1. синдром на ранния детски аутизъм въведение в проблема

За да бъде удобно на детето да достигне до крана, преместете стола до мивката. Вземете пластмасови бутил­ки, чашки. Сега ги напълнете с вода: «Бул-бул, потече водичка. Ето разна бутилка, а сега — пълна». Може да преливате водата от една посуда в друга.

Обърнете напълнена с вода пластмасова бутилка. След това поставете длани под изтичащата от гърлото струя. Прокоментирайте своето действие с думите: «За­творихме водичката! Как ти ще помолиш да отворим водата? ка­жи: "Лена (подбуждайте детето да използва обръще­ния), отвори!" ето, отвори — отново потече водичката бул-бул-бул!» следващия път действайте с дланите на детето, подбуждайки го да затваря и отваря водата.

- ФОНТАН

ако поставите под струя вода лъжица или шишинце с тясно гърло се получава «фонтан». Обикновено този эфект довежда децата до възторг: «Пш-ш-ш! Какъв фонтан се получи — ура!» Поставете палец под струята на «фонтана», подбудете детето да повтори действие след вас.

Напълнете таз с вода, организирайте игра на «басейн», където ще се учат да плават играчки. Провеждането на такава игра се препоръчва, ако детето вече е посещавало басейн и у него има реална представа за него. Съпровождайте хода на играта със словесни коментари: «ето нашите кукли отишли на басейн. Какъв голям басейн! В басейна се учат да плуват — ето така. Да поплуваме!»

Напълнете голям таз с вода: сега это «езеро», в което плават рибки или патици: «какво дълбоко езеро — много вода! В езерото плават патици. Ето и мама патка. А ето нейните деца —малките патета. "Кря-кря-кря! — говори патката. — Деца, плувайте след мен!" ето патенцата отидоха на брега и се греят на слънце» и т.н.

На следващото занятие този същия таз с вода може да се пре­върне в «море», по което плават кораби: «Плава по морето кораб и свири: у-у-у! А кой иска да плава на кораба? Зайчето иска! (може да се използ­ват фигурки, налепени от пластилин, които здраво да стоят на палубата) ето излезе вятър! Какви силни вълни! Обърна се нашия кораб — давай по-бързо да спасим пасажерите! А сега да поправим ко­раба и може да плуваме по-нататък» и т.н.

Изкъпете куклите в топла водичка, потъркайте ги с изтривалка и сапун, завийте ги в кърпа: «А сега ще къпем куклите. Да налеем във ваничката топла водичка – пробвай с ръка водичката, топла ли е? Отлично. А ето нашите куклички. Как се казват те? Это Катя, а это Миша. Коя ще се къпе първа? Катя? Добре. Нека да попитаме Катя, харесва ли й водичката? Не, гореща ли е?» и т.н.

Измийте посудата след кукления «обед», използвайки гъбка и средство за миене на посудата: «ще измием посудата. Завърти крана! Каква е водата? Гореща. А тази? Студена. Нека да пуснем и студената вода, и горещата — тогава ще се получи топла вода. Ето така ще изтрием с гъбата чинията. Сега да изплакнем. Чиста е вече чинията!»

на децата им харесва да наблюдават кръженето на сапунените мехури, с викове на възторг те бягат из стаята, докато не «хванат» всичките до един, и веднага искат повторение. Но сами да надуват мехури често отказват — това изисква сръчност и определена степен на развитие на дишането.

Ние предлагаме предварително да подготовите детето за играта със сапунените мехури. За това е нужно да го научите силно да духа, да направлява струята въздух в нужната посока. Предлагаме следните игри:

— «Снегът дойде» — духа късче вата във въздуха, така че то да не падне.

— «Плувай, корабче!» — духа на малко леко корабче по вода (например, по време на къпане).

— «Въртележка» — духа играчка-въртележка.

— «Бълбукане» — духа през тръбичка в чаша, наполовина пълна с вода. Играта показва, сформиран ли е у детето целенасочен въздух и силно ли духа то.

Играейки със сапунени мехури, съблюдавайте всичко много внимателно. Следете, детето да не вдиша течност в носа. То може да направи това по инерция, ако е свикнало да пие сок от кутии чрез сламки, или поиска да опита течността на вкус. Затова използвайте безвредни вещества и не по много.

За да предизвикате у детето интерес към самостоятелно надуване на мехури, предложете му рамки от купени балони с разнообразни тръбички — за това вземете (предварително преговорете с детето целта) от «Макдоналдс» коктейлна сламка или свийте и залепете от плътна хартия тръба. За получаването на големи мехури ще е необходима и неголяма пластмасова бутилка с отрязано дъно.

В неголям съд налейте немного вода, добавете средство за миене на посуда и разбъркайте. Вземете широка коктейлна сламка, пуснете в съда и започнете да духате — с огромни бълбукане пред очите на детето израства облак от преливащи се мехури. Предложите на детето да подуха заедно с вас, а след това самостоятелно. Поставете вътре в пяната пластмасова или гумена играчка — това е «принц, който живее в замъка.

Пригответе набор от свещи — обикновена дължина

Поставете дълга свещ устойчиво: «погледни, свеща гори — толкова красиво!» Помнете, че детето может може да се изплаши — тогава отложете играта. Ако реакцията е положителна, предложете да подуха срещу пламъка: «А сега да подухаме… Силно, ето така — ой, изгасна огъня. Погледни, ка­к се издига дима». Скоро, детето ще поиска да запалите свеща отново. Освен полученото удоволствие от изгасянето на огъня на свеща е полезно и за развитие на дишането.

Оставете на мама «задача в къщи»: когато се стъмни, не включвайте электрическата светлина, а запалете све­щ и походете с нея из къщи, осветявайки пътя.

Държейки в рука загасената свещ, порисувайте във въздуха с дима: «погледни, какъв дим във въздуха! Чувстваш ли мириса?» след това подухайте или направете няколко размаха с ръка, за да се разсее димът.

- ПРАЗДНИК НА ВОДАТА

Напълнете таз с вода, пуснете по поверхността й една или няколко плаващи свещи — в тъмна стая (например, във вана със притворена врата) получава се ефектно, с преливащи се във водата светлинни отражения, зрелище. За устойчивост може да се постави све­щта на пластмасова чиния от куклената посуда.

Напълнете лъжица с вода и я подръжте над пла­мъка на свеща, обърнете внимание на детето на това, че студената вода е станала топла. Така може да се разтопи късче лед, сладолед. «не трябва да се докосваме до огъня — горещо е! Може да се изгорим. Нека да подържим над огъня късче лед. Погледни, ледът се топи».

Избираме момента, когато слънцето погледнете прозореца, хванете с оледалото лъч и се постарайте да обърнете внима­ние на детето на това, как слънчевото «зайче» скача по стената, от стените на дивана и т.н. Възможно е, на него да му се прииска да се допре до светлинното петно. Тогава бавно отместете лъча на страна: опитайте да привлечете детето към игра — предложете му да хване бягащото «зайче». Ако на малкия му се хареса играта, си сменете ролите: дайте му огледалото, покажете, как да хване лъча, а след това застанете до стената. Постарайте се да го «уловите» много эмоционално, не забравяйте при това да коментирате своите действия: «Хвани-хващам! Какво ловко зайче — как бързо бяга! Ой, а сега е на тавана... Хайде, зайче, спусни се към нас!» Смехът на детето става най-добрата награда за вас.

Когато се стъмни, включете настолната лампа и отправете нейната светлина към стената. С помощта на китките на ръцете вие ще получите на стената сянка на лаещо куче, летяща птица и т.н. Може да се използват различни предмети и играчки.

Детето може да се изплаши, така че опитайте внимателно и първия път проведете такава игра не в детската стая. В случая на уплаха страхът на детето може да се окаже здраво свързан в неговото съзнание с мястото, където детето го е изпитал, с конкретна настолна лампа. Опитайте за начало в коридора, а по-добре на улицата, в светлината на фенера.

- ТЕАТЪР НА СЕНКИТЕ

Може да се измисли несложен сюжет и да организира цял «театър на сенките», за това използвайте приготвените по-рано хартиени фигурки-силуети.

Пригответе электрически фенер и, когато се стъмни, походете с фенера из къщата. Фенера ще послужи, ако е прегоряла лампичката, по време на разходка по тъмните алеи в парка, където няма фенери, и т.н.

С помощта на фенера устройте освещение в кукления дом или в къщичката за игра, която може да направите от големи кутии.

Нека мама отрано да приготви лед: заедно с детето да запълни с вода форма за лед и да постави в хладилната камера. На занятието вземете леда и заедно с детето извадете от форматс: «Погледни, как водич­ката е замръзнала — станала е студена и твърда». Нагрейте къ­счето лед в лъжицата: «Ой, какво студено ледче! А ръката е топла. Погледни, водич­ката капи — това е ледът, който се топи и отново се превръща във вода».

-

ТОПЯТ СЕ ЛЕДЧЕТА

Подгрейте късче лед над пламъка на свещ. Или в стъклена чаша налейте гореща вода, пуснете късчето лед и наблюдавайте, как бързо той се топи. Може да се вземат няколко чаши и да се наблюдават, как се топи ледът във вода с различна температура.

А когато детето пие много горещ чай, до­бавете в чашката с чай късче лед, за да «изстине чая бързо».
- РАЗНОЦВЕТЕН ЛЕД

Може да се приготви разноцветен лед, добавайки във водата бои. Или порисовайте с бои на голямо късче лед.

Замразявайте вода не само в специални форми. Използвайте също пластмасови чаши, различни фор­ми, за да получите късчета лед с различна форма и размер. Използвайте ги като конструктор — выкладывайте узоры (лучше на однородном цветном фо­не). Направете от леда ледена пирамидка или дом.

През зимата на разходка обръщайте внимание на детето на за­ледения път, шушулки и т.н.

Пригответе зърна: леща, грах, боб, ориз. Занятието се провежда в кухнята.

Пресипете зърната с лъжица, бурканче от едно място на друго. Пресипете зърната в ръка, обърнете внимание на детето за извличания при това звук.

Детето може да поиска за разсипе зърната. В този случай оставете го да му бъде много трудно. Будете готови за та­кова развитие на събитията — позволете на детето да направи това, контролирайки неговите действия. Нека разсипващите се зърна да станат «дъжд» или «град», и от този момент сензорната игра преминава в терапевтична (см. с. 51).

По разсипаните по пода зърна може да походи босо. Може да посипете зърна на ший­ката или голият гръб на детето, ако то позволи.

В края на тази игра организирайте оборка.

В тази игра ще ви е нужна купа с булгур и фигурки на птички — това могат да са вробчета, или кокошки, гуски. «Ето долетяха при нас птички: пи-пи-пи! Птичките искат да ядат. Какво ядат птичките? Да, зрънца. Дай да насипем зрънца на птичките. Яжте, птички, зрънца!»

Добавете във водата грис, сварете «кашичка» за ку­кли, а след това ги нахранете.

Може от булгур да «приготвите» друга храна за куклите — например, ако смесите грах с късче кафяв пластелин ще се получи «шоколад с орехи».

игри с пластични материали

(пластелин, тесто, глина)

Първо да се уговорим, че използването на някои мате­риали е невъзможно заради повишената гнусливост на аутистичното дете. То може с отвращение да отхвърли тестото, защото то лепне по ръцете, да не се решава да докосне до глината, да се откаже от работа с пластели­н, ако той мирише неприятно. Избирайте экологично чист неароматизиран пластелин естествени цветове, достатъчно мек, но не лепящ по ръцете. При това не винаги вашият избор съвпада с избора на детето. Опитът показва, че може да се намери материал, който детето да хареса.

За работа с пластични материали следва да се обу­чи детето на някои навици за работа с тях:

— Месим и откъсваме. Приготовете парче пласте­лин и предложете на детето да го подържи в ръце, да го смачка с пръсти, да откъсне няколко малки къ­счета. Такива действия запознават детето с меката и пластична структура на материала, дават разнообразни тактилни усещания на пръстите на ръцете. Следващият път предложете на детето късче тесто, след това — глина. Обърнете внимание на това, че различните материали притежават различни свойства.

— Натискаме и размазваме. Научете детето с на­тискащо движение на показалеца да притисне късчето пластелин към дъсчицата или лист картон. Ако отначало натискането на пластелина с пръсти, а след това преместите пръста, то по този начин (размазване) ние по­лучаваме пластелинова линия.

—

— Режем на късчета. Научете детето да разрязва пластилин или тесто на късчета с различни размери с помощта на пластмасов нож.

След като детето усвои всеки начин поотделно, може в една игра да се комбинират разни методи. Например, когато «лепим пирожки», ние и месим, и разточваме, и разрязваме.



-

ПЛАСТИЛИНОВИ КАРТИНКИ

При създаването на пластилинови картини използваме методите натискане и размазване. По този прост способ може бързо да се направят най-разнообразни «картини» от пластилин: размажете по картона зелен пластилин — това е «тревичка», отщипнете от червения пластилин неголеми късчета и ги прилепете— получава се «полянка с ягодки». По този начин в синъото езеро ще заплуват «златни рибки», а на синия картон се появява жълто пластилиново «слънце» с лъчи. Размажете на тъмен фон разноцветни късчета пластилин —получава се «салют».

Направете малки топчета от пластилин с червен цвя­т —получават се «ягодки». Ако в разноцветните пластилинови топчета втъкнете пръчъци (може да се използват «клечки за уши», предварително махнете ватата) — получават се фруктови леденцы «чупа-чупс». Разточваме късче червен пластилин — получаваме «кол­бас», а ако тънко-тънко се разточи бял пластилин — нареждаме на тарелка «спагети». Разрязваме късче светло- кафяв пластилин на късчета — това е «хляб».

И така, «угощението» е готово, да поканим куклите на «Обед». Може от късчета пластилин разни цветове да се залепи празничен пирог, поставете свещичка и органи­зирайте «рожден ден».

Когато замесите тесто, дайте на детето късче и опитайте да организирате с тях «пирожки».

Н

Ако на детето му хареса тази игра, може да си припомните и други зеленчуци. Аналогично в гората растат «ягоди и гъби», а на полянката — «цветя» от мозайки.

Обкръжаващия свят е пълен с разнообразни звуци. Об­ърнете внимание на детето — вслушайте се заедно с него в скърцането на вратите, чукането на лъжичката по стената на чашката, когато разбърквате чай, на звъна на чашите, свистенето на спирачките, тракането на колелата на влака и т.н.

Извлечете разнообразни звуци от предмети: по­чукайте дървени (или метални) лъжици една в друга, почукайте с кокалчетата на пръстите по стъклото.

Насипете в неголяма кутия разни зърна. Разтърсете кутията, привличайки вниманието на детето към звученето, — нека детето да намери кутия, звучаща по същия начин.

Може да използвате синци и други материали.

Количеството на кутиите увеличивайте постепенно.

Купете на детето разнообразни звучащи иг­рачки — дрънкалки, свирки, пищялки и т.н.

Купете за детето детски музикални инстру­менти — барабан, металофон, дудук, хармоника, пианина.

Когато детето се научи да различава по слух тяхното звучене, правилно да свири на тях, използвайте неговите умения в сюжетни игри — « мишката има рожден ден. Дай да посвирим за нея на пианино», когато пеем песен за Антон — свирим на хармока и т.н.
- ЗВУЦИТЕ В ПРИРОДАТА

Оказвайки се сред природата, заедно с детето вслушайте се внимателно в звуците наоколо — шума на листата, жужането на мухите, ромона на ручейчето... Звуците в природата сами по себе си носят успокоение и хармония.

доколкото прикосновенията могат да се окажат за аутистичното дете неприятни, отначало се старайте да не се докосвате до него. Бъдете търпеливи и тактични и дочакайте момента, когато детето първо ще прояви ини­циатива. Това може да протече по различен начин: ето детето за първи път застава до вас на колене или изведнъж по време на занятие за първи път задълго се заглежда във вашето лице, а след това протяга ръка и става ощипва Ви за носа, челото (трябва обезателно да му предоставите тази възможност), или вече е свалил блузката си и с думите «Бол­но, боли!» изразява молба да го погладите по гърба. Будете внимателен и не пропускайте тази важна стъпка на детето към вас.

Ако това се е случило, то в занятията става въз­можно провеждането на такива игри:



- ДОГОНЯ-ДОГОНЯ

Престорете се, че се опитвате да хванете детето, а то ви бяга. Предложете му вариант на играта наобратно — нека то да се пробва да ви догони. Обаче този вариант е много сло­жен за аутистичното дете, т.к. изисква от него голяма активност и произволност на действията.

Вземете лентичка (въже, връвчица) и, правете колебливи движения на ръцете, отдалечете се от детето и му предложете да догони змеята: «пълзи, пълзи змия! Бързо я догони!» Дайте на детето възможност победно да на­стъпи змията.

Повъртете детето във въздуха — «Полетели, полетели!», след това го пуснете на дивана или на пода—«Приземихме се...»

По време на провеждане на сензорните игри е възможно възник­ване на различни затруднения. Дадените по-долу препоръки помогат да избегнете или изгладите най-често повтарящите се трудности.

— Ако детето не се включва в играта, не обръща внимание на вашите действия или изразява протест, не настоявайте. Но обезателно опитайте и следващ път. Ако вие видите, че на детето му се е харесала играта, но то остава пасивно, не спирайте, продължете с игровите действия, коменти­райте ги така, на думи вие действате заедно с детето, «въведете» в игра любима играчка. Отначало не трябва да чакате от детето активност, радвайте се на всяко, даже и най-минималното участие в играта. Може да се случи и така, че детето да започне да възпроизвежда игрови действия по време на занятията. Или да помоли педагога да повтори действието. Например, детето, което не е обръщало внимание на пеенето на педагога, изведнъж започва да пее песнички самостоятелно. Такова поведение на аутистичното дете може да се обясни с особеностите на неговото психическо развитие: по външни проявления далеч не винаги се отдава да разберете, какво то е усвоило, и какво не.

— Помнете, че детето може да се изплаши от новите ярки впечатления, които вие му предлагате. Доколкото е невъзможно да предположите отрано, какво впечатление произвежда у детето дадения сензорен эфект, следете и съблюдавайте внимателно — предлагайте новото постепенно и на малки порции. Внимателно следете за реакциите на детето и при първите признаци на тревога или страх незабавно прекратете играта.

— Ако играта се хареса на детето то ще поиска повторение. Не се противете на неговите молби повтореть игровите действия отново и отново — на него му е необходимо време, за да се наслади на новите усещания.

— Отчитайте, че произволното внимание на детето е кратковременно и неустойчиво. Затова ако и в играта вече се е появила сюжетна линия, не усложнявайте сюжета. Нека отначало игровите действия да бъдат малко — например, на «лехата» «са посадени» само два «домата», а кукления «обяд» продължава не повече от минута. Главната задача на дадения этап — с помощта на эмоционалния коментар да се съхрани логическата структура на играта, да завърши игровото действие.

— По време на игра детето може да започне да говори, заглеждайки ви при това в лицето в очакване на реакция. Това могат да бъдат фрази-штампи от рекламни роли или измислени от тях самите думи. Усмихнете се в отговор и повторете това, което е казало детето (със съблюдаване на интонация). Такава форма на общуване — своеобразна «провикване» — дайте на детето потвърждение на това, че вие го разбирате, да предизвикате по-голямо доверие към вас.

— Ако детето поиска силно нещо и се старае да изрази своето желание, постарайте се да намерите възможност да удовлетворите желанието, или предложете заменител на желаното. Понякога това не е просто, т.к. желанието се оказва необичайно или опасно за детето. Към това може да стрещнете възражения на родителите: «не трябва да се отнасяте снизходително към детето във всичко». Но не следва да забравяте, че в този мо­мент детето по-настоящем страда от неудовлетво­реността на своето желание. Освен това особеностите на неговата психика не позволява бързо да превключва, да забрави за своето желание, а обясненията и порицанията не достигат своите цели. В този случай пред възрастните стои труд­на и сериозна задача — да се намери социално адекватен способ за разрешение на ситуацията. В никакъв случай, е недопу­стимо просто да отмахнете от настойчивата молба на детето. Желанието го обхваща изцяло, и то няма да се успокои, докато не получи желаното.

При това детето не разбира, «защо не бива». Разбирането на особеностите на психиката на аутистичното дете, следва да се търси заменител на желаното, но изобщо не винаги детето приема такъв заменител. При това неговото желание не изчезва, неговата сила не отслабва. Тогва се постарайте да организирате изпълнението на желанията, но под вашия контрол.

— Развивайте сюжета на игрите, внимателно и му предлагайте различни варианти, които ще зависят от желанията на детето, вашата фантазия и педагоги­ческото майсторство. Бъдете готови за това, че някои варианти на развитие на събитията детето разбира веднага, а с някои не се съгласява категорично.

— Винаги съществува опасност от това, предложените действия детето да започне да възпроизвежда след много­кратни усилия.

И така, ние описахме възможните варианти на игра, даващи на детето нови сензорни ощущения и разнообразни положителни и эмоционални впечатления. Във всички варианти бяха приведени възможни пътища за разширяване на игрите в бъдеще. Такова развитие на игрите произтича посредством разнообразието от впечатления (напри­мер, използване на различни материали), или по пътя на въвеждане на сюжетната линия. Първият път има количе­ствен характер, втория - внася качествено ново­образование в развитието на детето— дава възможност за развитие на зачатъци на сюжетно-ролеви игри.