|
Прилагането на този аналитичен инструмент позволява:
-
пределно синтезирано представяне на една комплексна картина на общината;
-
изграждане на предварителна представа за решимостта на разкритите проблеми;
-
насочване към приоритетните сфери на развитие;
-
насочване към приоритетните проблеми за решаване.
Силни страни и възможности
|
Слаби страни и заплахи
|
Териториална структура, природни ресурси и КИН – наличие, проблеми, използваемост
| -
Исторически кръстопът, получаващ нов тласък от предстоящото завършване на АМ ”Хемус”;
-
Развита селищна мрежа с добре изявен център; липса на сериозни релефни препятствия;
-
Добра защитеност от ветрова ерозия, слабо проявена водна ерозия;
-
Разнообразен почвено-климатичен и релефен комплекс, благодатен за полипрофилно селско стопанство; висок дял обработваема земя;
-
Значителен горски фонд с добра репродуктивност, разнообразни функции и добро стопанисване;
-
Съхранена чистота на въздуха и почвите; възможност за увеличаване на горите със защитни и рекреационни функции;
-
Добро съчетание на рекреационни ресурси (минерални води, гори, водни площи, природни забележителности) и КИН – потенциал за разнообразни продукти на алтернативен туризъм.
| -
Общината няма план за оползотворяване на магистралния коридор – връзки, контактни зони, инвестиционни полета;
-
Наличие на територии с изявена “периферност”;
-
Недостатъчни повърхностни водни течения, при това замърсени с отпадни води;
-
Общината е бедна на полезни изкопаеми;
-
Раздробена собственост и липса на развит пазар – бариера за ефективно ползване на земята;
-
Неутвърдено балнеолечение, липса на продаваеми туристически продукти, още не-социализирано КИН;
-
Наличие на много “визуални замърсители” (сметища), създаващи лош имидж на общината.
|
Човешки ресурси и социален сервиз
| -
Сравнително благоприятна възрастова структура на населението;
-
Концентрация на население с висока квалификация и образование в центъра;
-
Нарастване дела на населението с високо образование;
-
Добре развита социална инфраструктура, адекватна на образователните, здравните, културните и други социални потребности на населението;
-
Богат културен календар, съхранен певчески фолклор, възможност за включване в анимацията на туристически продукти;
-
Наличие на социална инфраструктура с над-общински функции – професионални училища, болнични заведения, театри, библиотеки, музеи, спортни съоръжения.
| -
Формиране на отрицателен естествен и механичен прираст;
-
Застаряване на селското население;
-
Миграция на младите хора; апатия, слаба предприемчивост и социална креативност;
-
Ниско образователно равнище в селата; липсват условия за пълноценна жизнена кариера на млади хора в селата;
-
Намаляващ дял на реално заетите от активното население;
-
Високо равнище на безработицата при групи с ниска квалификация, средно специално и основно образование, при младите хора и ромите;
-
Изразена тенденция за намаляване на учениците в общообразователните училища; селският проблем “училища в криза” се пренася във времето;
-
Наличие на голям брой слети и маломерни паралелки в селски училища – предпоставка за ниско качество на образованието;
-
Проблеми с интегрирането на деца от малцинствените групи; лошо владеене на българския език;
-
Недостиг на учители по чуждоезиково обучение;
-
Амортизирана материално-техническата база на много училища;
-
Хроничен дефицит на средства за поддържане и обновяване на съществуващата инфраструктура (на здравеопазване, образование, култура);
-
Периферната мрежа на доболничната помощ е неразвита; социалните заведения и услуги са недостатъчни;
-
Много хора са без здравни осигуровки = без свободен достъп до медицински услуги.
|
Стопански сектор
| -
Добре изразени икономически и обслужващи функции на града, отредена роля на общински и областен център, импулсиращ съседните територии;
-
Добра капитализация на територията (отчитайки и новите заводи на Тракия глас);
-
Поява на ново структурно производство, шанс за изграждане на клъстер “стъкло”;
-
Многоотраслова структура на промишлеността;
-
Традиции в развитие на промишлени дейности;
-
Развита преработвателна промишленост, базирана на селското стопанство; добра възможност за изграждане на клъстер “храни”;
-
Добър потенциал за развитие на индустриално зеленчукопроизводство, за увеличаване на трайните насаждения и интензивното животновъдство;
-
Добър ресурс и потенциал за развитие на алтернативен туризъм; силни аспирации за това;
-
Промишлена и битова газификация; добра степен на изграденост на енергийната, съобщителната и водостопанската системи;
-
Свободна и сравнително квалифицирана работна ръка;
-
Производителите не плащат корпоративен данък, реинвестират го в основната си дейност;
-
Възможност за привличане на стабилен поток от чуждестранни инвестиции (свързани и с възможността за формиране на клъстерите “стъкло” и “храни”);
-
Възможност за пълно оползотворяване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (чрез партньорства и качествени проекти);
-
Възможност за развитие на конкурентен аграрен сектор и хранително-вкусовата промишленост, обвързани в клъстер “храни”; възможност за развитие на биологично земеделие;
-
Възможност за развитие на алтернативен туризъм, “стъпил” върху природно и културно наследство и интегриран с аграрния сектор;
-
Възможност за възраждане и преутвърждаване на Търговищкия панаир.
| -
Общ спад и частична ликвидация на структуроопределящите производства;
-
Ниска икономическа ефективност на дейността на големите предприятия;
-
Непреодоляно сътресение от преструктурирането, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на общинската икономика; липса на нови/утвърдени търговски марки; липса на ново промишлено “лого” на общината;
-
Прекомерна концентрация на стопанските дейности /индустрия и услуги/ в града, пренебрегвайки потенциала на селата;
-
Заплаха от продължаващо увеличение на вътрешно-общинските различия, особено между центъра и останалите части на общината;
-
Незадоволително състояние на транспортната и бизнес инфраструктура;
-
Слабо навлизане на информационните и комуникационни технологии;
-
Сериозно разминаване между предлагана и търсена квалификация в пазара на труда (недостатъчно проучен проблем);
-
Амортизирани производствени зони и остаряло оборудване; липса на устроени нови зони за инвестиции; неизползвани възможности на селските територии за изнасяне на производства;
-
Нестабилни стопански структури в селското стопанство; ниско ниво на научно обслужване; липса на условия за развитие на фермерство от европейски тип;
-
Неефективен аграрен сектор - неоползотворен потенциал за поливно и биологично земеделие; бариерата “раздробена собственост”; слабо животновъдство;
-
Слаба конкурентоспособност и готовност за “влизане в релсите” на ЕС;
-
Липса на добре развит борсов пазар (фондов и стоков);
-
Недостатъчни знания и информация на бизнеса да подготвя проекти по линия на фондовете на ЕС;
-
Висока безработица и миграция на младите хора;
-
Нисък жизнен стандарт;
-
Заплаха от невъзможност да се постигне балансиран растеж на общинската икономика и продължаваща ниска икономическа ефективност на големите предприятия;
-
Заплаха от слабо усвояване на Структурните фондове поради недостатъчен административен капацитет за подготвяне на качествени проекти;
-
Заплаха от намаляване на промишленото производство под натиска на европейската конкуренция, което може да задълбочи още повече проблема с безработицата.
|
Техническа инфраструктура и екология
| -
Добро ниво на изграденост на основните инфраструктурни системи (пътна, водостопанска, енергийна, в т.ч. газификация);
-
Предстоящо завършване на АМ “Хемус” и възможност за устройване на удачни връзки и контактни зони38;
-
Наличие на летище с възможност за връщане в експлоатация;
-
Осигурено предстоящо изграждане на няколко ПСОВ;
-
Съхранен екологичен баланс, отсъствие на агресивни източници на замърсяване, наличие на общинска програма за опазване на околната среда;
-
Наличие на реализуеми идеи, концепции и програми, касаещи адекватно развитие на техническата инфраструктура.
| -
Голяма част от републиканската пътна мрежа е в лошо състояние;
-
Незадоволително е и състоянието на местната пътна мрежа, затруднения в поддържането й;
-
Амортизирана вътрешна водопроводна мрежа (особено в града) – големи загуби на вода;
-
Зависимост на локалните водоизточници в селата от засушавания;
-
Непълно използвани възможности за разширяване на газификацията;
-
Липса на канализационни мрежи в някои квартали на града и селата на общината; сериозни дефекти в съществуващата канализация;
-
Лошо състояние на каналната мрежа в напоителните полета на общината;
-
Остър недостиг на финансов ресурс за поддържане на съществуващата и за изграждане на нова техническа инфраструктура;
-
Трайна тенденция към замърсяване на въздуха с прах от лоша улична хигиена и лошо състояние на уличната мрежа в селищните среди;
-
Наличие на много нерегламентирани сметища в селата.
|
Представената синтезирана картина на общината съдържа мозайка от "плюсове" и "минуси", позволяваща формулирането на следната "диагноза":
-
Ресурсните предпоставки, позитивните процеси и изявените намерения за развитие доминират;
-
Започнати са градивни действия към нови перспективни производства и услуги (Тракия глас, алтернативен туризъм, трайни насаждения, преработвателни мощности за земеделски суровини, оранжерии);
-
Повечето проблемни аспекти са идентифицирани отдавна и към тях са насочени мерки (техническа инфраструктура, екология, социална инфраструктура);
-
В същото време, насочените и разполагаемите ресурси (финансови и човешки) се оказват недостатъчни за осезателни позитивни промени в споменатите сфери; необходимо е повече време и по-голяма концентрация на ресурси;
-
Социалната сфера остава с най-остри и мащабни проблеми (бедност, безработица, де-социализация, остри дефицити в здравеопазване, образование, култура, спорт);
-
Миграцията на младите и квалифицираните, увеличаващото се бреме на неизбежните социални разходи и ниската (или несъответна квалификация), спъват и ще продължат да бъдат най-трудно компенсиращият се дефицит в общината – този на достатъчен качествен човешки ресурс;
-
Развитието на стопанския сектор съдържа огромни предизвикателства - привличане на инвестиции, технологично обновяване, постигане на конкурентноспособност;
-
Желаното стабилизиране на икономиката, подобрените инфраструктура, социални услуги и жизнена среда, са отправните точки за формиране на критериите за развитие на общината във всички сфери.
Основният извод е, че община Търговище може и трябва да постигне ускорено ”догонващо” развитие.
Сподели с приятели: |
