1. Същност на агресията и агресивността стр
Изтегляне 0.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lekciii-po-pedagogicheska-psihologiya
| 5. Гняв, враждебност и агресивност Гняв и враждебност често се употребяват във връзка с агресията. Например ядосаният съпруг описан от Berkowitz, които изкрещява на съпругата си , след което я удря, за повечето хора той е „гневен”, а агресията му е израз на неговия гняв. Агресивното действие на съпруга /удрянето на жената/ не е отделно от неговия гняв. Думата „гняв” в този случай се отнася до: /1/ вътрешно състояние или импулсивно подтиков статус, които налага импулсивно поведение и /2/ действието. За да усложни нещата обаче „гневът” понякога се отнася до емоционално преживяване на особени чувства. За този случай мъжът се чувства гневен. „Враждебност” е друго понятие с отново неясни приложения във всекидневната реч. Грубият съпруг би могъл да бъде описан като изключително враждебен към съпругата си; но какво точно означава това изявление? Дали думата „враждебност” в този контекст се отнася до подлежащото у мъжа чувство в момента или до продължителна негативна нагласа към съпругата си, или пък описва поведението му? Понятието е използвано и по трите начина, т.е. и в трите смисъла. Гневните чувства не винаги са съпроводени от открити нападения, освен това можем да изразим доста неблагоприятни мнения за други хора, без да имаме някакво желание да ги нападаме. Разграничението между трите думи „агресия”, „гняв” и „враждебност”, е необходимо най малко заради внасяне на колкото е възможно повече яснота и точност. „Агресивност” се отнася до явление на относително постоянна готовност за превръщане в агресия при разнообразие от различни ситуации. Хората с агресивни наклонности, сблъскващи се често със заплахи и предизвикателства и готови веднага да нападнат онези, които не им харесват, могат да имат враждебно отношение и нагласа към другите; но не всеки враждебен индивид е непременно и едва ли не 10 задължително и нападателен. Ето защо, според Berkowitz най добре е да мислим за агресивността като склонност към агресия. Подбудата към агресия, самата агресия, гневът, враждебността и агресивността се разглеждат като отделни, въпреки че са обикновено съотносителни явления. 6. Гняв и агресия Особеното значение на разграничаването на „гняв” и „агресия” подчертава и Берковиц. Агресията е свързана с поведението, което умишлено се опитва да постигне специфична цел: нараняването на друго лице.Следователно това действие е целево насочено. Обратно, гневът няма задължително и непременно някаква определена цел и се отнася само до специфичен „набор” от чувства чувствата, които обикновенно обозначаваме като „гняв”. Както отбелязва Бус, гневът има физиологичен аспект. Сърдечният ритъм и дихателната честота се ускоряват, кръвното налягане се повишава. Това са подготвителните операции за масивното мускулно усилие, възникващо при физическа агресия. Като извънредни и непредвидени реакции, тази физиологична възбуда не може да трае продължително. Гневът освен това има и експресивен аспект. Лицевите характеристики на гнева могат да бъдат разпознати сред всички култури, в които е изследван, което означава, че тези черти са по всяка вероятност универсални или общовалидни. Обособените или означени като „гняв” чувства произтичат в по голямата си част от описаните вътрешни физиологични реакции и непреднамерени емоционални изрази, предизвикани от неприятното събитие, но са вероятно повлияни също така и от възникналите по това време мисли и спомени. Всички тези сензорни включвания се съчетават в човешкия ум, за да формират преживяването на „гняв”. Важната и значимата идея във всичко това е, че гневът, като преживяване, не подбужда директна агресия. Преживяването и агресивният импулс обаче не винаги вървят заедно. Хората понякога се опитват да наранят някого малко или повече импулсивно, без съзнателно да се преживяват като гневни. Агресията е наложена от вътрешна подбуда, която е различна от преживяването. В своя хипотетичен пример за грубия съпруг Берковиц не счита, че мъжът е ударил съпругата си, защото й е бил ядосан, т.е. разгневен. Според него нападението на съпруга е по скоро в резултат на вътрешна подбудакъм агресия, породена от неприятно събитие. Мъжът може да е имал или може да е нямал гневно преживяване по онова време, но ако е имал, то това преживяване само съпровожда агресивните му тенденции, а не води до директното им предизвикване. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|