1. Увод стр. 2 Същност- стр. 3-4

1.Увод – стр.2

2.Същност- стр.3-4

1.2 Същност на фискална политика- стр.3

2.2 Същност на бюджета- стр.3

3.Цели на фискалната политика- стр.5

4.Инструменти на фискалната политика- стр.6

5.Видове фискална политика- стр.7

6. Експанзивна и рестриктивна политика - стр. 8

7. Дискреционна политика-стр.9

8.Недискреционна фискална политика и Автоматични бюджетни стабилизатори – стр.10

9.Кривата на Лафер- стр.11 -12

10. Влияние на фискалната политика върху равновесието- стр.13

11.Извод – стр.14

12.Използвана литература - стр.15

1.Увод

Икономическите цели на всяко общество, принципите за рационализъм, икономичност, оптимално използване на ограничените ресурси и максимизиране на резултатите от икономическата дейност предполагат разработването на комплекс от мерки,  с които да се оптимизират параметрите на икономическата система. Това се постига чрез разработването на определени икономически политики. Всяка икономическа политика е комплекс от икономически подходи, икономически инструменти и икономически действия за постигане на определени икономически и социални цели. Те се формират върху основата на определени теоретични принципи и концепции.

Фискална политика

2.Същност

1.2 Същност на Фискалната политика

Фискалната политика е едно от основните направления на макроикономическата политика. Терминът “фискалност” е от латински произход - “фискус” и означава държавна каса, хазна, съкровище. Фискалната политика се свързва с политиката с парични средства от “държавната каса“. Фискалната политика е държавна икономическа политика провеждана от правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет. Тя се изразява в използването на данъчната система, трансферните плащания и други инструменти като средство за регулиране на икономическата дейност за въздействие върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане.Държавата е субект на фискалната политика. Най-важният инструмент на фискалната политика е държавния бюджет приет със закон.

2. 
   Същност на бюджета
   

Съществуват два основни подхода за съставянето на държавния бюджет: класически и кейнсиански.

Общото в двата подхода е схващането на бюджета като инструмент, чрез който държавата реализира своите основни функции: постигне на по-висока макроикономическа ефективност, на по-голяма социална справедливост и на по-голяма национална сигурност.

До 30^те г.(преди „голямата депресия” от 1929-1933 г.) фискалната политика се е свеждала до балансиране на приходите и разходите по бюджета на държавата. След това, под влияние на кейнсианското учение, тя си поставя по-широки цели:

• 
  Въздействие върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане;
  
• 
  Изглаждане на икономическия цикъл;
  
• 
  Осигуряване на устойчив и динамичен растеж на БВП;
  
• 
  Постигне на пълна заетост;
  
• 
  Достигане на макроикономическо равновесие;
  
• 
  Преодоляване на последиците от икономическите кризи;
  
• 
  Разширение на производството и намаляване на безработицата;
  
• 
  Преодоляване на инфлацията;
  
• 
  Икономически растеж на страната;
  
• 
  Осигуряване на по-големи инвестиции;
  
• 
  Поддържане на по-ниски цени;
  
• 
  Осигуряване на по-добра конкурентоспособност на националната икономика;
  
• 
  Поддържане на по-добро външно-търговско салдо;
  

Съвременната фискална политика има своите теоретични основи в кейнсианството, което третира фискалната политика като най-ефективен инструмент за правителствено въздействие върху икономическия растеж, ценовото равнище и заетостта. Инструментите на фискалната политика са:

• 
  Бюджетните разходи-тяхната величина, структура, насоченост; чрез тях се влияе и пряко, и косвено върху равнището на частното потребление, инвестициите на фирмите, публичното потребление (децентрализираното или централизираното използване на ресурсите);
  
• 
  Данъците- тяхната тежест, видове, платци и т.н, от което също зависи дали ресурсите остават в ръцете на икономически агенти или се централизират в държавата; Данъците са безвъзмездни плащания и са основен приход за държавата и разход за фирмите и домакинствата. Биват преки ( данък общ доход, корпоративен данък, имуществен и др.) и косвени (ДДС, акцизи, мита и др.); подоходни, имуществени, местни и др. Имат редица функции- натрупваща, икономическа, социална, стимулираща и др.
  
• 
  Паричните трансфери-т.е прехвърлянето на ресурси от едни физически и юридически лица в полза на други под формата на субсидии, социални плащания, помощи, погасяване на дългове и пр.;
  
• 
  Бюджетния дефицит- неговата величина, начините на финансирането му, използването му за увеличаване на разходите;
  
• 
  Амортизационните норми, свързани с изписването на стойност от дълготрайните материални активи, което влияе върху процеса на поддържане и обновяване на физическия капитал.
  

Съществуват различни видове фискална политикa на държавата:

• 
  Според обекта: политика на въздействие върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане;
  
• 
  От гледна точка на целите й: политика на експанзия (разширяване) и политика на рестрикция ( свиване) на икономическата активност, на икономически растеж или на макроглобализация;
  
• 
  Според начина на осъществяването й: недискреционна (по общо приети правила, действащи автоматично) и дискреционна политика, ( на съзнателно преследвани цели);
  
• 
  От гледна точка на срока: краткосрочна, средносрочна и дългосрочна фискална политика.
  

Както паричната така и фискалната политика може да е експанзивна и рестриктивна. Експанзивната политика (политика на съживяване и стимулиране на икономическия растеж) се провежда, когато реалният БВП е под потенциала на икономиката, поради недостатъчно съвкупно търсене (ниски доходи, висока безработица и пр.). Увеличаването на бюджетните разходи, съпътствувано или не от намаляване на данъчните тежести, влияе положително върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане и благодарение на това икономиката излиза от кризисното състояние. Обратно, когато икономиката е в състояние на бум(пренапрежение) с инфлационни тенденции, израз на което е превишението на реалния над потенциалния БВП, се прилага рестриктивна (ограничителна) фискална политика. Бюджетните разходи се съкращават, а данъците се увеличават, за да се задържат потребителското и инвестиционното търсене, да се охлади конюнктурата.

Провеждането на ефективна дискреционна политика изисква:

а) много добра информираност за размера и силата на разходния и данъчен мултипликатор;

б) осведоменост за равнището на потенциала на икономиката.;

в) точна представа за времевия влог, след който се проявяват резултатите от взетите мерки.


8.Недискреционна фискална политика и Автоматични бюджетни стабилизатори

Недискреционната фискална политика (политика на създаване на общовалидни и автоматично действащи правила) е свързана с т. нар. автоматични (вградени) стабилизатори. Те се наричат образно “първа отбранителна линия”. Това са такива фискални средства, които при спад в производството увеличават бюджетния дефицит, а при подем го намаляват автоматично, с което омекотяват колебанията в икономиката и без конкретни и нарочени действия на правителството. Такъв характер имат:

а) данъците – когато производството се увеличава, увеличава се и БНП, доходите на икономическите агенти и данъчните постъпления, което води автоматично до ограничаване на техните потребителски и инвестиционни разходи и до ограничаване на съвкупното търсене. В резултат на което се поражда рестриктивен сдържащ ефект. Бюджетният дефицит намалява или изчезва, а дори може да се появи бюджетен излишък. При спад в производството, облагаемите доходи намаляват, намаляват и данъчните постъпления. Възниква или нараства бюджетния дефицит. Специалните данъци действат стимулиращо на съвкупното търсене и икономическото развитие.

б) паричните плащания и компенсациите при безработица – по време на подем плащанията на фирмите във фондовете за социално осигуряване растат, а това ограничава доходите и действа рестриктивно. При спад и рецесия спадат постъпленията във фондовете и нарастват плащанията, а с това растат и доходите и съвкупното търсене. При определени условия действието на автоматичните стабилизатори може да допълни и коригира с дискреционната политика.

в) корпоративния данък;

г)трансферните плащания;

Тези вградени стабилизатори при икономически подем осигуряват допълнителни приходи в бюджета и за резултат имат намаляване на бюджетния дефицит и дори формиране на бюджетен излишък. А при икономически спад ограничават приходите в бюджета и имат за резултат увеличаване на бюджетния дефицит. Този бюджетен дефицит е стимулиращ и изпълнява ролята на стабилизатор при икономическия спад.

Кривата на Лафер показва, че ако данъчната ставка /величината на данъка за една данъчна единица/ е нула, то и постъпленията от данъци ще са нула. С увеличаването на данъчната тежест, приходите от данъци ще растат, но само до една определена точка. След тази точка допълнителното повишаване на данъчната ставка води до намаление на приходите и при данъчна ставка от 100% данъчните приходи са нулеви, няма доходи за облагане.

Влиянието на фискалната политика върху равновесният обем на производството, дохода и заетостта е резултат от действието на:

• 
  Мултипликатора на правителствените покупки /на държавните разходи/, който показва с колко ще нарасне дохода при една допълнителна единица държавни разходи /и обратно/- Mg=1/MPS или още той е равен на изменението на дохода Y върху изменението на G.
  
• 
  Данъчен мултипликатор Мт, който показва с колко ще се намалят съвкупните доходи при въвеждане на допълнителна единица данъчно облагане/и обратно/, т.е Мт= -МРС/MPS и още то е съотношение между изменението на дохода върху изменението на данъка.
  

Сумата от мултипликатора на държавните разходи и данъчния мултипликатор е равна на единица и това е мултипликатор на балансирания бюджет.

Последиците от фискалната политика са:

1. Ръст на бюджетния дефицит. В макроикономиката бюджетния дефицит не е проблем, регулира се със затягане на коланите, защото външния дълг е начин за привличане на външни инвестиции. Тази политика се постига с ограничаване на правителствените покупки и увеличение на инфлацията

2. Ефект на изтласкването - поради повишен лихвен процент намалява относителния дял на инвестициите спрямо правителствените покупки. В дългосрочен план увеличаването на дохода се дължи на промяната във факторите за производство.

3. Влиянието на фискалните инструменти върху предлагането на производствени фактори. Трансферните разходи и правителствените покупки не влияят, а данъците имат ефект върху труда и капитала. Но фискалната политика влияе върху фактическия БНП защото променя правителствените покупки в дългосрочен план. Потреблението, инвестициите и чистия експорт са негативно повлияни от лихвения %. Най-нечувствителен към лихвения процент е капитала. В дългосрочен план ако расте бюджетния дефицит се появява и търговски такъв.

Бюджетния дефицит е удобно средство за анализ на фискалната политика, защото съществува твърда връзка между него и равнището на дохода.

1.Макроикономика , Методи Кънев , изд.”Мартилен”.

2.Макроикономика /Теория, тестове, задачи, схеми и графики/- Станка Ринкова, Благоевград 2011.

3.Интернет- www.google.bg