1. Същност на агресията и агресивността стр

При
индиректната агресия вредата се нанася на жертвата по заобиколен път.
Примери за индиректна активна агресия са причиняването на вреда на имуществото на другия (открадване или повреди по колата му, ограбване на къщата му);
причиняване на вреда на близките му; наемане на друг човек да свърши “черната работа”.
При
индиректната пасивна физическа агресия агресорът отказва да се подчини на искането да изпълни някаква необходима задача.
При
директната активна вербална агресия човек може да заплашва, да ругае, да прави обидни забележки, да сгълчава, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни останалите и т.н. Всичко това води до стрес,
тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата.
Директната пасивна вербална агресия може да представлява отказ да се отговаря на другия, или пък изобщо да му се говори.
Индиректната активна вербална агресия се изразява в разпространяване на злостни клюки за другия.
Индиректната пасивна вербална агресия може да се прояви под формата на отказ да се говори в защита на другия, когато той е несправедливо критикуван.
Според Класификацията на A. Buss и S. Feshbach агресията може да бъде
инструменатална и гневна (враждебна).
При
инструменталната агресия агресорът атакува жертвата не само заради силното си желание да я види да страда, а като средство за постигане на някаква друга цел. Нанасянето на вреда не е мотив само по себе си, а подпомага получаването на нещо друго. Действието, което се извършва е с външна цел. Мисълта за тази цел
“освобождава спусъка на нападението”. (Попов, 1999, 30 стр.)
Агресия, която възниква когато индивидът е ядосан или разгневен се нарича
гневна агресия. При този вид агресия целта е да се нанесе вреда на жертвата. Гневът включва физиологична възбуда, изразяваща се в приготовлeние на тялото за нападение. Възнаграждението на гневната агресия е причиняването на болка или увреда на другия. Това възнаграждение е вътрешно, то произхожда директно. Този мотив за причиняване на болка на жертвата е обикновено краткосрочен и отслабва с разсейването на гнева.
Това, че инстументалната агресия се различава от гневната не изключва тяхното едновременно възникване. Според L. Berkowitz значение има и степента на контрол върху агресията. В зависимост от това различаваме още два вида агресия ­
съзнателно контролирана или импулсивна. Съзнателно контролираните атаки на агресия се извършват хладнокръвно и премислено. Те следват преднамерено изчисление на възможните загуби и печалби от агресивното действие. Агресорите
7

добре знаят какви цели преследват и че нападенията им имат всички шансове да бъдат отплатени.
При имулсивната агресия действията се осъществяват без да се мисли много какво би могло да се случи след нараняването на другия и каква ще е цената на стореното. Според Berkowitz силата на вътрешната стимулация може да бъде повлияна от изглеждащите на вид безопасни черти на обкръжаващата среда. Някаква ситуационна подробност, изцяло неутрална в своята същност, може да има стимулиращ ефект за агресията поради връзката й с агресията в съзнанието на нападателя. Емоционално възбудените агресори имат стремеж и желание да нанесат удар върху налична мишена. Най­вероятно поради силното вътрешно емоционално раздразнение те не спират за да се замислят какво би се случило ако ударят жертвата си или ако й нанесат вреда. Вниманието им е фокусирано върху самото действие тук и сега.Според статистиката повечето убийства в семействата стават по този начин. В
разгара на някаква свада, едно от лицата, прекомерно превъзбудено хваща попадналия му под ръка нож (шило, отверка и т.н) и намушква другото лице. Действията са импулсивни и продължават докато емоционалното раздразнение се разсее
Агресията може да се изрази в различни форми – от иронични намеци до физическо насилие. Тя може да бъде:


Изтегляне 0.55 Mb.

Сподели с приятели: