1. Същност на агресията и агресивността стр
Изтегляне 0.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lekciii-po-pedagogicheska-psihologiya
| Атрибуирането – ако припишем враждебност в действията на другите (стремеж да ни причинят болка) , това ще предизвика у нас враждебност в отговор на чуждата враждебност; ако на тази враждебност припишем съзнателност, враждебността като отговор също ще се засили; Емоциите, които изпитваме – ако при фрустрирането изпитваме гняв, вероятността от враждебност ще се увеличи, докато, ако изпитаме страх, тогава нашата реакция ще бъде оттегляне от ситуацията; Качеството на самоконтрола – ако имаме силен самоконтрол, вероятността да понесем фрустрациите ще се увеличи и това би ограничило агресивността, ако имаме проблеми със самоконтрола, ние ще издържаме по – трудно на фрустрациите и това ще ни направи по – уязвими към агресивността – при слабия самоконтрол тя е по – често срещана; Чувствителност към ценностите – загубата на чувствителност към ценностите, ограничаващи приемането на агресивността като модел за разрешаване на трудностите, ще засили агресивността; Внушения на средата – предметите, които са свързани с агресивността в ситуации на фрустрираност, могат да подтикнат към агресия. Но фрустрацията не е единственият източник на агресия, а и не винаги при фрустрация се наблюдава агресия. Реакциите при различните хора могат да бъдат различни. Агресивността може да бъде и усвоена по пътя на подражанието и да се превърне в модел на поведение. Третата група теории за агресивността я разглеждат през призмата на социалното научаване. Изследванията на американския психолог Алберт Бандура показват, че за малките деца е достатъчно да видят друг, който се държи агресивно, за да започнат и те да се държат така. Той извършил следния експеримент на деца се показва как възрастен човек блъска кукла. След това на децата било разрешено също да си поиграят с куклата. Оказало се, че те не само са усвоили агресивното поведение, което са наблюдавали, но са измислили и нови форми на агресивност. Влиянието на агресивните модели на поведение нараства значително в култури, в които използването на силата за подчиняването на другите е престижно 5 качество. Психолозите Шулц и Хенке разглеждат необходимостта детето да овладее способността за конфронтация, за да не се развие като „човек със задръжки”. В нашето общество е прието да се смята, че семейството и училището формират представите на детето. Но днес все помощен регулатор в детския свят стават медиите, включително и интернет. Според найновите изследвания децата в България прекарват по 3 часа дневно пред телевизора. Много помалко време остава на децата за общуване с родители и учители. За тях все полесно става да приемат информация директно от масмедиите, в които изобилстват агресия и насилие. Дори и в голямата част от детските филми добрият герой побеждава, но със същите средства, както и лошия – чрез насилие. Предавания, свързани с наводнения, пожари, улични стълкновения, ежедневни убийства с кървави гледки са агресивен модел за решаване на проблемите. Агресивните модели се допълват и от филмите. В много от тях физическото насилие се представя като единствено средство за победата на доброто над злото. Това води до идентифициране с агресивния модел. Източници за такова идентифициране могат да бъдат и вестници, списания. Чрез тях агресивността се приема като обикновено поведение, а това изменя представите за действителността. Светът започва да се възприема като враждебен, а животът с другите като изпълнин със заплахи и насилие. Освен това ненаказаната агресивност у другите създава впечатление за ненаказуемост и стимулира собствената агресивност. 3. Видове агресия Има различни видове агресия. Според една от класификациите на Alan Buss агресията може да бъде разгледана по 3 дименсии: физическа – вербална, активна – пасивна, директна – индиректна. Освен това, всяка една от тях може допълнително да се комбинира с останалите видове агресия от дименсиите. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|