1. Същност на агресията и агресивността стр
Изтегляне 0.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lekciii-po-pedagogicheska-psihologiya
| инициативна агресора се явява подстрекател; отбранителна защитна реакция на друга агресия; автоагресия – отправена навътре към собствената личност, към самия себе си. Първият сигнал е самозанемаряването. Наблюдава се отказ от поддържане на добра хигиена, на подходящо подбрано и поддържано облекло, мръсни и неизрязани нокти. Автоагресивния човек често се нагърбва със задачи, които го изтощават до изнемога. Той твърде често отправя упреци към себе си при различни неудачи във всекидневния си живот. Като най – крайна проява на тази форма може да се приеме самоубийството, което е свидетелство за пълен провал на уравновесяването на човека с живота. При него действат и други форми на не приспособимост като депресия, психози и др. В някои случаи се стига до самоубийство. Според теориите на психолозите агресията бива вродена или придобита – т.е. наблюдавана в заобикалящата среда – телевизия, видеоигри, агресия от родителите. Агресията може да бъде непосредствена или опосредствена. Непосредствена е когато сама по себе си е цел, а опосредствена – когато е средство за постигане на някаква цел. Различаването на тези два вида агресия е много трудно. Според някои учени повечето реални прояви на агресия са от смесен тип. 8 4. Основни концепции за човешката агресивност Наследеностга и придобитостта на агресивността, заедно с идеята за фрустрацията, са в основата на найразпространените концепции, обясняващи агресията. Теорията за инстинктивната агресия е свързана с психоанализата на Зигмунд Фройд. Според нея агресията е инстинкт, един от близо 6000те изброени от последователите на Фройд инстинкта. Неин източник е влечението към смъртта, който влиза в противоречие с инстинктите на живота. Тогава импулсите за саморазрушение и самоунищожение се "преадресират" към външни обекти, спрямо които се проявява агресия. Инстинктът към смъртта се превръща в мотив за унищожаване (или увреждане) на други хора. Според тази теория агресивните импулси се натрупват, като в същото време се задържат от морала, от разума и др., но в даден момент пробиват "загражденията" и хукват в реалната действителност "като мишка от капан", по израза на Дейвид Майерс В традициите на психоанализата етологът Конрад Лоренц в неговата култова книга "За агресията" твърди, че агресивната енергия е с инстинктивен произход и се акумулира постоянно и непрекъснато. Колкото натрупването й е поголямо, толкова подребен повод е достатъчен за нейното "избухване". Характерно за човека според него е това, че в човешката психика няма вродени механизми за спиране на агресията. Лоренц счита още, че в крайна сметка агресията и задържането й от придобитите чрез социализацията механизми изпълняват адаптивна функция С течение на времето инстинктивната теория отстъпва на понови виждания: идея за нагона (за драйва) хипотеза "фрустрация — агресия" Леонард Берковиц в своята преформулирана хипотеза, прераснала после в когнитивнонеоасоциативна теория, счита, че ако пред (или до) човека стоят неща, които той свързва по някакъв начин с успешна агресия (например, оръжия, съюзник пример от историята на взаимодействията, знамена, маршове, униформа, речи и др.), той е посклонен към агресивно действие. А самият процес на възникване на агресия започва с неприятните преживявания от конкретна ситуация. Тези преживявания водят мисълта ни към други минали ситуации и към други негативни преживявания. Това става чрез асоциации и респективно чрез механизмите на паметта. Готовност за агресия естествено, предизвиква и гневът, силният афект, страстга и др. Напълно противоположна на инстинктивната теория и твърде различна от теорията за драйва, от хипотезата "фрустрацияагресия" и от когнитивно неоасоциативната теория е петата поред концепция концепцията за агресивността като придобита характеристика. 9 Такова становище за придобита агресивност — е възможно само при бихейвиористки подход. Той ни показва детерминиращите агресията процеси като всеки друг процес на научаване, изпълнение, поддържане и усъвършенстване на някаква форма на открито поведение в социума. Счита се, че придобиването на агресивност (и респективно, проявите на агресия) се поддържа главно от две неща: преки преживявания съпреживявания (емпатии). Приема се, че найадекватно на прагматичната насоченост на съвременната приложна социална психология е разглеждането на агресията и агресивността именно в светлината на теорията на социалното учене. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|