1. Същност на агресията и агресивността стр

Тренингът като метод за преодоляване на агресивността и враждебността вече е изпитано съвременно средство. Най­често ползваните методики служат за свикване със стреса (нещо като имунизиране спрямо стресогенните ситуации). Ефективни са тренингите за придобиване на социални умения (разбирателство, компромиси,
добронамереност и др.), тренингите за несъздаване (избягване) на проблеми в социална среда, тренингите за променяне латерните на поведение и др. на препятствия по пътя към жертвата Обществените мерки включват методите и
13

средствата за предотвратяване и елиминиране на агресивността и враждебността в рамките на цялото общество.
Техният регистър е много разнообразен и включва:

ограничаването на съдържанието на насилие в различните публични представления, филми и т.н.;

ограничаване на достъпността (обикновено по възрастови признаци);

създаване например, мерките за защита на свидетеля и други)

контрол над стимулиращите агресия фактори
(например, продажбата на алкохол и други);

внедряване на системи за надзор и наблюдение (видеокамери и други);

отстраняване на социалните стресори;

контрол над оръжието;

мерки срещу сексуалната агресия (контрол над порнографията и други);

ефективна борба с престъпността и бандитизма;

противодействие на насилието в семейството и т.н.
Много често ефективното противопоставяне на агресията и враждебността в обществото става чрез съчетано използване на различни методи и средства.
10. Справяне с агресивността
Справянето с агресивността започва с преосмисляне на нейното значение – ако тя се схваща като поведение, което ми помага да постигна успех и да разрешавам различните междуличностни проблеми, тогава аз не бих се променил. Но ако все още възприемам агресивността като недостойно поведение, нараняващо и оскърбяващо другите, тогава агресивността би могла да се ограничи по няколко начина:

чрез заместване на агресивното поведение с неагресивно;

чрез промяна на атребуирането – непрекъснатото търсене на враждебност в действията на другите се заменя с приписване на доброжелателност;

чрез емпатията и заставането на чуждата гледна точка – когато сме разочаровани, обидени и наранени, ние не отчитаме как другият възприема ситуацията и какви са неговите чувства; чрез заставането на чуждата гледна точка, ние получаваме възможност да се докоснем до болката и наранеността на другия и с това да вземем решение да прекратим агресивността; когато се докоснем до чувствата на другия, у нас се появява състрадание, което също ще ни помогне да ограничим враждебността, изпитана към другите.
Теорията на Фройд за катарзиса например твърди, че агресивните импулси се развиват с течение на времето . Както гладът, и те се увеличават, ако енергията не се пречисти (катарзис – от латински език „пречистване”). Фройд смята, че можем да заситим жаждата си за агресия по няколко начина:
14


да атакуваме веднага човека, който ни възпрепятства;

да премахнем гнева по индиректен начин /като цепим дърва например/

още по – индиректно – да се идентифицираме с агресивните действия на някой друг (като гледаме турнир по карате ).
Как може да се обясни катарзисното въздействие показва К. Левин. Когато човек е ограничен в движение, дейност, натоварване със сила и т.н., блокираната енергия търси непосредствено проявление и той може да прибегне към „ерзац –
удовлетворение”.То представлява функционален еквивалент на неудовлетворените потребности, към които индивидът се стреми, но без последствия за реалните жизнени отношения, без конфликти и без материални ограничения. Такива ерзац –
удовлетворения предлагат развлекателните програми по телевизията, екшъните,
спортните предавания и т.н. Психиката преживява своето, халюцинира удовлетворението, без индивидът да участва реално. А. Бандура отбелязва, че агресивността може да се овладее, ако са налице няколко условия :

Способността за възприемане на агресивността, която се съдържа в модела;

Съществуване на модел, съдържащ агресивността в достъпна за възприемане форма;

Одобряване на агресивността, без значение дали ще бъде от другите, или от
Аз –а, достатъчно е агресивното поведение преди това да е осигурявало желания успех;

Изключване на неодобрението и снемане на забраните срещу агресивността.
Ако веднъж агресивността се е превърнала в част от собственото поведение (и съществува предразположеност към нея), при възникването на трудности (различни фрустрации) и при намаляване на забраните, вероятността от агресия се увеличава.
При превръщането на агресивността в поведение, с което разрешаваме трудностите и преследваме нашите цели и желания, можем бавно да загубим чувствителност към нараняванията на другите, към тяхната болка и ще започне да приемаме агресивността като „обикновено” поведение.
За да се спаси с негативния ефект от телевизионното насилие, а също и изобщо за контрол над агресивността социалната психология има на разположение редица средства. Една от препоръките е включването в детските програми на позитивни модели на поведение, които, наблюдавани и възпроизвеждани, водят до един по ­
миролюбив репертоар на взаимодействие.
Друга форма е поставянето на негативен етикет на агресивното поведение,
характеризиращ го като арогантно, нахално, брутално и пр. Целта е индивидът да не получава позитивно подкрепление, а обратното, което да го отблъсне и от съответния модел. Публичното обвързване с мнение против насилието също снижава импликацията му в личностния арсенал на индивида.
15

11. Използвана литература
1. Алексиева, Л., “Социално познание и междуличностно взаимодействие”
2. Джонев, Сава, “Социална психология”, том 2 3. Зографова, Йоланда, “Проблеми на агресивността у човека”
4. Тодорова, Елка, “Социална психология”
16