ИГРОВА ТЕРАПИЯ (ТЕРАПЕВТИЧЕСКИ ИГР

В качеството на терапевтически процедури, достъпни до всички деца и възрастни, може да се предложат следните:

— посещение на басейн;

— детски атракциони — скачане на батут, басейн, напълнен с пластмасови пошчета;

— разнообразни видове двигателни дейности — шум, физически упражнения, спортни занятия, танци;

— общуване с природата — дълги разходки в гората, в парка и т.н.

Ако тези мерки не помогат или да ги осъществите е сложно, обърнете се към специалист —психолог или пси­хотерапевт (това касае и деца, и възрастни). При това не трябва да се боите от такова обръщане за специална помощ.

Поведението на аутистичното дете е разстроено, то не уме­е да владее своите эмоции, в това число и негативните. Това често доставя трудности на родителите, които не могат да контролират реакциите на детето. Като следствие, те се стесняват да се появят с тях на улицата и на общест­вени места, на разходка предпочитат да се уединят в тих ъгъл на парка, а не да играят до другите деца на детската площадка.

В моментите, когато детето започва да се държи неаде­кватно, близките възрастни трябва да си дават сметка за това, което то прави съвсем не е нарочно, а само затова, защото то преживява в този момент състояние на остър дискомфорт.

Агресивните изблици, викове, хвърлянето на предме­ти и играчки, падане на пода — това е непълния арсенал от действия, с помощта на които детето се опитва да защи­ти себе си в ситуации, които му се струват болезнени. В момент на обостряне мислете за детети, а не за пра­вилата за приличие, и положете всички сили, за да му помогнете в този нелек за него момент.

Случва се обаче да не може бързо да се помогне на детето. Първо невинаги е ясна причината за такава реакция, трудно е да се открие източника на дискомфорта. Второ, родителите и педагозите не знаят, какво да правят в такава ситуация — обикновените опити да се успокои не носят резултат, а напротив, още повече възбуждат детето.

Как следва да се постъпи?

Да напомним: готови рецепти няма, и най – добрите методи, помогащи в работата с едни деца, може да не подействат (или да предизвикат обратен еф­ект) в работата с други. Затова ще се наложи постоянно да търсите и пробвате, съблюдавайки при това известна сте­пен предпазливост. Запомнете две важни правила:

Правило първо — запазете спокойствие и увереност.

Правило второ — постарайте се «да се разтворите» в детето, да проникните в неговите усущания и чувства. Ако това ви се удаде, то в бъдеще можете да разчитате на своята интуиция: тя ще ви подскаже, как е най – добре да действате.

Първия път е необходимо да разбирате характера на эмоционалното избухване на детето, а за това ще ви се наложи да се доберете до причините, които могат да са:

— Преживяване на остър дискомфорт, например, когато е прекъсната стереотипната игра на детето;

— Емоционално пресищане. Детето се опитва със своите действия да дозира постъпващата от вън емоционално насищане с информация. Например, възрастният пее на детето песен, която много му се харесва; изведнъж детето с вик закрива с длани устата на възрастния, призовавайки го да спре. Тогава следва незабавно да се спре и да не настоява на своите действия;

— Детето със своите действия може да се опита да повиши собствения си емоционален фон, за да се «самостимулира», достигайки при това до състояние на крайна възбуда и губейки контрол над своето поведение. Задачата на възрастния в този случай — организира игра, коя­то като че ли обяснява странните действия на детето, «легализира» неговото поведение;

— Детето отпуска накопелите емоции (често негативни). Това е неосъзната защитна реакция от страна на детето. И задачата на възрастния се състои преди всичко в това, да помогне на детето да се справи с това състояние, да се научи да излиза от него, а не да изисква от детето то да се успокои, да го порицае за неговото лошо поведение;

— Най-сложният случай — когато причината за афективното избухване е невъзможно да се разбере: детето започва да се държи странно, неочаквано, въпреки че секунда назад то е било съвършено спокойно.

Терапевтичната игра като първа стъпка към контрол над емоциите

Да разгледаме подробно два типа ситуации: а) детето се опи­тва да повиши своя емоционален фон, собствените действия провокирайки преживяване на определени примитивни емоции, даващи му заряд енергия; б) изпускане на негативните эмоции. Такива ситуации дават повече възможности да се научи детето да владее собст­вените си эмоции и да контролира поведението си. Помнете, че в някои случаи детето действа на степента на подсъзнанието: то просто усеща.

В резултат на негативните проявления поведението на детето става мъка за обкръжаващите и могат да станат опасни за самото дете. За съжаление, родителите често не разбират психологическата причина за поведе­нието на детето. Вместо това, за да помогнат на детето да излезе от кризисната за него ситуация, те започват да обяс­няват правила на поведение, да забраняват такова поведение или да наказват.

Повишение на степента на эмоционалния фон — това е свое­образна психическа «подзарядка». Външните проявле­ния на такава самостимулация често са трудноотличими от не­гативните избухвания. Така, детето може неочаквано, без видими за това причини, пада на пода и започва да се удря по главата.

Тъй като детето не е в състояние да си помогне само, в тази ситуация е необходимо присъствие и помощ от възрастния. Такъв помощник е възможно да стане психологът или педагогът. Главната задача, която специалистът предстои да реши в този случай — да помогне на детето да «легализира» неговото неадекватно поведение.

Основен способ за психотерапевтична помощ на детето в някои случаи става провеждането на терапевтични игри, целта на които е да се помогне на детето да достигне състояние на психическо равновесие. В хода на провеждане на терапевтична игра става възможно:

— да се помогне на детето да снеме накипялото напрежение;

— да се изгладят проявленията на подобни афективни избухвания, да станат по-силно контролируеми;

— да се научи детето да изразява емоции с по-адекватни способи.

1. Терапевтичната игра не се планира предварително, провежда се при необходимост. Тази необходимост възниква във връзка с спонтанните изменения в състоянието на детето, затова психологът е длъжен да бъде готов за провеждането на такава игра.

2. В терапевтичната игра е необходим водещ — психолог, който преживява заедно с детето определени емоции, коментира случващото се, постепенно обучава детето да осъзнае собствените си емоции и в бъдеще да ги контролира.

3. В терапевтичната игра обезателно присъства обект, към който са насочени действията на детето: това могат да са материали — булгур, вата, вода и предмети — кубчета, конструктор, вестници.

4. терапевтичните игри се провеждат в спо­койна обстановка — у дома или в учебен център. При възникването на необходимост от провеждане на терапевтична игра психологът оценява ситуацията и решава, походяща ли е ситуацията и обкръжаващата обстановка за провеждане на такава игра или не. Ако организацията на терапевти­чната игра е невъзможна, необходимо е да успокоите детето. Това може да се направи с разни способи: превключите го на стереотипна игра, отведете го в друго помещение.

5. За терапевтичната игра е характерен принципът на повторяемост. Усвоявайки тази игра като способ за «легализа­ция» на собствените емоционални реакции, детето следващия път, когато почувства необходимост от емо­ционално тонизиране сам ще предло­жи да играе на нея.

6. В хода провеждане на терапевтичната игра става възможно изявяването на скритите страхове на детето.

Видове терапевтични игри

Преди да пристъпим към описанието на вариантите на тера­певтичните игри, ще представим правилата за тяхното провеждане:

— Поддържайте детето в моменти на изразяване на неговите емоции и чувства. Това може да се осъществи по пътя на по­втаряне на действията на детето, неговите думи и вокализации. Ако детето извика —извикайте заедно с него, ако падне на пода — приседнете до него, ако произнася думи или фрази — повторете ги. Благодарение на тези ваши дей­ствия детето няма да се чувства само в този сложен за него момент;

— По време на терапевтичната игра пред възрастния стои важна задача — да обясни на детето неговото поведение по пътя на эмоционалния комментар. Основната мисъл на коментара — да дадете на детето да разбере, че то «не е лошо», а това, което се случва — е игра.

— Изучавайки детето, разбирайки мотивите на неговото поведение, неговото желание, спечелвайки неговото доверие, започнете да му предлагате нови, по – адекватни способи за проявление на емоциите.

— Помнете, че не трябва да допускате проява на агресия по отношение на хората и играчките — прототипи на хора (кукли и т.н.). В такава ситуация не­забавно преведете агресивните действия на детето на обекти от предметния свят — пясък, кубчета, възглавници, вода. Ако детето замахне за удар, спокойно, но твърдо хванете ръката му.

— Такива игри възникват спонтанно

— В хода на провеждане на терапевтичната игра, която се харесва на детето, с времето се появява възможността за постепенно въвеждане на контролиращи правила и за­прещения.

Тази игра е обусловена от структурата на материала — дребни по раз­мер, характерни звуци, издавани при падане, осо­бени тактилни усещания при хващане в ръце. Ве­роятността от това детето да разсипезърната е много голяма. Знаенето на тази закономерност позволява да се подгответе отрано: изберете подходящо място за играта (най - добре играйте в кухнята).

— давайте разнообразни способи на използване. Например, предложете зърната в много малки количе­ства, за да «нахраните птичките».

и

гри с вата
Ватата — много нежен и приятен на ощипване материал. Вие

използвате ватата за игри в болница или сензорни игри. Ватата може да окаже на детето терапевтично въздействие.

- снегЪТ идВА

Отщипете заедно с детето неголеми парчета вата, подхвърлете го нагоре с думите: «Снегът идва». Hаблюдавайте паденето на «снега», подухайте срещу него.

- СНЕЖКИ

От неголеми парчета вата «лепете снежки» (формируете руками комок), и со словами: «Давай играть в снежки» бросаете друг в друга.

- ПРЕСПИ

Детето се зарива в голямо парче вата, а възрастният му помога «да се скрие в преспите». Може заедно с детето да скриете в «преспите» и любимата играчка.

- СНЕЖНА КРЕПОСТ

След като остротата на преживените от детето в хода на играта усещания започне да спада, предложете бъдещо развитие на сюжета на играта. За това може да задейст­вате в играта разнообразни играчки. Направете на миш­ката «снежна бърлога», а на куклите постройте «снежна крепост».

игри с кубчета, детайли от конструктора и корабчета
-

салют

Подхвърляйте заедно с детето фините детайли от кон­структора или топчета, синци. След това ги съберете в кутия и, ако детето поиска, възобновете играта — «салют продължава».

- ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

Ако детето започне да подхвърля по-крупни предмети и детайли — кубчета, крупен конструктор, кутийки, — нека това бъде «земетресение». При това следете, дали се подхвърлят само леки, безопасни предмети. Ако степента на възбу­да на детето превишава допустими граници и то започва да хвърля предмети, прилагайки сила — превключете на стереотипна игра.

игри с неголеми възглавници, палтенца, връвчици, кутийки

У аутистичните деца се наблюдава следната особеност: те мо­гат да нанесат на себе си удари, често — по главата. Причината за тези действия — или самоагресия, или самостимула­ция. В подобни случаи предприемете игра. Обикновено децата веднага се включват в нея, още повече ако тя е вече позната от минали занятия. А вие получавате възмож­ност да контролирате силата на ударите.

- КОЙ Е ПО-СИЛЕН

В

тази игра възрастният предлага на детето да вземе връвчицата и да започне да дърпа конеца с думите: «Отдай! Отдай!». Може да се използва също възглавница или палтенце.

- ПОДУШЕЧНЫЕ БОИ

за играта са необходими малки меки възглавнички. Хвърляйте една по друга възглавничките, издавайки победни викове.

- ИЗТУПВАМЕ ПЫЛЬ

П

одавая ребенку пример, усердно колотите руками по подушке (любого удобного размера) со словами: «Давай выбивать пыль из подушки — вот так, вот так!»

- ДЕТСКИ ФУТБОЛ

Децата обичат да хвърлят вещи по пода и да ги ритат с крака. Постарайте се да дадете на детето представа за това, как не трябва да постъпваме с вещите си. Например, недопустимо е да хвърля по пода мамината чанта. Обяснете това и с думи, и на практика. Казвайки: «така не бива!», ако детето е хванало неподходяща вещ, веднага му предложете друга. Ор­ганизирайте игра на «футбол», използвайте вместо топка възглавница, празна кутия от сок или пластмасова бутилка. Може да играете с ръце и крака, възглавница (кутия, бутилка) може да ритате, да хвърляте, да отнемате.

- ПАДАЩА КУЛА

От големи и малки възглавници се строи кула, на коя­то детето с викове започва да скача. Кулата се строи на такава височина, че скока да е безопасен за детето.

- ШТУРМУВАНЕ НА КРЕПОСТ

От визглавници, одеяла, празни кутии строим «крепост», събирайки всички предмети в една купчина. След това с викове: «Стреляме по крепостта!» запращаме в «крепостта» топка. Играта продължава, докато купчината не се разлети на части.

игри със стари вестници или списания
- ПТИЦИТЕ ЛЕТЯТ

Подхвърлен във въздуха журнал или вестник издава свое­образен шумолящ звук, освен това е интересно да се на­блюдава техния «полет». Поиграйте заедно с детето на «летящи птици»: подхвърлете във въздуха вестник или списание. Може да вземете във всяка ръка по лист от вестника и да се поносете из стаята, размахивайки ръце, изобразявайки летяща птица.

При това дайте на детето да рабере, че подобни дейст­вия са недопустими по отношение на книгите, а така също и нови списания и вестници.

- ХАРТИЕНА БИТКА

Пригответе «снаряди» — смачкайте страниците на ненуж­ните вестници. Битката започва: с викове: «ето те и тебе!». В края на тази игра съберете «снарядите» в кутия или пакет.

- ХАРТИЕН ЛИСТОПАД

В тази игра може да скъсате страници от вестници на парчета, а след това да подхвърлите част от хартията нагоре с думите: «Листата кръжат и падат!» В края на игрта обезателно организирайте «оборка на листите».

игри с вода

- НАВОДНЕНИЕ, ВОДОПАД, ФОНТАН

Ако детето поиска да разлива вода, организирайте игра в банята. Пуснете топла вода във ваната и започнете да я преливате— налейте в съд с голяма вместимост и отново излейте във ваната, устройвайки «водопад», «фонтан».

-

ПРЪСКАЛКИ

Летято на улицата организирайте игри с пръскане на вода. Може да използвате воден пис­толет, гумена круша, шланг с вода. В тази игра е до­пустимо «да се намокри», но в края на играта преоблечете детето в сухи дрехи.

Провеждането на такава психотерапевтична работа дава следните резултати:

— В хода на терапевтичната игра детето, използва помощта на възрастния, може да се избави от негативни эмоции, постепенно неговият эмоционален фон се нормали­зира и в цялост става по-положителен.

— В хода на такива игри излизат на повърхността дълбоки эмоции, в това число и страхове. Това позволява да се започне работа по тяхното преодоляване.

— Потвърждение на правилността на вашите действия — реакцията на детето: то се нуждае от вашата помощ и е бла­годарно за подръжката. Това се проявява в това, че на следващите занятия детето само предлага да поиграе на една от тези игри.

В хода на психотерапевтичната работа с детето мо­гат да възникнат игри, които тук не са описани. Не про­пускайте появата на нови възможности и действайте, както винаги, в интереса на детето.

ПСИХОДРАМА

Страховете на аутистичното дете

В детството възникват най - разнообразни страхове. Това е и страха пред самотата — детето се бои да остава само, не пуска майка си; и страх пред неведо­мия свят и приказните персонажи — Баба Яга, Змей Горянин; страх от тъмнината и т.н.

Светът на аутистичното дете също е пълен с разни страхове.

— Страховете на аутистичното дете са разнообразни и инди­видуални: някой се бои от вода, тъмнина, затворено пространство, някой от телевизора, машините, а други от тапите, излитащи от бутилки с шампанско. Това се обясня­ва с това, че източник на страх на такова дете може да стане всичко, в това число най - необич­айни и нетрайни раздражатели. Затова често е трудно и никой не знае от какво се бои аутистичното дете.

— У всяко аутистично дете е представен цял набор от страхове.

— Страховете на аутистичното дете са актуални в продължение на много години. И, за съжаление в този случай не сра­ботват защитните механизми на психиката, действащи в ситуация на нормално развитие — силата на тези страхове може да не угасне с времето.

— Страховете на аутисъичното дете не винаги се проявяват външно, в неговото поведение. Тези страхове се крият в дълбините на подсъзнанието.

— Наличието на страхове, тяхното постоянно преживяване дър­жи детето в състояние на напрежение и, безусловно, пречи на развитието.

Психодрамата като способ за борба със страховете

Психодрама — възпроизвеждане на впечатления, подобни на травмиращото, с постепенно нагнетяване на напре­жението, кулминация и благополучно разрешение на края.

механизм на възникване на психодрамата

В хода на терапевтичната игра детето достига състояние на особена эмоционална възбуда, може да се «осмели» и да започне да върши действия, неприсъ­щи му по-рано, сопровождайки го с реч.

Свитата психодрама може да се появи у аутистичното дете и извън терапевтичната игра. Понякога може да се ут­върди, че след началато на психотерапевтичната рабо­та психодрамата възниква често. Във всеки случай нейната появ­а — това е важно достижение, говорещо за заражда­нето у детето на механизъм на борба със страховете.

Особености на психодрамата на аутистичного дете:

— Характерно, е че по време на преживяванията на детето в психодрамата то се намира в състояние на силна възбу­да. Външно това се проявява в импулсивни дви­жения, агресивни действия по отношение на пред­мети, играчки, хора, някакви фрази, обясняващи състоянието на детето в този момент. Движенията, действията, тяхното речево съпровождане се повтаря неизменно при всяко последващо възпроизвеждане на ситуации от психодрамата.

— Психодрамата при аутистичното дете представена в свит вариант: в своя опит да се бори със стра­ха детето достига състояние на афективно напре­жение, понякога самостоятелно не може да намери вариант за положително завършена ситуация и в резултат облекчение не настъпва.

— Доколкото страховете на аутистичните деца са разнообразни, вариантите за психодрама са индивидуални, а често уникал­ни за всяко дете. Понякога природата на преживяване на детето, этапите, през които протича това преживява­не, а така също и логиката на действията на възрастния в момент на психо­драма остава във всеки случай обща.

— Психодрамата изисква повторение.

Главната задача, стояща пред възрастния, — да помогне да се преведе всяко такова преживяване към положително разрешение. За това е необходимо да се дава незабавен положителен коментар на произтичащото.

Варианти на психодрамата

- СТРАХ ОТ МАШИНИ

Да си спомним примера, описан горе. В хода на терапевти­чната игра ние наблюдавахме у детето агресивни дей­ствия и изказвания, насочени към играчка. На основата на тези наблюдения в хода на беседата на ма­йката с детето е произведен анализ на миналите събития. Отдаде ни се да изясним първопричината за страха на детето — пре­живявания в ситуация на авария, в която детето заедно с майката е попаднал преди две години. За да се убедим окончателно в правилността на това предположение, беше организирано наблюдение на детето в други ситуаци­и. В резултат бяха изявени следните особености на поведението на детето: първо, то силно се напряга, преминавайки по пътя; второ, с играчките проиграва само един сюжет —авария.

При появата на агресивни действия по отношение на играчките беше незабавно предложен та­къв вариант на развитие на събитията: «Ох, машината се обърна — авария. Сега бързичко да я поправим и отново може да тръгнем — тръгнахме!» Такива думе се повтаря­т всеки път при възникване на подобни действия. Работата продължава и извън занятията под наблюдението на майката, на която педагогът е обяснил, как е нужно да се действа. С времето психодрамата започва да приема най-разнообразни форми; то топи играчките във вана с вода, закопава ги в пясъка.