1. Същност на агресията и агресивността стр
Изтегляне 0.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lekciii-po-pedagogicheska-psihologiya
| нападам, пристъпвам или прокарвам със сила своята гледна точка; атакуване на другия. Агресивното поведение е нападателно поведение и е един от механизмите за психична защита на личността. Агресията е поведение, което цели да причини загуба или вреда на друго живо същество, което се стреми да избегне едно такова отношение към себе си. Агресията е израз на много голям енергиен заряд в човешката душевност. Тя носи в себе си огромен разрушителен потенциал, чиито последствия застрашават самото съществуване на цивилизацията. Понятието агресивност е социално качество на личността и означава нападателност с използването на сила с цел да се нанасят определени вреди. В широк смисъл това е всяко експанзивно, упражняващо принуда върху обекта или друго лице поведение, водещо до увреждания при недостатъчна защита. Агресивното поведение е обусловено, както от генетичната предопределеност, така и от външните фактори, които влизат в съприкосновение с личността. Гневът, страхът, завистта, озлоблението, 3 чувството на зависимост, съпротивата срещу съдбата, отчаянието от собствените несъвършенства, самотата, ранимостта, тревожността, фрустрацията, депресията са едни от многобройните причини и мотиви за агресия, а също така и форми на агресивно поведение. Агресивното поведение е тясно свързано с видовете агресия. В найобщи линии, агресията е особена форма на човешко поведение, при което преднамерено и целенасочено се причинява зло на друг човек (или група хора). Докато агресията е процес, протичащ във времето и в пространството, то агресивността е качество. С този термин обозначаваме притежаването (и проявяването) от някого на агресия. Така наричаме склонността към агресивно поведение. Aгресивността е нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети. Агресивното поведение може да протече изразно (експресивна агресия), да бъде непосредствен израз на подбудата ( изблик на гняв) или да бъде направлявано (коварно отмъщение). Агресивното поведение може да бъде с правила ( спортно състезание) или без правила. В социалната психология системата на агресивен поведенчески акт включва три елемента: постъпваща информация, определена от въздействията на външната среда, които се възприемат от сетивата, анализаторите и влияят върху личността; пропускане на приетата информация през мозъка и неговите механизми, създадени в резултат от взаимодействие между индивида и миналия му опит; изходна реакция –особености на индивидуалното и социално поведение, които са видими прояви на агресивност. Агресивността като всички човешки качества може да бъде временна и устойчива, силна и послаба, наследена и придобита и т.н. Агресията и агресивността почти винаги се считат за негативни, вредни и антиобществени. Обикновено отрицателните емоции и афекти (гняв, силна омраза, ненавист, враждебност и др.) се съпровождат от агресивност и от реални прояви на агресия. Те са насочени винаги към конкретен обект; агресията като вътрешноличностен мотив "се излива" към него. 2. Причини за агресивността За генезиса на агресивността съществуват три групи теории. Първата група включва така наречените инстинктни теории. В тяхната основа лежат изследванията на Зигмунд Фройд и Конрад Лоренц. Според Фройд човекът е агресивен по природа. В него има вграден биологичен механизъм, който поражда агресивното поведение. Лоренц изследва агресивното поведение при животните преди всичко с осигуряването им на територия, сексуално съперничество, определянето на 4 йерархията в стадото и пренася резултатите от тези изследвания върху човешкото поведение. Найобщо казано според според инстинктните теории в човека има заложен инстинкт за смърт (Фройд) или за борба (Лоренц), за който в определени интервали от своето развитие той търси удовлетворение. През 1939 год. Американските психолози Джон Долард и Нийл Милър разработват теория за зависимостта на агресивното поведение от предшестващите го или очаквани препядствия или неуспехи, т.е. фрустрацията. Според тях причината за агресията у децата могат да бъдат различни нежелани ситуаци – болка, гняв, обида, досада, ревност, нетърпимост и други. Според всички тях основно място заема фрустрацията разрива между желаната цел и резултата. Със сигурност, когато сме фрустрирани, няколко неща ни подтикват да бъдем „отворени” за агресивността: Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|