
• 
  Изграждане на нови, съвременни лечебни заведения с по-висок комфорт (за лекари и пациенти) и качество на здравните услуги;
  
• 
  Решително подобряване на превантивното здравеопазване чрез действия на широки социални партньорства (община, неправителствени организации, здравни заведе­ния, бизнес):
  

• 
  възстановяване на училищни лекари и стоматолози на издръжка на общината, ко­ито да провеждат профилактиката, ваксинациите, превенция на зависимос­тите;
  
• 
  създаване на селищна среда, достъпна за хора с увреждания (двигателни и сен­зорни);
  
• 
  възможност за масово използване на общински спортни съоръжения и бази, попу­ляризиране и стимулиране на здравословен начин на живот;
  
• 
  преодоляване на сравнително ниската информираност на населението относно техните права - създаване институцията “застъпник на пациентите” (омбудс­ман).
  

В настоящия момент, от изключително значение е провеждането на общинска по­литика за намаляване броя на здравно неосигурените лица, особено в селата. Подобрява­нето на материалната база на лечебните заведения, транспортното обслужване на населе­ните места, предлагането на атрактивни битови условия за медицински специалисти, биха допринесли за привличане на лекари в непривлекателните райони на общината.

Традиционно развиваните видове спорт в община Търговище са борба, бокс, стрелба, акробатика, спортна и художествена гимнастика, хандбал, баскетбол и ориенти­ране²⁸. Както навсякъде в страната, дефицитното финансиране на спортните клубове е сред основните проблеми. Голяма част от клубовете са кадрово и организационно необез­печени. Често основните им усилия са насочени към търсене на средства. Това оказва не­гативно влияние върху дисциплината, учебно–тренировъчния процес и възстановяването на спортистите. С малки изключения, не е обезпечена и издръжката на най-добрите състе­затели. Това води или до ранно отказване от спорта, или до “миграция” в големите гра­дове с по-богати клубове.

Хроничните финансови дефицити са в основата на лошото състояние на повечето от съществуващите спортни бази, амортизирани и недостатъчни съоръжения и екипи­ровки, малко спортни изяви и професионални клубове. “Порочният кръг” се затваря в проста формула: липса на средства – нефункциониращи спортни обекти – липса на инте­рес от спортните клубове.

Спортната дейност се организира предимно в училищата (в тяхната спортна база), но календарът на спортните прояви (състезания, турнири) е беден. Това силно ограничава масовия интерес към спорта и спортната кариера. Както и в спортните клубове, квалифи­цираните треньори са недостатъчно. Изоставането на спорта в общината е осезателно както в масовата/любителската му форма, така и в професионалната.

• 
  Възстановяване и модернизация на спортните бази;
  
• 
  Изграждане на закрит плувен басейн;
  
• 
  Изграждане на многофункционална представителна спортна зала;
  
• 
  Осигуряване на достъп на хората с увреждания до спортните бази;
  
• 
  Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръ­жения;
  
• 
  Възстановяване на ученическите спортни школи;
  
• 
  Възстановяване на спортния диспансер;
  

Проблемите на младите хора, тяхната реализация и мястото им в обществения жи­вот са сред приоритетите на община Търговище и обуславят необходимостта от създава­нето на дългосрочна младежка политика в региона.

• 
  Увеличаващ се брой на младежите, употребяващи алкохол и наркотици;
  
• 
  Нарастващо разпространение на полово предаваните болести поради липса на по­лова култура;
  
• 
  Отлив от спорта и туризма;
  
• 
  Отлив от културните събития;
  
• 
  Социална демотивация, апатия.
  

• 
  Създаване на условия за задържане на младите хора в общината, за изграждане на пълноценни житейски кариери;
  
• 
  Разнообразяване на възможностите за младежки дейности (в т.ч. ориентирани към младежи в неравностойно положение);
  
• 
  Изграждане на центрове за младежки услуги (информация, консултации, партньорс­тво);
  
• 
  Разработване и прилагане на програми за ранна професионална ориентация, квалифи­кация и преквалификация;
  
• 
  Обучение в умения за разработване на проекти с младежка насоченост.
  

Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общи­ната са музеен комплекс, два театъра, художествена галерия, 40 читалища, множество библиотеки, религиозни домове и други културни институции.

В Търговище функционират два театъра - драматичен (две зрителни зали - с 500 и с 90 места) и куклен театър (със 125 места). Базата е общинска собственост и е предоста­вена за управление и стопанисване от театралите.

Сред библиотеките се откроява “Петър Стъпов”, гр. Търговище. Разположена е в модерна база, разполага 6 читални и предлага близо 330 хил. тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компю­търна мрежа.

• 
  В своя самостоятелна база са настанени представителства на почти всички твор­чески съюзи²⁹;
  
• 
  Център за работа с деца–Търговище- към него работят представителен хор и детски танцов ансамбъл;
  
• 
  Център за младежки дейности и инициативи–Търговище – общинска структура, създаваща широк спектър от възможности за младежки дейности;
  
• 
  Школа за изобразителни изкуства –Търговище – освен висока успеваемост в специа­лизираните училища и ВУЗ, нейните възпитаници са носители на големи награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Македония, Чехия, Германия.
  

Общината е авторитетен и активен културен център. Търговище е домакин на ре­дица традиционни национални прояви: празници на женските и девическите хорове, теат­рален фестивал “Дни на големия театър в малкия град”, международен фестивал на про­фесионални спектакли за деца “Вълшебната завеса”. Принос в културния календар на общината имат изявите на професионален фолклорен ансамбъл “Мизия”, музикално-тан­цова школа “Рождество Христово – ЛВК”, детски танцов ансамбъл “Търговище”, ансам­бъл “Демет”, балетна формация “Търговище”, балет “Вега”. Над 100-годишна е традици­ята на хоровото пеене в града. С отличия в национални и международни конкурси са ка­мерен хор “Златна лира”, смесен хор “Родна реч”, детски хор “Бончо Бончев”. Общински духов оркестър “Търговище” е домакин на фестивал с международно участие.