1. синдром на ранния детски аутизъм въведение в проблема

Давайте на детето словесни ориентири: есен — «листопад, дъжд», зима — «студ, сняг».

И така, запознавайки детето с понятията за време, ние използваме такива методи:

— наблюдение;

— беседа;

— рисуване;

— изготвяне на предмети;

— въвеждане на словесни и веществени ориентири;

— четене на книжки с картинки по дадена тема;

При това времевия промеждутък постепенно се увеличива: отначало ние обсъждаме събитията от един ден — така, вечер преди сън може да си спомните, какво интересно нещо сме свършили днес; след това си спомняме, какво е станало вчера, планираме, какво ще правим утре. След това може да обсъдите, «как ходихте лятото на вилата», да помечтаете за приближаването на рождения ден.

Под «битови ритуали» ние подразбираме организация на обучението на детето в отделни битови навици, умения за самообслужване и др..

Стереотипите на поведение — това е съвкупност на способите на взаимодействие на аутистичното дете с обкръжаващата сре­да. За изработката им в битови ситуации се предлага следната последователност:

1. Отначало възрастния прави всичко сам, съпровождайки действията си с эмоционални коментари (от името на възрас­тния и детето заедно: «Хайде, да облечем блузката, копчетата ще закопчаем—ето така! Колко добре се справихме!»), включваме детето самопри по - леките опе­рации (при това може да се действа с ръцете на детето).

2. Постепенно, когато детето вече е научило много, неговото участие в произтичащото се увеличива: възрасният подтиква детето самостоятелно да осуществи всички операции, които то е способно да изпълни сам.

3. Детето действа по речева инструкция.

Аутистичните деца обичат да манипулират с предмети. Ч­рез този этап на познаване на предметния свят минават в ранна възраст всички деца.

За разлика от обикновените връстници аутистичните деца за дълго «се задържат» на этапа на изучаване на предметния свят. При това основния мотив на тяхната манипуляция с предметите и играчките — привлекателните сензорни свойства: ярки цветове на кубчетата, гладка лакирана повърхност, звук, с който играчката пада на пода... Именно стремлението да се извлекат от обкръжаващия свят разнообразни сензорни эфекти обяснява активния интерес на аутистичното дете към предметите. Характерна особеност за интереса на аутистичното дете към предметния свят —изменение на праговете на чувствителност: него го привличат най - разнообразните, много не са съвсем за това подходящи, пред­мети и материали — то пробва на вкус зъбната паста и праха за пране, лекарствата и средствата за миене на посудата, започвайки да дъвче пластелиновата ягодка. При това у детето често се наблюдава страстно желание да завладее някакъв предмет — маминото ветрила и кремове; таблетки, микстури и витамини и т.н.

Но ето да се действа с предметите в съответствие с функционалното назначение аутистичното дете често отказва, тъй като социалното назначение на предмета за него не е така важно, колкото неговото отделно сензорно свойство. Така, детето подхвърля във въздуха чука, а «да забива гвоздеи» категорично не желае... С изумление прелиства страниците на книгите, без да се опитва да чете...

Сюжетно-ролевата игра — висша форма на развитие на играта на детето. Именно в процеса на такива игри малкото дете може да вземе за себе си разни роли и да преживее раз­нообразни ситуации от социалния живот. От това, доколко пълноценно се развива сюжетно-ролевата игра в предучилищна възраст, зависят възможностите за бъдеща социализация. В игровото преживяване на сюжетите от живота на хората детето се учи да се договаря, отчитайки желанията на другите, отстоявайки в същото време своите ин­тереси, да бъде гъвкав във взаимоотношенията и т.н. Имен­но в сюжетно-ролевата игра придобива детето много важен и разнообразен социален опит.

Тъй като връзката със света у аутистичното дете е наруше­на, на него не му се отдава естественото усвояване на закономер­ностите на социалния живот. Развитието на сюжетно-ролевите игри, изискващи влизането в определена роля и действия в съответствие с нея, е затруднено, а често невъзможно без специална корекционна работа.

Такова дете не умее да се договоря с други хора. Да дадем пример. Към аутистично момиче на шест години се обръщат с молба да даде играчката си на друго дете. Нейната реакция: отначало тя замира в объркване, след това избягва с плач.

За да помогне на детето, близкия възрастен е длъжен да обясни смисъла на всяка възникваща ситуация, пред­лагайки при това на детето и възможните способи на действие. И, естествено, следва да се проиграват най - разнообразни ситуации от живота в играта.

Развитието на сюжетно-ролевите игри на аутистичното дете се отличава с редица особености. Първо, обикновено без специална организация такава игра не възниква. Тря­бва обучение и създаване на особени условия за игра. Понякога даже след специално обучение още много дъл­го присутстват само съкратени игрови действия.

Второ, сюжетно-ролевата игра се развива постепенно, и в своето развитие е длъжна да премине през някол­ко последователни этапа. Играта с другите деца, както обикновено произтича в норма, отначало недостъпна за аутистичното дете.

За съжаление, процеса на общуване с връстниците е на­рушен у аутистичните деца в наи-голяма степен. А доколкото реакциите на децата в хода на игра са непосредствени и възникват спонтанно, възрастния може да влияе на хода на играта само отчасти. Невъзможно е да се обяснят на децата всички особености на ситуацията и да се научи да се държи правилно по отношение към необичаен връстник. А непосредствената реакция на някое от децата може да се окаже много силно эмоционално изпитание за аутистичното дете, а в някои случаи стават и травмиращи.

На началния этап оптималното общуване не е с връстниците, а с по-малки или по-големи деца. При общуване с малките не е така забележимо изоставането в психическото развитие на аутистичното дете, а по-големите деца се отнасят към него снизходително, както към малко дете, помогат му. А възрастният е длъжен внимателно да следи за хода на играта и в случай на затруднение да помогне на детето.
СТЕРЕОТИПНА ИГРА

особенности на стереотипната игра

Аутистичното дете има любими игри — една или няколко. В такива игри детето може с часове да манипулира с предмети, извършвайки странни действия. Главните особенности на такива стереотипни игри са следните:

— целта и логиката на играта, смисъла на действията често са непонятни за обкръжаващите;

— в тази игра по подразбиране единственния участник — самото дете;

— повторяемост — детето върши един и същ набор от действия и манипулации;

— неизменност — веднъж установила се, играта остава еднаква за продължително време;

— продължителност — детето може да играе в тази игра с години.

Родителите често се дразнят от тези игри, нали обикновените деца така не играят.

Но често в стереотипните игри детето остава загадка за обкръжаващите, в тях има повторящи се действия, манипулации с предмети, но отсътства видим сюжет.

стереотипната игра като основа на взаимодействията

в началния этап корекционната работа с аутистичното дете, не трябва да бъде «прекалено много». За начало просто седнете на някакво разстояние от детето и го наблюдавайте в неговата игра. Ако то не се отвърне от вас —вече е добре. Но често у детето вече има опит за общуване с възрастни, основан на пряк натиск, затова най-вече то ще се отдалечи от вас и ще се разположи за игра на друго място, или прямо ще заяви: «Не искам!» Във всеки случай останете не много далеко и продължете да наблюдавате.

Не бързайте. Използвайки резултатите от наблюденията, се постарайте да вникнете в структурата на стереотипната игра на детето: отделете цикъла от повторящи се действия; заслушайте се в бърборенето на детето по време на игра. Вашите изводи ще ви подска­жат, как може да вземете участие в неговата игра.

Когато детето привикне към вашето присъствие, може да се опитате да организирате взаимодействие с него в стереотипната игра. Не трябва много да говорите, вършете активни действия. Започнете с това, в нужния момент му подайте нужния детайл, вместо да му обръщате внимание на вашето присъствие. С тих глас повторете пред детето негите думи. следващия раз используйте лю­бимую игрушку ребенка, действуя также тактично и постепенно.

Вашата цел — да дадете на детето да разбере, че вие не му пречите да играе, от вас даже може да има полза. На този этап всички усилия трябва да са насочени към завоюване доверието на детето. Това ще изисква време, усилия и търпение.

Но ако действате търпеливо и настойчиво, обеза­телно ще наступи момент, когато детето ще ви се довери, вие ще станете за него този човек, от когото то ще чака разбиране и помощ.

Ето още няколко съвета:

— Старайте се да се включите в стереотипната игра, а така също да внесете в нея нова сюжетна линия постепенно, т.к. нарушението на стереотипа на играта ще предизвика у детето протест. Тук е важно, детето да не възразява против участие в неговата игра на друг човек.

— В процеса на занятия детето във всеки момент може да се върне към своята игра — позволете му това. Помнете: стереотипната игра дава на детето усещане за комфорт, и, може това в даден момент да му е необходимо.

— всяка игра на детето може да стане изход от кризисна ситуация: ако у него е възникнала афективно избухване, а причината не може да се разбере или отстрани — предложете му любима игра. Ако се изостави стереотипа на игра, то детето приключва с неговите негативни эмоции и пристъпва към спокойна игра.

Може да се предположи, че когато детето привикне с педагога и ще се чувства с него комфортно, потребността от допълнителен комфорте отпада.

Паралелно с тази работа започнете да предлагате на детето сензорните игри, описани долу. Може да се слу­чи, така че някоя от тези игри да стане любима игра на детето— то ще я повтаря много пъти и ще изпитва приятни эмоции. Понякога така предложената игра отстрани може да бъде подобна на стереотипна само външно и не остава любима задълго. Обикновено стереотипната игра възниква у аутистичното дете спонтанно, отнякъде дълбоко отвътре, и то може да си играе на нея няколко години.

Сензорни ние условно назоваваме игри, целта на които е да се дадат на детето нови чувствени усещания. Усещанията могат да бъдат най - разнообразни:

— зрителни (например, детето вижда ярките цве­тове, тяхното преливане един в друг, смесване):

— слухови (детето чува разнообразни звуци, от шумящи падащи листа до звученето на музикални инструменти, учи се да ги различава);

— тактилни (това, което детето усеща посредством допир, ощипвания: это и различни материали, от мек мъхнати кърпи до про­хладна гладка повърхност на стъкло; и различни по величина и форма предмети — голяма топка и дребни мъниста, различни топчета и кубчета; и съприкоснове­ние);

— двигателни (усещания от движението на телата в пространството и ритъма на движение — ходене, бягане, танци);

— обонятелни (детето вдъхва и се учи да разли­чава разнообразни аромати от обкръжаващия свят — от аромата на котлети и маминия парфюм до аромата на дървен­и дъски и стоманени лостове);

— вкусови (детето пробва и се учи да различава на вкус разни продукти и блюда).

Малкото дете започва да открива света, попива в себе си поток от сензорна информация: то разглежда ярките цветни предмети и играчки, пощипва ги и лапа ги, шуми с полиэтиленови пакети. На него всичко му е интересно, всяка дреболия има значение. Възрастните наричат този период — «навсякъде вкус». Но, осъзнавайки значимостта на про­изтичащото за развитието, поддържа детето в неговото изследване на света, примирете се с безпорядъка в дома, счупени предмети и възникване на разнообразни «аварийни» ситуации.

Понякога при нормално течение на развитието на детето настъпва момент, когато предметния свят с неговите свойст­ва постепенно губи своята самоценност и отстъпва на втори план. И макар че усвояването на обкръжаващия предметен свят продължава, на първи план излиза света на социалните отношения: детето усвоява закономерностите на социалния живот, взаимоотношенията между хората. Този интерес намира своето отражение и развитие преди всичко в сюжетно-ролевите игри.

Процесът на изучаване на света за детето със синдрома на дет­ски аутизъм протича по-иначе. И тук може да се отбележат следните закономерности. Първо, за аутистичното дете сензорния компонент на света носи в себе си особена значимост, която съхранява актуалността за пределите на ранната възраст. При това интереса към пред­мета у аутистичното дете е отделен от тази функция, за която е създаден предмета. Развивайки тази мисъл, да предполо­жим, че за такова дете много предмети от обкръжаващия свят представляват сами по себе си абстрактни обекти, с набор от сензорни свойства. При това чес­то детето отделя за себе си някои специфични свойства, които са незначими за нас.

Второ, аутистичното дете не диференцира предметите и материалите според възможността за тяхното използване, действа с тях, не отчитайки техните свойства, — пробва на вкус всичко подред. Такова отношение и неумение да се предвидят неприятните последствия от действията влече след себе си възникване на различни опасни ситуации.

Трето, интересът към социалния свят не се проявява самостоятелно и не става важен мотив в живота и дейността на аутистичното дете. Аутистич­ното дете почти не се интересува от играчки за сюжетно-ролевите игри.

сензорните игри като възможност за установяване на контакти

Провеждането на специално организирани сензорни игри с аутистичното дете може да даде нови прекрасни възможности за установяване на контакта с него. Ние из­хождаме от положението, че светът на предметите и техните свойства са значими за аутистичното дете, привличат неговото внимание и интерес. В моменти на получаване на сензорни усещания детето изпитва удоволствие, което се проявлява в целия му облик, а така също в степента на целеустремено­ст (ако се опита да превключи неговото внимание на нещо друго, то ще настоява за продължение на харесалите му занятия, а ако се опитате да му забраните — отговорът ще бъде бурно изразен протест).

Провеждането на сензорни игри решава следните задачи:

— преживяване на приятни эмоции, които положително се отразяват на настроението и поведението на детето;

— възникване на эмоционален контакт с възрастните, поява в живота на детето на човек, който го разбира, открива нови възможности за провеждането на корекционната работа и влияние на самия ход на понататъшно развитие на детето;

— получаване у детето на нова сензорна информа­ция, което е важно за разширение на неговото представяне в обкръжаващия свят;

— внасяне в играта на нови социални смисли по­средством въвеждането на сюжети, които в цяло приближават детето към света на хората, дава нови представи за со­циалните взаимоотношения.

В началото на занятия с детето главната задача при провеждането на сензорни игри — установяването на эмоционален кон­такт между психолога (педагога) и детето. Първите трудности в работата с такива деца обикновено въз­никват още при първото запознанство: обикновена ситуация, когато детето или не обръща внимание на присъст­вието на новия възрастен, или става напрегнат или агресивен. На аутистичното дете му трябва време, за да усвои нова ситуация на общуване, да привик­не към педагога. Провеждането на сензорни игри позволява да се завоюва доверието на детето, да осъществи с него контакт.

Играйте с детето на такива игри, научете го да се рад­ва и се радвайте заедно с него. Вътрешният свят на детето със синдром на аутизъм често е украсен с мрачни тонове страх и дискомфорт или самота, отстра­няване от хората. И ако на вас ви се удаде да напълните неговия свят със светлите цветове на увереността и радостта, това може да стане движеща сила, подбуждаща детето към по-активно изследване на обкръжаващия свят. При това във вас то ще вижда помощник и съюзник.

Ако това се случи, то следващия этап на работа с аутистичното дете ще бъде обучение в различни форми на взаимодействие, разширение на неговите представи за света, постепенно оттегляне от тесните стереотипи на поведение, организация на преживяване на най-разнообразни ситуа­ции и варианти в една и съща ситуация.