1. Същност на агресията и агресивността стр

„Гняв” и „враждебност” се разграничават. В контекста на общата си концепция за агресията Berkowitz разглежда враждебността като негативна нагласа към един човек или повече хора. Изразяваме враждебност, когато казваме, че не харесваме някого и особено когато му пожелаваме всичко най­ зло. Враждебният индивид е онзи, който обикновено и по принцип бързо изказва на глас или изразява по някакъв друг начин негативните си преценки за другите, разкривайки обща неприязън към много хора. За
Buss, по сходен начин, враждебността се състои от неприязън, недоброжелание и злоба към останалите, които могат да продължат с години. Гневът е непосредствена реакция на настояща ситуация, една преходна реакция, включваща физиологична възбуда и лицеви изражения, познати като „експресии”.
Враждебността може да бъде разпозната чрез вербализации на омразата,
избягването на антипатични индивиди или, като цяло­ по предубеждение и предразсъдъци. Гневът може да бъде редуциран чрез агресия. Когато агресията успее да намали гнева, този процес се нарича катарзис. Враждебността включва малко или изобщо нищо от гневната възбуда, поради което няма никакво отношение към катарзиса.
Враждебността обикновено не е непосредствена реакция на настояща ситуация, а негативно чувство, започващо много по­ късно. Това, което определя враждебността,
са негативните когниции, т.е. познавателни способности, насочени срещу другите: ние ги мразим, ние таим злоба кум тях или сме подозрителни към тях.
Враждебността и гневът са свързани и могат да възникнат заедно: стабилната омраза може да доведе до моментна ярост, а временният гняв може да породи продължителна враждебност. Всеки един от тези феномени може да предизвика агресия, но всеки един от тях може да възникне при липса на останалите. Една съпруга може да се разгневи на съпруга си, но не и да стане агресивна към него или да го намрази. Както и един крадец може да извърши грабеж /агресия/, без да бъде разгневен на жертвата си. Така, фактът, че враждебността и гневът са свързани, не отхвърля необходимостта от разграничаването им, тъй като както гневът, така и враждебността могат да възникнат самостоятелно.
8. Враждебност и агресия
Различията между враждебното и агресивно поведение са например: един предубеден /враждебност/ бял американец може никога да не стане агресивен към цветнокожите; един платен убиец /агресия/ обикновено не мрази жертвата си.
Враждебността и агресията са често независими. След края на волна детска игра, по време на която бива наблюдавана агресия, децата биват запитани към кого изпитват
12

неприязън и антипатия. Установява се, че антипатията /враждебност/ корелира­ 05 с честота на физическата агресия и – 10 с честота на вербалната агресия. Тези резултати представляват единият край на спектъра на взаимовръзката между враждебността и агресивното поведение. Съществуват обстоятелства, при които двете са силно свързани, защото нерядко е налице агресия към онези, които са ненавиждани. При други обстоятелства обаче връзката между омразата и нападенията изобщо не се открива, поради което именно те следва да се разглеждат и считат като отделни понятия.
9. Въздействия между враждебността и агресивността
Въздействието върху агресивността и враждебността може да е ефективно само след тяхното много добро изучаване (изследване).
В приложната психология са известни много методики за установяването и изучаване на агресивността на дадена група (например, тим, етнос и др.) или личност.
Приложният социален психолог може да ползва при конкретни случаи естественото наблюдение, оценките на околните, личностни скали, прожективни методи, самоотчети на поведението, анкети, игрови методи, експерименти и др.
След установяването на причините и параметрите на реалната агресивност и враждебност трябва да се разработи съответната стратегия за въздействие. В нея се включват най­подходящите средства, чрез които може да се намали, измести или елиминира възможността за агресивно поведение и прояви на насилие.
В най­общи линии основните механизми за предотвратяване на агресията на ниво личност са наказанието, овладяването на гнева, когнитивните и тренинговите методики. Тук би могъл да бъде добавен и методът на катарзиса.
Наказанието може да има смисъл само при положение, че ситуацията, в която е попаднал агресивният, предлага и други приемливи алтернативи на поведение.
Наказанието трябва да следва тутакси проявата на агресия, а не да се отлага във
Добро въздействие върху агресивността и враждебността може да бъде постигнато с когнитивни методики. Обстоятелственото разглеждане на проблема с участието на агресивния (или враждебния), търсенето на смислен отговор на въпросите "Защо?",
"Заслужава ли си?" и "Не може ли по друг по­човешки начин?" много често дават добри резултати. В краен случай може да се прибегне до пренасочване (изместване) на агресивната енергия в други по­безопасни и по­малко вредни за социума посоки.

Изтегляне 0.55 Mb.

Сподели с приятели: